Решение по дело №375/2019 на Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр. Първомай, 31.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 375 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.М.М-Д. и Ж.П.С. в качеството съответно на Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на директорите и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Г.А., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Т.П.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. С.Д.К.-М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:***, му дължи, както следва:

Ø сумата от 128, 62 лева (сто двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки) – стойност на електрическа енергия, доставена за обект на потребление с адрес: ***, и с ИТН: ***, за периода от 16.12.2016 г. до 17.06.2017 г., и отчетена по партида с клиентски номер ***;

Ø сумата от 19, 29 лева (деветнадесет лева и двадесет и девет стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 07.02.2017 г. до 24.03.2019 г.;

Ø законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 78/26.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 145/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

Ищцовото дружество отправя исковите претенции в качеството на „краен снабдител”, който според чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) продава електрическа енергия при публично известни Общи условия, действащи през процесния период в редакцията, одобрена с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), и влезли в сила на 27.06.2008 г.

Релевира се, че в съответствие с чл. 7, т. 1 и чл. 11, т. 1 от Общите условия доставчикът се ангажирал да снабдява принадлежащия на ответника и присъединен към електроразпределителната мрежа имот на адрес: ***, и с ИТН: ***, с електрическа енергия, отчитана по партида с клиентски номер ***, а последният се задължил да заплаща стойността й в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия.

За времето от 16.12.2016 г. до 17.06.2017 г. в съответствие с чл. 7, т. 1 от Общите условия ищецът доставил до посочения имот електрическа енергия на стойност 128, 62 лева, която останала неиздължена.

Според доставчика, съобразно чл. 27, ал. 1 от Общите условия, потребителят му дължи и сумата от 19, 29 лева, представляваща обезщетение за вредите от забавата в размер на законната лихва върху главницата за периода от 07.02.2017 г. до 24.03.2019 г.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в негова полза Заповед № 78/26.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 145/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 725/07.02.2020 г., с който ответникът чрез назначения му особен представител признава исковите претенции и пледира за тяхното уважаване.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба вх. № 1146/27.02.2020 г., депозирана от процесуалния му пълномощник, поддържа предявените искове, а ответникът чрез назначения му особен представител пледира за уважаването им.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните и от приобщените доказателствени източници се установява, че в периода от 16.12.2016 г. до 17.06.2017 г. ищцовото дружество, реализиращо дейност по електроснабдяване, оперирало в договорните си отношения за продажба на електроенергия при публично известни Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР (Общите условия) и влезли в сила без необходимост от изричното им писмено приемане от клиентите на 27.06.2008 г.

Съобразно чл. 7, т. 1 от Общите условия доставчикът се ангажирал да снабдява принадлежащия на ответника, съгласно данните от Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № *** за периода от 01.01.1992 г. до 11.07.2019 г. (л. 3), издадена от Служба по вписванията – Първомай, и присъединен към електроразпределителната мрежа застроен недвижим имот на адрес: ***, ***, с електрическа енергия, чиято стойност според чл. 11, т. 1 от Общите клаузи последният се задължил да му заплаща в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия. В чл. 27, ал. 1 от тях е регламентирано, че при неизпълнение потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден просрочие.

През процесния период ищецът доставил следните количества електроенергия за гореописания обект, който, видно от Препис-извлечение от сметка (л. 4) идентифицирал с означение . 0, ТП3В12/1/2 *209 и с ИТН *** и чието електроснабдяване отчитал по партида с титуляр в лицето на ответника и с клиентски номер ***:

Ø за отчетен период 16.12.2016 г. – 15.01.2017 г. – 153 кВтч, за които издал Фактура № **********/23.01.2017 г. (л. 5) на стойност 29, 74 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 06.02.2017 г.,

Ø за отчетен период 16.01.2017 г. – 15.02.2017 г. – 141 кВтч, за които издал Фактура № **********/23.02.2017 г. (л. 6) на стойност 28, 24 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 06.03.2017 г.;

Ø за отчетен период 16.02.2017 г. – 15.03.2017 г. – 119 кВтч, за които издал Фактура № **********/23.03.2017 г. (л. 7) на стойност 23, 69 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 04.04.2017 г.;

Ø за отчетен период 16.03.2017 г. – 15.04.2017 г. – 111 кВтч, за които издал Фактура № **********/21.04.2017 г. (л. 8) на стойност 22, 26 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 04.05.2017 г.;

Ø за отчетен период 16.04.2017 г. – 17.05.2017 г. – 79 кВтч, за които издал Фактура № **********/23.05.2017 г. (л. 9) на стойност 15, 94 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 05.06.2017 г., и

Ø за отчетен период 18.05.2017 г. – 17.06.2017 г. – 44 кВтч, за които издал Фактура № **********/23.06.2017 г. (л. 10) на стойност 8, 75 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 04.07.2017 г.

Кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на гореизброените суми, както и на процесното вземане за мораторна лихва, по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки на 25.03.2019 г. в Районен съд – Първомай Заявление вх. № 1929/25.03.2019 г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 145/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 78/26.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 145/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав (л. 10 от ч. гр. дело № 145/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), а известен на 04.07.2019 г. за връчването й на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявил разглежданите искове с подадена на 16.07.2019 г. чрез куриерски услуги искова молба вх. № 4571/17.07.2019 г.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД. Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което за парични престации чл. 86, ал.1, изр. І-во от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по действително договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с очертаната индивидуализация. Ответната страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

В качеството на юридическо лице, което реализира дейност по обществено снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти ищцовото дружество се легитимира със статут на „енергийно предприятие” и „краен снабдител” по смисъла съответно на т. 24 и т. 28а, б. „а ” от § 1 на ДР на ЗЕ, който, съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, предоставя услугата „снабдяване” при публично известни общи условия.

Според приобщената Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № *** за периода от 01.01.1992 г. до 11.07.2019 г. (л. 3), издадена от Служба по вписванията – Първомай, ответникът е носител на правото на собственост върху въпросния недвижим имот, правомерно присъединен към електроразпределителната мрежа, което и се признава от него чрез назначения му процесуален представител. Казаното очертава профила му на „клиент” по смисъла на чл. 1, т. 4 от Общите условия, както и като „битов” и „краен клиент” и „потребител на енергийни услуги” по разума съответно на т. 2а, т. 27г и т. 41б, б. „а” от § 1 на ДР на ЗЕ, и респективно, съобразно чл. 92, т. 4 от ЗЕ, му придава качеството на страна по валидно сключен с ищеца договор за продажба на електроенергия за битови нужди, отчитана от последния по партида с клиентски номер ***.

Бидейки регулирано през процесния период от клаузите на Общите условия в съдържанието им, утвърдено с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, така възникналото облигационно правоотношение е породило в тежест на електроснабдителя ангажимент, закрепен и в чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, да снабдява с електрическа енергия обекта на ответника с ИТН ***, а на последния – да заплаща на продавача стойността й ежемесечно в срока, записан в месечната фактура за услугите.

Доказателствената съвкупност изяснява, че от 16.12.2016 г. до 17.06.2017 г. енергийното предприятие е доставяло до имота с ИТН *** електрическа енергия в количествата, остойностени в общ размер на 128, 62 лева и счетоводно документирани с Фактури № **********/23.01.2017 г. (л. 5), **********/23.02.2017 г. (л. 6), **********/23.03.2017 г. (л. 7), **********/21.04.2017 г. (л. 8), **********/23.05.2017 г. (л. 9) и **********/23.06.2017 г. (л. 10).

Предвид казаното правната сфера на ответника се явява обременена с изискуемо, но неизпълнено задължение за престиране на цитираната сума, което мотивира съда да уважи иска за съществуването му.

При режима на чл. 27, ал. 1 от Общите условия за забавата на дълга потребителят дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва, която, изчислена на основание чл. 162 от ГПК от съдебния състав чрез софтуерен калкулатор, за исковия период от 07.02.2017 г. до 24.03.2019 г. възлиза на 19, 29 лева. Следователно изцяло основателен се явява и акцесорният иск, както и искането за присъждане на законната лихва от датата на сезиране на заповедния съд – 25.03.2019 г., до окончателното издължаване.

С оглед на разрешението на спора са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови на ищеца съдебно-деловодните му разноски, претендирани, съгласно Списък по чл. 80 от ГПК (л. 57), и действително сторени, както следва:

Ø в настоящото производство в общ размер на 475, 00 лева, от които 75, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, 300, 00 лева – изплатено възнаграждение на назначен на ответника особен представител, и 100, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и конкретното процесуално участие на съответния довереник в него, и

Ø в заповедното производство в общ размер на 75, 00 лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 50, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ след съобразяване на гореспоменатите обстоятелства.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.П.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. С.Д.К.-М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:***, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.М.М-Д. и Ж.П.С. в качеството съответно на Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на директорите и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Г.А., както следва:

Ø сумата от 128, 62 лева (сто двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки) – стойност на електрическа енергия, доставена за обект на потребление с адрес: ***, и с ИТН: ***, за периода от 16.12.2016 г. до 17.06.2017 г., и отчетена по партида с клиентски номер ***;

Ø сумата от 19, 29 лева (деветнадесет лева и двадесет и девет стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 07.02.2017 г. до 24.03.2019 г.;

Ø законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 78/26.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 145/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

ОСЪЖДА Т.П.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. С.Д.К.-М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.М.М-Д. и Ж.П.С. в качеството съответно на Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на директорите и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Г.А., както следва:

Ø сумата от 475, 00 лева (четиристотин седемдесет и пет лева) – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за държавна такса за разглеждане на предявените искове, за назначен на ответника особен представител и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, и

Ø сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 145/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им пълномощници.

След влизане на решението в сила досието на ч. гр. дело № 145/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава, ведно със заверен препис от решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/МИ