Решение по дело №1663/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 ноември 2018 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20182230101663
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 1314

 

 гр. Сливен, 13.11.2018 г.

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря   МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №  по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Тритон” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Самуиловско шосе” № 4 чрез адв. М.П. ***, с която са предявени при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване искове  с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 288 ТЗ против „МАКСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в  гр.Сливен, ж.к. „Даме Груев” № 53, вх. В, ап. 3 и М.А.З., ЕГН: **********, с адрес ***  в качеството му на поръчител.

Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване искове  с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 288 ТЗ против „МАКСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в  гр.Сливен, ж.к. „Даме Груев” № 53, вх. В, ап. 3 и М.А.З., ЕГН: **********, с адрес ***  в качеството му на поръчител.

Ищецът твърди, че с ответното дружество  били в трайни търговски взаимоотношения, по силата на които ищцовото дружество  предоставя на ответното дружество стоки и услуги. На 02.01.2014 г. бил подписан рамков Договор № 14028 между ищцовото дружество като продавач и ответното дружество като купувач и М.А.З., в качеството му на поръчител. Към датата на подписването на този рамков договор едноличен собственик на капитала на ответното дружество била Елка Трънкова, която била упълномощила З. да представлява и ръководи дружеството при извършването на всички търговски сделки с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 18.01.2013 г. Договорът бил подписан именно от него, в качеството му на търговски пълномощник. По силата на този договор ищцовото дружество се било задължавало да извършва продажба на стоки, срещу което ответното дружество се било задължавало да заплаща уговорената цена на стоките. З. като поръчител се бил задължавал солидарно заедно с купувача за всички последици от неизпълнението на договора, включително и за разноските за събирането на вземането. Договорът бил за срок от една година, като в чл. 2, ал. 2 от договора било предвидено автоматично подновяване на срока с една календарна година. С Анекс от 04.01.2016 г. подписан от страните се променя чл. 2 от договора, като се предвижда, че същия влиза в сила от датата на подписването му и не е ограничен със срок на действие. За месеците от 06 до 11 през 2015 г. ищеца бил продал на ответника стоки и услуги, за които били издадени подробно описани и приложени към исковата молба фактури на обща стойност 13 724,81 лв., от който след направено прихващане по извършеното от ответника плащане остатъкът от главницата се бил равнявал на 11 133 лв., и било начислено обезщетение за забава в размер на 2 911, 83 лв. Към датата на подаване на исковата молба имало частично плащане само по една фактура от 19.06.2015 г., на стойност от 2388,12 лв., като е останала дължима сумата от 203,04 лв. по кредитното известие и е останало неплатено задължение в размер на 343,10 лв. Плащане по останалите фактури не било извършено. С оглед на изложеното моли съдът да осъди солидарно двамата ответници да заплатят на ищеца дължимите суми, съставляващи  главницата в размер на 11 133 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и обезщетение за забава в размер на 2 911, 83 лв. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор не е депозиран от ответното дружество.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от назначения особен представител на ответника М.З. адв. Л.А. ***. Оспорва предявения иск като недопустим поради изтичане на предвидения шестмесечен преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД по отношение на поръчителя, тъй като същият започва да тече от падежа на последното вземане или на вземането като цяло, тъй като падежът на задължението по последната издадена фактура бил 18.12.2015 г. Моли делото да се прекрати спрямо поръчителя като недопустимо или алтернативно исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на приложимото право, намери за установено следното:

Страните по делото са съконтрагенти по рамков договор за покупко-продажба на стоки № 14028 от  02.01.2014 г., по силата на който ищецът се е задължил да продава на първия ответник определени стоки, като вида, количеството и цената на тези стоки се индивидуализирали чрез издаване на фактури и съпровождащи складови документи. Договорът е сключен за срок от една година, считано от датата на сключването му. По силата на този договор ищецът се задължава да продаде на купувача, който е първия ответник определена стока, а той се задължава да заплати нейната цена. Съгласно чл. 6 от договора предаването на стоката се извършва в склада на продавача. Продавачът издава данъчна фактура до 5 дни от предаването на стоката, а купувачът може да осъществи плащане в брой или по банков път в срок най-късно до 30 дни от датата на издаване на фактурата по чл. 11, ал. 1 от Договора. В договора е инкорпорирано и задължение на управителя на дружеството-ответник да отговаря за задълженията за плащане на цената на купените стоки като поръчител. Договорът е подписан както от продавача и купувача, така и от поръчителя. Към договора е изготвен Анекс № 1 от 04.01.2016 г., с който договорът става безсрочен.

 Във връзка извършените между страните покупко-продажби на стоки са издадени 16 броя фактури№ **********/19.06.2015 г., на обща стойност 2934,26 лв. с ДДС; № **********/03.07.2015 г. на обща стойност 2032,39 с ДДС; № **********/24.07.2018 г., на обща стойност 1360,70 лв. с ДДС; № **********/07.08.2015 г., на обща стойност 935,68 лв.; № **********/10.08.2015 г. на обща стойност 41,05 лв. с ДДС; № **********/14.08.2015 г., на обща стойност 285,97 лв. с ДДС; № **********/24.08.2015 г., на обща стойност 1468,94 лв. с ДДС; № **********/27.08.2015 г., на обща стойност 49,80 лв. с ДДС; № **********/31.08.2015 г. на обща стойност 240,95 лв. с ДДС; № **********/02.09.2015 г., на обща стойност 83,06 лв. с ДДС; № **********/12.09.2015 г., на обща стойност 1293,96 лв. с ДДС; № **********/18.09.2015 г., на обща стойност 752,75 лв. с ДДС; № **********/02.10.2015 г., на обща стойност 913,74 лв. с ДДС; № **********/23.10.2015 г., на обща стойност 1034,41 лв. с ДДС, № **********/03.11.2015 г., на обща стойност 250,75 лв. с ДДС; № **********/18.11.2015 г., на обща стойност 45,80 лв. с ДДС-, приложени като писмени доказателства по делото на обща стойност 13 724, 81, като по тези фактури е платена и прихваната общо сумата от 2591,16 лв./2388,12 лв.+203,04 лв./ .

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че  фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, включени са в дневника за продажбите за съответния месец и в справка-декларация по ЗДДС, като данъкът е внесен ефективно. За процесния период ищцовото дружеството не е упражнило правото си за приспадане или възстановяване на данъчния кредит по чл. 92, ал. 1 ЗДДС. Извършено е частично плащане от ответното дружество по фактура № **********/19.06.2015 г. в размер на 2 388,12, като по същата фактура е направено прихващане в размер на 203,04 лв. с кредитно известие и остатъка на плащането възлиза на 343,10 лв. Мораторната лихва за забава към датата на подаване на исковата молба- 18.04.2018 г. от падежа на неплатеното  вземане по първата фактура от 19.06.2015 г. се равнява на 3212,08 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният срещу "МАКСТРОЙ" ЕООД иск е основателен. Съображенията за това са следните:

Договорът за търговската продажба е двустранен, консенсуален, неформален и поражда задължения за двете страни по него. Съгласно чл. 327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Представения по делото договор  и анекс към него не е оспорен и доказва пряко и пълно договорното правоотношение. Освен това извършеното частично плащане е индиция, че покупката на стоките е извършена, което е и основанието за плащането й.

Индиция е и включването на фактурите за закупените стоки в дневника за покупките на ответника и включването им в справката-декларация по ЗДДС. Затова съдът приема, че описаните във процесните фактури стоки са закупени от ответника "МАКСТРОЙ" ЕООД и са получени, при което за дружеството възниква задължение да плати.

Според уговорения между страните начин на плащане дължимият от купувача ДДС е следвало да бъде заплатен в 5-дневен срок от датата на издаването на фактурата за продадените стоки, а стойността им - до 30-дневен срок, също от датата на издаването на фактурата. Съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да установи, че е платил стойността на закупената стока, респ. това, което е останало неизплатено след извършеното частично плащане. Такива доказателства обаче не са представени. Затова съдът намира, че сумите се дължат, респ. предявеният иск е основателен.

Основателността му предполага и тази на другия предявен акцесорен иск - за присъждане на обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД.  В чл. 15 от процесния договор е уговорено обезщетение за забава върху дължимата сума от дата на забавата. Мораторната лихва за забава към датата на подаване на исковата молба- 18.04.2018 г. от падежа на неплатеното  вземане по първата фактура от 19.06.2015 г. се равнява на 3212,08 лв., видно от изготвената и приложената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което обуславя основателността на иска в пълния предявен размер от 2911,83 лв.

По отношение на иска срещу поръчителя

 Както бе посочено по-горе, процесният рамков договор е сключен и между кредитора ищец и вторият ответник като поръчител и съдържа уговорка той да отговаря за задължението на купувача солидарно при неизпълнение на задълженията на купувача съгласно чл. 29 от договора. Особеният представител на ответника обаче възразява, че правото на ищеца да търси плащане от него като поръчител и солидарно отговорен с длъжника е преклудирано. Това възражение е основателно.

Съгласно чл. 147, ал.1, изр.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, но ако кредиторът е предявил иск срещу длъжника в течение на 6 месеца. Фактическият състав на тази правна норма включва два елемента: обективен, той е определен период от време, и субективен, изразяващ се в кредиторово бездействие, като то следва да се преценява само и единствено при изискуемост на главното задължение. Шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство - ТР № 4/2014 г. ОСГТК, т.4б. В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на исковата молба е абсолютно основание за отхвърляне на предявения с нея иск срещу поръчителя.

Налице е и вторият елемент от фактическия състав на правната норма. Изискуемостта на главното задължение за плащане на сумите по договора за покупко-продажба е настъпила с изтичането на уговорения 30-дневен срок за плащане. Последният падеж по фактура № 75523/18.11.2015 г. е настъпил на 18.12.2015 г. Исковата молба е предявена на 17.04.2018 г., т.е. след изтичането на 6-месечния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД.

С оглед на тези съображения искът срещу поръчителя следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът " МАКСТРОЙ " ЕООД дължи на ищеца направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат и за възнаграждение за вещото лице и  държавна такса общо в размер на  1472 лв. Възнаграждението за назначения по делото особен представител на втория ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не се дължи на ищеца, тъй като предявените искове срещу него са отхвърлени изцяло като неоснователни. Вторият ответник М.З. не е сторил по делото разноски, които да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Воден от горните мотиви, съдът 

Р Е Ш И:

 ОСЪЖДА на основание чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД „МАКСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в  гр.Сливен, ж.к. „Даме Груев” № 53, вх. В, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на „Тритон” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Самуиловско шосе” № 4, сумата от 11 133 лв., която представлява неизплатената част от парично задължение по рамков Договор № 14028 от 02.01.2014 г., за което са издадени 16 броя фактури- № **********/19.06.2015 г., на обща стойност 2934,26 лв. с ДДС; № **********/03.07.2015 г. на обща стойност 2032,39 с ДДС; № **********/24.07.2018 г., на обща стойност 1360,70 лв. с ДДС; № **********/07.08.2015 г., на обща стойност 935,68 лв.; № **********/10.08.2015 г. на обща стойност 41,05 лв. с ДДС; № **********/14.08.2015 г., на обща стойност 285,97 лв. с ДДС; № **********/24.08.2015 г., на обща стойност 1468,94 лв. с ДДС; № **********/27.08.2015 г., на обща стойност 49,80 лв. с ДДС; № **********/31.08.2015 г. на обща стойност 240,95 лв. с ДДС; № **********/02.09.2015 г., на обща стойност 83,06 лв. с ДДС; № **********/12.09.2015 г., на обща стойност 1293,96 лв. с ДДС; № **********/18.09.2015 г., на обща стойност 752,75 лв. с ДДС; № **********/02.10.2015 г., на обща стойност 913,74 лв. с ДДС; № **********/23.10.2015 г., на обща стойност 1034,41 лв. с ДДС, № **********/03.11.2015 г., на обща стойност 250,75 лв. с ДДС; № **********/18.11.2015 г., на обща стойност 45,80 лв. с ДДС, заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 17.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД „МАКСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в  гр.Сливен, ж.к. „Даме Груев” № 53, вх. В, ап. 3 , ДА ЗАПЛАТИ на „Тритон” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Самуиловско шосе” № 4, общо сумата от 2 911, 83 лв., представляваща уговореното в рамковия договор за покупко-поражда на стоки от 02.01.2014 г. , обезщетение за забавено плащане върху неизплатената част от всяка фактура.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Тритон” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Самуиловско шосе” № 4, срещу М.А.З., ЕГН: **********, с адрес *** искове по чл. 327 ТЗ за заплащане солидарно с „МАКСТРОЙ” ЕООД на сумата от 11 133 лв., която представлява неизплатената част от парично задължение по рамков Договор № 14028 от 02.01.2014 г., за което са издадени  16 броя фактури, както и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 911, 83 лв. , представляваща уговореното в рамковия договор за покупко-поражда на стоки от 02.01.2014 г. , обезщетение за забавено плащане върху неизплатената част от всяка фактура.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „МАКСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в  гр.Сливен, ж.к. „Даме Груев” № 53, вх. В, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на „Тритон” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Самуиловско шосе” № 4, сумата от  1472 лв., представляваща направените по делото разноски .

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: