Решение по дело №91/2020 на Районен съд - Панагюрище

Р Е Ш Е Н И Е № ……

гр.Панагюрище, 20.07.2020 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Панагюрският районен съд, в публично съдебно заседание на 14.07.2020 год., в състав: районен съдия Снежана Стоянова, при секретаря Н.Стоянова, като разгледа АНД № 91/2020год., за да се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Д.Ф. *** с ЕГН: ********** против НП № 20-0310-000375/15.04.2020 г.  на Началника на РУ-Панагюрище, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 Е от Закона за движение по пътищата (ЗДП) и за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на  50 (петдесет) лева. 

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до твърдения, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като обстоятелствата, при които е извършено нарушението не били достатъчно конкретизирани. Било посочено единствено, че жалбоподателят паркира собствения си лек автомобил „Опел Фронтера“ с ДК№ *********** върху тротоара, без мястото да е определено за паркиране от собственика на пътя или администрацията, но не било посочено на какво разстояние е паркиран автомобила от страната на сградите за преминаване на пешеходци.

          В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. От страна на надлежно упълномощения от жалбоподателя адв.Д.К са постъпили писмени бележки по съществото на делото, с които поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП. Излага твърдения, че нарушението не било установено непосредствено от контролните органи, а на база на снимков материал, който не бил годно доказателствено средство в процеса.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител. В  съпроводителното писмо е изложено становище за неоснователност на жалбата.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

          Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 15.03.2020 год., около 20,11 часа в град  Панагюрище, на ул. „************“ до дом №15 е паркирал собствения си лек автомобил „Опел Фронтера“ с ДК№ ***********, върху  тротоара, без да е определено мястото  за това от собствениците на пътя или администрацията.

За извършеното нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДП св.Р.В.  съставил против нарушителя АУАН № 425 от 06.04.2020 година, който  последният, след предявяването му подписал без възражения.  

Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на нарушителя на 22.04.2020г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 29.04.2020  година, т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на  събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя – св. Р.В., които безпротиворечиво установяват следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят И.Д.Ф. *** . През месец март 2020 г. той редовно паркирал собствения си лек автомобил „Опел Фронтера“ с ДК№ ***********, пред дома си, върху  тротоара. Тъй като тротоара не бил достатъчно широк, жалбоподателят паркирал автомобила си успоредно на оста на пътя, по такъв начин, че десните му гуми били на пътното платно, а в лявата си част автомобила бил почти плътно до сградата ( собствения му дом). По този начин движението на пешеходците по тротоара било невъзможно. Освен това по улицата нямало пътни знаци, които да указват възможност за паркиране на тротоара.

На  15.03.2020 год., около 20,11 часа жалбоподателят бил паркирал автомобила си „Опел Фронтера“ с ДК№ *********** по гореописания начин. Неговият съсед И. К. Ф. решил да направи снимка на неправилното паркиране чрез мобилния си телефон, което и сторил. Така И. К.Ф.  постъпил и на 13.03., 14.03., 17.03., 18.03., 19.03., 23.03., 24.03. , 25.03. и 27.03. 2020 г., на които дати жалбоподателят бил паркирал автомобила си по същия начин.  След това И. К.Ф. запаметил снимките на диск и ги  разпечатал на хартиен носител, след което ги  изпратил на вниманието на Министъра на вътрешните работи за вземане на отношение. Изпратените материали били изпратени от МВР на Директора на ОДМВР Пазарджик, а оттам – на РУ Панагюрище. Преписката била разпределена за работа на св.Р.В., който извикал И. К.Ф. и му снел писмено обяснение по случая ( л. 6 в делото). След като И. К.Ф. споделил на св.В., че е направил снимките с мобилния си телефон, св.В. му поискал телефона и внимателно прегледал хронологията на чата. Св.В. установил, че датите и часовете, за които И. К.Ф. твърдял в обясненията си, че жалбоподателят е паркирал на непозволено място пред дом №15 на улица „************“ в град Панагюрище напълно съвпадали с видяното от него на електронния носител.  Ясно се виждал и лекия автомобил „Опел Фронтера“, както и и регистрационния му номер: „***********“. При така установеното св.В. установил собственика на автомобила в лицето на жалбоподателя и му предоставил да попълни декларация за ползването на автомобила. Жалбоподателят попълнил декларацията (л.5 в делото), като потвърдил, че на 15.03.2020 г. автомобилът му  „Опел Фронтера“ с ДК№ *********** се е управлявал от него. При това положение св.В. съставил против жалбоподателя АУАН № 425 от 06.04.2020 година, с който му вменил нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДП. Св.В. предявил акта на жалбоподателя, като последният го подписал без възражения.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че по съществото си  жалбата е неоснователна.

Съдът кредитира показанията на полицейския служител св.В., тъй като са обективни и депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейския служител и АНО, първият няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя, като му приписва нарушение, което иначе той не е извършил. Освен това показанията на свидетеля В.  се подкрепят от писмените обяснения на И. К. Ф. (л.6 в делото), от декларацията на жалбоподателя на л.5 в делото, както и от справката за собствеността на лекия автомобил на л.27 в делото.

При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя запълва състава на вмененото му административно нарушение и правилно е ангажирана административно-наказателната му  отговорност. Тук е мястото да се отговори на възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с недостатъчна конкретизация на обстоятелствата на нарушението, тъй като не било посочено на какво разстояние е паркиран автомобила от страната на сградите за преминаване на пешеходци. В тази връзка следва да се  акцентира на показанията на св.В. за липсата на пътни знаци или други означения на улица „************“ , които да указват възможност за паркиране на тротоара. Подобни твърдения не се навеждат и в жалбата. При това положение без всякакво правно значение е обстоятелството дали от страните на лекия автомобил е имало достатъчно място за преминаване на пешеходци. Този факт, видно от редакцията на чл.94, ал.3 от ЗДП,  е от значение само в случаите, при които тротоарната площ в населеното място е разрешена за престой или паркиране от администрацията или собственика на пътя, при което посочването на тези обстоятелства е излишно. Отделно от това в случая, видно от показанията на св.В. ширината на тротоара била недостатъчна до степен, че десните гуми на автомобила на жалбоподателя били стъпили на пътното платно, а в лявата си част автомобилът  бил плътно до сградата ( дома на жалбоподателя), и преминаването на пешеходци било невъзможно.

Що се касае до възраженията на адв.К, че нарушението не било установено непосредствено от контролните органи, а на база на снимков материал, който не бил годно доказателствено средство в процеса, съдът намира за нужно да укаже, че точно по тази причина не е приобщил снимковия материал като доказателство по делото, а е установил  релевантните обстоятелства с други допустими доказателствени средства ( чрез разпит на св.В.), имащи качеството на производни, и достатъчни за изясняване на спора.

Доколкото наложеното на жалбоподателя наказание глоба е в минимално предвидения размер, съдът не намира за нужно да излага съображения доколко  АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наложеното административно наказание.

По изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63 от ЗАНН, Панагюрският районен съд

 

                                                            Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0310-000375/15.04.2020 г.  на Началника на РУ-Панагюрище, с което на И.Д.Ф. *** с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 Е от Закона за движение по пътищата (ЗДП) и за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДП, е наложена глоба в размер на 50,00 (петдесет )  лева),  като законосъобразно.

   Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: