Р Е Ш
Е Н И Е №
260460
В ИМЕТО НА НАРОДА
13.04.2021 гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На първи февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 2813 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №
19-1030-011866 от 16.12.2019 г. на Началник
Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с
МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на Е.Р.М., ЕГН **********, с адрес:
*** е наложено административно наказание
за нарушение на чл.140 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер
на 200 /двеста/лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 19-1030-011866 от
16.12.2019 г. на Началник Група към ОД
на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ №
8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на Е.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание за
нарушение на чл.140 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер
на 200 /двеста/лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят Г. Т.Г., не се явява, редовно призован и не се
представлява в съдебно заседание.
Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 18.11.2019 г. от актосъставителя К.В.Р. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против Е.Р.М., ЕГН **********
за това, че на 18.11.2019 г. в 21:31 часа в Община Родопи на път Автомагистрала
А-1, управлявал товарен автомобил „Мерцедес 21 Д Спринтер“ с рег.№ ***,
собственост на А. Х. М., като извършва следното нарушение: управлява МПС
нерегистриран по определения ред. Служебно в автоматизираната информационна
система е отбелязано, че ППС е с прекратена регистрация поради това, че
собственикът не е изпълнил задължението си в двумесечен срок. Актосъставителят
квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на
чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят К.В.Р. заявява,
че поддържа съставения от него акт. Твърди, че при проверката и в разговор с
водача последният казал, че пътувал два-три месеца редовно до Германия с
автомобила, плащал всички изискуеми такси и не знаел, че автомобилът не е
регистриран.
В жалбата си жалбоподателят моли съда да
отмени НП като незаконосъобразно и необосновано, евентуални да приложи нормата
на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че така събрания
доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на
административнонаказващия орган, извършването на посоченото административни
нарушения на 140, ал.1 от Закона за движение по пътищата се явява доказано по
несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за
административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено
деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да
под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя
и от писмените доказателства – справка за промяна на регистрация на
инкриминираното превозно средство, справката за нарушител/водач, заповеди, по
безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – процесният лек
автомобил е бил управляван от жалбоподателя на посочените в АУАН и НП дата и
място. На следващо място от показанията на свидетеля и справката за регистрация
на това МПС по делото категорично се установява, че към 18.11.2019г. същият
автомобил е бил служебно дерегистриран, поради неизпълнение задължението на
новия собственик да го регистрира по предвидения ред.
По делото са налице и доказателства за
съставомерност на деянието и от субективна страна, т.е.жалбоподателя да е
управлявал МПС без същото да е регистрирано. По отношение на вмененото във вина
нарушение, от всички доказателства по делото се налага изводът, че М. е имал
пълната възможност и като водач на МПС е бил длъжен, преди да управлява същото,
да се убеди, че превозното средство е надлежно регистрирано. В този смисъл изцяло
ирелевантно е обстоятелството, че същият не е собственик на автомобила, тъй
като цитираната норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда задължение именно на
водачите на ППС да управляват превозни средства, които са надлежно регистрирани
по предвидения ред. С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателят е
имал задължение да се убеди, че управлява регистрирано превозно средство, не е
сторил това и въпреки всичко го е управлява към момента на спирането му за
проверка от контролните органи.
На следващо място не могат да бъдат
споделени доводите за приложение на чл.28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за
“маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая
нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се
налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на
административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39
ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни”
нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи
маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното
Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази
преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на
нарушението, факта, че то не е първо по рода си за жалбоподателя и като се
взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – управление на
нерегистрирано МПС за продължителен период от време, не би следвало наказващият орган да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид
обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние
вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата за движение по пътищата,
включително и свързана с управление на ППС, което е регистринано. В този смисъл
всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална
опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова
с висока степен на накърняване на обществените отношения.
По
делото не се твърди, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не
се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаван на процесното НП. Преди всичко от съдържанието и
на двете и видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на
извършените нарушения, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН.
По тези съображения съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ