О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260170
гр. Хасково, 20.11.2020 год.
Хасковският окръжен
съд………………………………………….…..…….……….…… в закрито
заседание на
двадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при
секретаря…………………………………………….…………………….и в присъствието на
прокурора…………………………………………………….…….като разгледа докладваното от съдия И В А
Н О В А …….........…..….в.ч.гр.д.№ 938 по описа за 2020 год., взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 – 279 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА
– С.Н.А. е останала недоволна от
разпореждане от 14.10.2020 год., постановено по гр.д. № 1217 / 2020 год. на Районен съд - Димитровград, с което е
оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на такси и
разноски по производството, поради което го обжалва с искане разпореждането да
бъде отменено и вместо него въззивният съд
постанови друго, с което уважи молбата, подадена на основание чл.83,
ал.2 от ГПК.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от
С.Н.А. ***, с искане за присъждане на сумата от 15 000 лева –
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. С исковата е направено
искане за назначаване на съдебно – медицинска и съдебно автотехническа
експертизи, както и искане за освобождаване от такси и разноски по
производството, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, в подкрепа на което е
представена декларация за материално и гражданско състояние, от съдържанието на
която се установява, че ищцата, която е вдовица притежава апартамент с площ от
55.8 кв.м. и има задължение за издръжка по отношение на непълнолетно дете.
Декларирала е, че няма доходи и друго движимо или недвижимо имущество.
С
разпореждането, предмет на обжалване в настоящото производство съдът е оставил
без уважение молбата на ищцата за освобождаване от такси и разноски по
производството, приемайки, че с представената декларация може да бъде
установено единствено имущественото състояние на молителката. Изводът за
неоснователност на молбата е обоснован с липсата на доказателства, установяващи
и останалите обстоятелства, предвидени в
нормата на чл.83, ал.2 от ГПК, а именно -доходи на семейство, семейно и здравословно
положение, трудовата й заетост.
Определението
е съобщено на жалбоподателката на 29.10.2020 год., а подадената от нея частна
жалба е постъпила в съда на 10.11.2020 год., изпратена по пощата на 05.11.2020 год., от
което следва извода, че е подадена в едноседмичния срок за обжалване, съгласно
по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е и основателна, по
следните съображения: Представената от страна на жалбоподателката декларация за
материално и гражданско състояние от 08.10.2020 год., приложена към исковата
молба, обоснова извод за липса на достатъчно средства, по смисъла на
чл.83, ал.2 от ГПК, необходими за заплащане на дължимите в производството такси
и разноски, поради което съдът приема, че са налице основания за освобождаване
на ищцата от задължението за заплащането им. В подкрепа на това обстоятелство,
съдът изхожда от съдържанието на декларацията, от което наред с имущественото
състояния на ищцата се установява и това, че семейството й се състои от нея и
от непълнолетното й дете, към което единствено тя има задължение за издръжка,
предвид отразеното в декларацията гражданско състояние – вдовица. Установява се
още, че освен жилището, което обитава с
детето си, не притежава друго движимо или недвижимо имущество, както и това, че
не получава доходи.
Изхождайки
от съдържанието на представената декларация, преценено съвкупно и с това на
договора за правна защита и съдействие от 10.09.2020 год., в който е предвидено
адвокатското възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно която адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, съдът
счита, че същите обосновават извода за липса на достатъчно средства за
заплащане на такси и разноски по производството по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК.
Достигайки
до изводи в противна насока, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно
разпореждане /вместо определение/, което по изложените по-горе съображения
следва да бъде отменено и вместо него, въззивният съд постанови друго, с което
уважи молбата за освобождаване на ищцата от такси и разноски по производството.
Неправилността на обжалваното определение се обуславя и от неговата
преждевременност, доколкото съдът, преценявайки, че представената с исковата
молба декларация не е достатъчна да обоснове извод за липса на достатъчно
средства, е следвало да укаже на ищцата да представи в определен от него срок допълнителни
доказателства, установяващи и останалите предпоставки, предвидени в нормата на
чл.83, ал.2 от ГПК, което не е сторено.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 14.10.2020 год., постановено по гр.д. № 1217 / 2020 год. по
описа на Районен съд – Димитровград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА
С.Н.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат А.М., от
задължението за внасяне на такси и разноски по производството.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: