Решение по адм. дело №1869/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.211 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Б. Й. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], против заповед № 239з-359 от 05.08.2025 г. на началника на РУ Асеновград при ОДМВР Пловдив, с която на Б. Й. Т. – младши автоконтрольор в група ПК при сектор ОП към РУ Асеновград при ОДМВР Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона по съображенията, изложени в жалбата.

Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображенията, изложени в писменото становище от 13.10.2025 г. и моли да се потвърди оспорената заповед, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния срок от нейното съобщаване (л.44, гръб), извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 14.08.2025 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Видно от кадровата справка (л.93), жалбоподателят е на работа в МВР от 11.01.1995 г. и заема длъжността младши автоконтрольор І степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Асеновград при ОДМВР Пловдив, считано от 20.04.2015 г. и към настоящия момент.

На 30.04.2025 г. до директора на ОДМВР Пловдив е подадена докладна записка (л.75 и сл.) за извършен контрол на нарядите, изпълняващи патрулно-постова дейност (ППД) и контрол на пътното движение (КПД), при който контрол е установено, че на 26.04.2025 г., около 1:45 часа, в [населено място], Индустриална зона, [улица], в близост до № 40, в стопански двор, чрез АИС „Локализация и визуализация на мобилни единици“, е установен служебен автомобил [Марка], модел „Кодиак, рег.№ [рег. номер], позициониран на място от около 60 минути, а непосредствено преди това е имал престой от около 40 минути на [улица]в близост до РСПБЗН Асеновград. Контролиращият екип е установил, че мястото не е добре осветено, представлява паркинг към производствено предприятие, автомобилът е бил с работещ двигател и не се забелязвали служители около и в него. Контролиращият екип е паркирал, не е установил присъствие на полицейски служители, след около минута се приближил до автомобила и тогава забелязал двама служители на предните седалки на автомобила, със спуснати максимално назад облегалки и липса на реакция от тяхна страна. След почукване на предното странично стъкло от автомобила са слезли младши автоконтрольор Д. К. и младши автоконтрольор Б. Т.. Контролиращият екип е извършил проверка на наряда – АП 527, в състав: младши автоконтрольор Д. К. и младши автоконтрольор Б. Т., работещи по часови график с рег.№ 239р-7031 от 14.04.2025 г., коректно попълнен, с поставени задачи и проведен инструктаж, на смяна от 19 часа до 7 часа, като към момента на проверката служителите не са били с поставени боди камери, които са били поставени на сенника на автомобила и едната от тях е била изключена, КАР камерата на автомобила също е била изключена. Установено е, че до момента на проверката служителите са били извършили проверки на 17 МПС и 12 лица, били са съставени 5 фиша за глоби и един фиш е бил връчен. Констатирано е, че поведението и мястото, на което са били позиционирани служителите, не отговаря на постановените при инструктажа задачи. Пробите на служителите за наличие на алкохол в издишания въздух са били отрицателни.

Докладната записка е препратена на началника на РУ Асеновград за отстраняване на констатираните нарушения, след което в срок до 30.06.2025 г. директорът на ОДМВР Пловдив да бъде уведомен за предприетите действия. В тази връзка със заповед № 239з-194 от 05.05.2025 г. на началника на РУ Асеновград е наредено да се извърши проверка за изясняване на предварително постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение от младши инспектор Д. К. и младши инспектор Б. Т. от комисия от трима проверяващи. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 14.05.2025 г. На същата дата му е връчена и покана да даде писмени обяснения и да представи доказателства за твърдените факти, след като се запознае със заповедта за извършване на проверка, с посочените в нея факти, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание. На 15.05.2025 г. жалбоподателят е дал писмено обяснение по случая и твърди, че не е извършил дисциплинарно нарушение и не е уронил престижа на МВР.

Въз основа на събираните писмени доказателства проверяващата комисия е подала до началника на РУ Асеновград справка с рег.№ 239р-11280 от 17.06.2025 г. за резултатите от извършената проверка. Комисията приема, че младши инспектор Д. К. и младши инспектор Б. Т. не са изпълнили чл.80, ал.2, т.4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, което представлява дисциплинарно нарушение, маловажно по смисъла на чл.198, ал.2 ЗМВР, тъй като отклонението от изискванията е незначително и не са настъпили съществени вредни последици, поради което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание мъмрене.

Жалбоподателят е запознат със справката на 24.06.2025 г. На същата дата му е връчена и покана за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство, като му е указано, че може да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, каквито не са подадени (л.59 – протокол за неявяване).

На 10.07.2025 г. на жалбоподателя е връчена покана за даване на писмени обяснения до началника на РУ Асеновград по извършената проверка, изводите и предложенията на проверяващата комисия по вмененото му нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, както и представяне на доказателства. На същата дата жалбоподателят е депозирал своето писмено обяснение, в което повтаря становището си, че не е извършил нарушение по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР и не е съгласен да му бъде наложено дисциплинарно наказание.

След запознаване с обясненията на жалбоподателя началникът на РУ Асеновград е издал оспорената заповед № 239з-359 от 05.08.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство, за налагане на дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец.

Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства не са нови, съставляват част от административната преписка по издаване на оспорената заповед и са коментирани в нейните мотиви. Представената справка от АИС“Локализация и визуализация на мобилни единици“ за движението на служебен автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№[рег. номер] за периода от 20.00 часа на 25.04.2025 г. до 08.00 часа на 26.04.2025 г. – пътен лист 1 и 2 е съответен на установените в административното производство факти.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.204, т.3 ЗМВР, в предвидената от закона форма на мотивирана заповед, при спазване на законоустановения срок по чл.195 и чл.196 ЗМВР и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорената заповед само на това основание, доколкото на жалбоподателя са връчени заповедите за образуване на проверката и за промяна на нейния срок, предоставена е възможност за запознаване с материалите и за даване на обяснения, спазено е изискването на чл.207, ал.8 ЗМВР.

Оспорената заповед е издадена при спазване на материалния закон.

Съгласно чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. А съгласно чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР дисциплинарно наказание порицание се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. А съгласно чл.198, ал.1 и 2 ЗМВР дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни дисциплинарни нарушения; маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително.

Съществуващата правна уредба налага извод, че за всяко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарно наказващият орган може да извърши преценка, дали то представлява маловажно нарушение и дали за него може да бъде наложено дисциплинарно наказание мъмрене. Тази преценка е предоставена изцяло в правомощията на наказващия орган и той действа в условията на оперативна самостоятелност. Следователно не е налице неправилна правна квалификация на извършеното нарушение на служебната дисциплина, още повече, че както проверяващата комисия, така и дисциплинарно наказващият орган изрично са посочили, че поведението на служителя представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР – неизпълнение на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове – и е съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което е предвидено дисциплинарно наказание порицание, но предвид факта, че нарушението е маловажно на основание чл.194, ал.2, т.1, във връзка с чл.198, ал.1 и 2 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание мъмрене.

Дисциплинарно наказващият орган е мотивирал извода си за маловажност на извършеното нарушение на служебната дисциплина с липсата на наложени други дисциплинарни наказания, с получените от жалбоподателя награди през годините на държавна служба, липсата на настъпили вредни последици и изключително ниската обществена опасност от настъпване на ПТП. Информация за тези факти се съдържа в кадровата справка и бюлетина на МВР, т.е., мотивите на наказващия орган са обосновани от събраните по административната преписка и по делото писмени доказателства, които са изцяло в полза на жалбоподателя.

В хипотезата на чл.197, ал.3 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган също действия в условията на оперативна самостоятелност и може да преценя какво наказание да определи за всеки конкретен служител. Правата и интересите на жалбоподателя не са засегнати неблагоприятно, доколкото наложеното му с оспорената заповед дисциплинарно наказание е най-лекото дисциплинарно наказание от изчерпателно изброените в чл.197, ал.1 ЗМВР.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.59, ал.2 АПК и непосочване на фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. Това възражение противоречи на съдържанието на самата заповед, в която в достатъчна степен ясно, конкретно и подробно са описани установените факти и поведението на жалбоподателя, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР, маловажно по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР.

Безспорно доказано е по делото неизпълнението на чл.80, ал.2, т.4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, което също е дисциплинарно нарушение на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, съответно правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена при превратно упражняване на власт. Оспорената заповед е издадена с цел да бъде санкционирано допуснатото от жалбоподателя дисциплинарно нарушение и при съобразяване с високите очаквания на обществото към служителите на МВР по опазване на обществения ред. Очевидно на датата на констатираното нарушение жалбоподателят не е изпълнявал служебните си задължения и не е отговорил на тези обществени очаквания.

Съгласно чл.206, ал.4 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Нормата е императивна и вменява задължение за самостоятелната оценка на доказателства от страна на дисциплинарно наказващия орган и тази оценка следва да бъде обективна и безпристрастна. В случая дисциплинарно наказващият орган е извършил такава обективна оценка на доказателства, поради което извършениото дисциплинарно нарушение е квалифицирано като маловажно. В този смисъл е спазено императивното изискване на чл.206, ал.2 ЗМВР, съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода от делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 200 лева на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Й. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], срещу заповед № 239з-359 от 05.08.2025 г. на началника на РУ Асеновград при ОДМВР Пловдив.

ОСЪЖДА Б. Й. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.