№ 305
гр. Враца, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:В. Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от В. Ант. Бозова Административно наказателно
дело № 20231420200925 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН
Образувано е по жалба на „Йеттел България“ ЕАД, гр. София, срещу
Наказателно постановление (НП) №К-002759/28.08.2023 г., издадено от
директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите, оправомощен със Заповед №677/21.08.2019 г. от Председателя
на КЗП, с което на основание чл.210в, вр. чл.231 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, за нарушение по чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 ЗЗП, на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
6000,00 лв.
В жалбата се твърди, че нарушението не е извършено, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че без основание
не е приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН. При това се прави искане за
отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
1
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 24.04.2023 г., по повод постъпила жалба, е извършена проверка на
дружеството-жалбоподател в офис, находящ се в гр. Враца, бул. Н. Войводов
№8. В хода на проверката се установило, че на 04.10.2022 г. потребителка се
явила в офиса на дружеството поради получено съобщение, че договорът й за
мобилен телефон ********** изтича. В тази връзка от представител на
дружеството й бил предоставен мобилен апарат. Но при посещение на офиса
следващия месец с цел заплащане на такси, потребителката установила, че й е
сключен договор за два мобилни номера, без да е знаела за подписването на
договор за втори мобилен номер. Проверката установила, че за
потребителката са налице два договора за мобилна услуга, както и че на
04.10.2023 г. договорът й за мобилна услуга на номер ********** не е бил
изтекъл и не е имала интерес да подпише нов договор с по-висока месечна
такса, както на практика се е случило, а новият договор за номер **********
е бил напълно излишен за потребителката. При това проверяващите
достигнали до извод, че търговецът не е положил очакваната дължима
професионална грижа за възрастната потребителка, като по неморален начин
е използвал нейната възраст и доверчивост, което е довело до нейното
заблуждение и притеснение, което представлява нелоялна търговска практика
и не изпълнява влязлата в законна сила Заповед №412/08.06.2015 г. на
председателя на КЗП, с която на основание чл.68л, ал.1 ЗЗП се забранява
прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.Д, вр.
чл.68г, ал.2 ЗЗП. Установило се, че нарушението е извършено повторно и с
оглед установеното, на 12.04.2023 г. на дружеството е съставен АУАН, за
това, че е извършило нарушение по чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 ЗЗП.
На 28.08.2023 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично
словесно описание на нарушението и субсумирането му под нормата на
чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 ЗЗП, на основание чл.210в, вр. чл.231 ЗЗП, на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
6000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Г. Й.,
2
Констативен протокол №К-2742314/24.04.2023 г., жалбата, въз основа на
която е извършена проверката, приложените по делото договори, анекси и
приложения, както и от останалите приложени по делото писмени материали.
Съдът кредитира така описания доказателствен материал, като счита, че
същият е непротиворечив по отношение на фактите, подлежащи на доказване.
Безспорно се установяват времето и мястото на извършената проверка, както
и направените в хода на същата констатации, при което съдът не счита за
нужно да излага по-подробен поотделно и съвкупен анализ на
доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок
и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима.
Разгледайки я по същество съдът приема следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се
установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на
констатиране на същото. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН.
Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът намира, че
от доказателствено обезпечената фактология се установява, че на 04.10.2022
г. търговецът „Йеттел България" ЕАД, в стопанисван от него търговски обект
в град Враца, бул. „Никола бойводов" №8, не е изпълнил Заповед №412 от
03.06.2015 г. на председателя на КЗП, влязла в сила с Решение
№7641/07.12.2015 г. на Административен съд София - град, с която на
основание чл.68л, ал.1 ЗЗП му се забранява да прилага търговска практика по
3
смисъла на чл.63г, ал.1, вр. чл.63г, ал.2 ЗЗП, а именно: търговецът, в
противоречие с изискването за добросъвестност и професионална
компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено
уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и да променя
съществено икономическото им поведение, като им предоставя по
неподходящ начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото
им да вземат информирано търговско решение. С това от обективна страна е
извършено нарушение по чл.210в, чл.68л, ал.1 ЗЗП.
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде
обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се
анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия
дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му,
нито да се определя нейната форма.
Не се споделят и изложените в жалбата съображения, че не е извършено
от обективна страна нарушението, тъй като потребителката доброволно е
подписала предоставените й договори. Това безспорно е така. Но по делото се
установява, че волята й е била различна, а именно да преподпише един от
договорите, за който е била заблудена, че е с изтекъл срок. Установява се и
това, че приподписаните стар и нов договор са подписани без да й е
предоставена по подходящ начин информацията за подписваните услуги, с
което е лишена от правото си да вземат информирано търговско решение. И
така изложеното се установява от събраната по делото доказателствена
съвкупност. Не може да се приеме, че наказващият орган се позовава
единствено на изложените в жалбата на потребителката доводи. Безспорно,
наказващият орган е отчел изложеното в жалбата на потребителката. Но той е
извършил проверка за установяване достоверността на тези твърдения и в
хода на проверката е установил, че написаното в жалбата кореспондира с
действителността и житейската логика. При това съдът приема, че описаното
в АУАН и НП е доказателствено обезпечено и оплакването в жалбата за
недоказаност е неоснователно.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.210в, вр. чл.231 ЗЗП,
съгласно която „Който не изпълни заповед по чл.68л, ал.1 или разпореждане
по чл.68л, ал.3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на
4
едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в
размер от 3000 до 70 000 лв.“, а при потворност на нарушението – с
имуществена санкция в двоен размер. В случая жалбоподателят е
санкциониран с имуществена санкция в размер на 6000 лв., което е санкция в
минимално предвидения размер. Не може да се обсъжда приложение на чл.28
ЗАНН, тъй като, макар да не може да се говори за настъпили вредни
последици от разглежданата деятелност и макар да не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от същия вид. При това правилно
е пристъпено към издаването на НП с налагането на санкция.
Ето защо атакуваното НП като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от
страните, следва на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател
да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че разноски в размер на
100.00 лева. са съразмерно възнаграждение на сложността на делото и
участието на въззиваемата страна в процеса.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №К-002759/28.08.2023 г.,
издадено от директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и
Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите, оправомощен със Заповед №677/21.08.2019 г. от Председателя
на КЗП, с което на основание чл.210в, вр. чл.231 от Закона за защита на
потребителите, за нарушение по чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 от Закона за защита
на потребителите, на Йеттел България ЕАД е наложена имуществена санкция
в размер на 6000,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД,
ЕИК:*********, ДА ЗАПЛАТИ на РД за областите Видин, Монтана и Враца
към ГД КП при КЗП сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски по
5
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд, гр. Враца
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6