№ 11722
гр. С., 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110158687 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т., с която са предявени срещу С. А. Д., А. Ж. П. и
А. М. Т. осъдителни искове за заплащане на сумата от общо 682,07 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за
топлоснабден имот, находящ в гр.С., район „И., аб. № ., сумата от 6,09 лв., представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2021г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 55,16 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2020г. до 30.09.2022г. и сумата от 0,86 лв., представляваща обезщетение за
забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.04.2020г. до
30.09.2022г., като сумите се разпределят както следва: 1/8 от сумите се претендират от С.
А. Д., а именно: сумата от 85,26 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С.,
район „И., аб. № ., сумата от 0,76 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 6,89 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 30.09.2022г. и
сумата от 0,11 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 15.04.2020г. до 30.09.2022г.; 1/8 от сумите се претендират от А.
Ж. П., а именно: сумата от 85,26 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С.,
район „И., аб. № ., сумата от 0,76 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 6,89 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 30.09.2022г. и
сумата от 0,11 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 15.04.2020г. до 30.09.2022г. и 6/8 от сумите се претендират от
А. М. Т., а именно сумата от 511,55 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
1
енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С.,
район „И., аб. № ., сумата от 4,57 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 41,37 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 30.09.2022г. и
сумата от 0,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 15.04.2020г. до 30.09.2022г.
Ищецът „Т. твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от
фирмата за дялово разпределение, както и стойността на услугата дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на продавача (ОУ 2014г., в сила от 12.03.2014г.). Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
Ответниците С. А. Д. и А. Ж. П. са депозирали отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват качеството
си на потребители на топлинна енергия за топлоснабдения имот, както и доставката на
топлинна енергия до имота на посочената стойност. Евентуално твърдят, че са извършили
плащания, с които са погасили задълженията си към ищеца. Молят за отхвърляне на
предявените срещу тях искове.
Ответникът А. М. Т. е подала отговор на исковата молба на 21.12.2022г. в
законоустановения срок, но погрешка го е депозирала по гр.д. № 62326/2021г. на СРС, 54
състав, което съдът намира да се установява от констатацията на председателя на 54 състав в
постановеното определение № 5224 от 07.02.2023г. по делото на 54 състав. С подадения
отговор ответницата оспорва да е обвързана от договорна връзка с ищеца за продажба на
топлинна енергия, тъй като партида на имота е открита на името на трето за спора лице и
именно то е ползвало имота през процесния период. Не оспорва размера на начислената
топлинна енергия. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени
доказателства. Позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията за част от
процесния период.
Третото лице-помагач „Т. взема становище за основателност на предявените
искове.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е
доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия
патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово
разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че са погасили задълженията си чрез плащане.
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
2
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, че в конкретния случай
ответникът А. М. Т. се явява битов клиент на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 2а от
ДР на Закона за енергетиката въз основа на качеството й на собственик на 3/4 ид.ч. от
процесния имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. С., ул. „А.. Установява се,
че съответните идеални части от процесния апартамент са прехвърлени на ответницата Т. с
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот, вместо изпълнение на парично
задължение акт № 87, том I, рег. № 2580, дело № 73 от 27.04.2018г., като се установява, че
описаният в нотариалния акт имот е идентичен с процесния с административен адрес: ул.
„А. съгласно представеното удостоверение от ГИС-С.. Не се твърди, нито се установява от
прехвърлянето на собствеността през 2018г. до края на процесния период ответницата Т. да
се е разпоредила с правото си на собственост върху процесния имот или през исковия
период същият да е бил ползван от друго лице, което да е сключило договор с ищеца за
доставка на топлинна енергия за битови нужди. Напротив, по делото се установява, че в
представените от трето за договора лице, каквото е „Т., писмени доказателства
(изравнителни сметки и главни отчети), че именно ответницата Т. е титуляр на партидата,
открита за имота за процесния период, като главните отчети са подписани и подписът не е
оспорен в производството. Действително по делото е представена молба-декларация за
откриване на партида за имота на друго лице (Антон П. П.), различно от ответниците, от
02.07.1997г., но същата е подадена повече от 20 години преди процесния период, като по
делото се установи, че след 1997г. са настъпили факти, променяща титуляра на правото на
собственост на същия имот, като в съответствие с тази промяна и партидата на имота за
процесния имот е била прехвърлена на името на ответницата Т. за процесния период, която
не е оспорила това обстоятелство. По делото няма събрани доказателства Антон П. да е бил
ползвател на процесния имот за релевантния период и като такъв да е заявил воля за
встъпване в договорни отношения с ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, за да се счита същият за страна по продажбеното правоотношение през исковия
период от м.05.2019г. до м.04.2021г. С оглед изложеното съдът намира, че за процесния
период ответницата А. М. Т. се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди и страна
по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия,
която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ), като отговаря за задълженията за топлинна енергия за имота
съобразно притежаваните от същата идеални части от имота.
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Т. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за
сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от
публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства, че за процесния период
сградата, в която се намира имотът на ответницата, е била топлоснабдена, както и че в нея е
въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение
„Т., избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 02.07.2002г., видно
от представения протокол от същата дата, неоспорен в производството, както и по силата на
възлагане от ищеца въз основа на договор от 03.06.2020г.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че
3
за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в
която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на
всеки месец чрез сертифициран общ топломер, както и че от доставеното в абонатната
станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното
дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение
към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., както и в Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице.
Установеното от вещото лице забавяне в метрологичната проверка на годността на общия
топломер за 2020г., съдът намира да не се е отразило на точността на извършеното
измерване, доколкото осъществената по-късно проверка е дала заключение за съответствие с
изискванията за годност, откъдето може да се направи обоснован извод, че същият е
измервал правилно топлинната енергия и за периода на забавянето.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответницата за процесния
период не е начислявана ТЕ за отопление на имот, тъй като радиаторите в апартамента за
демонтирани. Начислявана е ТЕ за БГВ по показанията на един брой водомер, на който е
извършван реален отчет за периода и документите за главен отчет са подписани, както и ТЕ,
отделена от сградната инсталация, изчислена по формула, предвидена в т.6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост и в съответствие
с измененията на Наредба 16-334 за топлоснабдяването и с Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020г., като е използвана инсталираната мощност на отоплителната инсталация, което
е в съответствие с нормативните изисквания. Заплащането на топлинната енергия за
процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна
сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен
резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия.
При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение
на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период доставената от
топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 611,90 лв. съгласно
заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони,
включени в исковия период – сума за връщане в размер на 287,23 лв. за отоплителен сезон
2019г./2020г. и сума за доплащане в размер на 27,02 лв. за отоплителен сезон 2020г./2021г.
Не се установиха възраженията на ответницата Т. за неправилно отчитане на топлинната
енергия за процесния период, направени във връзка с годността на общия топломер в
абонатната станция. От заключението на вещото лице се установи, че макар и
метрологичната проверка на този топломер да е извършена след законоустановения срок,
заключението на контролата е, че топломерът „Съответства“, което заедно с липсата на
данни за свалянето или повреждането му за процесния период, е основание за извод, че
същият е бил годно СТИ и е измервал вярно постъпващата в абонатната станция ТЕ за
целия исков период.
Ответницата Т. следва да отговаря за установеното задължение за топлинна енергия
за 3/4 от сумата от 611,90 лв., съразмерно на притежаваната от нея част от топлоснабдения
имот, или за сумата от 458,93 лв.
С оглед извода за основателност на предявения иск за цена на ТЕ по отношение на
ответницата Т., следва да се разгледа своевременно заявеното от последната възражение за
погасяване по давност на част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно
решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията
на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от
4
деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да
иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е
прекъснат с подаване на исковата молба на 31.10.2022г., както и че в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към
датата на подаване на исковата молба – 31.10.2022г. погасени по давност се явяват най-
старите задължения от периода – тези за м.05.2019г. и м.06.2019г., чиято изискуемост е
настъпила на 15.07.2019г., съответно на 14.08.2019г., като след вземане предвид периода,
през който давност не е текла, следва, че вземането за м.05.2019г. се е погасило по давност
на 23.09.2022г., а това за м.06.2019г. – на 22.10.2022г., т.е. преди подаване на исковата
молба. С оглед изложеното погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за цена на
топлинна енергия срещу ответницата Т. за периода от м.05.2019г. до м.06.2019г. на стойност
от 12,84 лв. (3/4 от 17,12 лв. на колкото се равнява дължимата стойност по фактури за
посочения период – така Таблица 1 от заключението на СТЕ). Посочената стойност следва
да се извади от установения за дължим от тази ответница размер на вземането от 458,93 лв.
или искът за заплащане на цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да се
уважи срещу нея, при липса на твърдения и доказателства същата да е платила тези
вземания, за сумата от 446,09 лв. за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, като се отхвърли за разликата над сумата от 446,09 лв. до пълния
предявен размер от 511,55 лв.
По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите
към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база
реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се
установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно
количество, както и че ответницата не е заплатила месечните суми в предвидения в чл. 33,
ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните
задължения обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността
на общата фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това
задължение настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за
отоплителен сезон 2019г.-2020г. е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след периода, за
който се отнасят, т.е. на 15.06.2020г., а за отоплителен сезон 2020г.-2021г. е настъпил на
15.06.2021г. В този срок обаче не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена
5
обща фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ,
отнасяща се до изпадането на длъжника в забава не може да се приложи. Съответно за
изпадането на ответницата Т. в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е
следвало да се докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура,
издадена след уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не
твърди и не доказва да е отправил. С оглед изложеното предявеният спрямо тази ответница
за заплащане на вземане за обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия е
неоснователен и следва да се отхвърлят в пълния предявен размер от 41,37 лв. за периода от
15.09.2020г. до 30.09.2022г.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, каквато е ответницата Т., заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ
от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ
начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР, поради което ответницата
дължи заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които
я обвързват и срещу които същата не е възразила, щом предоставената услуга е
осъществена. Стойността на услугата за исковия период съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, по което страните не са възразили, се равнява на сумата от 6,09
лв., от която ответницата Т. дължи съответно сумата от 4,57 лв., съответстваща на дела й в
съсобствеността на имота. Никое от задълженията за стойност на услугата дялово
разпределение за периода не се явява погасено по давност до датата на подаване на исковата
молба, поради което искът за това вземане срещу ответницата Т. се явява изцяло
основателен за сумата от 4,57 лв. за периода от м.01.2021г. до м.04.2021г. и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Неоснователен се явява предявения иск за обезщетение за забава върху установеното
в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на длъжника в забава
за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по делото при носена от
ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане на тези задължения, а
ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на таксите, към който
препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за заплащането им.
Поради изложеното не се установява ответницата Т. да е изпаднала в забава преди подаване
на исковата молба като предпоставка за дължимост на това вземане и искът за сумата от 0,64
лв., обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
15.04.2020г. до 30.09.2022г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Не се установява от представените по делото доказателства ответниците С. А. Д. и А.
Ж. П. да са били собственици на процесния недвижим имот за исковия период. Ищецът не
само не е доказал, но не и твърдял от какви факти произтича твърдяното от последния по
отношение на двамата ответници право на собственост върху топлоснабдения имот.
Представените преписи от искови молби и искания за вписване на възбрана не са
документи, които са от естество да докажат принадлежността на правото на собственост на
топлоснабдения имот или на някаква негова част в полза на ответниците. С оглед
изложеното не се доказва пасивната материалноправна легитимация на тези ответници да
отговарят по предявените срещу тях искове, поради което същите са изцяло неоснователни
и следва да се отхвърлят.
6
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 50 лв. – държавна такса, 300
лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза и 250 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза. В производството ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.) на сумата от 100 лв. на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
ЗПП, или общо разноски в размер на 700 лв. Доколкото ответницата Т. не е оспорвала
размера на предявените искове и се е противопоставила на допускането на експертизи за
установяване на този факт, същата следва да отговаря само за направените от ищеца
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (150 лв.) и то съразмерно на
размера на предявените срещу нея искове (112,50 лв. (3/4 от 150 лв.). От посоената сума и
съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ответницата
Т. следва да заплати разноски на ищеца в размер на 90,83 лв. Ответницата Т. е претендирала
и доказала разноски в размер на 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение
съгласно отбелязването в представения по делото договор за правна защита и съдействие от
20.12.2022г. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът й дължи на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 77,02 лв. разноски за производството. Ищецът следва да бъде
осъден, също така, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците С. А. Д. и А.
Ж. П. претендираните и доказани от тях разноски в размер на 500 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие
от 23.12.2022г.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „О. да заплати на „Т.,
ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 446,09 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С.,
район „И., аб. № ., сумата от 4,57 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 90,83 лв.,
представляваща разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане
на цена на топлинна енергия за горницата над сумата от 446,09 лв. до пълния предявен
размер от 511,55 лв. и за периода от м.05.2019г. до м.06.2019г., както и исковете по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 41,37 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 30.09.2022г. и
сумата от 0,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 15.04.2020г. до 30.09.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул.
„Я. срещу С. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „С., с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 85,26 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., район „И., аб. № ., сумата
от 0,76 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от
м.01.2021г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба – 31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията,
сумата от 6,89 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на
топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 30.09.2022г. и сумата от 0,11 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 15.04.2020г. до 30.09.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул.
„Я. срещу А. Ж. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „С., с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
7
сумата от 85,26 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ в гр.С., район „И., аб. № ., сумата
от 0,76 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от
м.01.2021г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба – 31.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията,
сумата от 6,89 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на
топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 30.09.2022г. и сумата от 0,11 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 15.04.2020г. до 30.09.2022г.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на
А. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „О. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 77,02 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на
С. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „С. и на А. Ж. П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8