№ 1891
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241110108892 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на
„****“ ЕООД да заплати на „****“ ЕООД сумата от 5000.00 лева, представляваща
задължение за връщане на авансово заплатено от ищеца като възложител в полза на
ответника като изпълнител възнаграждение по сключен между страните на 26.04.2023г.
договор за изработка на кухня и вграден гардероб, впоследствие развален от ищеца „****“
ЕООД поради допуснато от ответника виновно неизпълнение на задължението му по
договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2024г. до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по договор за изработка, доставка и
монтаж на кухня и вграден гардероб, сключен устно на 26.04.2023г., по силата на който
ответникът като изпълнител се задължил в двумесечен срок от сключването на договора за
изработи поръчаното. Въз основа на договора и по силата на издадена от изпълнителя
фактура № 91/26.04.2023г. на 03.05.2023г. ищецът заплатил авансово дължимото по договора
възнаграждение в размер на 5000.00 лева. Въпреки това в уговорения двумесечен срок не
получил изпълнение, поради което и поради липса на изпълнение и в допълнително
предоставен срок- до края на м. октомври 2023г., ищецът отправил до ответното дружество
нотариална покана, получена от последното на 01.11.2023г., за разваляне на сключения
помежду им договор за изработка и за връщане на предварително заплатеното
възнаграждение от 5000.00 лева, което ответникът не сторил. Поради това ищецът
претендира процесното кондикционно вземане, законна лихва, както и разноските, сторени в
настоящото и в предхождащото го обезпечително производство.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е
заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за
възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК-
указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 24.06.2024г., както и в
постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които актове са надлежно
връчени на адресата. В проведеното на 06.11.2024г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е заявил искане съдът да се произнесе с
1
неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с
това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото
може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
предвидени в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за посочената по- горе сума да
бъде изцяло уважен.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, поради което и на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно
задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 5 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в негова
полза следва да бъде присъдена сумата от общо 2840.00 лева, включваща заплатена
държавна такса за разглеждане на иска, както и адвокатски възнаграждения за настоящото и
предшестващото го обезпечително производство по ч. гр. дело № 2855/2024г. по описа на
СРС, 160 състав.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД „****“ ЕООД,
ЕИК *****, да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 5000.00 лева, представляваща
задължение за връщане на авансово заплатено от ищеца като възложител в полза на
ответника като изпълнител възнаграждение по сключен между страните на 26.04.2023г.
договор за изработка на кухня и вграден гардероб, впоследствие развален от ищеца „****“
ЕООД поради допуснато от ответника виновно неизпълнение на задължението му по
договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2024г. до окончателно
изплащане на задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 2840.00
лева, представляваща разноски за настоящото производство и за производството по ч. гр.
дело № 2855/2024г. по описа на СРС, 160 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2