№ 40
гр. Плевен , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени М. Спартанска
при участието на секретаря Ж.Н.С.
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Гражданско дело №
20204400100677 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.62 ал.1 СК.
Постъпила е искова молба от И. М. М. от гр.Л. чрез пълномощника му
адвокат Р. Р. от ПАК,в която се твърди ,че с ответницата Ю. Р. М. са
сключили граждански брак на 20.03. 2018г.,че в същия ден ,непосредствено
след сключване на брака между двамата възникнала разпра относно интимна
връзка на ответницата с друг мъж,което довело до раздялата им ,като се
твърди,че бракът не е консумиран. Посочено е,че няколко дни след това
ищецът потърсил М.,за да подадат документи за развод,но не я намерил на
адреса й в с.А. , където живеела,че около месец след това отново направил
неуспешен опит да се свърже с Ю..Ищецът твърди,че на 05.09.2018г.заминал
за А. , където работил известно време,че по време на престоя си в А. чрез
свои приятели правил опити да открие местонахождението на М.,но не успял.
Посочено е,че на 13.05.2020г.ищецът се е върнал в България и отново се
опитал да намери Ю. на известния му адрес в с.А.,за да се разведат, но там не
открил никого.Твърди се,че чрез общи познати разбрал,че Ю. живее с
някакъв мъж в с.Г.,отишъл до селото,където разпитал хората,давайки
описание на жената която търси,след което един човек го завел до запустяла
къща.В нея ищецът намерил съпругата си,заедно с две малки деца и непознат
мъж,като Ю. му казала ,че живее с този мъж и децата са негови. Твърди се,че
1
на следващия ден 01.06.2020г.ищецът отишъл в служба ГРАО в Община Л.
,поискал да му бъде издадено удостоверение за родствени връзки,от което
установил,че на негово име са записани като негови деца ответниците М. и
Д.,по негово желание му били издадени актове за раждане на децата,от които
разбрал ,че в същите е вписан като техен баща. Твърди се,че с решение на РС
Л. от 25.06.2020г.по гр.д. №288/2020г. бракът му с Ю. Р. М. е прекратен с
развод. Ищецът твърди,че от узнаването за раждането на децата Д. И. М. и М.
И. М. са изминали 4 месеца и за него е налице правен интерес да предяви иска
по чл.62 ал.1 СК в едногодишния преклузивен срок.Посочено е,че между него
и Ю.М. никога не е имало интимни отношения и той не е биологичен баща на
децата Д. И. М. и М. И. М..В заключение ищецът моли съда да постанови
решение,с което да се признае за установено на основание чл.62 ал.1 СК , че
децата М. И. М. и Д. И. М. не са заченати и не произхождат от И. М. М.,
както и да бъде постановено за в бъдеще децата да носят имената М. Ю.в
Радев и Д. Ю.в Радев .В съдебното заседание на 09.03.2021г.ищецът чрез своя
пълномощник адвокат Р. Р. от ПАК поддържа така предявените искове и
моли съда да ги уважи.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
първия ответник Ю. Р. М..
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
адвокат Валентин К. от ПАК,назначен за особен представител и служебен
защитник на малолетното дете М. И. М. на осн. чл.15 ал.8 ЗЗДетето във вр.с
чл.29 ал.4 ГПК ,чл.95 ГПК и чл.129 ал.2 СК.В същия е взето становище,че
искът е допустим и вероятно основателен. Посочено е ,че ищецът следва да
докаже твърденията в ИМ,като е изразено становище,че особено важни са
твърденията на двамата ответници-майката на децата и сочения за техен
биологичен баща .В отговора служебният защитник на детето е заявил, че ще
се ползва от представените по делото доказателства.В съдебното заседание на
09.03.2021г.адвокат К. взема становище,че искането на ищеца следва да бъде
уважено,като в интерес на детето ,което представлява е да се приеме,че не е
заченато от бащата по гражданския брак и евентуално да се даде възможност
на биологичния баща да го припознае в бъдеще.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
2
адвокат Здравко Тончев от ПАК,назначен за особен представител и служебен
защитник на малолетното дете Д. И. М. на осн.чл.15 ал.8 ЗЗДетето във вр.с
чл.29 ал.4 ГПК ,чл.95 ГПК и чл.129 ал.2 СК.В отговора е взето становище,че
искът е допустим и е предявен в срока по чл.62 ал.1 СК. По основателността
на иска са изложени съображения,че искът е неоснователен. Посочено е,че
твърденията в ИМ са неправдоподобни,че звучи нелогично ищецът и Ю.М.
със запознаването си още същия ден да са сключили граждански брак,скарали
са се и веднага са се разделили,без да консумират брака,че е наивно да се
твърди,че преди и след сключване на брака страните въобще не са имали
интимни отношения.Посочено е,че детето Д. е заченато в периода през месец
февруари 2018г.,като в ИМ няма обяснение от кога се познават двамата
съпрузи.Изложени са доводи,че не е представена медицинска
документация,от която да е видно,че ищецът не е биологичен баща на детето
Д.,а в ИМ няма искане за назначаване на експертиза,която след вземане на
проби от детето и ищеца да установи,че ищецът не е биологичен баща на
детето Д..Твърди се,че бракът е сключен на 20.03.2018г.и е разтрогнат едва
през 2020г.с решение №93 от 25.06.2020г.и ищецът не е оспорил ,че е
биологичен баща на детето Д. ,а се е задължил да заплаща месечна издръжка
в размер на 155лв.В заключение моли съда да отхвърли предявения иск по
отношение на детето Д..В съд.заседание на 09.03. 2021г. адвокат Тончев
поддържа това становище,като счита,че няма категорични доказателства,че
лицето,легитимиращо се като съпруг на Ю. е биологичен баща на детето Д..
За заинтересованата страна ДСП –Отдел „Закрила на детето” гр.Л. не се
е явил представител в съдебните заседания. Изготвен е социален доклад.
Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по
делото доказателства,приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с
правно осн.чл.62 ал.1 СК във вр. с чл.331 и следв. от ГПК ,предявени от И.
М. М. от гр. Л. срещу бившата му съпруга Ю. Р. М. и срещу малолетните деца
Д. И. М.,род.на 11.11. 2018г.и М. И. М.,род.на 10.03.2020г., родени по време
на брака на страните за оспорване произхода на двете деца от техния баща.
Безспорно от представеното удостоверение за сключен граждански брак
3
се установява,че ищецът И. М. М. и ответницата Ю. Р. М. са сключили
граждански брак на 20.03.2018г.в с.Одърне, Община Пордим,Пл.обл.
Няма спор с оглед представените удостоверения за раждане,че по време
на брака на страните са родени децата Д. И. М.,род.на 11.11. 2018г. и М. И.
М.,род.на 10.03.2020г.,като съгласно актовете за раждане техни родители са
майка Ю. Р. М. и баща И. М. М..Последният е вписан като баща на децата в
актовете за раждане,съобразно разпоредбата на чл.62 ал.1 СК, съгласно която
съпругът на майката се смята за баща на детето,родено по време на брака или
преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване.
Безспорно е,че с решение на Левченски Районен съд №93 от 25.06.
2020г.по гр.д.№228 /2020г.по описа на същия съд бракът между И.М. и Ю.М.
е прекратен с развод,на осн.чл.50 СК,като съдът е утвърдил постигнатото
между страните споразумение,по силата на което родителските права по
отношение на двете деца Д. и М. са предоставени на майката Ю.М.,а бащата
И.М. се е задължил да заплаща за всяко от децата ежемесечна издръжка в
размер на 155лв. Решението на ЛРС като неподлежащо на обжалване е влязло
в сила на 25.06.2020г.
От представеното в съд.заседание на 09.03.2020г.удостоверение за
сключен граждански брак безспорно се установява,че в хода на процеса
майката на децата Ю. Р. М. е сключила втори граждански брак с Р. Юриев И.
на 12.02.2021г.в с.А.,Община Л. ,като фамилното й име след брака е И.а.
Спорни в настоящото производство са въпросите спазен ли е срока по
чл.62 ал.1 СК,кога ищецът е узнал за раждането на децата Д. и М., оборена ли
е презумцията за бащинство на чл.61 ал.1 , предл.първо СК,ищецът, бивш
съпруг на майката явява ли се техен биологичен баща,заченати ли са децата
от него, съпрузите били ли са във фактическа раздяла ,от кога и за какъв
период от време.
В първото по делото съдебно заседание,проведено на 26.01.2021г.
ответницата в обясненията си по реда на чл.176 ГПК посочи,че никога не е
живяла заедно с И.,вкл.и в периода 2017г.-2020г.,че двамата са се оженили на
майтап,като въобще не са имали интимни контакти и след брака въобще не са
поддържали взаимоотношения,че не знае къде живее И. и никога не е ходила
4
в дома му .Същата твърди,че и преди брака с И. са живели заедно с Р.,както и
през последните 3 години,че по време на зачеване на двете деца е живяла с Р.
и той е баща на Д.,роден на 11.11.2018г.,както и на М.,като Р. приема децата
като свои,че двамата заедно отглеждат Д.,а детето М. се отглежда в приемно
семейство,като не е дала съгласие за осиновяването му и има намерение
отново да си го вземе. Ответницата заяви,че И. не е баща на децата и никога
не е плащал издръжка за тях.В обясненият си ответницата Ю. посочи,че с И.
не са поддържали връзка след брака,че лятото на 2020г.И. я е намерил в
с.Горно Сливово с децата и тя тогава му е съобщила,че е родила двете деца Д.
и М.,но той не е техен баща.
Независимо от признанието на релевантните за спора факти,с оглед
разпоредбата на чл.334 ГПК за съда съществува забрана за постановяване на
решение при признание на иска.Признанието на майката следва да се
прецени с останалите събрани по делото доказателства .
За изясняване на спорните по делото въпроси в хода на съдебното
дирене са събрани гласни доказателства.От показанията на свидетеля Момчил
Радев М.,брат на ответницата Ю. се установява ,че не познава И. и не го е
виждал ,като от сестра си знае,че двамата са сключили граждански брак,но не
е имало тържество,като родителите им също не познават И. и сестра му не го
е водила вкъши.Свидетелят твърди,че сестра му живее с Р. от доста години
като в момента са в Л.,а преди това са живели в с.Д. и в с.А.,че сестра му има
седем деца и в момента също е бременна,като двамата с Р. гледат
децата,детето Д. е при тях ,а детето М. е при друго семейство,а Р. чувства
децата като свои,грижи се за тях и въобще не се съмнява,че са негови
деца.Според свидетеля цялото им семейство знае,че Р. е баща на всички
деца,а сестра му му е казвала,че не е имала интимна връзка с И..
От показанията на свидетеля Л.А. М. се установява,че е приятел на
И.,не познава Ю.,като И. му е казал,че има сключен брак ,като впоследствие
от него е разбрал,че съпругата на И. е живяла в с.А..Същият посочва,че от 3-4
години И. не живее в България,а в А.,където работи ,че се е прибирал в
България миналата година, т.е.2020г., но не знае дали и преди това си е идвал
в България.Л. М. посочва , че през м.май или юни 2020г. И. го е питал дали
знае нещо за Ю., която е от неговото село,че от разговори с него е разбрал,че
5
И. не е намерил Ю. на познатия адрес ,че му е съдействал да я открият,че И. я
е намерил в с.Г. и тогава от нея е разбрал ,че има деца.
По делото като свидетел е разпитан и Р. Юриев И..Същият
установява,че с Ю. са сключили граждански брак на 12.02.2021г.,но преди
това са живели заедно седем години в с.Г.,откъдето е той и неговите
родители,като през периода на съвместното им съжителство никога не са се
разделяли.Свидетелят посочва ,че Ю. е сключила брак с И. на майтап,че
двамата с Ю. имат общо 7 деца и децата Д. и М. са негови деца ,като в
периода,когато Ю. е забременяла двамата са живеели заедно и тя не е имала
контакт с други мъже,като посочва,че последното им дете –момиченце е
родено на 06.03.2021г.Р. И. установява,че децата Д. и М. са привързани към
него и го възприемат като свой баща,като твърди,че той се грижи за
абсолютно всичките си деца ,като понастоящем М. се отглежда в приемно
семейство,но ще си го вземат и не са дали съгласие за осиновяването
му.Свидетелят посочва,че Д. и другите деца са при него и Ю.,като той
получава средно месечен доход около 1200-1300лв. на месец,работи ,но без
трудов договор.В показанията си свидетелят категорично посочи ,че Ю. не е
живяла заедно с първия си съпруг.
Съдът кредитира показанията на свидетелите,които са
непротиворечиви,а от друга страна кореспондират и с направеното от
майката на децата признание на релевантните за спора факти,както и с
описаната от ищеца фактическа обстановка.При така събраните по делото
доказателства,съдът приема,че ищецът ,който от 3-4 години живее и работи в
А. действително е узнал за раждането на двете деца Д. и М. едва през май
2020г., когато е намерил съпругата си в с.Г. и от нея е разбрал,че по време на
брака им е родила две деца Д. и М. и живее заедно с друг мъж-свидетелят Р.
И. ,който е баща на децата. Исковата молба е подадена на 31.08.2020г.Съдът
приема,че искът с правно основание чл.62 ал.1 СК е предявен в едногодишния
срок от узнаване на раждането на децата , поради което е допустим.
От представения социален доклад ,изготвен от ДСП гр.Л. се
установява,че ответницата Ю.М. е родила общо 7 седем деца,едно от които е
починало,като понастоящем тя и Р. И. живеят в гр.Л.,където обитават първи
етаж на двуетажна къща и съвместно се грижат за отглеждането на детето
6
Д.,както и за другите си четири деца-А.Р.,на 4 год.;Д.Р. на 7 год.;Е.Р. на 5год.
и З.Р. на 8год.,а детето М. се отглежда в приемно семейство.Според доклада
Ю. и Р. са споделили,че не са посещавали училище и са неграмотни.При
извършеното посещение соц.работници са установили ,че Ю.М. е бременна с
осмото си дете,като не е могла да посочи вероятен термин за раждане.Пред
социалните Ю.М. е заявила,че въпреки брака с И.М. не е живяла с него и
двамата не са имали интимни отношения,че съжителства от шест години с Р.
И. ,който е биологичен баща на децата Д. и М..
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и на направеното от майката на децата признание,
съдът приема, че е оборена законовата презумпция за бащинство на чл.61
ал.1 предл.първо от СК, съгласно която съпругът на майката се счита за
баща на детето,родено по време на брака.Действително не са налице
категорични доказателства и по делото не е назначавана ДНК
експертиза,която с най-голяма сигурност би установила дали ищецът е
биологичен баща на децата Д. и М.,но съдът приема ,че на база събраните
гласни доказателства, които са непротиворечиви и признанието на майката
може да се направи извода,че е оборена презумцията на чл.61
ал.1,предл.първо от СК и ищецът не е биологичен баща на родените по време
на брака им деца Д. и М.. Установено бе,че ищецът И.М. от 3-4 години
живее и работи в А. и въпреки сключения брак на 20.03.2018г.той и съпругата
му Ю. не са живели заедно.Установи се,че от 6-7 години майката на децата
Ю.М. живее на съпружески начала с друг мъж –свидетелят Р. И.,с когото в
хода на процеса на 12.02.2021г. са сключили граждански брак,като от това
съвместно съжителство имат родени 7 деца,едно от които е починало,а на
06.03.2021г. ответницата е родила осмото им дете.От социалния доклад
,обясненията на майката и показанията на свидетеля Р. И. се установи,че
двамата съвместно полагат грижи за пет от децата си-Д. и другите четири
деца,а детето М. е настанено за отглеждане в приемно семейство.Както преди
сключване на брака,така и към датата на неговото прекратяване с
развод,считано 25.06.2020г.Ю. и първият й съпруг И. не са живели
заедно,дори напротив били са в различни населени места и
държави,съответно ищецът е живял и работил в А.,а Ю. и Р. са живели в с.Г.а
понастоящем в гр.Л. като съпрузите не са се виждали,не са осъществявали
7
контакти помежду си,още по-малко интимни такива.По време на вероятния
период на зачеване на децата ответницата Ю.М. е имала интимни отношения
не със съпруга си И.М.,а със свидетеля Р. И. ,с когото са живели на
съпружески начала.
По изложените съображения,съдът намира,че предявеният иск с правно
основание чл.62 ал.1 от СК е основателен,доказан и следва да бъде
уважен,като се признае за установено, че И. М. М. ,бивш съпруг на майката
Ю. Р. М. не е биологичен баща на родените по време на брака им деца Д. И.
М.,роден на 11.11.2018г. и М. И. М. ,роден на 10.03.2020г.
След влизане в сила на решението ,препис от същото следва да се
изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Л. за
вписване на промяна в актовете за раждане на двете малолетни деца Д. и М.
,като вписаният баща бъде заличен.
Водим от горното,Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.62 ал.1 от СК, че
И. М. М. ,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Л.,Пл.обл.,ул.“В. Л.“№14а
,със съдебен адрес за призоваване : адвокат Р. Р. от ПАК гр.Л.,ул.“***“№3
,бивш съпруг на Ю. Р. М.,ЕГН *** НЕ Е БИОЛОГИЧЕН БАЩА на роденото
по време на брака им дете Д. И. М., ЕГН ****, родено на 11.11.2018г. в
гр.Л.,Пл.обл.от майка Ю. Р. М.,ЕГН *** ,сега с фамилно име И.а.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.62 ал.1 от СК, че
И. М. М. ,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Л.,Пл.обл.,ул.“В. Л.“№14а
,със съдебен адрес за призоваване : адвокат Р. Р. от ПАК гр.Л.,ул.“***“№3
,бивш съпруг на Ю. Р. М.,ЕГН *** НЕ Е БИОЛОГИЧЕН БАЩА на роденото
по време на брака им дете М. И. М., ЕГН ***, родено на 10.03.2020г. в
гр.Л.,Пл.обл.от майка Ю. Р. М.,ЕГН *** ,сега с фамилно име И.а.
Препис от решението, след влизането му в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Л. за вписване
на промяна в акт за раждане №*** от 14.11.2018г. на малолетното дете Д. И.
8
М.,ЕГН ****, родено на 11.11.2018г. и в акт за раждане № *** от 12.03.2020г.
на малолетното дете М. И. М., ЕГН ***, родено на 10.03.2020г. като
вписаният баща бъде заличен.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
9