№ 10402
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110143330 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу Ц. Р. К., положителни установителни
искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД , вр. чл. 99 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника съответно за сумата в размер на 2459,92
лв., представляваща главница по сключен между /ФИРМА/
и Ц. Р. К. Договор за потребителски кредит №
**********/17.08.2018г., вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 29.05.2023г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 29.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; иск с правно основание чл. 422,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1473,84 лв.,
1
представляваща договорна лихва, за периода от 25.07.2019 г.
до 25.08.2022 г., иск с правно основание чл. 422, ал.1,
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1358,35 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от
25.07.2019г. до 08.09.2022г. и за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 52816/2022 г. по описа на СРС, 45- ти състав.
В исковата молба се твърди, че между /ФИРМА/, като
кредитодател и Ц. Р. К., като кредитополучател е сключен
Договор за потребителски кредит № **********/17.08.2018г.,
вземанията по който са прехвърлени в хода на процеса в
полза на ищеца по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 29.05.2023г. С договора
кредитодателят се е задължил да отпусне потребителски
кредит в размер на 2100,00 лв., а кредитополучателят се е
задължил да върне сумата с договорна лихва, като е
следвало да върне обща сума с включен ГПР от 4970,30
лева. Договорът бил сключен съобразно изискванията на
чл. 11 от ЗПК. Срокът на погасяване на кредита бил
25.05.2022г., като изискуемостта настъпила на 25.08.2022г.
Твърди, че кредитополучателят не е погасил в срок и в
необходимия размер месечните си вноски съгласно
договора. Сочи, че на 29.05.2023 г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между
/ФИРМА/ и /ФИРМА/, по силата на който задължението на
ответника Ц. Р. К., произтичащо от процесния договор е
2
изкупено от /ФИРМА/. Обосновава правен интерес от
предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена за вземанията заповед
за изпълнение, срещу която е постъпило възражение.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок от ответника, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Ответникът
посочва, че съгласно чл. 9.1 от договора лихвения процент е
договорен в размер на 31,84%, който надвишава три пъти
този на законната лихва. Релевира възражение за
недействителност на договора, като сключен в нарушение
на чл. 11, т.9 от ЗПК и на добрите нрави, поради
непосочване на условията при които се прилага лихвения
процент, което било равносилно на непосочен размер на
лихвата. В нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК не бил
посочен в договора и начина на изчисляване на ГПР.
Релевира възражение за нищожност на клаузата за
договорна лихва, като противоречаща на добрите нрави, а
клаузата за заплащане на възнаграждение за еднократна
такса за оценка на риска противоречала на разпоредбата на
чл. 21, ал.1 от ЗПК. Тази клауза не отговаряла и на
изискванията на чл. 10а, ал.4 от ЗПК. Оспорва и като
неправилно претендирането на възнаградителна и
мораторна лихва от 25.07.2019г., след като ищецът твърди,
че изискуемостта на вземането е настъпила на 25.08.2022г.
Прави и провопогасяващо възражение за давност за част от
претендираните вземания за лихва и частично за
3
претенциите за главница.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
67821/25.02.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Ц. Р. К., редовно
призован, се представлява от адвокат К., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235, ал.2 от ГПК и чл. 12 ГПК приема от фактическа и
правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от легитимна
страна, в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение в производството по ч.гр.д.
52816/2022г. по описа на СРС, в срока по чл. 415 от ГПК, и
при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от
ответника. Възражението е подадено от цесионер в полза на
който преди предявяване на исковете по чл. 422 от ГПК е
прехвърлено процесното вземане, тоест при настъпило
частно правоприемство, което е допустимо по аргумент от
т.10б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
4
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе
да докаже наличието на валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит между първоначалния
цедент /ФИРМА/ и ответника, по силата на което
кредитодателят е предоставил на ответника сума в размер
на процесната, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в
уговорения размер и уговорени с договора такси; че
длъжникът е изпаднал в забава и размера на
обезщетението; както и че вземанията са прехвърлени на
ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за
което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В конкретиката на случая, от представения по делото
договор за потребителски кредит № **********/17.08.2018г.
се установява, че последният е сключен между /ФИРМА/,
като кредитодател и Ц. Р. К., като кредитополучател, по
силата на който дружеството предоставило кредит на
ответника в размер на 2100,00 лева, който тя следвало да
върне на 48 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
103,54 лева, последната в размер на 103,92 лева, при ГЛП от
31,84 лева и ГПР от 46,19 лева. Уговорена между страните е
и еднократна такса за оценка на риска в размер на 299,17
лева, дължима в деня на подписване на договора, която
както се установява се финансира от кредитора и се
заплаща от потребителя с дължимите месечни вноски,
5
съгласно погасителния план, инкорпориран в договора.
Вземанията не се претендират при настъпила предсрочна
изискуемост, а при краен срок на договора – 25.08.2022г.
От приетия по делото договор за цесия се установява,
че на 29.05.2023г. /ФИРМА/ е сключило с /ФИРМА/ договор,
по силата на който страните се споразумели, че продавачът
/ФИРМА/ продава на купувача станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредити, сключени от продавача
с физически лица, по които е налице неизпълнение, заедно с
всички такси, лихви и начислени разходи. Предвидено
било, че вземанията ще се индивидуализират в Приложение
№ 1, прието по делото, от което е видно, че предмет на
цесията е бил и процесният договор, надлежно
индивидуализиран по номер, име на кредитополучателя и
размер. По делото не се спори, че ответникът е уведомен за
така извършената цесия, видно е, че в хода на изп.д.
2023***0403579 ответникът е уведомен за така извършеното
прехвърляне на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение.
Съгласно изслушаната по делото ССчЕ заемната сума е
усвоена от Ц. К. на дата 17.08.2018г., като на същата дата
съответната сметка е дебитирана със сумата в размер на
393,12 лева за застраховката, уговорена с договора и със
сумата в размер на 299,17 лева, представляваща посочената
в договора такса за оценка на риска, като остатъка от
6
сумата от 2100,00 лева е изплатен на ответника. По
договора са отчетени плащания в размер на 1044,42 лева
към 29.09.2022г. с които е погасена главница в размер на
332,37 лева, договорна лихва в размер на 704,17 лева и
обезщетение за забава в размер на 7,88 лева, като с тези
плащания са погасени вноските по погасителния план № 1-
10 с падежни дати 25.099.2018г. до 25.06.2019г., както и
частично лихвата по вноска № 11 с падеж 25.07.2019г.,
както и лихва за забава, начислена до 24.07.2019г.
Съответно отчетени като просрочени са вноски № 11-48 с
падежни дати от 25.07.2019г. до 25.08.2022г., като има
частино плащане по вноска с падеж от 25.07.2019г. в размер
на 1,14 лева. Според заключението процесната главница
възлиза на сумата от 2459,92 лева, сумата от 1473,82 лева
договорна лихва, за периода от 25.07.2019г. до 25.08.2022г.,
сумата от 1359,21 лева, за обезщетение за забава, за периода
от 25.07.2019г. до 08.09.2022г. Посочено е че в хода на
образуваното изп.д. № 3579 е събрана сума в размер на
5658,54 лева, като няма отчетени доброволни плащания
след 29.09.2022г.; съответно вещото лице е отчело, че
плащанията са по принудителен ред и не е коригирало
процесните суми със събраните в хода на изпълнителното
производство суми.
По събраните по делото данни съдът намира, че се
установи в производството че между /ФИРМА/, като цедент
и ответника е сключен процесният договор, както и че
последният реално е получил заемната сума. На първо
7
място съдът следва да обсъди възражениета на ответника
за недействителност на процесния договор, като сключен в
нарушение на чл. 11, т.9 от ЗПК и на добирте нрави, както и
като сключен в нарушение на чл. 11, т.10 от ЗПК. Безспорно
процесният договор има потребителски характер, а
ответникът има качеството „потребител“. Приложим в
случая е Закона за потребителския кредит в редакцията му
с ДВ, бр. 51 от 19.06.2018г. Съдът не споделя твърденията на
ответника, че клаузата за договорна лихва е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Споделя обаче
възражението, че процесния договор е сключен при
нарушение на нормата на чл. 11, т.10 от ЗПК. Дори и да не е
налице релевирано възражение за нищожност, или пък
релевирано такова, но на различно основание на основание
чл. 7, ал.3 от ГПК, ДВ, бр. 100/2019г. съдът е длъжен
служебно да следи за неравноправни клаузи по договор,
сключен с потребител. В случая в погасителните вноски,
съгласно погасителния план към процесния договор за
кредит е включена главница, договорна лихва, еднократна
такса за оценка на риска в размер на 299,17 лева, платима с
погасителните вноски, включително и сумата от 393,12
лева, представляваща посочената в чл.19 от договора
застраховка, което обстоятелство се установи от
изслушаната по делото ССчЕ. В случая има неяснота дали
таксата за оценка на риска и застрахователната премия са
включени в ГПР, който като величина е посочен от 46,19%.
Вземането за застрахователната премия е включено в
8
размера на главницата, с оглед на което ответникът е
нарушил разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Разходите за нейното
заплащане са част от общите разходи по кредита и също
следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. С това
действителния процент на разходите ще надвиши
максимално допустимия процент по чл. 19, ал.4 от ЗПК и
ще се различава съществено от посочения в процесния
договор за потребителски кредит ГПР от 46. 19 %.
Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът
да начислява други, дължими от потребителя суми,
различни от лихвата. Предвидените застрахователни
премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем,
като завишават размера на главницата и влияят върху
размера на възнаградителната лихва. В тази връзка
клаузата за заплащане на застраховка и на такса за оценка
на риска са нищожни поради неспазване на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като намира, като
съдът намира, че същите са уговорени във вреда на
потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
предвид размера на кредита и размера ва
застрахователната премия и таксата за оценка на риска,
които сумарно се равняват на повече от 33 % от заетата
сума.
Нарушаването на правилото на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК
9
е самостоятелно основание за нищожност на процесния
договор за потребителски кредит. Когато договора е
недействителен по аргумент от чл. 23 от ЗПК дължима е
само чистата стойност по договора, а именно главница в
размер на 2100,00 лева, но не и суми за договорна и
мораторна лихва.
По делото ответникът е релевирал правопогасяващо
възражение за давност. Няма доказателства по делото
кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем от цедента
или от цесионера, следователно за изискуемостта на
вземането и погасяването му по давност следва да се
съобрази изискуемостта на отделните вноски, включени в
исковия период, както бе посочено по-горе в мотивната
част на настоящото решение. В случая се касае за договор
за потребителски кредит с уговорен погасителен план към
него, като за всяка отделна вноска е посочена падежна дата.
От настъпването на падежната дата, вземането по
отношение на тази вноска е изискуемо, поради което
същото може да бъде погасено след изтичането на
предвидения в закона давностен срок по арг. чл. 114, ал. 1
ЗЗД. Взеемането за главница не е периодично и не се
прилага кратката давност. При договора за кредит е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати,
това не превръща тези вноски в периодични. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части –
10
аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания. Задължението по
договора за кредит е единно, като единствено изпълнението
му е разсрочено по предварително определен от страните
погасителен план. Касае се до едно механично сумиране на
единни задължения, което не променя характера им и не ги
прави периодични. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да
тече съгласно чл. 114 от ЗЗД от момента на изискуемостта
на съответната вноска. Съгласно т. 14 от ТР № 2/2013 на
ОСГТК заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на
иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422,
ал.1 от ГПК предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал.1 от ГПК,
както е в конкретният случай. Тъй като заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК е подадено на 29.09.2022 г. и доколкото първата
погасителна вноска е била изискуема на 25.09.2018 г., а
последната на 25.08.2022 г., то се явява обоснован извода, че
вземанията не са погасени по давност. Още повече че по
11
делото се установиха плащания, които по аргумент от чл.
116, б. „а“ от ЗЗД прекъсват давността. Не се установи обаче
конкретно каква част от главницата и за кои точно
погасителни вноски е налично плащането и това е част от
концепцията на съда за недействителенст на договора,
поради това, че е неясно как са формирани те и каква част
от цифровото изражение на съответната погасителна
вноска касае суми за главница, лихва, примия и такса.
Безспорно установено е обаче, че ищецът претендира като
непогасени вноските за главница с падежни дати от
25.07.2019г. до 25.08.2022г., което на още по-голямо
основание обосновава извод за неоснователност на
възражението за давност.
Така съдът намира, че заплатените по договора суми за
застраховка, такса оценка на риска и за лихви са
недължимо платени и следва да се приспаднат от сумата за
главница в размер на 2100,00 лева – чистата стойност на
кредита. Така иска за главница следва да бъде уважен до
размера на сумата от 1055,58 лева, а за сумата в размер на
1404,34 лева, разликата над уважената сума от 1055,58 лева
до размера на пълно предявената сума от 2459,92 лева,
следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат
отхвърлени и исковете за сумата от 1473,84 лв.,
представляваща договорна лихва, за периода от 25.07.2019 г.
до 25.08.2022 г., както и иска за сумата от 1358,35 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от
25.07.2019г. до 08.09.2022г. Следва и да се подчертае, че
12
събраните в хода на изп.д. № 2023***0403579 по описа на
ЧСИ С.Я. суми не следва да се вземат предвид при
решаване на делото в настоящото производство, а следва да
са предмет на друго производството, в случай, че са
надвзети, доколкото в настоящото производство следва
единствено да се установят вземанията на ищеца, за които е
издадена заповедта за изпълнение. В тази връзка и вещото
лице правилно не е сторнирало плащанията от
претендираните за установяване от ищеца вземания,
предмет на заповедта, доколкото сумите са събрани по
принудителен ред.
При този изход на правния спор право на разноски се
поражда в полза и на двете страни, съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете на основание чл. 78, ал.1 и ал.3
от ГПК. Така на ищеца в заповедното производство следва
да бъдат присъдени разноски с оглед уважената част от
исковете в размер на 51,03 лева. Ответникът в заповедното
производство доказа и претендира за присъжане разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.
Своевременно още с исковата молба е релевирано от ищеца
възражение за прекомерност. Съдът намира същото за
основателно, като на основание чл. 6, т.5 от Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа следва
възнаграждението да се редуцира до размера на сумата от
200,00 лева /в тази връзка виж Определение на СГС, ЧЖ,
VI-И състав № 11686/05.10.2023г. постановено по ч.гр.д. №
20231100503303/, както и реализираните разноски по изп.д.
13
№ 2023***0403579 по описа на ЧСИ С.Я., доказани за
сумата от 50,00 лева, или общо сумата от 250,00 лева, или в
заповедното производство следва с оглед отхвърлената част
от иска на ответника да се присъдят разноски в размер на
200,13 лева. В исковото производство ищецът е заплатил
държавна такса в размер на 105,84 лева, депозит за
изслушване на ССчЕ в размер на 400,00 лева, като на
ищеца следва на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за правната помощ да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
350,00 лева, или разноски в общ размер на 855,84 лева. Или
на ищеца в исковото производство с оглед уважената част
от исковете следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 170,71 лева. Ответникът в исковото производство
претендира за присъждане адвокатско възнаграждение в
размер на 830,00 лева, за реалното заплащане на което са
налице доказателства на л.49 от досието по делото, като
възнаграждението не е прекомерно на основание чл. 7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа. Или на ответника съобразно отхвърлената част на
исковете следва да се присъдят разноски в исковото
производство в размер на 664,45 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
14
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК **************
срещу Ц. Р. К., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че Ц. Р. К. дължи на /ФИРМА/, сумата от
1055,58 лева, представляваща главница по сключен между
/ФИРМА/ и Ц. Р. К. Договор за потребителски кредит №
**********/17.08.2018г., вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 29.05.2023г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 29.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за сумата в размер на 1404,34 лева, разликата над
уважената сума от 1055,58 лева до размера на пълно
предявената сума от 2459,92 лева, както и иска с правно
основание чл. 422, ал.1, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
1473,84 лв., представляваща договорна лихва, за периода от
25.07.2019 г. до 25.08.2022 г. и иска с правно основание чл.
422, ал.1, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1358,35 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от
25.07.2019г. до 08.09.2022г. и за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 52816/2022 г. по описа на СРС, 45- ти състав.
ОСЪЖДА Ц. Р. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер на 51,03
15
лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Р. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер на 170,71
лева, деловодни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ Ц. Р. К., ЕГН **********, сумата в размер на
200,13 лева, разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ Ц. Р. К., ЕГН **********, сумата в размер на
664,45 лева, разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16
17