О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
Град
Варна, 22 ноември 2018 година.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, първи състав, в закрито
заседание проведено на двадесет и
втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Василев,
в.гр.д. № 2444 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е въззивно и е образувано е
по въззивна
жалба на Е.Н.Г. И Й.М.Г., чрез адв.Ж.
против Решение № 3466 от 23.07.2018 година, постановено по гр.дело № 15 277/2017
година на ВРС, с което са били отхвърлени исковите им претенции против С.Ж.Г.,
ЕГН ********* и В.З.Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на по ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор
04426.502.136 по актуалния
КП на с. Близнаци, общ. Аврен, обл.
Варна, с площ по скица 1942кв.м, при граници по
същия КП: 04426.502.162, 04426.502.137, 04426.14.14,
04426.502.13, по силата на договор за
покупко-продажба и поради изтекла придобивна давност в
периода 2004г. до датата на депозиране
на исковата молба - 06.10.2017 година, както и в частта за разноските.
Според жалбата, съдът не е отчел наличните по делото доказателства, други е
тълкувал неправилно, което прави атакуваното решение, незаконосъобразно.Наред с
жалбата, адв.Ж. е направил и доказателствени искания, както следва: 1.Да се
допуснат писмени доказателства – н.а. 12/1997 година и н.а. № 186/1992 година,
с които праводателите на ищците са се легитимирали при продажба на имотите.2.Да
се допуснат до разпит двама свидетели, за да бъде установено, че имота се
владее от ищците, във връзка с извода за прекъсване на владението.
В срока по чл.263 от ГПК против тази жалба са постъпили отговори от страна
на третото лице – помагач К.Г.И. и от адв.С., като процесуален представител на
въззиваемите С. и В. Георгиеви, с които те настояват, че атакуваното решение е
правилно, а по отношение на доказателства, че са недопустими, като обхванати от
прлеклузията по чл.266 от ГПК.
За да
се произнесе ВОС съобрази следното:
Съдът
съобрази, че производството е по реда на ГПК (01.03.2008 година), което е
задължило съдът да разпредели доказателствената тежест и да укаже наличието на
т.нар.преклузии по смисъла на чл.266 от ГПК, както и относимостта на доказателствените
искания към предмета на доказване.Съдът е изпълнил това свое задължение, както
е видно от материалите по делото – факт е, че още с Доклада си по насрочване на
делото той е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства относно
праводателите на ищците и тяхната легитимация – вж.л.90 - факт, които е от
значение за решаване на спора.Т.к. това не е било сторено, настоящия спор
следва да бъде решен на база събраните пред ВРС доказателства.Ето защо и
направените искания е редно да бъдат отклонени.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с
въззивната жалба на Е.Н.Г. И Й.М.Г., чрез адв.Ж. против Решение № 3466 от 23.07.2018
година, постановено по гр.дело № 15 277/2017 година на ВРС, доказателствени
искания за приемането на н.а. 12/1997 година и н.а. № 186/1992 година, с които
праводателите на ищците са се легитимирали при продажба на имотите и
допускането да разпит на двама свидетели, за да бъде установено, че имота се владее
от ищците, във връзка с извода за прекъсване на владението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 28.01.2019 година
от 09.30
часа, за която дата и час
да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: