РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Търговище, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ж. Л. И.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20253530200104 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Д. С., ЕГН ********** от гр.Шумен, чрез
адвокат Д. П. от АК - Търговище, с адрес за призоваване гр.Търговище,
ул.“Г.Б." № *, вх. *, ет. **, офис ** против Наказателно постановление № 24-
1292-002201/19.11.2024 г., издадено от Началник Група в ОДМВР –
Търговище, Сектор „Пътна полиция“ – Търговище, с което за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1400 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца, на основание чл.182, ал.4, във вр. ал.1, т.6 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление (НП) като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява,
представлява се от адвокат Д. П.. В ход по същество, моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, по подробно развити доводи за
неговата незаконосъобразност и неправилност. Претендира разноски в размер
на 528 лв. с ДДС.
Административнонаказващия орган, редовно призован, в открито
съдебно заседание не изпраща представител. В писмено становище рег. №
363000-5060/07.02.2025 г., депозирано от гл. юрисконсулт Л.Ж., се твърди
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, по подробно
1
изложени в становището аргументи. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.09.2023 г. в 19:57 часа, в община Търговище, водачът на лек
автомобил Ауди А4, с peг. № *****, собственост на Т.А.К. от гр.Пазарджик,
управлявайки по ПП-I 4 км. 227+300 до Метанстанция /населено място
обозначено с пътен знак Д-11/ с посока на движение към гр.София се е движил
при максимално допустима скорост за населено място от 60 км/ч., въведено с
пътен знак В-26, със скорост от 117 км/ч. Скоростта е засечена и фиксирана с
тех. средство "MULTA RADAR SD 580" с фабр. № 00209032D438, за което е
изготвен снимков материал № S000145F757. Отчетен е толеранс на
измерената скорост от -3 % и същата е установена като наказуема скорост от
113 км/ч. Нарушението според актосъставителя е извършено в условията на
„повторност“ в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФНГ Серия К №
5854779, влязъл в сила на 06.02.2023 г., с който е наложено наказание по
чл.182, ал.1, т.1 от ЗДвП. За това е изготвен АУАН при условията на чл.40, ал.2,
пр.2 от ЗАНН, след попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика
на лекия автомобил. С АУАН, актосъставителят приел, че водачът виновно е
нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От акта се установява, че същия
е подписан с възражения от страна на жалбоподателя. Връчен е на 05.08.2024
г. На 05.08.2024 г. са подадени и писмени възражения УРИ № 172900-
11262/05.08.2024 г., в които жалбоподателят е посочил, че на 26.09.2023 г. не е
управлявал процесния лек автомобил, собственост на Т.А.. При идентична
фактическа обстановка, е издадено НП № 24-1292-002201/19.11.2024 г., в
което наказващия орган след като е приел, че нарушението е извършено
повторно в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФНГ Серия К № 5854779,
влязъл в сила на 06.02.2023 г., на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП е
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1400 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
От приложената към административнонаказателната преписка справка в
Централна база - КАТ се установява, че лек автомобил Ауди А4, с рег. №
***** е собственост на Т.А. К. от гр.Пазарджик. Към преписката е приложен и
ЕФНГ Серия К № 6834779, издаден на 10.07.2022 г. в 9.00 ч., за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП от П. Д. С., който видно от АИС АНД е
влязъл в сила на 06.02.2023 г. С писмо рег. № 363р-27771/11.10.2023 г. на
Началник отдел „ОП“ са изпратени два брой декларации по чл.188 от ЗДвП на
2
собственика на процесния лек автомобил. Видно от попълнена на 19.05.2024 г.
декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика – Т.К., същият е декларирал, че
на 26.03.2023 г. около 19.57 ч. собствения му лек автомобил е бил управляван
от П. Д. С.. Същевременно от попълнена от П. Д. С. на 12.06.2024 г.
декларация по чл.188 от ЗДвП, от писмени обяснения от 12.06.2024 г. и от
възражение УРИ № 172900-11262/05.08.2024 г., че на 26.09.2023 г.
автомобилът не е управляван от него, а от лицето - М.Н. И.. Видно от
изготвена докладна записка рег. № 363р-22766/14.08.2024 г. и справка с рег. №
363р-23079/16.08.2024 г., че възражението на жалбоподателя С. се приема за
неоснователно. Същият е уведомен за извършената проверка с писмо с рег. №
363000-26816/16.08.2024 г., при която е заключено, че АУАН серия АД №
59669 е съставен законосъобразно. На нарушителя е връчена покана на
10.07.2024 г. за съставяне на АУАН. АУАН е връчен на 05.08.2024 г. лично на
жалбоподателя. Въз основа на АУАН е издадено НП № 24-1292-
002201/19.11.2024 г., връчено на П. С. на 28.11.2024 г.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство –
АТСС "Multa Radar SD580", с фабричен № 00209032D438, за което е изготвен
снимков материал № S000145F757. Същото е монтирано в гр.Търговище, на
ПП I-4 км. 224+300 до Метанстанцията, поради което отговаря на изискването
да функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Съгласно
удостоверение № 10.12.4888 и протокол от проверка № 101-СГ-
ИСИС/13.07.2023 г. на БИМ устройството е одобрен тип средство за
измерване и е преминало проверка.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, а именно - НП № 24-1292-002201/19.11.2024 г., АУАН Серия АД
бл. № 059669/29.07.2024 г.; Снимка от автоматизирано техническо средство
„Multa Radar” на МПС с рег. № *****; Справка в централна база – КАТ за рег.
№ ***** от 03.02.2025 г.; Справка за собствеността на МПС с рег. № *****;
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6834779 от 10.07.2022 г.;
Справка от АИС АНД за фиш Серия К № 6834779; Възражение от П. Д. С. с
УРИ № 172900 - 11262 от 05.08.2024 г.; Справка на ОДМВР – Търговище,
Сектор „Пътна полиция“ рег. № 363р-23079 от 16.08.2024 г.; Докладна записка
ОДМВР Сектор „Пътна полиция“ рег. № 363р-22766 от 14.08.2024 г.; Писмо на
ОДМВР – Търговище, Сектор „Пътна полиция“с вх. № 172900- 11262 от
05.08.2024 г.; Писмо на ОДМВР – Шумен, РУ – Шумен с рег. № 1729р-35431
от 03.12.2024 г.; Писмо на ОДМВР – Търговище, Сектор „Пътна полиция“ с
изх. № 363р-32034 от 22.11.2024г.; Писмо на ОДМВР – Шумен, РУ- Шумен с
№ 1729р-23051 от 06.08.2024 г.; Писмо на ОДМВР – Търговище, сектор
„Пътна полиция“ с рег. № 363р-21641 от 31.07.2024 г.; Писмо на ОДМВР –
3
Шумен, РУ - Шумен с рег. № 1729р-20729 от 15.07.2024 г.; Покана по
преписка № 25123/2023 г., получена на 10.07.2024 г.; Писмо на ОДМВР –
Търговище, Сектор „Пътна полиция“ с рег. № 363р-19454 от 08.07.2024 г.;
Писмо на ОДМВР – Шумен, Сектор „Пътна полиция“ – Шумен с рег. № 869р-
6809 от 13.06.2024 г.; Обяснение на П. Д. С. от 12.06.2024 г.; Декларация за
предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от
19.05.2024 г.; Писмо на ОДМВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ УРИ
1006р-9626 от 21.05.2024 г.; Справка за нарушител/водач на П. Д. С.;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888; Заповед №
А-616 от 11.09.2018 г.; Писмо на Български институт по метрология с № 20-
00- 65-1 от 18.07.2023 г.; Протокол от проверка № 101-СГ-ИСИС от 13.07.2023
г.; Инструкции за работа “MultaRadar SD580; Писмо на ОДМВР – Търговище с
рег. № 363000-35485 от 23.11.2023 г.; Писмо от АПИ, ОПУ – Търговище с вх.
№ 363000-36482 от 30.11.2023 г. ведно със схема пътен участък; Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
от закона срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН
и извършва цялостна проверка, в съответствие, с която следва да провери
законосъобразността, а именно правилно ли са приложени процесуалния и
материалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
На първо място, настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни
лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи
длъжност "младши автоконтрольор" в ОДМВР и в техните териториални
структурни звена могат в съответствие с т.1 от заповедта да осъществяват
контрол по ЗДвП, като имат право да съставят АУАН, а съгласно т.3 са
определени и лицата, които могат да издават наказателни постановления в т.ч.
началник група в сектор „ПП“. В този смисъл актосъставителят и наказващият
орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за
4
него административно наказание.
По отношение на възражението на жалбоподателя за неспазен срок по
чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, съгласно нормата на чл.34, ал.2 от
ЗАНН - не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения,
както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови
инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за
дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу
пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално
осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на криптоактиви и
на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ
- две години. Направеното възражение настоящият съдебен състав намира за
неоснователно, доколкото срокът започва да тече от откриване на нарушителя,
което в случая е след подаване на декларация по см. на чл.188 от страна на
собственика на лекия автомобил. Това е първия момент, от който наказващият
орган и актосъставителя разполагат с данни за самоличността на извършителя.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В конкретния случай, от справка в Централната
база КАТ се установява, че собственик на процесното МПС, с което е
извършено нарушението е Т.А. К., който на 19.05.2024 г. е представил
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която е посочил, че на 26.03.2023 г. П. Д. С. е
управлявал собствения му лек автомобил с рег. № *****. Това обстоятелство е
оспорено от жалбоподателя, който е посочил, че на 26.09.2023 г. не е
управлявал процесното МПС и не е извършвал нарушение с него. Посочената
от жалбоподателя дата – 26.09.2023 г., както и от снимка на л.18 по делото, от
която е видно, че на 26.09.2023 г. в 19.57 ч. МПС с рег. № ***** се е движило
на път ПП 1-4 км 227+300 със скорост 117 км/ч. при разрешена 60 км/ч., е
приета от актосъставителя и наказващия орган като дата на нарушението,
възпроизведена в АУАН и НП. Същият обаче неправилно е приел, че
нарушител е наказаното лице – П. С.. Съгласно ЗДвП, подаването на
декларация по чл.188 от ЗДвП съставлява право на собственика, но не и
задължение по см. на този закон, което право същият може да упражни по
5
своя преценка. Напротив, задължение на административнонаказващия орган е
да докаже по категоричен начин не само твърдяното нарушение, но и неговия
извършител. Освен това, след откриване на собственика на МПС - то, с
подаване на декларация по чл.188 от ЗДвП, се открива и нарушителя. В случая
обаче, настоящият съдебен състав намира, че доколкото в декларацията е
посочена дата, различна от вписаната в АУАН и в НП, а именно 26.03.2023 г.
вместо 26.09.2023 г., то административнонаказващия орган неправилно е
определил нарушителя, като е приел, че това е жалбоподателя, въпреки
предприетото от него изрично оспорване, както с декларация по чл.188 от
ЗДвП, така и с писмени възражения. С оглед гореизложеното, съдът намира,
че наказващия орган не е изяснил, респ. не е установил по безспорен и
категоричен начин кой е извършил посоченото нарушение. Освен това,
жалбоподателят е посочил, че е предоставил автомобила на М.Н. И., което
спорно обстоятелство не е било разследвано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН от
наказващия орган. Дори и да се касае за допусната техническа грешка в
датата, вписана в декларацията, нарушението следва да бъде доказано по
несъмнен начин. Подобна грешка няма как да бъде отстранена в хода на
съдебното следствие, доколкото посочената в декларацията дата на
нарушението в случая определя и авторството на Д.ието т.е. на
административното нарушение. От своя страна същата е задължителен
елемент от АУАН и НП, в които следва ясно и недвусмислено да бъде
посочена датата и да бъде направено описание на нарушението. По аргумент
на противното по чл.188 от ЗДвП, настоящия жалбоподател не следва да носи
административнонаказателна отговорност за извършеното на 26.09.2023 г.
нарушение.
Административнонаказателното производство е формален процес,
поради въведените в ЗАНН изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаване на АУАН и НП, включително относно етапите на протичането му - с
оглед гарантиране правата на засегнатите лица, като само редовно
съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да бъдат
основание за налагане на административно наказание. Посоченото по-горе е
основание за отмяна на обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът намира, че е налице още едно основание за отмяна на НП.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на
основание чл.182, ал.4,вр. ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
1400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, към датата на
нарушението, когато нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
6
двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Съгласно §6, т.33 от ДР на ЗДвП, "повторно" е нарушението, извършено
в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП е посочено, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФНГ Серия К № 5854779, влязъл в сила на 06.02.2023 г., с
който е наложено наказание по чл.182, ал.1, т.1 от ЗДвП. За този факт обаче
към административнонаказателната преписка е представен друг ЕФНГ Серия
К № 6834779 от 10.07.2022 г., който съгласно справка АИС АНД е влязъл в
сила на посочената дата – 06.02.2023 г., без обаче ЕФНГ Серия К № 5854779,
посочен в НП и АУАН, да е част от преписката. Същият не е описан и в
представената по делото справка за нарушител/водач. Липсата на коректно
посочен и представен с преписката ЕФНГ, доколкото се твърди повторност на
нарушението, се явява процесуално нарушение, което накърнява правото на
жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. По този начин, от даденото в
НП описание на нарушението нарушителят няма как да организира адекватно
защитата си, а съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, АУАН съответно НП, трябва да съдържа описание на
нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия
принцип, че разноските се понасят и заплащат от страната, чието искане е
отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. При този изход на делото,
основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
7
жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски.
Искането е направено своевременно и надлежно, в хода на съдебното
производство, преди обявяване на делото за решаване. В конкретния случай,
процесуалния представител на жалбоподателя е поискал присъждане на
разноски в общ размер на 528 лв. с вкл. ДДС (440 лв. + 88 лв. ДДС), платени
от жалбоподателя на 06.12.2024 г. Предвид изложеното и разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., доколкото определената в НП
глоба е в размер на 1400 лв., то съдът намира за неоснователно възражението
на представителя на наказващия орган за прекомерност на възнаграждението,
тъй като размерът на адвокатския хонорар е законосъобразен и справедлив,
отговарящ на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва
да бъде присъден в пълен размер, като се осъди ответника по жалбата да
заплати на жалбоподателя платената от него сума в размер на 528 лв. с ДДС.
По делото са направени и разноски в размер на 195 лв., които съгласно справка
- декларация на вещото лице по съдебно - почерковата експертиза, са платени
от бюджета на съда. Предвид изхода от спора, същите следва да бъдат
възложени за заплащане от ОДМВР - Търговище.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24–1292–002201/19.11.2024 г.,
издадено от Началник Група в ОДМВР – Търговище, Сектор „Пътна полиция“
- Търговище, с което на П. Д. С., ЕГН ********** от гр.Шумен, ул.“С." № * за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1400 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца, на основание чл.182, ал.4, във вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, като
незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр.Търговище ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. С., ЕГН
********** от гр.Шумен, ул.“С." № * сумата от 528 (петстотин двадесет и
осем) лева с ДДС, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр.Търговище ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – Търговище сумата от 195 (сто деветдесет и пет) лева,
представляваща заплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице по съдебно
- почеркова експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8