№ 920
гр. Русе, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20244520102794 по описа за 2024 година
Предявен е иск от И. М. М., ЕГН: **********, Г. И. Ю., ЕГН:**********, Ф. И.
Х., ЕГН:**********, М. И. М., ЕГН:**********, С. О. О., ЕГН:********** и Д. О. М.,
ЕГН: ********** против Р. Г. О., ЕГН:**********, от с. С., общ. Ветово, обл. Русе, с
правно основание чл.108 ЗС, съединен с иск по чл. 537, ал.2 ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици на имот № 500.769 /пет нула нула точка
седем шест девет/, за който е образувано УПИ IX /девет/ в квартал № 78 /седемдесет и
осем/ по ПУП - ИПР на с.С., ЕКАТТЕ: 67578, община Ветово, одобрен със Заповед №
421 от 08.06.1994г. на Кмета на Община Ветово, с площ на имота 588 кв.м. /петстотин
осемдесет и осем квадратни метра/, УПИ IX /девет/ има площ 624 кв.м. /шестстотин
двадесет и четири квадратни метра/ и е отреден за Жилищно застрояване, при съседи:
67578.500.913 Улица Община Ветово; 67578.500.768 Двор М.С.Х. и др.; 67578.500.764
Двор на Р. О. Садула; 67578.500.762 Двор Р Е И, по силата на Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност, дарение и наследство №94,
том Х, дело № 5047/27.12.90г. на Цв. Миланов - нотариус при Русенски районен съд,
съгласно който имота представлява Празно място от 720 кв.м., представляващо имот
пл.№ IX-769 в кв.78 по плана на село С., при съседи за целия имот: К.Д.К., М.С.Х.,
М.Н.Д.
Имотът придобили по наследство от техния дядо, респ. чрез давностно
владение, тъй като са го владели с присъщите на владението признаци (постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено) повече от 10 години, включително чрез
присъединяване на владението на техните праводатели съгласно чл.82 от ЗС. След
1
съставяне на гореописания нотариален акт продължили да владеят имота несмущавано
и без прекъсване до пролетта на 2023г., когато съседа Р. Г. О. установил фактическа
власт върху имота им и отказал да ги допусне в него. Ответникът заявил, че той е
собственик на част от имота - на 370/588 ид.ч. от същия по силата на Нотариален акт
за дарение на недвижими имоти № 132, том VI, per.№ 9242, дело № 925 от 29.09.2022г.
на нотариус с рег.№ 629 на Нотариалната камара, като е придобил посочените идеални
части по дарение, а неговите праводатели са ги придобили по силата на Нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давност № 95, том XI, дело 6306/25.09.95г. на
нотариус Цвятко Миланов. След като се запознали със съдържанието на тези актове и
след консултация с геодезист установили, че Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 95, том XI, дело 6306/25.09.95г. описва имот различен от
техния, видно от опиС.то на границите на имота. До грешка в имота в този нотариален
акт се е стигнало поради следната причина: На 22.07.1994г. със съседа Р Е И подали
заявление до отдел „Архитектура, строителство и благоустройство" при Общинска
администрация гр.Ветово, с нотариална заверка на подписите от Кмета на Община
Ветово под № 165/22.07.1994., по силата на което по силата на застроителния и
регулационен план на селото към парцел IX-769 в кв.78 се предават 295 кв.м., от имот
762 и от имот 769 към парцел VIII-762 в кв.78 се предават 370 кв.м. Доколкото са
запознати, именно тези 370 кв.м., които прехвърлили към имота на съседа Р Е И,
последният се е договорил с друг съсед -А. Р. М. да му ги даде под някаква форма.
Така се е стигнало до издаването на Нотариален акт за собственост на недвижим имот
по давност № 95, том XI, дело 6306/25.09.95г. на нотариус Цвятко Миланов, по силата
на който А. Р. М. е признат за собственик по давност на дворно място от 370 кв.м.,
намиращо се в с.С. - Русенски окръг при съседи: улица, Р.Е. М. - от две страни и Д. О.
М. и съставлява по плана на същото село ИМОТ 769 в кв.78. Въпреки, че замяната за
идеални части между двата имота е извършена и прехвърлянето на собствеността е
настъпило още на 22.07.1994 г., с подписване на заявлението до отдел „Архитектура
строителство и благоустройство" при Общинска администрация гр.Ветово, с
нотариална заверка на подписите от Кмета на Община Ветово под № 165/22.07.1994.,
то явно замяната на идеалните части от имоти е отразена в кадастралната карта много
по-късно - след съставяне на Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 95, том XI, дело 6306/25.09.95г. на нотариус Цвятко Миланов, което е
довело до издаването на грешна скица, от там и до грешен номер на парцела от 370
кв.м., който, както посочват и по-горе, вече е бил част от ПИ № 762, а не от нашия
имот № 769. Считат, че се касае за реално определена част от поземлен имот в
границите на населено място - с.С., общ.Ветово, която не отговаря на минималните
императивни изисквания за площ и лице и за която действащия към изтичането на
твърдения давностен срок закон - чл.59, ал.1 от 3ТСУ (отм.) вр. чл. чл.54, ал.3, т.1 от
ППЗТСУ (отм.), създава императивна забрана да бъде придобивана както по давност,
2
така и чрез правни сделки, като тази забрана е установена и в сега действащия закон -
чл.200, ал.1 вр. чл.19, ал.1, т.4 от 3УТ. Според чл.59, ал.1 от ЗТСУ (отм.), реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за
минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона,
а чл.54, ал.3, т.1 от ППЗТСУ (отм.) предвижда, че в полските села парцелите имат
следните размери: най-малко 16 м. лице и 500 - 1500 кв. м. повърхност; в полски села
при особени стопански, технически или теренни условия, както и за центъра и
главните улици по решение на общинския съвет одобрено от областния управител се
допуска по изключение парцелите да имат и по-малки размери, но не по-малко от 14
м. лице и 300 - 800 кв. м. повърхност. В конкретния казус тези императивни
изисквания не са изпълнени като липсват каквито и да било доказателства за подобно
решение на Общински съвет - Ветово, установяващо намалено лице и площ по
отношение на посочената реална част от имота. В случая не е налице и изключението
по чл.59, ал.2 от ЗТСУ (отм.), аналогично на това по чл.200, ал.2 от ЗУТ, тъй като
реалната част от имота им, с площ от 370 кв.м., която се твърди, че е била придобита
по давност от праводателя на ответника - от А. Р. М., не е присъединена към имот на
последния, който да е съседен на техния, а е ,,придобита“ самостоятелно - като отделен
имот.
Към 25.09.1995г., когато е съставен констативният нотариален акт за
придобиване на тази реално обособена част по давност, тя не е отговаряла на
посочените императивни изисквания за минимална площ и лице и поради това този
имот не представлява самостоятелен обект на право на собственост, поради което не
може да бъде придобиван по давност. Това обстоятелство прави Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № 95, том XI, дело б30б/25.09.95г. на
нотариус Цвятко Миланов неверен, тъй като изводът на нотариуса за придобито право
на собственост по давност противоречи на закона - чл.59, ал.1 от ЗТСУ (отм.), вр. чл.
чл.54, ал.3, т.1 от ППЗТСУ (отм.). От този констативен нотариален акт се ползва, по
смисъла на чл.537, ал.2, изр. второ от ГПК не само лицето, на което той е издаден, но
и последващите негови правоприемници, обосноваващи с него придобитите от тях
права, т.е. лице, което се ползва от нотариалния акт по смисъла на тази разпоредба в
случая е ответника. Така, щом праводателят на ответника - А. Р. М., не е станал
собственик на посочената реално определена част от парцела с площ от 370 кв.м.,
собственици на същата не са станали и неговите наследници, собственик на същата не
е станал и самият ответник по силата на извършеното в негова полза дарение с
Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 132, том VI, per.№ 9242, дело №
925 от 29.09.2022г. на нотариус с рег.№ 629 на Нотариалната камара, в съответствие с
основополагащия за вещното право принцип, че никой не може да прехвърли права,
които не притежава (Nemo dat quod non habet). На следващо място, извършеното с
3
последния нотариален акт дарение в полза на ответника няма вещно-правно действие
и на още едно основание — защото е нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД,
тъй като има невъзможен предмет. В последния нотариален акт е направен недопустим
опит за „саниране" на нищожността чрез представяне на реално определената част от
имота ни с площ от 370 кв.м. като идеални части от същия - 370/588 ид.ч. без
предвидена в закона подобна възможност за „трансформиране" на реално определена
в идеална част. Поради това следва да се приеме, че предмет на дарението в полза на
ответника е именно придобитата от дарителя реална част, която обаче не може да бъде
самостоятелен предмет на право на собственост и на правни сделки — арг. от чл.59,
ал.1 от ЗТСУ (отм.), вр. чл. чл.54, ал.3, т.1 от ППЗТСУ (отм.), поради което предметът
на дарението се явява невъзможен.
Ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответника Р. Г.
О., че те са собственици на имот № 500.769, за който е образувано УПИ IX в квартал
№ 78 по ПУП — ИПР на с. С., ЕКАТТЕ: 67578, община Ветово, одобрен със Заповед
№ 421 от 08.06.1994г. на Кмета на Община Ветово, с площ на имота 588 кв.м., УПИ IX
има площ 624 кв.м. и е отреден за Жилищно застрояване, при съседи: 67578.500.913;
67578.500.768; 67578.500.764; 67578.500.762 и да бъде осъден ответника да предаде
владението на гореописания имот, както и да се отмени на основание чл.537, ал.2 от
ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 95, том XI, дело
6306/25.09.95г. на нотариус Цвятко Миланов. Претендират направените по делото
разноски.
Ответникът Р. Г. О., взема становище за неоснователност на исковете. Моли
исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски.
С. А. С. – помагач на страната на ищеца, не взема становище по
основателността на исковете.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предпоставките за предявяване на иска по чл. 108 от ЗС са: ищецът да е носител
на правото на собственост или носител на ограничено вещно право върху определена
вещ, по силата на което може да владее вещта, и трето лице да упражнява
фактическата власт върху вещта, без да има основание за това. Посочените
предпоставки определят и фактите, които подлежат на доказване в производството по
разглеждане на ревандикационен иск. Качеството “собственик” се доказва според
твърдяното от ищеца придобивно основание, което обуславя правнорелевантните
факти, подлежащи на установяване в процеса, а също и допустимите доказателства и
доказателствени средства, чрез които се провежда доказването.
По отношение разпределението на доказателствената тежест ответникът може
да оспорва собственическото качество на ищеца, без от своя страна да заявява някакви
права върху вещта, т. е. за да се приеме, че има оспорване на активната легитимация на
4
ищеца, достатъчно е простото отричане на правата му от ответника. Оспорвайки
предявения иск, ответникът е длъжен да докаже фактите, които твърди, тъй като на тях
основава своите възражения. Ответникът носи доказателствената тежест за
установяване наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт
върху вещта, ако твърди, че такова съществува. От заключението на приетата по
делото съдебно- техническа експертиза, свидетелските показания и писмените
доказателства се установи, че ищците са собственици на описания в исковата молба
имот.
Съдът приема, че ищците са собственици на процесния недвижим имот и са
активно легитимирани по делото с предмет- защита на право на собственост, и счита,
че предявеният ревандикационен иск е основателен, тъй като по делото са налице
доказателства, че ответникът упражняват фактическа власт върху имота,
препятствайки достъпа на ищеца, посредством смяна на катинара.
Във връзка с оспореното от ищците изключително право на собственост на
ответника върху процесния имот, съдът е разпитал свидетели.
Свидетелят Еджаби Юсеин Халил заявява, че знае мястото на Д. повече от 30
години по ул.Шейново. Бащата на Д. се грижел за мястото, а след той починал Д.
ползвал мястото. Д. не можел да влиза в имота си от две години, тъй като там
направили ограда и сложили катинар. Показанията на свидетеля Халил се подкрепят
от тези на свидетеля Айтен Кезимова М.. М. пояснява, че заедно със свекъра и съпруга
си Д. М. са обработвали мястото. До 2021/2022г. обработвали мястото и тогава станали
проблемите. Сложили врата и катинар, но катинарът бил счупен и поставен друг,
вследствие на което не можели да влязат в имота си.
Вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно- техническа
експертиза, която съдът изцяло възприема, подробно е проследило /в констативната
част/ всички изменения в регулационния и кадастрален статут на двата имота- имот
762 и имот 769 в кв.78 по плана на с.С., община Ветово.
Установило е, че регулацонните отношения между имот 769 и 762 са уредени с
НА №168 том VI, дело 5104/94г. на нотариус В.Симова. Р.И. е признат за собственик
по регулация на 370 кв.м. празно дворно място при съседи улица, Р.И. и Д. М., което е
взето от имот пл.№769, собственост на Д. М. и е придадено към VIII762. И 180 кв.м.
празно дворно място при съседи от двете страни улица, Р.И., което е взето от улица и е
придаено към имот VII-762. Със Заявление от 22.07.1994г. до отдел АСиБ Ветово Д. О.
М. и Р Е И заявяват, че „по силата на застроителния план и регулационен план на
селото към парцел IX-769 в кв.78 се предават 295 кв.м. от имот 762 и от имот 769 към
парцел VIII-762 кв.78 се предават 370 кв. м.“ и декларират, че са уредили отношенията
си във връзка с регулацията. По този начин, към 29.07.1994г. регулационните
отношения между имоти 769 и 762 кв.78 са уредени. Следващата стъпка е регулацията
5
да бъде приложена. Това става след изготвяне, внасяне и одобряване на проект за
поправка на граници и нанасянето им на КРП на с.С.. Възлагането на изготвяне на
проекта се извършва от заинтересованите лица – собствениците на имота. Такъв
проект е изготвен през май 2018г. и новите граници на имот XIII-762 762 /обединени
са имоти VII-762 и VIII-762/ са нанесени на кадастралния и регулационен план на
селото. Важно е да се уточни, че проекта е възложен от собствениците на имот 769
кв.78 и с него се нанасят границите на XIII-762. Констатира, че регулационните
отношения между имот IX-769 имот Х-768 все още не са уредени видно от
кадастралния план.
Към 1995г. Д. М. е собственик на парцел IX-769 с площ от 645 кв.м. изчислено
по данни от нотариалния акт от 1990г. и заявлението от Д. М. и Р.И. от 22.07.1994г.,
който е с уредени, но ненасени на плана регулационни отношения с имот VIII-762.
Собственик на имот VIII-762 е Р Е И, а не Р. М. както е посочено в НА №95 том XI
дело №6306/95г.
Придадената площ от 370 кв.м. от имот 769 към парцел VIII-762 в кв.78 по
силата на заявление до отдел Архитектура строителство и благоустройство при
общинска администрация гр. Ветово, с нотариална заверка на подписите от Кмета на
община Ветово под №165/22.07.1994г., е била отразена в кадастралния план след
изготвяне на проект за Поправка на граници и попълване на сгради в ПИ 762, кв.78
с.С. след май 2018г.. Придадената площ от 370 кв.м. от имот 769 към парцел VIII-762
кв.78 не е съществувала като самостоятелен имот.
По изложените съображения съдът намира, че искът по чл.108 ЗС следва да се
уважи, като се признае за установено, че ищците са собственици в условията на
съсобственост на имот № 500.769, за който е образувано УПИ IX в квартал № 78 по
ПУП — ИПР на с. С., ЕКАТТЕ: 67578, община Ветово, одобрен със Заповед № 421 от
08.06.1994г. на Кмета на Община Ветово, с площ на имота 588 кв.м., УПИ IX има
площ 624 кв.м. и е отреден за Жилищно застрояване, при съседи: 67578.500.913;
67578.500.768; 67578.500.764; 67578.500.762 и да осъди ответника да им предаде
владението на описания имот.
По иска с правно основание по чл.537. ал.2 ГПК:
Съгласно Тълк. реш. № 11/21.03.2013г. по тълк. д. №11/2012г., ОСГК, ВКС,
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1
ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.
Ищците оспорват доказателствената сила на констативен нотариален акт №192,
том 8, рег.№4344, нот.дело № 734 от 28.06.2013г. на нотариус Адриана Филчева, с рег.
№629 на НК и район на действие РРС, с който първия ответник С.К. е признат за
6
собственик по давностно владение на 1/2 идеални части от недв.имот: полска култура
от 20.876 дка, трета категория, местността Каместата - имот №138007 по плана за
земеразделяне, при граници: имот №138006 -полска култура , имот №000073- полски
път, имот №138001 - полска култура, имот №138002 - полска култура, имот №138004 -
полска култура , имот №138005 - полска култура, както и на нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот №32, том 10, рег.№5157, нот.дело № 895 от
05.08.2013г. на нотариус Адриана Филчева, с рег.№629 на НК и район на действие
РРС, в частта, с която купувачът Сейфетин С.К. купува притежаваните от ищците О.
Н. М. и Н. Н.а П. 1/2 идеални части от недв.имот 138015, който имот е образуван от
№138007 по плана на земеразделяне на гр.Ветово, обл.Русе.
Съгласно чл.537, ал.2, изр.3 ГПК, нотариален акт за собственост следва да се
отменят частично, след като се уважава претенцията на ищците срещу титулярите на
акта - ответниците. В т.см. съдът съобрази и Тълк. реш. №3/29.11.2012г. по тълк. д.
№3/2012г., ОСГК, ВКС. Следователно, легитимиращото действие на констативния
нотариален акт отпада, след като по делото е установено, че титулярът не е станал
изключителен собственик на процесния имот. Искът следва да се уважи.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищците 1950.00 лв.
разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. Г. О., ЕГН:**********, от с.С.,
обл.Русе, ул.**********, че И. М. М., с ЕГН **********, Г. И. Ю., с ЕГН **********,
Ф. И. Х., с ЕГН **********, М. И. М., с ЕГН **********, С. О. О., с ЕГН **********
и Д. О. М., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр.Русе, **********, чрез
адв.М.С., са собственици на имот № 500.769, за който е образувано УПИ IX в квартал
№ 78 по ПУП — ИПР на с. С., ЕКАТТЕ: 67578, община Ветово, одобрен със Заповед
№ 421 от 08.06.1994г. на Кмета на Община Ветово, с площ на имота 588 кв.м., УПИ IX
има площ 624 кв.м. и е отреден за Жилищно застрояване, при съседи: 67578.500.913;
67578.500.768; 67578.500.764; 67578.500.762
и ОСЪЖДА Р. Г. О., ЕГН:********** да им предаде владението върху описания
имот.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 95, том XI, дело №6306/25.09.95г. на нотариус Цвятко
Миланов.
ОСЪЖДА Р. Г. О., ЕГН:**********, от с.С., обл.Русе, ул.********** да заплати
на И. М. М., с ЕГН **********, Г. И. Ю., с ЕГН **********, Ф. И. Х., с ЕГН
7
**********, М. И. М., с ЕГН **********, С. О. О., с ЕГН ********** и Д. О. М., с
ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр.Русе, **********, чрез адв.М.С. сумата
1950.00 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач С. А. С.,
ЕГН **********, от с.С., обл.Русе, ******* на страната на ищците И. М. М., с ЕГН
**********, Г. И. Ю., с ЕГН **********, Ф. И. Х., с ЕГН **********, М. И. М., с ЕГН
**********, С. О. О., с ЕГН ********** и Д. О. М., с ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8