№ 438
гр. Перник, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720100204 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. А. Л.. срещу „Топлофикация Перник“ АД.
Ищецът твърди, че с решение от 05.11.2021 г., постановено по иск с правно
основание чл. 439 ГПК е отречено съществуването на изискуемо вземане в полза на
ответното дружество за суми, подробно посочени в исковата молба, за които е бил издаден
изпълнителен лист от 06.02.2014 г. и е било образувано изп.д. № 167/2014 г. по описа на
ЧСИ С.Д.. Посочва се, че в хода на висящото исково за отричане на вземанията, образувано
на 19.05.2021 г., ответното дружество като взискател е депозирало молба от 22.06.2021 г.
пред ЧСИ С.Б. въз основа на същия изпълнителен титул, по който са били събрани и
преведени в полза на взискателя суми в общ размер на 623,64 лева.
При изложените твърдения, че сумите са били неправомерно събрани в полза на
взискателя, се иска „Топлофикация Перник“ да бъде осъдена да заплати на Н. А. Л.. сумата
в размер на 623,64 лева като получена от ответното дружество на отпаднало основание,
ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В с.з. моли предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, за връщане на суми, събрани и преведени в полза на „Топлофикация-Перник“ АД
1
без основание в рамките на изп.д. № 1098/2021 г. на ЧСИ С.Б.. Квалификацията произтича
от твърденията на ищеца, че изпълнението по образуваното дело № 1908/2021 г. е било
поначало незаконосъобразно, доколкото изначално не е съществувало право на
принудително изпълнение (изпълняемо право) в полза на взискателя, поради изтекла преди
образуването му погасителна давност за вземанията. Сочените твърдения обуславят и
квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на даденото поради начална липса на
основание.
Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда фактически състави на т. нар. „престационна
кондикция“, при която задължението за реституция възниква от даването, респ.
получаването на имуществено благо при първоначална липса на основание, при очаквано
основание, което впоследствие не се е осъществило, или когато, макар да е съществувало
към момента на имущественото разместване, то е отпаднало впоследствие с обратна сила.
По същество и трите специални фактически състави на неоснователно обогатяване
предполагат наличието на даване, съответно получаване под формата на пряко преминаване
на имуществени блага от патримониума на едно лице в имуществото на друго, като и трите
фактически състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД регламентират задължение за реституция на
даденото, чийто предметен обхват съвпада с този на полученото.
Възникването в полза на ищеца на вземането, предмет на насрещната претенция, се
поражда от следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3)
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без
правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е съществувало
валидно правоотношение между страните.
От приложеното гр.д. № 2325/2021 г. по описа на РС-Перник се установява, че
същото е образувано по молба на ищцата Н.Л. против ответника „Топлофикация-Перник“
АД с предмет оспорване на суми, подробно описани в исковата молба, за които
топлофикационното дружество се е снабдило срещу ищцата с изпълнителен лист, въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Установява се, че въз основа на
изпълнителния титул ответникът като взискател е образувал изп.д. № 164/2014 г. по описа
на ЧСИ С.Д. на 11.03.2014 г., което е било прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Въз основа на същият изпълнителен лист взискателят образувал и изп.д. № 1908/2021
г.
С решението, постановено по гр.д. № 2325/2021 г. – влязло в сила като необжалвано,
е признато за установено, че сумите, предмет на изпълнителното производство, са погасени
по давност. В този смисъл, съдът намира, че е призната материалната незаконосъобразност
на принудителното изпълнение, поради липсата на съществуващо в полза на взискателя
изпълняемо право.
Съгласно представеното удостоверение от ЧСИ С.Б., в хода на висящото исково
производство по чл. 439 ГПК от длъжника принудително са били събрани суми в общ
размер от 623,64 лева, като в периода от м. 09.2021 г. до м. 12.2021 г. същата е разпределена,
както следва – 581,64 лв. платени на взискателя, 36 лв. – отнесени за погасяване на такси
2
към ЧСИ и 6 лв. – такси за банкови преводи. Принудително събраните парични суми не
представляват доброволно изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД, поради което може да
се иска тяхното връщане. В този смисъл е и Решение № 112/11.02.2010 по гр.д. № 179/2009
на ВКС, Решение № 1483 от 1967 г. на ВС по гр.д. № 977/1967 г.
В конкретния случай се установява, че сумата от 581,64 лева действително е
постъпила в имуществената сфера на ответника. Липсва основание за това имуществено
разместване, доколкото ответникът е провел материално незаконосъобразно изпълнение на
погасено по давност вземане.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 581,64 лв. За разликата
над 581,64 лв. до пълния предявен размер претенцията за връщане на неоснователно
получена от ответника сума е неоснователна.
С доклада по делото на ищцата е указано, че следва да докаже извършването на
престация в полза на ответното дружество в претендирания размер. При условията на пълно
и главно доказване ищцата е доказала единствено, че в полза на ответника са заплатени
суми в общ размер на 581,64 лева, а не в размер на 623,64 лева, каквато е исковата и
претенция. В останалата част постъпилите суми са били отнесени за погасяване на такси
към съдебния изпълнител и такси за банков превод. Сумите са постъпили в патримониума
на трети лица – съответно на ЧСИ и към банката, а не към взискателя, и в този смисъл за
тази част от сумите не е налице една от предпоставките за уважаване на иска – получаване
от ответника по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, което мотивира извод за отхвърляне на
претенцията в тази част.
В исковата молба се иска присъждане на сумата от 623,64 лева като получена от
ответника без основание. В конкретния случай в хода на производството, включително и с
оглед становището по доклада, не са били изложени фактически твърдения ответното
дружество да се е обогатявало с конкретна сума, спестявайки си разходи за нейното
заплащане, които следва да се понесат от него по аргумент от противното на разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ГПК. Следва да се посочи още, че в случая се претендира единствено
връщане на недължимо получени от взискателя суми, в който случай претенцията се
субсумира в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В този смисъл, съдът е сезиран с един иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а
не с два иска – един за връщане на получено без основание – поради погасяване по давност
на правото на принудително изпълнение преди образуване на изпълнителното производство,
и един за заплащане на обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за платени към съдебния
изпълнител разноски в изпълнителното производство, довели до обогатяване на ответното
дружество.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно уважената част от иска – 326,44 лв. /от общо сторени разноски в размер на 350 лв.
– платена ДТ и адвокатско възнаграждение/.
На осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат
3
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение – определено в размер на 100 лв. от
съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид
липсата на фактическа и правна сложност. Съобразно изхода на спора в полза на ответника
следва да бъде платена сумата от 6,73 лв.
Така при компенсация на двете насрещни вземания ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 333,17 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Н. А. Л..,
ЕГН ********** с адрес гр. П., ***** на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на
581,64 лева – принудително събрана от Н. А. Л.. и получена от „Топлофикация-Перник“ АД
без основание като взискател по изп.д. № 1908/2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 581,64 лева до пълния предявен размер от 623,64
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Н. А.
Л.., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 333,17 лева – разноски пред
Районен съд Перник – по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4