№ 1142
гр. Варна, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110202505 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Т. Б. С. против НП
№23-0002856/16.05.2024год. на Директора на РД ”АА” гр.Варна към ИА
„Автомобилна администрация” с което на Т. Б. С. е наложено
административно наказание: по пункт първи “ГЛОБА” в размер на 500 лева,
на основание чл.93в ал.2 от ЗДП, по пункт втори “ГЛОБА” в размер на 2000
лева, на основание чл.177 ал.3 т.1 от ЗДП и по по пункт трети “ГЛОБА” в
размер на 2000 лева, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗДП.
Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не се
представлява. Изпраща се становище от процесуален представител.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява, изпраща се становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на
1
административно нарушение според административнонаказващия орган-
На 26.03.2024г. в около 14:20ч., в гр. Варна, по бул. "Христо
Смирненски", около 50 метра след кръствище го сул. "Райска ябълка", в
посока ул. "Прилеп", управлява МПС марка ИВЕКО ИПЛ АД410Т, с per. №
***, от кат. N3, н шършващ обществен превоз на товари (хумус) по маршрут
Варна - Тополи, видно от пътен лист № 8359129/23.03.2024 г. и товарителница
№ 006364/26.03.2024 г. В момента на проверката водачът не използва карта на
водача, при извършване на превоз попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) №
561/06, с МПС оборудвано с дигитален тахограф марка Continental Automotive,
тип: 1381.15511, сер. № **********. Нарушението е установено от 2 6р.
разпечатки от дигитален тахограф от дата 26.03.2024 г. Водачът извършва
превоза с МПС, с механично окачване с 4 оси, като сумата на натоварване на
една двойна ос е 26205 кг. (трата ос -13050 кг., четварта ос -13155 кг.) с
разстоянието между трета и чевърта oqle между 1,3 -1,8 м., която маса
надвишава надвишава допустимото максимално натоварване за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване от 18000 кг. определени от
министъра на МРРБ, с 8205 кг. Измерването е извършено с електронна
мобилна везна марка "DINI ARGEO", модел DFWKR, сер. № **********, с
поставен стикер за годност 24/01104, валиден до 02.25г. Водачът на моторно
превозно средство извършва обществен превоз на товари без за МПС с per. №
***, да има редовно издадено заверено копие към лиценз № 20271 за
международен превоз на товари на територията на ЕО издадено на превозвача
ТРАНС ЛОГИСТИК 2017 ЕООД. Нарушението е установено от направена
справка от информационна система "Лицензи" към ИА "АА". При проверката
водачът не представя заверено копие. Водачът е уведомен, че МПС с per. №
*** се спира от движение чрез задържане на свидетелство за регистрация част
II № ********* и предна per. табела с № ***. Водачът е уведомен, че СУ МПС
№ ********* се задържа.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз
основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят Ю., чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
2
делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна съгласно
заповед на Министъра на транспорта и съобщенията.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. АУАН е издаден от компетентен орган.
По пункт първи от НП-
Съобразно чл.34 §1 от Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт, водачите използват тахографски листове или карти
на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от
момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат
да бъдат изваждани преди края на дневния работен период, освен ако има
специално разрешение за това или това е необходимо за въвеждането на
символа на държавата след преминаване на граница. Тахографският лист или
картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от
този, за който са предназначени.
Според чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП, водач, който управлява моторно превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно
3
правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) №
165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.
С оглед спазването на материалните правила за поведение, установени в чл.
34 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, разпоредбата на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП е
въздигнала в състав на административно нарушение, неспазването на
изискванията за правилно използване на тахографски лист или карта на
водача, като например : изваждането им преди края на дневното работно
време, освен ако има специално разрешение за това; използването им за
период, по-дълъг от този, за който са предназначени; използването на
замърсени или повредени тахографски листове или карти на водача;
неспазване на изискването, когато на борда на превозното средство,
оборудвано с тахограф, има повече от един водач, всеки водач осигурява
поставянето на неговата карта на водача в правилния вход на тахографа;
неосигуряване съответствието на часовото време, регистрирано върху
тахографския лист, с официалното време в държавата на регистрация на
превозното средство; незадействане на превключвателните механизми, които
позволяват да се регистрират отделно и различимо съответно обозначените
периоди от време.
В случая констатацията на контролния орган е че жалбоподателя, въобще
не е използвал карта на водач в монтирания в управляваното от него превозно
средство, тахограф. Според чл. 2, § 2, б. „е“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014,
„карта на водача“ означава карта за тахограф, издадена от органите на
държава-членка на конкретен водач, която идентифицира водача и служи за
съхраняване на данни за дейността на водача. Правилното използване на
картата на водача, за да е възможно тя да осъществи казаната функция, без
съмнение налага преди всичко, тя да бъде поставена в съответния вход на
тахографа. Това точно не е сторил жалбоподателя и това именно е
констатирано от контролния органи и описано в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление. В тази връзка съдът намира, че наказанието по пункт първи и
правилно определено и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН, а НП в този
пункт следва да бъде потвърдено.
По пункт втори от НП -Правилно административнонаказващия орган е
приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.139
4
ал.1 т.2 пр.3 ЗДП и чл.7 ал.1 т.5 б.В от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ на
основание чл.177 ал.3 т.1 от ЗДП е наложил наказание. От събраните в
административнонаказателното производство доказателства безспорно се
установява, че на посочената дата и час жалбоподателят е управлявал
товарния автомобил, като е извършвал превоз за собствена сметка на товар –
хумус.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: "движещите се по
пътя ППС трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението". Максимално допустимите норми относно
размери, маса и натоварване на ос са регламентирани в Наредба №
11/03.07.2002 година на МРРБ. За движените на извънгабаритни и/или тежки
пъти превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г.-
Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални
маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване,
както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение №
2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията на
ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието
между осите е от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t).
Установеното при проверката, че водачът извършва превоз с
полуремарке с 4 оси с механично окачване, като сумата от натоварването на
осите надвишава нормата от 18000 кг., определена от министъра на МРРБ,
което се явява именно нарушение на посочената по-горе норма, така както е
отразено в акта и НП е установено при извършената от контролните органи
проверка на 26.03.2024 г. на управляваното от жалбоподателя ППС. При
проверката е извършено и измерване с електронна везна марка „Dini Argeo“ с
поставен стикер на годност №01104, валиден до месец 02.2025 г.
От приложения по преписката бон безспорно се установява както
датата и часа на измерването, така и превозното средство, на което е
5
извършено измерването.
В конкретния случай на жалбоподателя е наложено административно
наказание " Глоба" в размер на 2000 лв., като състава на съда намира, че при
определянето му наказващият орган не е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Въз основа на съвкупната преценка на всички
отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая и по - конкретно липсата
на отегчаващи вината обстоятелства от една страна, освен незаплащане на
таксата впоследствие от водача, а от друга – факта, че вследствие на деянието
все пак не са налице настъпили допълнителни вредни последици се
обосновава извод, различен от този, до който е достигнал наказващия орган
при индивидуализацията. Наред с това, нарушението на водача е негово
първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, липсват
и данни за имуществено състояние на жалбоподателя, поради което съдът
намира, че макар и изложеното да не е в никакъв случай достатъчно да
обоснове тезата за несъставомерност, респ. за липса или незначителна на
обществена опасност на деянието, а оттам и приложението на чл. 28 ЗАНН, то
индивидуализацията на наказанието следва да бъде извършена при превес на
смекчаващите обстоятелства. В съответствие с материалния закон и
процесуалните правила според състава на съда размера на глобата следва да
бъде определен към минимума предвиден в текста на чл. 177, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП – 500 лв., в какъвто смисъл е необходимо да бъде изменен санкционния
акт.
Съдът намира, че в конкретния случай описан в пунктове първи и
втори от НП, не може да се приеме за маловажен. Неспазването на
законовите норми, свързани с ЗДП, независимо от липсата на реално
настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото
нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други
подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗДП и свързаните с него Наредби. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
По пункт трети от НП- Съдът намира, че неправилно
административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като
е констатирал нарушението по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП, като не е съотнесъл
6
установеното към хипотезата на правната норма. В конкретния случай е
извършен превоз с превозно средство, което не е било включено в списъка към
лиценза, което съставлява нарушение на чл. 9, ал. 2 от Наредба №
11/31.10.2002г. на МТС и подлежи на санкциониране по чл. 96, ал. 1, т. 1,
предл. 3 от ЗАвП.
Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ЗАвП във връзка с чл.
9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС изрично и императивно се
регламентира, че всяко едно превозно средство, с което превозвачът извършва
дейността си следва да бъде включено в списъка към лиценза му и да има
издадено заверено копие на лиценза, което копие се издава от Министъра на
транспорта или оправомощено от него лице. Предвид гореизложеното съдът
намира, че в посочената като нарушена санкционна норма не е определен
правилният административнонаказателно отговорният субект, доколкото с
нормата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП се регламентира отговорността, която
следва да бъде понесена от превозвач, който не е снабдил водач със заверено
копие от лиценза на Общността за съответното МПС. Единствената
отговорност, която законодателят е вменил на водача е регламентирана в
разпоредбата на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33/1999г. на МТ, а именно да носи и
представи за проверка заверено копие на лиценза. Предвид горното съдът
вамира, че следва да отмени НП в пункт трети.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция в пункт втори и отмяна
на НП в пункт трети. Искания за разноски са направени от въззиваемата
страна–поискала е ю.к. възнаграждение и от жалбоподателя.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената и
потвърдената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото е проведено
едно съдебно заседание, в което не е участвал процесуален представител на
7
въззивника, но е изпратил становище намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 17,77лева.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник по настоящото
дело в размер на 825 лева, което малко над минимума определен в Наредбата
за размера на адвокатските възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на
жалбоподателя се намалява следва и частично да се уважи искането на
разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на изменената част на НП
следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника,
като на последния следва да бъдат присъдени съд. разноски за адв.
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата 641,66 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0002856/16.05.2024год. на Директора на РД
”АА” гр.Варна към ИА „Автомобилна администрация” с което на Т. Б. С. е
наложено административно наказание по пункт първи “ГЛОБА” в размер на
500 лева, на основание чл.93в ал.2 от ЗДП.
ОТМЕНЯ НП №23-0002856/16.05.2024год. на Директора на РД ”АА”
гр.Варна към ИА „Автомобилна администрация” с което на Т. Б. С. е
наложено административно наказание по пункт трети “ГЛОБА” в размер на
2000 лева, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗДП.
ИЗМЕНЯ НП №23-0002856/16.05.2024год. на Директора на РД ”АА”
гр.Варна към ИА „Автомобилна администрация” с което на Т. Б. С. е
наложено административно наказание по пункт втори “ГЛОБА” в размер на
2000 лева, на основание чл.177 ал.3 т.1 от ЗДП , като намалява размера на
наложената „ГЛОБА” на 500 лева.
ОСЪЖДА на РД“АА“ гр.Варна да заплати на Т. Б. С. сумата от 641,66
8
лева, представляваща съдебни разноски, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
ОСЪЖДА Т. Б. С. да заплати на РД“АА“ гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 17,77 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9