Присъда по дело №9099/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 9099/2022 г. по описа на 112-и състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против Л. Ф. К., с ЕГН **********, роден на *** г.,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, за това, че на 14.07.2021 г. около 20:30 ч. в гр. София, в кв.
„Княжево“, на горска пътека към бар „Шишарка“ на 100 метра от него, отнел
чужди движими вещи - парична сума от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева,
от владението на пострадалия Ш., с ЕГН: **********, с намерението
протИ.законно да ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл удари с
дясната си ръка в лицето на Шефкет Б., от които паднал на зeмята и му
нанесъл удари с ръка и крак в лицето, след което бръкнал в десния джоб на Б.
и взел горепосочената сума – престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от
НК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от
прокурор Ц.. Той поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия.
Представителят на държавното обвинение намира, че в хода на съдебното
следствие по несъмнен начин е установена вината на подсъдимия и иска
съдът да постанови осъдителна присъда като му наложи наказание „лишаване
от свобода“ при съобразяване разпоредбата на чл. 58а от НК.
Повереникът на частния обвинител – адв. А. моли съдът да постанови
присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото
обвинение. Намира го за доказано по безспорен и категоричен начин от
всички събрани доказателства в хода на ДП. Сочи, че категорично е
установено авторството, както и причинените вреди на пострадалия. Намира
деянието за доказано и счита, че подсъдимият следва да понесе своята
отговорност. Иска съдът да определи съразмерно наказание, предвид степента
на опасност както на дееца, така и на извършеното от него престъпление.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адвокат Петя Костова, моли да
бъде постановена присъда, с която К. да бъде осъден и да му бъде наложено
минимално наказание, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият Л. К. в правото си на лична защита поддържа тезата на
защитата си. В последната си дума изразява съжаление за стореното.

Съдът като прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмените доказателства, способите за доказване, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
1

Подсъдимият Л. Ф. К., с ЕГН **********, е роден на *** г., българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на чл.
371, т. 2 от НПК – при пълно признаване на фактите, закрепени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, от подсъдимия К.. Съдът, на
основание чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установени фактическите
положения, които са залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На 14.07.2021 г. в гр. София Ш. бил на работа на строителен обект,
находящ се на бул. „Горнобански път“. След като приключил работа, около
15:30 ч. се отправил с трамвай № 5 към последната спирка на същия в кв.
„Княжево“, като преди това от работата му били изплатили заплата - сумата
от 460 лева, които сложил в десния си джоб на дънките. След като пристигнал
на последната спирка в кв. „Княжево“ на кръговото, където обръщал
трамваят, същият посетил магазинче, от където си купил мастика 100 гр., като
за покупката не използвал парите, които му били дадени от работата. В
последствие минал през друг магазин, за да напазарува храна за вкъщи,
където също не използвал парите, дадени му в работата, след което се
отправил към градинката зад кръговото на трамвай №5 в кв. „Княжево“.
Пристигайки в градинката, забелязал подсъдимия Л. К., който седял на една
маса, когото познавал от около една година и който живеел в близост до
свидетеля Б.. Двамата се заговорили, като К. попитал свидетеля Б. „няма ли да
ме черпиш бира“. Свидетелят Б. купил бира, за да почерпи обвиняемия К..
След като постоял малко, Б. заявил, че е уморен и ще се прибира към вкъщи,
като тръгнал по стълбите по пътеката към бар „Шишарка“. След като изкачил
стълбите и излязъл на пътя, минал от дясно по пътека през горичка. Вървейки
по горската пътека, около 20:30 ч. през горичката към дома си на ул.
“Изгрев“, №7, на 100 метра към бар „Шишарка“ бил настигнат от подсъдимия
К., който му нанесъл удари с дясната си ръка в лицето. В следствие на
ударите Б. паднал на земята, а К. започнал да го удря с крака и ръце в лицето.
Пострадалият попитал К. какво прави и го молел да спре, но той продължавал
да го удря, след което бръкнал в десния джоб на дънките на свидетеля Б. и
взел сумата от 460лева. След като взел горепосочената сума Л. К. се насочил
по пътеката надолу към кв. „Княжево“, а свидетелят Б. останал да лежи на
земята. След известно време той успял да стане и тръгнал към дома си, като
по пътя го срещнали свидетелите И. Б. В. и К. З. К.. Последните, след като
видели състоянието му, се обадили на тел. 112 за да извикат бърза помощ и
полиция. След пристигането на полицаи от 06 РУ-СДВР - свидетелите И. А.
В. и И. Н. М., свидетелят Б. им обяснил какво се е случило и впоследствие Л.
К. бил задържан в района на градинката на последната спирка на трамвай №5
в кв. „Княжево“ от полицейските служители - свидетелите Я. Кирилов Д. и
Ю. С. Г.. През това време пристигнал екип на бърза помощ, който след като
прегледал свидетеля пострадалия заявил, че последният се нуждае от
медицински грижи, поради което същият бил транспортиран в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД.
2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на самопризнанието на подсъдимия К. относно всички фактически
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както
и събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване (изготвените по делото експертизи),
които го подкрепят, а именно: самопризнанието на подсъдимия, показанията
на свидетелите: А. Д., В. С., Шефкет Б., Я. Д., Ю. Г., И. В., И. М., К. К., Х. Х.,
Т. Д., И. В., С. А., В. П., протокол за разпознаване, протокол за обиск и
изземване, ведно с фотоалбума към него, протокол за освидетелстване и
албума към него, от изготвените в хода на ДП две съдебни медицински
експертизи; заключението на ДНК експертизата, това на СПЕ на подсъдимия,
на справката за съдимост на подсъдимия, както и останалите писмени
доказателствени материали, които съдът прочете и приобщи към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя напълно от събрания по делото доказателствен материал. А
аргументите на съда за това са следните:
На първо място съдът отчита категоричния начин, по който и
пострадалият е разпознал подсъдимия. Съдът намира, че протокола от
осъщественото разпознаване на лице е годно доказателствено средство, тъй
като действието по разследването е било извършено при спазване на
правилата на процесуалния закон. Фонът, който е използван при извършеното
действие отговаря на изискванията на закона, присъствали са поемни лица,
разпознаващият е разпитан преди провеждането на самото действие, няма
данни някой да е повлиял неговата преценка по какъвто и да било начин,
поради което няма никакви основания съдът да не кредитира протокола от
него.
Самопризнанието на подсъдимия намира опора и в показанията на
свидетелите, които по категоричен начин, логично и непротИ.речИ. излагат
фактите от процесната случка, като действията на лицата са обективирани и
подкрепени от заключенията на ДНК експертизите, протоколите за обиск и за
освидетелстване, заключенията на СМЕ и т.н.
Ето защо, съдът намира, че направеното от Л. К. самопризнание е
подкрепено изцяло от доказателствената съвкупност по делото.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
същите, в своята съвкупност са непротИ.речиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с
аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира
за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите
подробно.

3

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимият Л. К. е осъществил състава на
престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, тъй като на 14.07.2021 г. около 20:30
ч. в гр. София, в кв. „Княжево“, на горска пътека към бар „Шишарка“ на 100
метра от него, отнел чужди движими вещи - парична сума от 460
/четиристотин и шестдесет/ лева, от владението на пострадалия Ш., с ЕГН:
**********, с намерението протИ.законно да ги присвои, като употребил за
това сила - нанесъл удари с дясната си ръка в лицето на Шефкет Б., от които
паднал на зeмята и му нанесъл удари с ръка и крак в лицето, след което
бръкнал в десния джоб на Б. и взел горепосочената сума.
Всички елементи от състава на престъплението от обективна страна са
налице – доказано се явява действието по отнемането на чужди движими
вещи, като за това е използвана сила за сломяване съпротивата на жертвата.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Деецът е разбирал своите постъпки и е можел да ги ръководи, имал е
възможност да се въздържи от това си поведение, но не го е сторил. Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е желаел
настъпването на протИ.правните му последици.
Съдът намира, че за престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от три до десет години.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К. съдът отчете,
че лицето не е осъждано към датата на деянието (реабилитирано по право),
което представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Други
смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице, но са налице
отегчаващи, тъй като е грубо нарушена телесната неприкосновеност на
пострадалия чрез множество удари.
Ето защо, съдът намира, че следва да наложи на лицето наказание в
размер на три години лишаване от свобода, което да редуцира с 1/3 на
основание чл. 58а от НК на две години лишаване от свобода.
Доколкото подсъдимият е признат за виновен, съдът следва да го осъди
да заплати и направените по делото разноски – по сметка на СДВР следва да
се заплати сумата от 1100,55 лева, представляваща разноски, сторени в
досъдебната фаза на процеса.
При тези мотиви, 112-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите към присъдата са обявени на 06.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Николай Урумов
5

Номер на акта:	330
Дата:	1 декември 2022 г. (в сила от 17 декември 2022 г.)
Съдия:	Николай Мариусов Урумов

Дело:	20221110209099
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 юли 2022 г.

Присъда по дело №9099/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите