№ 185
гр. К. 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20245510201360 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №532/ 30.09.2024г. на
Директора на Регионална дирекция по горите-Стара Загора, с което на
основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и
опазването на дивеча на А. И. С. е наложено административно наказание-
глоба в размер на 300 лева, лишен е от право на ловуване за срок от 3/три/
години и са отнети в полза на държавата оръжието му и другите средства за
ловуване, а именно : ловна нарезна карабина „Blaser“ R93, калибър 30-06, с
идентификационен № 9/223462, прикачен в горната част на същата ловната
нарезна карабина прибор за нощно виждане- оптично устройство с термален
прицел марка „Pulsar“, модел „Trail LRF NP50“, поставен на цевта на ловната
нарезна карабина супресор, както и два броя патрони кал. 30-06.
Жалбоподателят, чрез процесуален представител, моли съда да
отмени наказателното постановление, което счита за незаконосъобразно. В
съдебно заседание въззивникът не се явява, но се представлява.
Процесуалният му представител депозира писмено становище.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, който
депозира писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: На 04.03.2024 г., около и след 20:00 часа, А. И. С. спрял
собствения си автомобил тип кемпер с peг. № СТ7907СМ, извън населено
1
място- на пътя между селата Долно изворово и Енина, общ. Казанлък . В
посочения по-горе автомобил същият държал на предната седалка законно
притежавана от него ловна карабина „Blaser“, модел „R93“, калибър 30-06, с
идентификационен № 9/223462., но без да притежава разрешително за лов за
04.03.2025 г.
На ловната карабина на С. било монтирано оптично устройство с терминален
прицел- „Pulsar“, модел „Trail LRF ХР50“, представляващо приспособление за
нощна стрелба, съдържащо електронен преобразувател и увеличител на
образа, което е забранено средство за провеждане на лов, съгласно чл. 65, т. 9
от ЗЛОД.
Изброените дотук факти и обстоятелства в съвкупност са дали основание да се
образува досъдебно производство №284 ЗМ-416/ 2024г. по описа на РУ-
Казанлък и са били обективирани в представените и приети като
доказателства по делото: протокол за оглед на местопроизшествие от
04.03.2024г., ведно със снимков материал- 4 броя цветни снимки на убит заек
и 3 такива на огнестрелно оръжие- пушка със заглушител, заверени копия на
членска карта №00037, билет за лов №337394 и удостоверение за подборно
ловуване №012762, всички на името на А. И. С., справка за собственост на
моторно превозно средство, приемо-предавателен протокол от 14.03.2024г.,
заключения на изготвени по досъдебното производство ветеринарно-
медицинска, балистическа, физико-химическа, техническа и допълнителна
техническа експертизи.
Сезиран надлежно с така описания казус прокурор от РП-Стара Загора провел
разследване и взимайки предвид посочените по-горе доказателства издал на
05.08.2024г. постановление за отказ да се образува наказателно производство
и погрешно изпратил материалите по делото на Директора на ТП „ДГС
Казанлък“, за да реализира административно-наказателната отговорност на А.
И. С.. На 13.08.2024 г. Директорът на ТП „ДГС Казанлък“ изпратил
материалите на компетентното лице да изпълни указанията на прокурора-
Директора на Регионалната дирекция по горите-Стара Загора.
Последният квалифицирал деянието на С. като такова по чл. 84, ал. 1 от
ЗЛОД, което било извършено със забранено средство, съгласно чл. 65, т. 9 от
ЗЛОД.
В издадения санкционен акт Директорът на Регионалната дирекция по горите-
Стара Загора възприел изцяло фактическите констатации, изложени в
постановлението на РП-Стара Загора и наложил на жалбоподателя
административни наказания- „глоба“ в размер на 300 лв. и „лишаване от право
на ловуване“ за срок от 3 години, както и отнел в полза на Държавата:
средството му за ловуване- процесната ловна нарезна карабина „Blaser R93“,
калибър 30-06, с идентификационен № 9/223462, прикачения в горната част на
същата ловната нарезна карабина прибор за нощно виждане- оптично
устройство с термален прицел марка „Pulsar“, модел „Trail LRF NP50“,
поставения на цевта на ловната нарезна карабина супресор, заедно с два броя
патрони кал. 30-06.
НП е редовно връчено на 23.10.2024 година, в 12:21 часа, по пощата като
препоръчана пратка, като известието за доставяне, надлежно оформено-
подписано и датирано, се намира приложено в административно-наказателна
2
преписка, с отбелязване и имената на получателя му, а именно-
жалбоподателя.
В процесния случай наказателно постановление №532/ 30.09.2024 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите-Стара Загора е издадено на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като прокурор от РП-Стара Загора му е
изпратил постановление за отказ да се образува наказателното производство
по ДП № 284 ЗМ-416/ 2024г. по описа на РУ-Казанлък. От това постановление
е видно, че воденото срещу неизвестен извършител досъдебно производство е
за престъпление по член 237, ал. 2 от НК- убит дребен дивеч в забранено
време- див заек.
Макар принципно да е допустимо ползването от АНО на събраните в хода на
наказателното производство доказателства и съобразяване с фактическите
констатации на прокурора в постановлението за прекратяване на досъдебното
производство, тези констатации следва да могат да заместят АУАН по
основните елементи от обективна и субективна страна на състава, вкл. деяние,
автор, вина.
В конкретния случай, след като в постановлението изрично е отречен умисъла
на А. И. С. за извършване на деянието, за административно-наказващия орган
е налице пречка на основание това прокурорско постановление да издаде НП.
Следователно наказващият орган е следвало да укаже съставянето на акт по
реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, за да направи обосновани изводи, относно
виновността на нарушителя С. в извършването на съставомерно деяние по чл.
84, ал. 1 от ЗЛОД, във връзка с чл. 65, т. 9 от ЗЛОД. В настоящия случай
последният дори не е бил разпитан по делото и по този начин не е дал
информация, относно субективната страна на вмененото му
административно нарушение.
Така административно-наказателното производство срещу А. И. С. е
започнало и се е развило в нарушение на процесуалните правила, тъй като не е
бил съставен акт за установяване на административно нарушение(АУАН), в
нарушение на изискването по чл. 36, ал.1 от ЗАНН и без да е изпълнена
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като по досъдебното производство
няма привлечен субект в качеството на обвиняем.
Възможност за приложение на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е налице
тогава, когато наказателното или съдебното производство е било прекратено
срещу конкретно лице, на което впоследствие да е възможно налагането на
административно наказание. Това е така, защото именно наказателното
постановление би следвало да съдържа всички факти, въз основа на които
наказващия орган да извърши преценка за съставомерност на деянието, като
административно нарушение. Освен изложеното, с конкретните факти следва
да бъде запознат и нарушителя, така че да организира защитата си в хода на
административно-наказателното производство, чието начало поставя
прекратителния акт на съда или на прокурора.
В заключение: реализирането на административно-наказателната отговорност
спрямо С. е следвало да се осъществи след съставяне на АУАН, в който да се
очертае съответния фактически състав на приетото за извършено
административно нарушение. Обстоятелството, че в съобразителната част на
постановлението той е посочен като лице, по отношение на което следва да се
3
реализира административно-наказателна отговорност не е императив, тъй
като сам прокурора е посочил, че това следва да стане при наличието на
съответните предпоставки и изпълнени законови изисквания.
След като се установи, че досъдебното производство е било образувано и
водено срещу неизвестен извършител(виновно лице, което не е
индивидуализирано с три имена и ЕГН), то прекратителния акт на прокурора
не може да замести съставянето на АУАН, така че валидно да се постави
началото на административно-наказателното производство. Когато
последното пък не е образувано законосъобразно, то и приключващият го акт-
обжалваното пред въззивния съд наказателно постановление №532/
30.09.2024г. на Директора на Регионална дирекция по горите-Стара Загора, е
незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
Особеността на административно-наказателното производство, което се
образува на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно- „когато
производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на
наказващия орган“ се изразява в това, че правилата на член 37 и чл.чл. 40-46
от ЗАНН не намират приложение и производството се развива в един
единствен стадий- този, регламентиран в чл.чл. 52-58 от ЗАНН.
Действително, производството може да бъде образувано по реда на чл. 36, ал.
2 от ЗАНН и да се развие законосъобразно, само когато препратените на
наказващия орган материали са достатъчни, за да очертаят по несъмнен и
категоричен начин фактите и обстоятелствата, относими към предмета на
доказване в административно-наказателното производство. За да послужи за
надлежно образуване на административно- наказателното производство,
постановлението за прекратяване на досъдебното или съдебно производство
от прокурора или от съда следва да съдържа мотиви, вкл. посочване на
лицето, срещу което производството е водено и се прекратява, описание на
обективните и субективни признаци на вмененото му деяние и точната му
правна квалификация, както и основанието за прекратяване на
производството. В случай, че някой от тези елементи липсва или ако
наказващия орган прецени, че някои факти не са доказани, или прецени, че е
осъществен друг състав на административно нарушение, наказващият орган
следва да укаже да бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение.
Изключението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е неприложимо в този случай, тъй като
липсва идентитет по всички обективни и субективни признаци от състава на
деянието, въздигнато за административно нарушение.
В случая дори липсва постановление за прекратяване на наказателно
производство, каквото не е образувано, поради отказ от това на РП-Стара
Загора, обективиран в постановлението от 05.08.2024 г.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП без съставен
АУАН само в хипотезата на прекратено наказателно производство, не и когато
такова не е образувано, какъвто е процесния случай. Това задължава органа да
процедира по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН и да състави АУАН. Нормата
следва да се тълкува стриктно, а в нея се предвижда изключението само в
случай на прекратено от прокурор образувано наказателно производство,
какъвто не е този случай. Т.е. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН не намира приложение,
4
когато е налице отказ да се образува наказателно производство от
прокуратурата, а при такъв АНО е длъжен да състави АУАН и то в сроковете
по чл. 34, ал.ал. 2-3 от ЗАНН.
Нещо повече- не е налице и идентитет между деянието, за което се иска
наказателно преследване и това, за което се претендира административно-
наказателна отговорност на А. И. С., най-вече поради това, че последния не е
субект на наказателното преследване, т.е. не е налице еквивалетност в
субективния елемент на противоправното деяние по образуваната
прокурорска преписка и по административно-наказателното производство.
От друга страна- съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН АНО е
длъжен да се произнесе по административно-наказателна преписка в
едномесечен срок от нейното получаване. В случаите по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
когато производството е препратено от прокуратурата, датата на получаване
на прокурорското постановление се явява начален момент за този едномесечен
срок. При тези обстоятелства срокът за издаване на НП е започнал да тече на
13.08.2024г., видно от отбелязването на лист №10 от материалите по делото.
Тъй като наказателното постановление е изготвено на 30.09.2024г., то е
издадено извън законоустановения срок.
В конкретния случай ключово е позоваването на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Тази
разпоредба представлява изключение от общото правило за образуване на
административно-наказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Вместо това тя предвижда, че
административно-наказателната преписка може да бъде образувана без
приложен акт, когато производството е прекратено от съда или прокурора, или
когато прокурора е отказал да образува наказателно производство и е
препратил преписката на назващия орган. Този механизъм е важен, тъй като
позволява административно преследване за деяния, които не съставляват
престъпление, но са административни нарушения, като по този начин
осигурява прехвърляне на компетентност от наказателното към
административното право. Следователно в такива специфични хипотези
датата на получаване на прокурорското постановление от административния
орган/АНО/ се явява функционалния еквивалент на образуване на
идминистративно-наказателната преписка за целите на отчитане на
последващите процесуални срокове.
В контекста на разглеждания случай позоваването на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
означава, че административно- наказателния процес не е започнал с
традиционния АУАН. Вместо това той е стартирал ефективно с получаването
на прокурорското постановление от административния орган. Това е критичен
момент, тъй като той определя началната точка за отчитане не всички
последващи срокове, които наказващия орган трябва да спази. Приемането на
прокурорското постановление е моментът, в който административния орган
придобива компетентност по преписката и е длъжен да предприеме действия.
Член 52, ал.1 от ЗАНН е централната разпоредба за определяне на срока за
издаване на наказателно постановление. Тя категорично гласи, че:
„Наказващият орган е длъжен да се произнесе по административно-
наказателната преписка в месечен срок от получаването й“. Формулировката
5
„длъжен да се произнесе“ не оставя място за съмнение, относно
задължителния характер на този срок. Неспазването му не е просто
техническа грешка, а съществено процесуално нарушение.
Правната практика е категорична, относно начина на изчисляване на „месечен
срок“. Той изтича на съответното число на следващия месец. Например ако
преписката е получена на 13-то число, срокът изтича на 13-то число на
следващия месец. Неспазването на този срок пряко засяга
законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Ако
последното е издадено след изтичането на този едномесечен срок, то е
опорочено поради процесуален дефект, независимо от съществото на
извършеното нарушение. Това подчертава значението на процесуалната
дисциплина за административните органи при спазване на върховенството на
закона и защита на процесуалните права на гражданите.
В случая АНО е бил задължен да приложи стандартното правно тълкуване на
„месечен срок“, като едномесечния период е започнал на 13.08.2024г. и е
изтекъл на 13.09.2024г. Това е датата, до която по административно-
наказателната преписка той е следвало да се произнесе. Наказателното
постановление обаче, както беше отбелязано по-горе, е издадено на
30.09.2024г. Елементарното съпоставяне на датите показва, че НП е издадено
след изтичането на законоустановения едномесечен срок. Това закъснение от
17 дни представлява пряко нарушение на задължителния процесуален срок,
установен в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение е
съществено и е основание за отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №532/ 30.09.2024г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите-Стара Загора, с
което на А. И. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. К. ул. „Г........, са наложени:
административно наказание- глоба в размер на 300 лева, лишаване от право на
ловуване за срок от 3/три/ години и са отнети в полза на държавата оръжието и
другите средства за ловуване, а именно: ловна нарезна карабина „Blaser“ R93,
калибър 30-06, с идентификационен № 9/ 223462, с прикачен към нея в
горната част на същата ловната нарезна карабина прибор за нощно виждане-
оптично устройство с термален прицел марка „Pulsar“, модел „Trail LRF
NP50“ и поставен на цевта на ловната нарезна карабина супресор, заедно с два
броя патрони кал. 30-06.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6