№ 19740
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110155323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молби от 15.04.2024 г.
(на лист 34 от делото) и 22.04.2025 г. (на лист 61 от делото), на Е. Д. М. срещу
Административен съд – София-град, с която са предявени претенции за
осъждане на ответника да заплати на ищеца 20 000 лева – обезщетение за това,
че ответникът третирал различно ответника по признак обществено
положение – като социално слаб и затворник, спрямо останалите лица,
поискали освобождаване от държавни такси, което било отказано на ищеца с
Определение № 7579/30.09.2022 г. по адм. дело № 8281/2022 г. на
Административен съд – София-град, 65. състав.
Ищецът твърди, че бил образувал адм. дело № 8281/2022 г. на
Административен съд – София-град, 65. състав, по което поискал
освобождаване от такси, тъй като е лишен от свобода от много години, като
няма доходи. С оспореното в настоящия процес определение се твърди, че
ответникът е третиран различно, тъй като е в затвора и е социално слаб, и му
било отказано освобождаване от такса, а по предходни дела бил
освобождаван. Поради това загубил вярата си в правосъдието, претърпял
стрес и физически и психически тормоз. Иска обезщетение за тези вреди,
което оценява на 20 000 лева.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
Административен съд – София-град, с който предявеният иск се оспорва като
неподсъден на съда, нередовен и неоснователен. Поддържа се, че искът бил за
вреди от неприлагане на правото на Европейския съюз и следвало да се гледа
от административен съд, и бил нередовен – имало неяснота относно размера
на претенцията, представителя на ответника и основанието на иска. Поддържа
1
се и недопустимост на иска, тъй като се целяло ревизиране на влязъл в сила
съдебен акт. По същество се поддържа, че не се установявало достатъчно
сериозно нарушение на правото на Европейския съюз от изложеното в
молбата, а исканията за освобождаване от такси се преценявали отделно по
всяко дело, като това било направено правилно в конкретния случай, и нямало
данни да е отказано освобождаване поради вида на наказанието, което ищецът
изтърпявал. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
В съдебното заседание ищецът поддържа, че същият съдебен състав, с
чийто акт твърди, че са му нанесени вреди от неравно третиране, вече го бил
освобождавал от такси по други дела, и затова е налице дискриминация.
Ответникът поддържа с писмено становище доводите си, че искът е
недопустим и иска прекратяване на процеса, а при условия на евентуалност
поддържа, че ищецът не е засегнат от дискриминация, нито пък е установил
конкретни вреди от отказа да бъде освободен от такси. Претендира разноски и
прави възражение за размера на разноските на ищеца.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
По делото е безспорно, че ищецът е лишен от свобода с влязла в сила
присъда на наказателен съд.
Съгласно представено в препис от ответника и неоспорено по делото
Определение № 7579/30.09.2022 г. по административно дело № 8281/2022 г. на
Административен съд – София-град (на лист 24 от делото) искане на ищеца да
бъде освободен от такси по посоченото дело е било оставено без уважение,
тъй като съдът е установил, че ищецът притежава недвижими имоти. Съгласно
представено в препис и несопорено от страните Определение №
9923/16.12.2022 г. по адм. дело № 9884/2022 на Административен съд –
София-град, ΧVIII касационен състав, предходното определение е потвърдено
на 16.12.2022 г. с необжалваем акт.
В съдебното заседание на 28.05.2025 г. (на лист 33 – 34 от делото) е
разпитан свидетелят на ищеца М. Ц., който дава показания, че ищецът водил
множество административни дела и веднъж споделил на свидетеля, че му е
тежко, че по едно от делата не го освободили от такси, а други хора били
освободени. Загубил апетит и 2 – 3 седмици бил унил. Свидетелства, че
ищецът води множество дела, като не знае по кое точно дело не са го
освободили от такси.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно това, че ищецът е
бил нервен, защото не е бил освободен от такси по съдебно дело, но не
намира, че установяват връзка с делото, за което се води настоящия процес и
не може да ги ползва.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за присъждане на обезщетение за вреди от пряка
дискриминация по признак „обществено положение“ – поради присъда с
2
наказания лишаване от свобода и липса на доходи, чрез отказ за
освобождаване от такси на ищеца, а на други лица в същото положение не са
отказва освобождаване, с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр във
връзка с чл. 4, ал. 1, предл. първо, алт. 12 ЗЗДискр.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът установи, че друго
лице, лишено от свобода, което е представило данни за недвижимо
имущество, макар и да няма доходи, е било освободено от такси по дело пред
Административен съд – София-град, като от това действие е претърпял болки
и страдания, които са в причинна връзка с отказа да бъде освободен от такси.
Въпреки това искът ще бъде отхвърлен, ако ответникът съгласно чл. 9
ЗЗДискр установи, че и на други лица, лишени от свобода, е било отказано
освобождаване от такси.
В случая обаче следва да се прецени дали искът е насочен срещу
правилния съдебен акт, доколкото вероятните неправомерности на съдебния
акт могат да бъдат поправени по реда на инстанционния контрол. По делото
се установява, че ищецът се оплаква от неокончателен съдебен акт, за който
води иска. Този акт сам по себе си не води до нарушаване на правата на ищеца
извън процеса, в който е постановен, тъй като не е бил акт по съществото на
повдигнатия от ищеца административен спор, а само по въпроса дали дължи
или не такса по делото. За да има вреди във връзка с такъв акт, ищецът следва
да е упражнил правото си на обжалване, с което всъщност ще следва да
твърди увреждане от окончателния съдебен акт, а не от невлезлия още в сила
такъв (както е в случая). Единствените вреди, които ищецът евентуално може
да търпи от невлезлия в сила акт, са свързани със забавяне на делото, но
ищецът не твърди такива в настоящия процес. Поради това и следва да се
приеме, че претенцията му е недопустима – ищецът има друг процесуален ред
за защита – чрез обжалване на засягащия го съдебен акт; ако е имало вреди от
дискриминация срещу ищеца във връзка с решението за освобождаването му
от такси, те са настъпили от последващото определение на тричленен съдебен
състав, което окончателно е разрешило въпросите по спора.
Поради това, макар и разгледано в открито заседание, в което съдът прие
доказателствата на страните и да изслуша позицията на ищеца по
последващия съдебен акт (дали да се приеме, че има такъв, или оспорва
съществуването му – вж. молба на представителя на ищеца от 15.04.2024 г., на
лист 34 от делото), заради което делото не следваше да се прекратява преди
насрочване, делото следва да се прекрати с настоящото решение, след като
бяха обсъдени доказателствата по делото, тъй като искът на ищеца е
недопустим като подаден срещу съдебен акт, срещу който ищецът е имал друг
път за защита (частна жалба), и няма иск срещу окончателния акт.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК.
По делото ответникът обаче не е доказал разноски и не е бил
представляван от юрисконсулт, поради което разноски не следва да се
присъждат.
3
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по
гражданско дело № 55323 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 28.
състав, поради недопустимост на иска на Е. Д. М..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4