Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.В.Търново, 13.09.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тринадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИЛИЕВА
при секретаря
П.Павлова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3435 по описа за
2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са предявени обективно съединени искове по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 220 ал. 2 от КТ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцовото
дружество и ответника са били в трудово правоотношение по силата на трудов
договор №94/19.05.2015г., като с писмено предизвестие от 30.09.2016г.
ответникът е поискала прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
03.10.2016г., като се сочи, че ответницата в заявлението заявила, че няма
възможност да отработи срока на предизвестието от 30 календарни дни. Сочи се,
че ответницата е дала съгласие обезщетението за неспазен срок на предизвестие
да бъде удържано по ведомост от полагащото й се трудово възнаграждение и
обезщетения. Ищецът заявява, че със заповед №124/03.10.2016г. трудовото
правоотношение с ответницата е било прекратено на основание чл.326 ал.1 от КТ.
Ищецът сочи, че дължимото от ответника обезщетение по чл.220 от КТ възлиза на
сумата 872 лв., от които 340,61лв. са удържани от трудовото възнаграждение на
ответницата за м.септември 2018г. и след извършеното прихващане останала сума в
размер на 531,39лв., която ответницата била поканена да заплати, но не
постъпило плащане. Ищецът сочи, че ответницата дължи и лихва за забава в размер
на 101,19лв. за период 30.09.2016г.-16.08.2018г. Сочи, че за вземанията си се
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело 2583/2018г.
по описа на ВТРС, като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания, заявителят предявил
настоящите установителни искове. Отправя искане съдът да приеме за установено,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 531,39лв., представляваща
обезщетение по чл.220 ал.2 от КТ, сумата 101,19лв., представляща лихва за
забава върху главницата, за период 30.09.2016г.-16.08.2018г, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът не е подала отговор на исковата молба. В проведеното открито
съдебно заседание на 13.09.2019 г. ответницата – редовно призована, не се
явява, не се представлява.
В открито съдебно заседание пълномощникът на ищцовото
дружество “Престиж-96” АД, гр. В. Търново е направил искане съдът
да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Д.З.П., при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява
и не се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно
призована, не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. За
неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание,
на последната са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на
препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъдат уважени
предявените искове, като бъде признато в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата
от 531.39лв. - главница, представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие при инициирано от служителя
прекратяване на трудовото правоотношение, както и сумата от 101.19лв. - лихва
за забава от 30.09.2016г. до 16.08.2018г.
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и
претенцията за установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /17.08.2018г./ до окончателното
изплащане.
Ищецът е
претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно
т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за
разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 25лв. за
държавна такса. В исковото производство направените от ищеца разноски са 75лв.
за държавна такса, като има заявена претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на размера
на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента
редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с
оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в
размер на 100лв., който е минималния размер предвиден в цитираната разпоредба.
При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково
производство възлиза на 200лв., като с оглед уважаване на исковата претенция на
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 200лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Д.З.П., ЕГН: **********, постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на ищеца „ПРЕСТИЖ-96“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
обл. Велико Търново, гр. Велико Търново, кв. Чолаковци, ул. „Дълга Лъка“ № 6
със законен представител Дарина Миткова Стоянова, сумата от 531.39 лв. (петстотин тридесет и един лева и 39 ст.) - главница, представляваща обезщетение
за неспазен срок на предизвестие при инициирано от служителя прекратяване на
трудовото правоотношение; сумата от 101.19 лв. (сто и
един лева и 19 ст.) - лихва за забава от 30.09.2016 г. до 16.08.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда
17.08.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК № 1271 от 21.08.2018 г. по частно гр.дело № 2583/2018 г. по описа на
ВТРС.
ОСЪЖДА Д.З.П., ЕГН: **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРЕСТИЖ-96“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл.
Велико Търново, гр. Велико Търново, кв. Чолаковци, ул. „Дълга Лъка“ № 6, със законен представител Дарина Миткова Стоянова, сумата общо 200 лв. /двеста лева/, представляваща
направени разноски за държавна такса в заповедното производство по частно гр. дело
№ 2583/2018 г. по описа на ВТРС
и за
държавна такса и юрисконсулткско възнаграждение в настоящото исково производство.
На
основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: