Решение по дело №13159/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 08.12.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                                                                                    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                  РУМЯНА СПАСОВА

  

като разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 13159 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 3290/29.06.2020 г. по описа на ЧСИ М.К., подадена от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** – длъжник по изпълнително дело № 20207880400214 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 4474/12.06.2020 г., с което е оставено без уважение възражение с вх. № 26.05.2020 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят твърди, че следва да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до минимално дължимия размер от 100 лева според чл.10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. (актуализирана на 15.05.2020 г.), тъй като уговореният размер се явява прекомерен, доколкото изпълнителното дело не се отличава с правна или фактическа сложност и не са извършвани реално действия от името и за сметка на взискателя. Твърди, че действието, извършено от упълномощения представител на взискателя, е единствено депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, с което вземането на кредитора е удовлетворено от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение, без да са били необходими последващи действия от негова страна. Претендира да бъде отменено постановлението по изпълнителното дело, с което е прието за събиране адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от предвиденото в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален размера на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.

Претендира разноски по настоящото дело, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

В дадения срок взискателят Б.Т.П.е депозирал възражение, наречено “становище”, в което оспорва подадената жалба като неоснователна.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

 

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 15.05.2020 г. на Б.Т.П., чрез адв. Е.К., срещу длъжника “Т.С.” ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 29.01.2020 г., издаден по гр.д. № 69496/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав, с който “Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на Б.Т.П.сумата от 224,13 лева – разноски по делото. В молбата до съдебния изпълнител се претендира от взискателя да бъдат събрани и разноските по изпълнителното дело и адвокатски хонорар. В представения към молбата договор за правна защита и съдействие от 11.05.2020 г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева, като е посочено, че е внесено в брой.

В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 19.05.2020 г., е посочено задължението по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението.

По изпълнителното дело е наложен запор по сметката на длъжника в “О.Б.” АД със запорно съобщение, връчено на 19.05.2020 г.

Видно от платежно нареждане на лист 14 от изпълнителното дело, сумата от 574,62 лева е преведена на 19.05.2020 г.

Подадено е възражение от длъжника “Т.С.” ЕАД с вх. № 2556/26.05.2020 г. по описа на ЧСИ М.К., с което се претендира да бъде намалено поради прекомерност адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер от 100 лева за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и да бъде намален размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Подадено е становище от взискателя, в което оспорва възражението на длъжника като неоснователно.

С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на разноските по делото.

 

При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

В случая се оспорва от длъжника разпореждането за разноски в частта за приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Настоящият състав намира за основателни част от доводите в жалбата на длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, определено и прието за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата редакция към датата на договора за правна защита и съдействие – 11.05.2020 г.). Съдът не приема доводите на длъжника, че минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде определено на 100 лева съгласно действащата редакция на чл. 10, т. 1 от Наредбата към 15.05.2020 г., тъй като същото следва да бъде съобразено с действащата редакция на нормата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – в случая 11.05.2020 г.

В хода на изпълнителното производство освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело адвокатът на взискателя не е извършил други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност. В случая дори в молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен начин на изпълнение, което представлява условие за нейната редовност съгласно чл.426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК.

В случая сумите по изпълнителния лист са платени в срока за доброволно изпълнение. Образуваното изпълнително дело не предполага сложност и изпълнителни действия не са извършвани, поради което не следва да бъде приложена нормата на чл.10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

По изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева съгласно минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и доколкото по изпълнителното дело няма данни за регистрация по ДДС на адвоката, а за горницата над 200 лева до 230 лева не следва да бъде уважено.

С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменено разпореждането на ЧСИ М.К., обективирано в съобщение изх. № 4474/12.06.2020 г., и вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 200 лева. В останалата част за горницата над 100 до 200 лева жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Предвид намаляването на адвокатското възнаграждение следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата възлиза на 50,90 лева с ДДС.

 

По разноските:

Жалбоподателят претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 100 лева, а с явяване - 120 лева.

При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, на жалбоподателя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния праг от 50 лева съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което следва да бъде взето предвид при изчисляване на разноските по делото.

Направени са от жалбоподателя разноски за държавна такса в размер на 25 лева и такси за администриране на жалбата в размер на 48 лева, които следва да бъдат взети предвид при изчисляване на дължимите разноски.

С оглед изхода на делото съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 28,38 лева, съразмерно с уважената част от искането.

Ответникът по жалбата не претендира разноски в настоящото производство и не представя доказателства за извършването на такива, поради което разноски по делото не му се присъждат.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 4474/12.06.2020 г. на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20207880400214, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА по жалба на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********– длъжник по изпълнително дело № 20207880400214 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, приетите разноски по изпълнението в частта за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200 лева (двеста лева).

ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители по изпълнително дело № 20207880400214 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, в размер на 50,90 лева (петдесет лева и деветдесет стотинки) с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 3290/29.06.2020 г. по описа на ЧСИ М.К., подадена от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** – длъжник по изпълнително дело № 20207880400214 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 4474/12.06.2020 г., с което е оставено без уважение възражение с вх. № 26.05.2020 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, в останалата част за горницата над 100 лева до 200 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 28,38 лева (сто двадесет и три лева) - разноски в производството пред СГС, съразмерно с уважената част от искането.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

                                                                                          2.