Определение по дело №2533/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1745
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Красимир Машев
Дело: 20201000502533
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 174505.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София8-ми граждански
На 05.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев

Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно гражданско дело №
20201000502533 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 220, изр. 2 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от ответника ЗК „Лев Инс“ АД срещу
Определение, постановено в о. с. з. на 06.12.2019 г. по т. д. № 35/2019 г. по описа на ОС-гр.
Видин, с което е отменено Определението от 05.11.2019 г. за конституиране на страната на
ответника на трето лице-помагач – П. И. Т..
Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е
отменил определението, с което е конституирано трето лице-негов помагач, тъй като
неправилно е счел, че поради невъзможността подпомагащата страна да бъде призована на
постоянния й и настоящ адрес не може да се обезпечи надлежното й участие в процеса.
Частният въззивник поддържа становище, че за редовното призоваване на ищеца е
приложим процесуалният ред, уреден в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК. От друга страна,
излага правни съображения, че е налице правен интерес от привличането на делинквента
като подпомагаща страна.
Ответниците по частната въззивна жалба са подали в срок писмен отговор, в който
поддържат становище за нейната неоснователност, като считат, че не е налице правен
интерес за ответника от привличане на делинквента като трето лице-помагач.
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е заплатена
дължимата държавна такса за въззивното обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.
С Определение от 05.11.2019 г. първоинстанционният съд е уважил искането по чл.
219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице-помагач на ответника ЗК „Лев Инс“ АД –
делинквента П. И. Т., тъй като е приел, че ответникът е обосновал правния си интерес да
1
привлече това лице като негов помагач в исковия процес.
С обжалваното определение обаче ОС-гр. Видин е счел, че подпомагащата страна не
може да бъде призована от установените по делото нейни постоянен и настоящ адрес,
поради което не може да се обезпечи и надлежното й участие в исковия процес, което
обстоятелство обусловило решаващата воля на съда за отмяна на определението за
конституирането на делинквента като трето лице-помагач на ответника.
Настоящата съдебна инстанция счита обжалваното определение за
незаконосъобразно поради следните правни съображения:
Правният интерес от встъпване или привличане на трето лице-помагач се обуславя от
обстоятелството дали е налице общ факт в материалните правоотношения между
подпомаганата и подпомагащата страна, за да се издейства благоприятен изход в процеса за
подпомаганата страна (арг. чл. 221, ал. 2 ГПК), като главната страна и нейният помагач ще
бъдат подчинени на обвързващата сила на мотивите на съдебното решение в един бъдещ
съдебен процес между тях.
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД, като застрахователят по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обезпечава и дължимите от застрахования делинквент
законни лихви върху дължимото обезщетение за причинените на пострадалия имуществени
и неимуществени вреди при управление на МПС - от момента на увреждането до
окончателното заплащане на застрахователното обезщетение. Но застрахователят притежава
регресно право срещу застрахования делинквент за заплатената законна лихва,
съответстваща на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата
на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.) от застрахованото лице или до
датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), освен ако застрахованото
лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина
– арг. чл. 227, т. 2 КЗ (отм.). Ответникът обосновава правния интерес от привличане на
делинквента именно с правната възможност да предяви регресен иск за заплатените законни
лихви с наведеното фактическо твърдение, че виновният причинител на твърдените вреди
(застрахованият делинквент) не го е уведомил своевременно за настъпилото
застрахователно събитие.
Следователно, ответникът има правен интерес той и третото лице-негов помагач да
бъдат обвързани от задължителната сила на мотивите на съдебното решение по настоящото
исково производство – арг. чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК.
При обоснован правен интерес от привличане на подпомагаща страна, какъвто е
настоящият случай, поисканото привличане на трето лице-помагач не би било основателно
ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или то живее в чужбина – арг.
чл. 219, ал. 2 ГПК. От служебно изисканата от първоинстанционния съд Адресна справка (л.
2
38 от първоинстанционното дело) се установява, че подпомагащата страна е с постоянен и
настоящ адрес в гр. Враца, като липсват доказателства, че то живее преимуществено в
чужбина, поради което не са възникнали уредените в чл. 219, ал. 2 ГПК отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи отказ за нейното привличане като трето лице-
помагач.
Обстоятелството, че това лице не е могло да бъде открито на установения по делото
постоянен и настоящ адрес, не представлява процесуална пречка за неговото привличане.
Надлежното му участие в процеса може да бъде обезпечено по реда на чл. 47, ал. 1-5 ГПК,
като при тълкуване на нормативната воля, изразена в правната норма на чл. 47, ал. 7 ГПК,
следва правният извод, че при надлежно връчване на съдебните книжа по реда на чл. 47, ал.
1-5 ГПК на третото лице-помагач не се назначава от съда особен представител по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК (с аргумент от обратното основание на чл. 47, ал. 7 ГПК).
Поради тези правни съображения обжалваното определение като незаконосъобразно
трябва да бъде отменено, но не следва въззивният съд изрично да конституира П. И. Т. като
трето лице-помагач на ЗК „Лев Инс“ АД, тъй като това привличане е било допуснато с
Определението на ОС-гр. Видин от 05.11.2019 г., което впоследствие неправилно е било
отменено с обжалваното определение, а то се отменя с настоящия съдебен акт.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение, постановено в о. с. з. на 06.12.2019 г. по т. д. № 35/2019 г.
по описа на ОС-гр. Видин, с което е отменено Определението от 05.11.2019 г. за
конституиране на страната на ЗК „Лев Инс“ АД на трето лице-помагач – П. И. Т..
ВРЪЩА делото на ОС-гр. Видин за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3