№ 122
гр. Девин, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20245410100143 по описа за 2024 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по реда на чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК; чл. 55, ал.1 ЗЗД; чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 14.02.2022г. ищцата С. М. К.
е сключила договор с ответното дружество, по силата на който са й
предоставени заемни средства в размер на 1400.00 лева, при фиксиран лихвен
процент по заема 40.05%, и годишен процент на разходите – 48.52 %. Твърди,
че съгласно чл. 6 от договора за заем, същия следва да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 33 от ОУ към
договора, а именно: едно или две физически лица, които отговорят
кумулативно на условията: да имат осигурителен доход общо в размер на най-
малко 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната, в случай на
двама поръчители размера на осигурителния доход на всеки един от тях
трябва да е в размер поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да
не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; да не
са Заематели по сключени и непогасени договори за заем сключени със
Заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
1
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания от тях доход. Счита, че в случай на неизпълнение от
страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора,
същият дължи неустойка визирана в чл. 6.2 на кредитора в размер на 2843.74
лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска
към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди, че е усвоила
изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка. Неустойката е
договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла
извън присъщата обезпечителна функция и излага подробни съображения за
това. Моли, съдът, да прогласи нищожността на клаузата на чл.6.2 от договора
за кредит от 14.02.2022г. като противоречаща на принципа на добрите нрави,
както и да осъди „С. К. ООД да върне на ищеца сумата от 50.00 лева,
представляваща платена без основание неустойка по договор за кредит от
14.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от
ответника, чрез пълномощника им адв. Х. М., който счита така депозирания
иск за неоснователен. Счита иска за нередовен по смисъла на чл. 127, ал. 4
ГПК. Моли съдът да даде указания на ищеца да отстрани посочените
нередовности. Неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване
недействителността на неустоечната клауза, като противоречаща на добрите
нрави и за връщане на сума в размер на 50 лева. Действителността на клаузите
на Договор за потребителски кредит № 634*/14.02.2022г. на първо място
произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с
тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на
твърденията си прилага Лог файл по договор за паричен заем №
634*/14.02.2022г., който проследява в хронологичен ред всички настъпили
събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и
попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит,
както и изпратения му на 14.02.2022г., в 11:54:19ч. на имейл адрес s.
**@*****.**. Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Общите условия на „С.
К.” ООД за заеми „КРЕДИРЕКТ” са публично достъпни на
https://credirect.bQ/obshti-uslovia, но също са били разгледани от ищеца при
2
кандидатстването му за кредит, респективно приети, както е видно от лог
файла. Счита, че с гореописаните документи ответникът изцяло опровергава
твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за
добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави, като излага
подробни съображения. Противно на твърденията в исковата молба,
неустойката не представлява „добавка към възнаградителната лихва“. Лихвата
по кредита е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения
финансов ресурс. Същата представлява задължителен и основен компонент от
договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди
сключването на договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се
договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и в
полза на потребителя да бъде плащана на всеки падеж, не води до
превръщането в лихва. Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като
разпределя задължението му във времето. На самостоятелно основание
всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи
се оборват от факта, че между страните са налице общо 5 договора, които
съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита, като процесният е четвърти поред. Договорите са
сключени в периода 2021г. - 2023г. на: 20.01.2023г., 14.02.2022г., 22.11.2021г.,
07.09.2021г. и на 12.03.2021г. С настоящия отговор представя исканията, по
които са сключени. Предвид сключването на множество договори при
идентични условия в случая е налице индивидуално договаряне, което
изключва възможността за липса на достатъчно информация за финансовите
задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието и
добросъвестността между страните. Сключването на 5 договора за кредит
оборва твърденията на ищеца за недобросъвестност от страна на ответното
дружество, противоречие с добрите нрави на процесната уговорка и
нарушение на равноправието между страните, доколкото от фактическата
обстановка на трайните отношения между тях става ясно, че същите са
договаряли равнопоставено, като ищецът сам е инициирал сключването на
всеки един от договорите при пълно знание за условията им. По този начин
страните равноправно и в синхрон с принципите свобода на договаряне и
справедливост са уговорили неустоечната клауза. От неоснователността на
установителния иск за обявяване на нищожност на неустоечната клауза следва
3
и неоснователност на иска за връщане на даденото по нея. В случая договорът
и отделните му клаузи са действителни по изложените в настоящия отговор
съображения, поради което всички платени от ищеца суми са получени на
валидно правно основание и не подлежат на реституция. Ответникът моли
съда да отхвърли предявените от ищеца С. М. К., претенции като
неоснователни. Също така моли съда да присъди извършените в хода
настоящото производство разноски от ответното дружество, за които ще
представи списък по чл. 80 ГПК и доказателства допълнително.
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. Със
становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Е. И.
поддържа предявените искове и моли да се уважат, излага съображения.
В о. с. з. ответника „С. К." ООД не се явява и не изпраща
представител. С молба процесуалния му представител – адв. Х. М. поддържа
отговора и моли съда да отхвърли исковите претенции на ищцата, като излага
подробни съображения.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че страните са сключили Договор за паричен заем №
634* на 14.02.2022г., по силата на който ответното дружеството „С. К." ООД е
предоставило на ищцата заемната сума от 1400.00лева, която сума е получена
на 14.02.2022г. от ищцата, за което се подписала в РКО. Според договора е
уговорено връщането на заеманата сума на 18 месечни погасителни вноски от
по 126.81лв., при погасителната вноска от по 267.00лв. месечно, с включена и
дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от
приложения към договора погасителен план. Страните са постигнали съгласие
за фиксиран годишен лихвен процент от 40.05% и годишен процент на
разходите от 48.52 %.
Приложени са по делото лог файл към Договор № 634*/14.02.2022г.,
искане за сключване на договор за кредит – 5 бр., стандартен европейски
формуляр, справка.
Съдът намира, че предявените искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и по чл. 23 във връзка с чл. 22 от
4
ЗПК, във връзка с чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД са основателни и доказани,
по следните съображения:
Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен
предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма,
основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до
доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за
недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските
сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална
разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.
Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските
сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при
непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ
не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща
по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с
добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД обаче намира приложение
и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г.,
постановено по т. д. № 911/2009г. на ВКС, I т. о.).
Процесният договор по правната си същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи
служебно, както и на специалните правила по ЗПФУР. Претендираното от
ищцата вземане произтича от твърдения за сключен между страните Договор
за паричен заем № 634* на 14.02.2022г., който представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за
5
комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено
използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на
разговори по телефон и изпращането на писма по имейл и текстови
съобщения представляват средства за комуникация от разстояние и предвид
изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния
договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на
посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информацията по чл. 8 от Закона на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от
Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Безспорно е, че страните са сключили Договор за паричен заем №
634* на 14.02.2022г. Безспорно е, че ищцата притежава качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съдът намира за основателни наведените в исковата молба
твърдения за нищожност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр. с
чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП на клаузата, предвидена в
чл.6.2 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка. Разпоредбата чл.
143, ал. 1 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза”
в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да
влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в
гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление;
уговорката да води до значително неравновесие между правата и
6
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалентност. В случая процесният договор е сключен при
предварително определени условия от едната страна по правоотношението -
заемодателят. Видно е, че представеният договор за потребителски кредит е
бланков, поради което не е бил предмет на предварително договаряне между
страните, респ. ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието
му, като не се установява клаузата за неустойка да е била индивидуално
договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани доказателства от
ответната страна. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2
от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на заемодателя, се
налага изводът, че ищецът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузата за неустойка.
От друга страна, съдът намира, че клаузата за заплащане на
неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В тази връзка, съдът съобрази, че неустойката е предвидена за
неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение
на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
установения от заемодателя начин. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Непредставянето на обезпечение няма за последица претърпяването на вреди
от страна на кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК следва да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на
договора за кредит и да прецени дали да му предостави кредит без
обезпечение. Поради това, съдът намира, че уговорената неустойка води до
едно фактическо оскъпяване на предоставения заем, тъй като позволява на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, надвишаващ
стойността на кредита. Същата съставлява сигурна печалба за заемодателя,
7
която би увеличила стойността на договора, без да е налице насрещна
престация от последния. За това, съдът счита, че клаузата за заплащане на
неустойка е неравноправна, тъй като в случая очевидно потребителят е приел
клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В резултат на това потребителят не е бил в
състояние да прецени икономическите последици от сключването на
договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им по силата
на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Предвидената клауза за неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение е и неравноправна по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока. Ето защо, доколкото
така уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечаване изпълнението на задължението и обезщетяване на вредите от
неизпълнение на последното, тя се явява скрита печалба за кредитора, с оглед
въведените изисквания и срок за изпълнението й. По своето естество
неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които клаузата на чл.6.2 от договора възвежда за потребителя,
са на практика неизпълними за него, особено като се има предвид, че той
търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по
договора (за което съответната банкова институция ще изисква също
заплащане) или поръчител, който да отговаря на определените от заемодателя
изисквания. От това следва, че основната цел на тази уговорка е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя.
Поради това и предвид създаденото значително неравновесие между правата
на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че клаузата на чл. 8 се
явява неравноправна, поради което следва да бъде прието, че е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и
разпоредбите на ЗЗП е налице още при сключването на договора, съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не
е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по договора. Ето защо, съдът намира,
че предявеният иск за установяване недействителността на клаузата за
неустойка поради противоречието й със ЗЗП следва да бъде уважен.
8
С оглед гореизложеното следва, че иска за признаване на
недействителността на клаузата, предвидена в чл.6.2 от Договор за паричен
заем № 634* на 14.02.2022г., респ. нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във
вр. чл. 22, във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП е основателен и
следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД:
За да възникне претендираното спорно материално право следва в
обективната действителност да са се осъществили следните юридически
факти: 1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца 2. Тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника 3. Това разместване на
блага да е предприето без основание. Между страните не се спори и от
ангажираните доказателства се установи, че по Договор за паричен заем №
634* на 14.02.2022г., сключен между страните, ищцата е извършила плащане
за недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски
кредит в размер на 1881.73 лева – неустойка; 468.21 лева – лихва и 1400.00
лева – главница, съгласно справка. Установи се, че плащането е извършено въз
основа на обявена за нищожна клаузата, предвидена в чл.6.2 от договора,
касаеща неустойка, поради което платената от ищцата сума е получена от
ответното дружество без основание и следва да бъде върната на ищцата,
доколкото не се доказа наличие на основание да бъде задържана. Искът с
правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е предявен за сумата от 50.00
лева /не е поискано увеличение/, същия е основателен и доказан за
претендираната сума и следва да бъде уважен, като се осъди ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 50.00 лева, получена без правно
основание въз основа на недействителна, респ. нищожна клауза, предвидена в
чл.6.2 от сключения между тях Договор за паричен заем № 634* на
14.02.2022г.
Поради това осъдителният иск следва да се уважи изцяло, като се
присъди на основание чл.86 ЗЗД и претендираната законна лихва върху
главницата от 50.00 лева, считано от датата на предявяване на иска –
25.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
По правилата на процеса на ищецът следва на основание чл.78 ал.1
ГПК да се присъдят претендираните разноски в размер на 50.00 лева -
9
заплатена държавна такса, т.е. да се осъди ответното дружество да заплати на
ищцата по 50.00 лева – разноски.
Процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице. Обемът на
оказаната правна помощ по предявените искове съответства на минималните
възнаграждения, дължими на основание чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като следва да се уважи сумата от 480.00 лева с ДДС за едно
адвокатско възнаграждение, съобразно фактическа и правна сложност на
делото, проведеното едно съдебно заседание, извършените процесуални
действия по събиране на доказателства. За това на основание 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответното дружество да заплати на процесуалния
представител на ищцата – адв. Е. И. адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство и защита на ищцата в общ размер
на 480.00 лева с ДДС.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните С. М. К.,
ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. П. № * и „С. К." ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. № **, ет. *, представлявано от
Н. П. П., че клаузата, предвидена в чл.6.2 от сключения между тях Договор за
паричен заем № 634* на 14.02.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка
е недействителна, респ. нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22,
във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „С. К." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. С. № **, ет. *, представлявано от Н. П. П. ДА
ЗАПЛАТИ на С. М. К., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. П. № * сумата от
50.00 лева /петдесет лева/, получена без правно основание въз основа на
недействителна, респ. нищожна клауза, предвидена в чл.6.2 от сключения
10
между тях Договор за паричен заем № 634* на 14.02.2022г., ведно със законна
лихва върху главницата от 50.00 лева, считано от датата на предявяване на
иска – 25.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и 50.00 лева
/петдесет лева/ - разноски.
ОСЪЖДА „С. К." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. С. № **, ет. *, представлявано от Н. П. П. ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Е. И., Булстат **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. Б.
№ *, сумата от 480.00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство на С. М. К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред СмОС в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11