Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260640 Година 12.07.2021
Град
С.
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети юли
Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1136 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Б.” АД твърди в
поправената си искова молба, че с договор за потребителски заем № CREX-11854090/12.11.2015
отпуснал паричен кредит от 513.22 лева, който изплатил по начина в чл. 1 от
договора, с което изпълнил задължението си по него, с което за ответницата възниквало
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 52.17 лева, които
съставлявали изплащане на главницата и оскъпяването й, съгласно ГПР 43.62 % и ГЛП
36.75 %, които били посочени в договора. Ответницата преустановила плащането на
вноските по кредита на 20.03.2016, като към тази дата били погасени 3 месечни
вноски. На основание чл. 3 от договора, вземането ставало изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечни/а вноска. По този начин
ответницата следвало да изплати остатъка по заема от 469.53 лева, представляващ
оставащите 9 броя погасителни вноски към 20.04.2016, към която дата станал
изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия палеж не изпълнила задължението
си. Алтернативно считал всички претенции за дължими на основание изтичането и
на последната погасителна вноска по погасителния план на 20.11.2016 г., преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ответницата дължала и обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 30.49 лева за периода от настъпване на
изискуемостта на кредита на 20.04.2016 до 11.07.2017 г. Към момента дължала
главница от 405.02 лева, с 64.51 лева възнаградителна лихва и 30.49 лева законна
лихва. Подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
каквато му била издадена по гр.д. № 4044/2017 г., срещу която било постъпило възражение
и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК предявявал иска си в едномесечен срок.
Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата от 405.02 лева за главница от невърнат кредит по договора за
кредит, с 64.51 лева възнаградителна лихва от 20.03.2016 г. до 20.11.2016 г., с
30.49 лева лихва за забава от 20.04.2016 г. до 11.07.2017 г., и законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, за които
задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4044
описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по
делото и в заповедното производство разноски.
Ответницата А.С.И.,
чрез назначения й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно от същия представител в подадения в срок
отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания ищецът
е подал на 20.07.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 4044/2017
г. на СтРС, по което на 21.07.2017 г. е издадена исканата заповед, която обаче
е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 02.03.2018
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 20.07.2017
г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 12.11.2015 г., между
ответницата, като кредитополучател и влялото след това в ищеца - „Б.“ Е., като
кредитор, представляван от посочения в договора служител на негов търговски
партньор Т., са сключили в писмена форма представения по делото договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК (л. 8-12). Възраженията на особеният
представител на ответницата в отговора и в хода по същество, че този договор
бил недействителен, защото не съдържал взетите предвид допускания по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК при изчисляване на ГПР, не били спазени и изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 12 и 20 ЗПК, като нямало посочени в погасителния му план разбивка
на всяка погасителна вноска и наличието или липсата на право на отказ от
договора, срока и другите му условия, включително информация по чл. 29, ал. 4 и
6 ЗПК и лихвения процент на ден, поради което бил недействителен съгласно чл.
22 ЗПК, са неоснователни. В т. 2 от договора са посочени взетите предвид
допускания при изчислението на ГПР, а посоченото в т. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК
изискване за информация в погасителен план, включително и разбивка на
погасителната вноска е неотносима за случая, защото се отнася само за случаите,
при които при погасяване на главницата по срочен кредит, когато може да се иска
такъв погасителен план за извършените и предстоящи плащания, който следва да
има такава разбивка, а в случая в договора е уговорен погасителен план, който
напълно отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а в т. 10 от договора е уговорена цялата
необходима информация по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (л. 10-11).
Поради това този договор не е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, а
възраженията за противното на особения представител на ответницата в отговора
му са неоснователни.
На 12.11.2015 г.
влелият се след това в ищеца горепосочен кредитор „Б.“ Е. е изпълнил
задължението си по същия договор, като предоставил на ответницата, по
уговорения в договора начин, уговорения потребителски кредит в размер на общо
513.22 лева, като 475.20 лева превел на посочения в него търговец за закупуване
на посочените в същия договор стоки, от който ответницата закупила същите,
както и сумата от 38.02 лева, която превел за застрахователна премия по
сключената имуществена застраховка „закрила на плащанията“, или общо му
предоставил кредит в размер на горепосочената сума. Тези обстоятелства се
установяват от т. IV-1-3 на заключението на назначената по
делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради
неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства по делото (чл. 202 ГПК).
Ответницата се задължила
да върне този кредит, заедно с уговорена в договора възнаградителна лихва от 36.75
%, или общо 686.04 лева - разсрочено, на 12 месечни погасителни вноски, всяка по
52.17 лева, платими на падежите, посочени в погасителния план в същия договор, за
периода от 20.12.2015 г. до 20.11.2016 г. (л. 8).
Въпреки че действително
в случая клаузата на чл. 3, изр. 2 от договора, която урежда условията за
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на процесния кредит, според която,
в случай, че ответницата просрочи две или повече месечни вноски, настъпва
автоматична предсрочна изискуемост на кредита считано от падежа на втората
просрочена вноска, без да е необходимо кредиторът да й изпраща уведомление за
това, е неравноправна, защото съдържа неяснота относно тежестта на
неизпълнението, обуславящо уговорената в нея автоматична предсрочна
изискуемост, което поставя ответницата в значително по-неблагоприятно положение
спрямо кредитора по този договор, който може да се позове на нея винаги, когато
тя забави плащане на две вноски по кредита, дори забавата да е незначителна,
частична или да касае само акцесорни задължения от тези вноски (така и Р
109-2019-II т.о.), а в случая по делото няма данни в подкрепа на твърдението на
ищеца да е уведомил ответницата за тази автоматична предсрочна изискуемост на
кредита, на която се позовава, поради което същата не е произвела своето
действие съгласно т. 18 на постановеното от ОСГТК на ВКС ТР 4-2014 г., то това обстоятелство
в случая е без правно значение за изхода на делото, защото преди това на 20.11.2016
г., преди подаване след това на 20.07.2017 г. на заявлението за издаване на
заповедта в заповедното производство, е настъпил уговореният в погасителния
план на договора падеж за връщането на целия кредит, с което е настъпила и изискуемостта
му. Че този кредит не е обявен за предсрочно изискуем, а падежът за връщането му
е настъпил преди това на тази уговорена в него дата 20.11.2016 г. за
окончателното му връщане, посочена в погасителния план, се установява и от т. 3
на ЗСИЕ (л. 187).
При това положение, тежестта
да докаже по делото, че е изпълнила точно своето насрещно задължение по същия
договор и е върнала този кредит с лихвите съгласно уговорените в същия
разсрочени вноски, точно и без забава, лежи върху ответницата (чл. 154, ал. 1 ГПК). От т. 2 на ЗСИЕ е видно обаче, че за погасяването му същата е извършила
до 20.03.2016 г. само три плащания на обща стойност 156.51 лева, след което е
преустановила плащанията си и не е извършвала такива до приключване на
съдебното дирене (л. 187). Поради това остава да
дължи на ищеца по този кредит сумата от 405.02 лева за главница, с 64.51 лева възнаградителна
лихва от 20.03.2016 г. до 20.11.2016 г., с 19.83 лева лихва за забава от
20.04.2016 г. до 11.07.2017 г., и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението му в съда на 20.07.2017 г. до изплащането й (т.
4 от ЗСИЕ, л. 187). Други релевантни доказателства няма
представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
са доказани в своето основание. По делото се установи, че страните са сключили
в предвидената от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма за действителност процесния договор
за потребителски кредит, по който влялото се в ищеца след това горепосочено
дружество е изпълнило договорното си задължение и е предоставило на ответницата
уговорения кредит, а последната не е изпълнила точно в количествено и времево
отношение своето насрещно задължение да го върне с уговорените възнаградителни лихви
разсрочено, на месечни вноски, така, както е уговорено в погасителния му план.
По този договор ответницата е платил до 20.03.2016 г. само сумата от общо 156.51
лева и е преустановил плащанията си по него, каквито не е извършвала за
погасяването му до приключване на съдебното дирене, въпреки настъпването още на
20.11.2016 г. на уговорения в погасителния му план падеж за връщането му и подаване
след това на 20.07.2017 г. на заявлението на ищеца в съда и образуване на
настоящото дело според фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това и към датата
на приключване на съдебното дирене дължи на ищеца по този кредит 405.02 лева за
главница, с 64.51 лева възнаградителна лихва от 20.03.2016 г. до 20.11.2016 г.,
с 19.83 лева лихва за забава от 20.04.2016 г. до 11.07.2017 г., и законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението му в съда на 20.07.2017 г. до
изплащането й. Това й неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се
дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 от ЗЗД). Поради
това съдът намери, че претендираните от ищеца с исковете вземания до тези неплатени
му от ответницата до приключване на съдебното дирене главница, възнаградителна,
мораторна и законна лихви, са възникнали и съществуват (чл. 422, ал. 1 ГПК). Поради
това следва с настоящото решение да признае за установено по отношение на
ответницата, че му ги дължи. В останалата му част, над сумата от 19.83 лева за
мораторна лихва до претендираната 30.49 лева, предявения от ищеца иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за признаване съществуването на тази лихва, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 525 лева (от
които внесена за производството държавна такса до дължимия се размер от 25 лева,
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 100 лева по чл. 25,
ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от
юрисконсулт, 100 лева внесено възнаграждение за вещото лице и 300 лева внесено
възнаграждение за особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата),
както и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер от 75
лева (от които 25 лева внесена за същото производство държавна такса и
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 50 лева по чл. 26
НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в същото производство от
юрисконсулт), следва да се възложат в тежест на ответницата съразмерно с
уважената част от исковете по делото или съответно 513.81 лева и 73.40 лева (чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК, и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото,
ответницата също има право да й се присъдят, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, сторените по делото и в заповедното производство разноски (чл. 78,
ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). Няма обаче данни същата да е сторила
такива в тези производства. Поради това не й се и присъждат разноски.
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.И., с ЕГН **********,***, че дължи на „Б.” АД,
вписано в ТФР на Търговския съд в - с № -, със седалище и адрес на управление -,
сумата от 405.02 лева за главница от невърнат кредит по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-11854090 от 12.11.2015 г., с 64.51 лева
възнаградителна лихва от 20.03.2016 г. до 20.11.2016 г., с 19.83 лева мораторна
лихва от 20.04.2016 г. до 11.07.2017 г., и законна лихва върху главницата от 20.07.2017
г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена
заповед № 2722/21.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело № 4044 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд, КАТО
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Б.” АД с п.а., против А.С.И. с п.с.,
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането за мораторна лихва В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 19.83 лева до претендираната 30.49 лева.
ОСЪЖДА
А.С.И. с п.с., да заплати на „Б.” АД с п.а., сумата от 513.81 лева за разноски
по настоящото дело и сумата от 73.40 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело
№ 4044 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: