О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София,
09.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в закрито заседание на девети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 2733
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Софийска градска прокуратура срещу „П.2“
ЕООД.
Ищецът
твърди, че В.Г.А., който е бил едноличен собственик на капитала и управител на
„П.2“ ЕООД е починал и дружеството няма вписан нов управител и собственик
повече от три месеца. Посочва, че в приложения сигнал до СГП няма данни наследниците
на починалия да желаят да продължат дейността на дружеството. Предвид
изложеното и на основание чл. 155, т. 3 ТЗ иска да се постанови решение, с
което да се открие производство по прекратяване и ликвидация дейността на „П.2“
ЕООД.
Съдът като
съобрази изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум намира
следното:
Предмет на разглеждане в
производството е предявен конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ. Съобразно
цитираната норма по решение на окръжния съд по седалището на дружеството то
може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца
дружеството няма вписан управител.
С решение № 73 от 21.06.2019 г. по
т.д. № 2413/2018 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо
отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че липсва правен
интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, при законово
прекратяване на дружеството, със смъртта на едноличния собственик на капитала,
на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ и доколкото е неустановимо осъществяването на
някое от визираните в тази разпоредба условия – предвидено друго /в
учредителния акт на дружеството или друг последващ акт на едноличния собственик
на капитала/ или манифестирано от наследниците на починалия желание за
продължаване дейността на дружеството.
В разглеждания случай от приложените
към исковата молба доказателства се установява, че физическото лице В.Г.А. е
починало на 28.07.2019 г. Видно е, че лицето е вписано като управител и
едноличен собственик на капитала на „П.2“ ЕООД. Наследниците на починалото лице
не са предприели активни действия по продължаване дейността на дружеството.
Съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ
дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се
прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не
поискат да продължат дейността. В този случай прекратяването е по силата на
закона.
Както е прието в мотивите към
цитираното по-горе решение на Върховния касационен съд, моментът на
прекратяване на едноличното дружество с ограничена отговорност следва да бъде
идентичен, независимо дали наследниците на едноличния собственик на капитала ще
предявяват прекратяването, поради нежелание да продължат дейността на
дружеството или ще бездействат, както и независимо от обстоятелството дали
едноличният собственик на капитала е едновременно и управител на дружеството
или същото има вписано друго лице за управител. Не може да се приеме, че в една
хипотеза прекратяването настъпва по силата на конститутивното решение на съда
по чл. 155, т. 3 ТЗ или чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, а в друг – по силата на
закона, доколкото не са се осъществили предпоставките за продължаване на
дружеството, при идентични факти и обстоятелства, съобразими съгласно чл. 157,
ал. 1 ТЗ, но изхождайки от различие в последващи и невключени във фактическия състав
на нормата обстоятелства.
При съобразяване изложеното в
разглеждания случай приложение следва да намери специалната норма на чл. 157,
ал. 1 ТЗ, уреждаща хипотеза на прекратяване на еднолично дружество с ограничена
отговорност. Дружеството „П.2“ ЕООД се счита прекратено по силата на закона със
смъртта на физическото лице, което е едноличен собственик на капитала,
доколкото не е предвидено друго в учредителния акт и наследниците не са
поискали да продължат дейността му. Ето защо за прокурора липсва правен интерес
от предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, при наличието на
изричната разпоредба на чл. 157, ал. 1 ТЗ, което прави предявеният иск
недопустим.
Изведеният в цитираното решение на
Върховния касационен съд извод, че независимо, че практическите последици от
смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала са приравними на тези
от липса на вписан управител, поради липса на органен представител на
дружеството и в двете хипотези, липсва основание за разширително тълкуване на основанията
за прекратяване на дружеството въз основа на конститутивен иск и в частност на
това по чл. 155, т. 3 ТЗ, при наличието на изричната разпоредба на чл. 157, ал.
1 ТЗ, е изцяло важим и за настоящото производство.
След прекратяване на търговското дружество
се извършва ликвидация – чл. 266, ал. 1 ТЗ. При прилагане по аналогия на § 5а,
ал. 2 вр. с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, както е прието в решение № 73 от
21.06.2019 г. по т.д. № 2413/2018 г. на Върховния касационен съд, Търговска
колегия, Първо отделение, следва, че заявление за вписване на ликвидация на
търговец може да подаде и държавен орган. Участието на държавен орган или орган
на местно самоуправление се предвижда с оглед защитата на имуществени публични
и частни интереси на държавата и общините в производството по ликвидация.
Следователно прокурорът е легитимиран да подаде заявление за вписване в
търговския регистър за започване на производство по ликвидация при прекратяване
на търговско дружество в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ.
Ищецът Софийска градска прокуратура
прави искане в подадената искова молба да се открие производство по ликвидация
на дружеството „П.2“ ЕООД, с назначаване на ликвидатор. Компетентен да се
произнесе по искането е длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията,
до която следва да се изпрати препис от исковата молба за изпълнение на
правомощията й по ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид изложените съображения,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ се явява
недопустим, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да се
върне.
Така мотивиран Софийски градски съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ВРЪЩА искова
молба с вх. на СГС № 156574/17.12.2019
г., подадена от Софийска
градска прокуратура срещу „П.2“ ЕООД,
с ЕИК:*********, с която се иска да се постанови прекратяване на търговското
дружеството на основание чл. 155, т. 3 ТЗ, поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на определението препис от него и от исковата молба с
приложенията към нея да се изпрати на търговския регистър при Агенцията по
вписванията за разглеждане на искането, направено от прокурор при Софийска
градска прокуратура в исковата молба да се извърши вписване на производство по
ликвидация на „П.2“ ЕООД, поради прекратяване на дружеството на
основание чл. 157, ал. 1 ТЗ.
СЪДИЯ: