Решение по дело №1093/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на И. Д. И. с [ЕГН] – лишен от свобода изтърпяващ наказанието си в затворническо общежитие от открит тип – ЗООТ „Житарово“ [населено място], кв.Ветрен против заповед № Л-2482/2 от 12.06.2024 г. на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“. Със заповедта, на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС е наредено жалбоподателя да бъде преведен в Затвора Стара Загора за доизтърпяване на наложеното наказание. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и липсата на мотиви и прави искане да бъде отменена.

Ответникът – Г. директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От началника на Затвора Бургас е изготвена докладна записка с изх.№ ИЗ-1856/28.05.2024 г. до главния директор на ГД„ИН“ (л.9 от делото), в която е посочено, че на 28.05.2024 г. в Затвора Бургас е постъпил И. И., с който началника на затвора се намира в родствена връзка.

От началника на Затвора Бургас е изготвено предложение изх.№ ИЗ-2003/06.06.2024 г. до главния директор на ГД„ИН“ (л.8 от делото), в което се сочи, че от 22.05.2024 г. лицето И. Д. И. търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, за срок от 4 месеца. На основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС – наличие на други важни съображения, а именно родствени отношения на лицето (втори братовчед на началника на затвора) е предложено да се разгледа възможността л.св.И. да изтърпява наказанието си в друго пенициарно заведение. Посочено е още, че лицето има майка и сестра с местоживеене на територията на община Бургас и дъщеря, която живее в САЩ, което да се вземе в предвид, с цел съхраняване на семейните отношения и получаване на морална, емоционална и физическа подкрепа по време на пребиваване в затвора.

Със заповед № Л-2482/2 от 12.06.2024 г. на главния директор на ГД “Изпълнение на наказанията“, на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС е наредено И. Д. И. да бъде преведен в Затвора Стара Загора, за доизтърпяване на наложеното наказание. В мотивите на заповедта е посочено, че от предложението на началника на Затвора Бургас, е видно, че лишения от свобода е в близки роднински връзки със служител на затвора, поради което престоя му на територията на същия би оказала негативен ефект върху работата на затворническата администрация. Ето защо е прието, че са налице важни съображения, свързани с ресоциализацията на осъдения и сигурността в затвора.

Заповедта е връчена на И. И. на 17.06.2024 г., видно от направеното отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ Ж-640/27.06.2024 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № Л-2482/2 от 12.06.2024 г. е издадена от главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, който се явява компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС.

Административното производство е образувано по предложение на началника на Затвора Бургас, като в него не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на издадената заповед.

Съгласно чл.62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

В мотивите на заповедта е прието, че тъй като лишения от свобода е в близки роднински връзки със служител на затвора и престоя му на територията на същия би оказала негативен ефект върху работата на затворническата администрация, както и че са налице важни съображения свързани с ресоциализацията и сигурността в затвора.

Само по себе си, едно от така посочените основания – оказване на негативен ефект върху работата на затворническата администрация, не е сред основанията предвидени от законодателя в нормата на чл.62, ал.1 т.4 от ЗИНЗС, за преместване на лишен от свобода от един в затвор в друг и не обосновават необходимостта от това. Същевременно, другото посочено основание – наличието на важни съображения свързани с ресоциализацията и сигурността в затвора, също не обосновава необходимостта от преместването на лицето, доколкото не са посочени какви точно са тези съображения. В този смисъл в заповедта липсват и мотиви точно по какъв начин наличието на посочените роднински връзки влияят на ресоциализацията на лишения от свобода, съответно на сигурността в затвора. Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта или в съпроводителното писмо с което се изпраща жалбата, но в случая какво точно е това влияние освен от заповедта не би могло да се установи и от материалите съдържащи се в административната преписка и съпроводителното писмо с което тя е постъпила в съда. Фактически, в случая, в заповедта е налице възпроизвеждане на част от съдържанието на правната норма, без то да е отнесено към конкретния случай, тоест налице е липса на мотиви, обосноваващи наличието на основанията за преместване на лишения от свобода от един затвор в друг.

Липсата на мотиви води до незаконосъобразност на обжалваната заповед по смисъла на чл.146, т.3 АПК, като издаден в нарушение на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за нейната отмяна. Ето защо и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, тя следва да бъде отменена.

На основание чл.62, ал.3 от ЗИНЗС настоящото решение е окончателно.

Мотивиран от горното Административен съд - Бургас, десети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № Л-2482/2 от 12.06.2024 г. на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“.

Решението е окончателно.