РЕШЕНИЕ
№ ………./ 18.03.2019г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На двадесет
и шести февруари, две хиляди и деветнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Т.д. №
48 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.432
ал.1 и чл.409 КЗ.
Подадена е искова молба от О.А.С.
за осъждане на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД да му
заплати сумата 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2017г. до
окончателното й изплащане. С допълнителната искова молба ищецът е направил
искане за приемане на исковата му претенция за сумата 30 000лв. като
частично предявена от пълния размер на обезщетението в размер 80 000лв. Изменението
е допуснато и искът е приет за разглеждане като частичен за сумата
30 000лв. от пълния размер 80 000лв. за претендираното
обезщетение.
В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът излага твърдение, че на 14.10.2017г. в гр.Разград е
пострадал вследствие на участието му като пешеходец в ПТП, при което е бил
блъснат от л.а. „Пежо“206 с рег.№ РР4136АТ, собственост и управляван от М.П.П.. Твърди, че автомобилът е застрахован при ответното
дружество. Ищецът излага твърдения, че вследствие на ПТП са му причинени
множество телесни увреждания, заради които е бил настанен за лечение в МБАЛ“Св.Иван
Рилски“ гр.Разград в периода 14.10.2017г.-1.11.2017г. Ищецът твърди, че и до
настоящия момент здравето му не е възстановено и търпи болки и страдания,
свързани с причинените му увреждания. В съдебно заседание искът се поддържа от
упълномощения адвокат.
Ответникът Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД със седалище и адрес на управление гр.
София, район р-н Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Св.София“ No 7, ет. 5, представляван от изп.директори
А.Л. и Р.Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба и допълнителен
отговор на допълнителната искова молба, в които по същество изразява становище
за неоснователност на иска поради неговата недоказаност. Оспорва действията на
водача на застрахованото МПС да са извършени противоправно и виновно; причинната
връзка между настъпилото ПТП и причинените на ищеца увреждания; счита, че
размерът на търсеното обезщетение е прекомерно завишен и неотговарящ на
критериите за справедливост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, като твърди, че ищецът е пресякъл пътното
платно на необозначено за това място и не е сигнализирал с ръка намерението си
да пресече улицата. Моли съда да отхвърли предявения иск. В съдебно заседание
становището се поддържа от явилия се процесуален представител на ответника.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: На 14.10.2017г. около обяд, лек автомобил „Пежо 206“ с
рег. № РР4136АТ, управляван от св.М.П.,*** в посока от с.Гецово към автогарата.
Свидетелката пътувала от местоработата си във фирма „Мидия“ към дома си, който
се намирал на ул.“Южен булевард“ № 75. М.П. спряла автомобила на пешеходна
пътека на кръстовището с ул.“Д.Ненов“, за да пропусне пешеходец, след което отново
потеглила.
В същото време, на около 60м.
от кръстовището, срещу нейната посока на движение, се намирал автобус, спрял в
насрещната лента. В момента, в който автомобилът на св.П. приближил към
автобуса, ищецът О.С. започнал да пресича пътното платно отляво надясно,
излизайки зад задната част на автобуса. Около превозното средство нямало други
хора. От показанията на св.С. С. – брат на
ищеца, се установява, че автобусът бил
нает от техни роднини, за да ги закара на сватба в друго населено място. Ищецът
тръгнал да пресича улицата, за да посрещне съпругата и децата на свидетеля,
които също трябвало да се качат в автобуса, но все още не били пристигнали на
мястото. Когато ищецът излязъл зад задната част на автобуса, последвал сблъсък
между него и лекия автомобил, управляван от М.П..
Конкретният механизъм на
настъпилото ПТП между автомобила и пешеходеца е изяснен подробно в заключението
на назначената съдебна автотехническа експертиза. Съдът приема изцяло
заключението като изготвено от вещо лице в кръга на неговите компетенции, след
анализ на свидетелските показания, писмените материали по делото, протокол за
оглед на местопроизшествие във връзка с водено досъдебно производство, както и
личен оглед на мястото на ПТП. От заключението се установява, че мястото на
пресичане на ищеца напречно на платното за движение е станало непосредствено
зад спрелия автобус, в района на железобетонен стълб, на който е имало
поставени два пътни знака: за ограничаване на скоростта до 40км./ч. и
предупредителен пътен знак за преминаващи деца. Участъкът е бил прав, с много
добра видимост в двете посоки. Ищецът е бил блъснат от автомобила със
скоростта, с която се е движела св.П., която съобразно заключението не е
надвишавала 30-40км./ч. Последната е предприела аварийно спиране, но преди
активното спиране ищецът е бил ударен с предната част на предния капак на
автомобила, след което е бил отхвърлен на предното стъкло. След преустановяване
на движението на л.а. пешеходецът е паднал от дясната предна страна на МПС.
Вещото лице е направило
детайлен анализ относно възможността за предотвратяване на настъпването на ПТП от
всеки от двамата участници в него. Експертът е изчислил каква е опасната зона
на автомобила и неговото отстояние от мястото на ПТП, като е взел предвид
скорост на движение на л.а. 30км./ч., 35 км./ч. и 45 км./ч. и движението на
пешеходеца със спокоен ход, бърз ход и спокойно бягане. Така при движение на
автомобила с 30км./ч. опасната зона е 15,88м., а позицията на МПС от мястото на
произшествието е съответно на 13,7м. при спокоен ход на ищеца, 11,2м. при бърз
ход и 7,08м. при бягане. При движение на автомобила с 35км./ч. опасната зона е
19,70м., а позицията на МПС от мястото на произшествието е на 15,9м. при
спокоен ход на ищеца, 13,10м. при бърз ход и 8,26м. при бягане. При движение на
автомобила с 45км./ч. опасната зона е 23,43м., а позицията на МПС от мястото на
произшествието е на 18,22м. при спокоен ход на ищеца, 15м. при бърз ход и 9,44м.
при бягане. При така получените данни се установява, че опасната зона за
спиране е по-голяма от разстоянието на л.а. до мястото на ПТП при различните
варианти на скоростта на движение на пешеходеца и лекия автомобил. Вещото лице
е направило извод, че водачът на МПС не е имал техническа възможност да
предотврати удара при своевременна употреба на спирачки. Технически
съобразената скорост, при която лекият автомобил би спрял преди мястото на
удара, е 13,9км./ч. Произшествието би било предотвратимо единствено при
условие, че пешеходецът е изчакал преминаването на лекия автомобил.
В подкрепа на събраните
доказателства относно механизма на настъпилото ПТП са и св.показания на М.П.,
която заявява, че ищецът е пресякъл нейната траектория на движение внезапно,
без да може да го види и да реагира по начин, по който да предотврати сблъсъка.
Въпреки, че същата е пряк участник в пътно-транспортното произшествие и поради
това е заинтересована да оправдае собствените си действия, нейните показания
кореспондират със заключението на съдебната автотехническа експертиза, за което
при изготвянето са ползвани други източници на информация – протокол за оглед
на местопроизшествие, писмените материали по делото, в т.ч. схема на констативен
протокол за ПТП от 14.10.2017г., изготвен от дл.лице
при ОД на МВР Разград, както и личен оглед на мястото от вещото лице. Експертът
е достигнал до посочените по-горе изводи на основата на целия събран доказателствен материал. Предвид обстоятелството, че обясненията
на св.М.П. кореспондират с останалите доказателства, съдът кредитира нейните
показания.
След настъпване на ПТП, О.С.
бил откаран с линейка на Спешна медицинска помощ в МБАЛ“Св.Иван Рилски“
гр.Разград. Св.Сашо С. обяснява, че когато отишъл на мястото на произшествието,
неговият брат бил на земята, от ушите му течала кръв, имал рана на главата.
По делото е назначена
съдебно-медицинска експертиза с вещи лица лекар по съдебна медицина и лекар-невролог.
Експертите са изготвили заключението след обсъждане на медицинската
документация, съставена по повод лечението на О.С., и извършен преглед на
ищеца. Съдът приема изцяло заключението като обосновано и изготвено от
специалисти в областта на съдебната медицина и неврологията. От същото се установява, че ищецът е получил
черепно-мозъчна травма – счупване на лява теменна кост, счупване на клиновидна
кост вляво – двете обуславящи разстройство на здравето с временна опасност за
живота, пневмоенцефалон, умерен мозъчен оток,
сътресение на мозъка, кръвотечение от ушите; разкъсно-контузна
рана на десен лакът, хирургично обработена, обуславяща временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; кръвонасядане под
костния израстък на десен глезен и охлузване над него, драскотина на дясна подбедрица, обуславящи болка и страдание. Като късна
последица от закритата черепно-мозъчна травма вещите лица са посочили развил се
постконтузионен синдром (травмена
церебрастения), обуславящ постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Ищецът бил хоспитализиран за болнично лечение в
ОАИЛ и Хирургично отделение на МБАЛ“СВ.Иван Рилски“ гр.Разград за периода
14.10.-1.11.2017г., през което време са проведени диагностични и терапевтични
процедури, консулти със специалисти, образни и лабораторни изследвания,
хирургична обработка на раната на десния лакът. Според вещите лица, прогнозният
оздравителен период е минимум шест месеца. Въпреки необходимостта от
продължително проследяване от невролог, ищецът не е провеждал следболнично лечение поради прекъснати здравноосигурителни
права. Механизмът на причиняването на телесните увреждания са били причинени по
общия механизъм на удари с/върху твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и могат да бъдат външните детайли на блъсналия го автомобил и
последвалото приземяване на терена. От медицинския преглед на О.С. към момента
е установено, че все още са налице късни последици от преживяната
черепно-мозъчна травма, здравето му не е възстановено напълно, не се изключва
прогноза проявите да продължат в много дълъг и неопределен период от време,
вкл. и до края на живота.
От показанията на св.Сашо С. се
установява, че в продължение на един месец след изписването му от болницата
ищецът извършвал ежедневните домашни дейности с помощта на близките си.
Впоследствие започнал да излиза извън дома си, но в следващите 15-20дни бил
придружаван от съпругата му. Преди настъпването на инцидента ищецът работел
тежка физическа работа, която вече не можел да работи по медицинско
предписание. Налице била и психическа травма – ищецът имал страх да пресича
улицата, да се качва в автомобил и да излиза сам от дома си.
Предвид изявленията на двете
страни в процеса, че е налице застрахователен договор по застраховка „ГО“ и
застрахователна полица по отношение на л.а. „Пежо 2016“ с рег. № РР4136АТ при
дружеството – ответник, валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие, съдът е приел за безспорни посочените факти. Те се установяват и от
представената преписка по образуваната при ответника щета №
0411-190-0009-2017г. – в изготвените от „ОЗК-Застраховане“ЗАД писма се сочи
наличието на застрахователна полица № BG/23/117002144581. От преписката
се установява още, че ищецът е предявил извънсъдебно своята претенция пред
ответника, който я е разгледал по същество и с писмо №99-1132 от 13.03.2018г. е
постановил отказ от изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Исковата молба е постъпила в
съда след постановяване на отказа.
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим, като
предявен след отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение,
съгл. чл.498 ал.3 КЗ.
По същество съгласно
разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
"ГО", при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице
по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети
лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на телесни увреждания.
За да бъде уважен предявеният
пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка
"ГО", по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка "ГО" с ответното
дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички
обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл.
52 ЗЗД.
В настоящия случай няма
постановена и влязла в сила присъда, с която водачът на лекия автомобил,
участвал в процесното ПТП да е осъден и от която съдът
да е обвързан относно извършването на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца съгласно чл.300 ГПК, т. е. за всички елементи от
фактическия състава на деликтната отговорност. Ето
защо за уважаването на предявения иск е необходимо тези елементи да бъдат доказани
в настоящото производство.
Не се оспорва от ответника
наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на лекия автомобил
по застраховка "ГО" към момента на ПТП. Не се оспорва и настъпването
на застрахователното събитие.
Спорът е относно действията на
водача на МПС, тяхната противоправност и дали поведението
й може да се характеризира като виновно по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Ищецът не сочи конкретни
нарушени разпоредби на ЗДП в исковата молба. В представената писмена защита е
посочил нарушение от св.П. на чл.20 ал.2 и чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 ЗДП.
Съобразно първата разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл.5 ал.1 т.1 и ал.2
т.1 ЗДП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, също така е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците.
Според заключението на съдебната
автотехническа експертиза механизмът на пътно-транспортното произшествие е
движение на лекия автомобил в дясната пътна лента по ул.“Южен булевард“ в
посока автогара Разград, излизане на пешеходеца зад задната част на спрелия в
срещуположната лента автобус и пресичането му отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила. Експертът заключава, че водачът на лекия автомобил не е
имал техническа възможност да предотврати удара при своевременна употреба на
спирачки, а пешеходецът е могъл да го предотврати при условие, че е изчакал
преминаването на автомобила. С действията си ищецът е навлязъл в опасната зона
на спиране на л.а. "Пежо 206" и така е станал причина за възникналото
ПТП.
От горното следва, че св.М.П.
не е извършила нарушение на цитираните по-горе правни норми. Задълженията в тях
предписват предприемането на действия от водача от момента, в който е било възможно да се възприеме възникването на
опасността. В случая движението на св.С. обективно не е могло да бъде
възприето от св.П. преди навлизането му в опасната зона за спиране на
автомобила, за да може същата да реагира с намаляване на скоростта или спиране.
Същата се е движела със скорост 30-40км./ч., при което във всички варианти,
изследвани от вещото лице за скоростите на автомобила и пешеходеца, се
установява, че пешеходецът е станал видим за водача на МПС едва след навлизане
в неговата опасна зона за спиране, при което свидетелката е предприела аварийно
спиране. Посочената от вещото лице скорост от 13,9км./ч., при която единствено
автомобилът би могъл да избегне удара, не се е налагала от никакви
обстоятелства, които биха могли да бъдат възприети от водача на л.а., така щото
свидетелката да бъде задължена да намали движението си до тази скорост. Както
бе посочено по-горе, задължението на водача по чл.20 ал.2 ЗДП възниква от
момента, в който е било възможно да възприеме възникването на опасност, а до
внезапното излизане на пешеходеца зад спрелия автобус за водача на л.а. не са
съществували индиции, че пред него има опасност и
съответно че трябва да намали скоростта си на движение до посочената такава от
13,9км./ч. – нямало е движение на други хора, липсвали са препятствия по
пътното платно, свидетелката е управлявала със скорост до 40км./ч., навлизайки
в зоната на поставения в близост на мястото на ПТП пътен знак за ограничение на
скоростта до този показател. С оглед на конкретната пътна обстановка нищо не е
насочвало към предвидимост на поведението на пострадалия
пешеходец, който е навлязъл внезапно на пътната лента. Затова и категоричното
заключение на вещото лице е, че водачът на лекия автомобил не е имал техническа
възможност да предотврати удара при своевременна употреба на спирачки.
Предвид изложеното, от страна
на св.М.П. липсва нарушение на задълженията по чл.20 ал.2 и чл.5 ал.1 т.1 и
ал.2 т.1 ЗДП, защото тя е предприела аварийно спиране веднага след като е видяла
пешеходеца, а това е станало едва с навлизането му в пътната лента на движение
на автомобила. Тъй като пешеходецът е навлязъл внезапно в опасната зона за
спиране на автомобила, сблъсъкът е бил непредотвратим от страна на водача на
МПС. След като не се установява противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, липсва основание за прилагане на презумпцията по чл.45 ал.2 ЗЗД,
съответно за ангажиране отговорността му за получените от ищеца увреждания.
С оглед функционалния характер
на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "ГО"
на автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредата, ако липсва
един от елементите за възникване на гражданската отговорност на прекия
причинител на увреждането, то не са налице и предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск по чл.432
ал.1 КЗ. Ето защо, съобразявайки се с функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя, при установената по делото липса на
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахования водач, то преките
искове на ищеца срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и законна лихва върху сумата на обезщетението са изцяло
неоснователни и следва да се отхвърлят (в този смисъл решение № 185/15.07.2013
г. по гр. д. № 889/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 17/13.02.2017 г. по т. д.
№ 50230/2016 г. на ВКС, ІV г. о.).
Предвид изложеното е
безпредметно обсъждането на направеното възражение от ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Страните претендират присъждане
на направените съдебни разноски. С оглед изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.3 ГПК такива се дължат в полза на ответника.
Същият е заплатил по банков път адв.възнаграждение в
размер 7 032лв., удостоверено с платежен документ; внесъл е депозити за
експертизи в общ размер 360лв. и депозит за свидетел в размер 10лв. Ищецът е направил
възражение, че разноските следва да се преценяват във връзка с направеното
искане за изменение на иска за размера 30 000лв., а не за първоначалния
такъв от 80 000лв. Съдът не споделя това възражение. Ответникът е заплатил
възнаграждение за адвокат преди подаване на допълнителната искова молба, с
която ищецът прави искане за изменение на иска като частичен за 30 000лв.
от целия размер 80 000лв., с което всъщност е намалил размера на претендираната в настоящото производство претенция. Съдът
не се произнася по иска над размера 30 000лв. до 80 000лв., но ищецът
ще дължи разноски и за тази част по аргумент от чл.78 ал.4 ГПК. Възражението на
ищеца за прекомерност на адв.възнаграждение,
заплатено от ответника, е основателно. Минималният размер, предвиден в чл.7
ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
2 930лв. Отчитайки, че процесуалното представителство на застрахователното
дружество се е осъществило с подаване на два писмени отговора и участие на
адвокат в две проведени съдебни заседания, съдът счита, че законово
определеното възнаграждение в минималния размер от 2 930лв. съответства на
извършената адвокатска дейност, а заплатеният размер от 7 032лв. е
прекомерен. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
минималния предвиден в Наредбата размер.
Предвид горното, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля иска, предявен от О.А.С.
ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“АД ЕИК *********, със седалище гр.София, р-н
„Възраждане“, ул.“Св.София“ №7, ет.5, представляван от Ал.Личев и Р.Димитров, да
му заплати сумата 30 000лв., претендирана като частичен иск от сумата
80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
нанесени му телесни увреждания при настъпило на 14.10.2017г. ПТП в гр.Разград с
участието на л.а.“Пежо 206“ с рег. № РР4136АТ, застрахован при Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 14.10.2017г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Осъжда О.А.С. да заплати на „ОЗК-Застраховане“АД
направените деловодни разноски в размер 2 930лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, 360лв. за възнаграждение на вещи лица и 10лв. за възнаграждение
на свидетел.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
НР