Р E Ш Е Н И Е
№ 48
гр.Плевен, 07 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІІ-ри
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
При секретаря Бранимира Монова, като разгледа
докладваното от съдия Господинов адм.дело
№ 622 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.43, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/.
Делото е образувано по жалба
от ЕТ „Ц.В.“, ЕИК *********, представляван от Ц.В.П. ***, срещу Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 изх.№ 02-150-2600/4688
от 31.03.2021 г. /по-долу УП/, издадено от зам.изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. В жалбата е посочено, че същото се обжалва в цялост,
като жалбоподателят счита, че с него се налага финансова корекция /ФК/. Твърди,
че е кандидатствал по схеми/мерки, базирани на площ за кампания 2018, като в
Таблица 1 на УП е извършено намаление на исканите от него суми, които намаления
цитира. Излага съображения, че на стр.2 от УП са дадени разяснения кога се
отчитат намаления на субсидиите, но никъде в самото писмо не стават ясни
причините поради които се намаляват исканите суми, поради което счита, че е
налице нарушение на материалния закон. Твърди липса на мотиви – фактически и
правни основания за издаването на УП. Не
е налице фактическо и правно основание за налагане на ФК. Жалбоподателя се
позовава на норми от ЗУСЕСИФ /Закон за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове/,
които счита за приложими. В заключение прави искане да бъде отменено оспореното
УП.
С Определение №1189/15.09.2021 г. /л.9/ на жалбоподателя е указано
да се внесе държавна такса, като такава е внесена в определения от съда срок
/л.14/.
Ответникът не е подал писмен отговор на
жалбата, въпреки дадената му възможност с Определение № 1344/12.10.2021 г.
/л.115/. В придружителното писмо към преписката е приобщено становище по
жалбата от юрк.Х. /л.л.16-17/. В същото се излагат доводи за недопустимост на
жалбата и алтернативно за неоснователност на същата. По отношение на
неоснователността е налице препращане към доводите, изложени в становище изх.№
02-150-2600/4688 от 05.10.2021 г. на зам.изп.директор на ДФЗ. От същото
/л.л.30-32/ е видно, че е адресирано до директора на ОД на ДФЗ - Плевен, и на
вниманието на процесуалния представител на ответника. Сочи се, че са извършени
частична проверка на място и административни проверки на подаденото от ЕТ
заявление и са отпаднали 0,08 ха от допустимите за подпомагане площи след
преминаване на процедура за разрешаване на двойно заявени площи. Приложена е
таблица с 23 индивидуализирани с композитен номер парцели, с обща недопустима
площ след извършени проверки за допустимост на площите в размер на 35,99 /не е
посочено дали това е площ в хектари, декари или други мерни единици/. Посочено
е, че за всички недопустими площи са наложени предвидените в чл.19 и чл.19а от
Делегиран регламент /ЕС/ №640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. санкции.
В съдебно заседание оспорващият ЕТ „Ц.В.“ се представлява от Ц.В.П., който
поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че всичко,
което е подал като възражение е в следствие снимките, които са направени от
същата тази агенция, която е за допустим слой, тъй като от тези снимки ясно е
видно как тази площ е засадена със слънчоглед. Приложил е и скица. Заявява, че не разбира защо веднъж е прието да
има допустим слой 0.02 ха, а след това целия масив да се изключи.Предполага, че
е допусната грешка. В заключение прави искане да бъде отменено цялото отнемане
на тази площ и да бъде възстановено това, което е било преди жалбата.
В съдебно заседание ответникът по делото –
ЗАМЕСТНИК
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – СОФИЯ, се представлява от юрк. Л.Х.
с пълномощно по делото. Оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. Твърди, че административният акт е правилен и
законосъобразен, издаден от компетентен административен орган, в рамките на
делегираните му правомощия, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с целта на закона. Сочи, че жалбоподателят е имал
възможност да обжалва заповедта срещу окончателния слой и след като не го
обжалвал, разплащателна агенция се е
произнесла въз основа на представените данни от МЗХГ, с оглед което уведомителното
писмо е законосъобразно, а жалбата против него е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Процесуалният представител на
ответника претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Административен съд-Плевен, втори състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149, ал.1 от АПК, доколкото УП е
изтеглено на 22.07.2021 г. /л.29/, а жалбата е подадена на 05.08.2021 г., видно
от вх.№ на съда /л.2/, от активно легитимирана страна, пред компетентния съд.
По отношение наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт, съдът съобразява, че доколкото УП се обжалва в
цялост, жалбата е недопустима в частта ѝ, насочена срещу УП, с което се
оторизират съответни суми. Тази част е благоприятна за ЕТ и същият няма правен
интерес да я обжалва. В частта от УП, в която се посочват като преведени
оторизираните суми, същото има само уведомителен характер, и не засяга правата
на ЕТ. Жалбата в тези ѝ части следва да се остави без разглеждане, а
делото – да се прекрати. Жалбата е допустима само в частта ѝ, с която се
обжалват посочените в УП намаления на исканите суми, и съдът дължи произнасяне
по същество само по жалбата срещу тази част от УП.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Предмет
на делото е Уведомително писмо изх.№ 02-150-2600/4688 от 31.03.2021 г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, издадено от зам.изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му /съобразно допустимата част
на жалбата/, с която са извършени намаления по схемите/мерки, както следва: по
СЕПП в размер на 14165,28 лева, по СПП в размер на 58,26 лева, по СПК в размер
на 88,15 лева, по ЗДП в размер на 5391,42 лева. В това УП /л.л.25-28/ се сочи,
че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК, поддържан на основание чл.30
от ЗПЗП. В Таблица 1 са посочени оторизираните суми, и посочените по-горе
намаления. Посочено е, че в колона намаления се отчитат:
„Намаления на субсидията след извършени административни
проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в
съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат,
проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими
площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; намаление на субсидията в
случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на
заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка
на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; Линейно
намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано
съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията; Линейно
намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС)
№809/2014 на Комисията“.
В УП исканите суми не са намалявани в колоните на таблица
1 - редукции и намаления поради достигане на таван на субсидията.
В
същото са посочени ставките за подпомагане по съответните схеми и е приложена
таблица 2, в която са посочени датите, на които одобрените суми са преведени на
жалбоподателя. Видно от същата, оторизираните суми по таблица 1 съвпадат с
изплатените по таблица 2, с изключение на сумите по СЕПП, за които се сочи, че
са изплатени 3911,6 лева и 107 973,24 лева, или общо 111 884,61 лева, а
оторизираната сума по тази схема/мярка е 102 391,94 лева, или е изплатена сума
с 9 492,67 лева повече от оторизираната.
В
УП още е посочено, че същото не включва мерки 214, 10 и 11 от ПРСР, и схема
ЗДС, за които се издава допълнително УП.
От
останалите доказателства се установява следното:
ЕТ
„Ц.В.“ е подал общо заявление за подпомагане 2018, приобщено на л.43 и сл. от
делото. Същото е прието с вх.№ 18776574/20.04.2018 г., УРН 180087. Кандидатства
се по схеми/мерки СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, както и за ПНДП, която не е предмет на
УП. Посочени в таблица са 42 използвани парцела през 2018 г., индивидуализирани
по землища и с номера. Посочено е, че общата им площ е 595,5 ха, като по
схема/мярка СПК се кандидатства с площ 46,03 ха /л.л.54-57/, а по останалите
схеми/мерки – с цялата площ. Приобщен е и картен материал за същите парцели -л.л.66-105.
При извършени автоматични проверки на 20.04.2018 г. /л.л.62-65/ са установени парцели
с ЕНП, което не е заявено, 19 парцела със синори, живи плетове или дървета в
редица, заявени 3 парцела с угари, междинни култури или зелено покритие като
ЕНП, 2 парцела с по-голяма площ в сравнение с допустимата за дадена геометрия,
24 парцела, при които заявената площ попада извън полигона с правно основание.
Извършена
е проверка на място на 10.08.2018 г. по отношение на 3 парцела, заявени от ЕТ и
по схема/мярка СПК, като докладът за същата е приобщен на л.л.39-42. Видно от
него, декларираната площ на тези парцели – 46,03 ха, съвпада с установената при
проверката, не са налице забележки, измерването е по границите на културата.
На
20.08.2018 г., видно от протокола на л.106, на ЕТ е съобщено за УП за площи,
декларирани от повече от един земеделски стопанин – същото УП е приобщено на л.л.107-109.
Във връзка с това писмо, от ЕТ на 21.08.2018 г. е подадена декларация, че
изцяло се отказва от застъпените площи /л.л.110,111/.
Със
Заповед № РД 46-504/12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите
/л.л.33-35/ е одобрен проект на специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане” за кампания 2018. Дадена е възможност срещу същия да се подават
възражения, като на л.л.120-125 е приобщено депозирано от ЕТ възражение срещу
обхвата на специализирания слой.
Със
Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите
/л.л.36-37/ е одобрен окончателен специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане” за кампания 2018. Видно от писмото на МЗХГ на л.л.132,133, ЕТ не е
подал жалба срещу тази заповед. От приобщените към това писмо таблица с декларираните
от ЕТ парцели с допустими и недопустими площи съгласно заповедта за одобрение /л.л.134,135/,
при сравнение с таблицата на подаденото възражение е видно, че в окончателния
слой са увеличени недопустимите площи в парцелите, декларирани от ЕТ, в
сравнение с проекта на слоя. Недопустимите площи в таблиците към това писмо на
МЗХГ са посочени по отношение на всеки парцел, и са в общ размер на 36,58 ха
при извършено сборуване от съда.
Със
заповед №ОЗ-РД/2831 от 23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ
/л.л.22-24/ на подписалата УП П.С. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, е
делегирано да издава и подписва всички УП по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане /т.1 от
заповедта/. Приобщено е и решението на Управителния съвет на ДФЗ, с което
подписалият заповедта В.Г. е избран за изпълнителен директор на ДФЗ /л.19/,
както и решение на УС на ДФЗ, с което П.С. е избрана за заместник изпълнителен
директор на ДФЗ /л.л.20-21/.
Така
установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Разгледана
по същество, жалбата в допустимата й част е основателна.
Органът,
оторизиран да прилага мерките и схемите, включени в Общата селскостопанска
политика е ДФ "Земеделие", който наред с останалите функции, в
съответствие с чл. 11, ал.
2, т. 4 от ЗПЗП, считано от датата на
издаване на акта за акредитация от министъра на земеделието и храните,
изпълнява и функциите на Разплащателна агенция. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива,
делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и
формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Видно от приложената заповед за делегиране на л.л.22-24 от делото,
изпълнителният директор В.Г. е делегирал на заместник-изпълнителния директор П.С.
/подписала УП/ право да издава и подписва УП по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане.
Следователно УП е издадено от компетентен орган, въз основа на оправомощаване,
извършено въз основа на закона, в кръга на неговите правомощия.
Оспореният административен акт е писмен, в
съответствие с чл.59, ал.2 вр. ал.3 АПК, но изискуемата писмена форма не е
спазена с оглед липсата на мотиви.
По отношение на мотивите, спазването на процесуалните
правила и материалния закон съдът съобразява следното:
Съдебната практика приема, че в уведомителните писма
като процесното, мотивите на акта се съдържат в съставените таблици и
разясненията към тях. В обжалваната част на процесното УП, включително в
таблиците му, обаче напълно липсват фактически и правни основания за издаването
му. Такива не могат да се изведат и от приложената административна преписка.
Видно от същата, ЕТ е декларирал 42 парцела с обща площ 595,5 ха. Същите
парцели не са посочени нито с площ, нито с номера в УП и в таблица 1 в него,
която посочва намалените суми. Не става ясно по каква причина и каква част от
същите парцели са недопустими за подпомагане. Едва в писмо до директора на ОД
на ДФЗ Плевен и процесуалния представител на ответника от самия ответник е приложена
таблица с парцелите /каквато не е налице в УП/, посочена е допустима и
недопустима площ на всеки от тях, като общата недопустима площ е 35,99, като не
е посочено тази площ в какви мерни единици /ха, дка или други/ е. Следва да се
посочи, че доколкото съдът е изискал от МЗХГ информация за попадащите имоти на
жалбоподателя в допустимия слой, в таблиците към писмото на л.л.132-135 са
посочени всички парцели, декларирани от ЕТ, и за кои се установява части от тях
да са извън допустимия слой, като размерът на парцелите е в ха, и би могло да
се предполага, че посочената от ответника в писмото до директора на ОД на ДФЗ площ
също е в ха.
В същото писмо, издадено значителен период от време
след началото на съдебното производство се твърди, че е налице площ 0,08 ха,
която е отпаднала от допустимите за подпомагане площи поради деклариране от
повече от един кандидат. В случая това е доказано, видно от приобщената
декларация за отказ, но липсва посочване на тези парцели в УП, като не става
ясно дали част от тази площ, за която е налице отказ, съвпада или не с
попадащата извън допустимия слой съгласно заповедта на МЗХГ.
Следва да се посочи, че съгласно ТР №16 от 31.03.1975
г. на ВС, ОСГК, мотивите могат да бъдат изложени в съпроводително писмо, ако
изхождат от същия административен орган. В случая липсва такова съпроводително
писмо, изходящо от органа, а приложеното писмо е до други лица, като процесуалният
представител на ответника го е приложил към преписката при изпращането й до
съда. Органът не е изложил мотиви нито в УП, нито в друг документ, изходящ от
него. Дори в писмото до директора на ОД ДФЗ и процесуалния си представител,
ответникът не е изложил мотиви. Не е посочена площта в съответни мерни единици
на имотите, които не попадат в окончателния слой площи, допустими за
подпомагане, не е посочено дали същите съвпадат или не с площта от 0,08 ха, за
която е било налице застъпване, като след проведена процедура същите са
отпаднали от допустимите за подпомагане. Освен това недопустимата площ, ако се
приеме, че е в ха, не съвпада с недопустимата площ съгласно влязлата в сила
заповед на МЗХГ. С оглед на това съдът не може да приеме, че изложените в писмото
до директора на ОД на ДФЗ и процесуалния представител на ответника твърдения
мотивират административния акт.
В административната преписка и съставените документи,
преди издаване на административния акт, липсват писмени доказателства за
извършена административна проверка, както и липсват данни, за датата на която е
извършена тази административна проверка /протокол, таблица или съответно данни
за проверки за допустимост на земеделските площи; кръстосани проверки между
данните в заявлението и отделните регистри; кръстосани проверки между данните в
отделните заявления и др./ и направените въз основа на тази проверка
констатации.
Следва да се посочи, че извършената частична проверка
на място също не мотивира УП. Напротив, от същата е видно, че трите проверени
при нея парцела са с площ, равна на декларираната, измерени са по края на
културата, и няма нарушения. Същите площи са засадени с азотфиксиращи култури,
и са заявени и по схема/мярка СПК. Но и по тази схема/мярка е налице намаление
в УП, като два от трите парцела са с площи извън специализирания слой, видно
при съпоставка на номерата им с тези по писмото на МЗХГ /таблица на
л.л.134,135/. Парцел 43311-232-3-1 е с недопустими за подпомагане 0,66 ха, а
парцел 43311-25-3-1 е с недопустими за подпомагане 0,03 ха. Само парцел 43311-35-7-2
е изцяло допустим за подпомагане съгласно заповедта на МЗХГ.
Липсата на мотиви не позволява на жалбоподателя да
организира защитата си, а на съда - да извърши проверка за законосъобразността
на акта. Никакви резултати от извършените административни проверки не са
посочени и разяснени в УП, липсват таблици с посочени парцели и допустимата и
недопустимата част за подпомагане на всеки от тях. В легендата след таблица 1
са посочени различни основания, за които не може да се прецени кое в случая е налице,
доколкото както в УП, така и в административната преписка не съществува
препращане към някоя от посочените хипотези. Едва в посоченото писмо, което е
адресирано към съвсем друг орган, се посочва, че е налице заявяване на парцели,
част от които са недопустими след процедурата по разрешаване на двойно заявени
площи, а други са извън специализирания слой площи, допустими за подпомагане.
Следва също да се съобрази, че при подаване на
заявлението са извършени проверки, при които на жалбоподателя е указано, че от
заявените от него парцели недопустими за подпомагане са части от 24 имота.
Общата им площ не е сборувана при проверката, но при пресмятане от съда същата
възлиза на 5,29 ха. Такова посочване обаче не е налице в УП, като от писмото на
ответника до директора на ОД на ДФЗ е видно, че органът не се е основавал на
така посочената в преписката площ като недопустима за подпомагане, а на друга
по размер площ. Той обаче не се е позовал на недопустимата площ съгласно
заповедта на МЗХГ за одобряване на специализирания слой.
Освен фактически, липсват и правни основания за
издаването на УП. По отношение на допустимостта за подпомагане в УП не е налице
позоваване нито на НАРЕДБА № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, нито на Заповед
№ РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с
която е одобрен окончателният слой „Площи, допустими за подпомагане” за
кампания 2018.
За да се мотивира УП, е следвало да се приложи таблица
на парцелите, като за всеки от тях се посочи площта, недопустима за подпомагане
– било то поради двойно заявени площи, от които ЕТ се е отказал, било поради
това, че парцелът попада извън одобрения слой площи, допустими за подпомагане.
Само при такова посочване съдът може да извърши проверка за спазването на
материалния закон, ако е необходимо с назначаване на експертиза, която да
установи правилно са посочени частите от декларираните парцели, които не са
допустими за подпомагане поради двойно застъпване или непопадане в
специализирания слой. Съдът отбелязва, че доколкото всички декларирани от ЕТ
парцели са по схема/мярка СЕПП, оторизираната сума за същата с оглед посочената
в УП ставка е по отношение на 523,12849 ха – площ, която няма никаква връзка с
декларираната, като дори същата да е намалена с посочените в писмото 35,99 ха,
и дори с още 0,08 ха /които, както е посочено по-горе, не е ясно дали съвпадат или
не с 35,99 ха/, в който случай би била 559,43 ха.
Следва да се посочи, че в УП няма никакво позоваване
на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на комисията от 11.03.2014 год. за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията
за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към
директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и
кръстосаното съответствие /Регламент № 640/2014/, и специално на чл.19 и чл.19а
от същия, които се сочат в писмото на ответника до директора на ОД на ДФЗ. Доколкото
в УП не е посочен размерът на наддекларираните площи и процентът им спрямо
допустимите, не става ясно коя хипотеза от чл.19 и чл.19а е приложима, а и
такава хипотеза на разпоредбата не е посочена в УП.
Относно намалението на сумите, което не съответства на
посочените ставки и допустимите за подпомагане парцели, съдът отбелязва, че ако
това разминаване е въз основа на корекция по силата на чл.26 от Регламент № 1306/2013
и чл.8, §1 от Регламент №1307/2013, е следвало в УП да се посочи съответната
ставка на корекция и акта, с който същата е определена. Защото в УП се сочат като
приложими чл.26 от Регламент №1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент №1307/2013.
Същите съответно гласят: „За да се гарантира спазването на посочените в член 16
годишни тавани по отношение на финансирането на свързани с пазара разходи и
директни плащания, се определя ставка на корекция на директните плащания
(„ставка на корекция"), когато прогнозите за финансирането на мерките в
рамките на този подтаван за дадена финансова година показват, че приложимите
годишни тавани ще бъдат надвишени.“ „Ставката на корекцията, определена в
съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, се прилага само за директни плащания, надвишаващи 2 000 EUR, които се
отпускат на земеделски стопани през съответната календарна година.“ Не става
ясно от УП каква е връзката на тези разпоредби с оторизираните суми и дали
същите са намалени въз основа на тези разпоредби. Ако същите разпоредби са
приложени, то това е следвало това да се посочи изрично, като се посочат
съответните норми, определящи процента на намаление и размерът, към който са
приложени.
Съдът отбелязва, че по отношение на посочените в УП
разпоредби за линейни
намаления съгласно чл. 51, параграф 2 и чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент
(ЕС) № 1307/2013, налагани съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията, не са изложени
съответни фактически основания – въз основа на какъв акт се извършват такива
намаления и каква е ставката, която е приложима. Такова посочване е необходимо,
за да може съдът да извърши преценка дали съответното намаление, ако има
такова, е законосъобразно извършено.
Поради липсата на посочване в УП на конкретните
парцели на земеделския стопанин, както и причините за всеки от тях изцяло или
частично да се приеме, че са недопустими, е безпредметно да се назначава СТЕ по
депото. Липсват фактически основания, посочени в УП, които да се проверят със
СТЕ. Извършването на такава не може да замени липсата на мотиви от страна на
органа. Такива мотиви в случая може само да се предполагат, което е
недопустимо.
Доколкото ЕТ не е обжалвал по съдебен ред Заповед № РД
09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е
одобрен окончателно специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане” за
кампания 2018, същата заповед е влязла в сила по отношение на декларираните от
него парцели. ДФЗ е длъжен да се съобрази с тази заповед. ЕТ е следвало да
обжалва същата, ако счита, че засяга негови права и интереси. След като същият
е могъл да узнае и подаде възражение по проекта за допустим слой, явно е имал
възможност да подаде и жалба срещу окончателната заповед, с която се одобрява
този слой. Срокът за обжалването на същата тече от обнародването ѝ в ДВ,
а не от узнаване на УП, с което се прави отказ въз основа на тази заповед.
В случая не е приложим посоченият в жалбата ЗУСЕСИФ,
като наложените намаления в УП не представляват ФК по смисъла на този закон.
Съгласно същия, ФК се налагат при допуснати нарушения на приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство, които имат финансово отражение
върху средствата от ЕСИФ. В случая такива нарушения не се твърдят от органа.
С оглед на изложеното, като не е изложил мотиви,
органът съществено е нарушил правото на защита на ЕТ, което представлява съществено
нарушение на административно производствените правила. Липсата на мотиви не
дава възможност на съда да извърши проверка относно спазването на материалния
закон. Поради това УП в частта му, в която са наложени намаления на исканите
суми, следва да се отмени, а делото като преписка да се върне за ново
произнасяне. При новото произнасяне органът следва да посочи размера на
недопустимата част /ако е налице такава/ за всеки от декларираните парцели,
причините за недопустимост – отказ при процедурата за изясняване на двойно
застъпени площи, непопадане на съответната част в слоя с допустими за
подпомагане площи, или друга причина. Следва да се посочат и правните норми,
поради които се приема, че съответната част е недопустима. В случай, че за
сумата, платима за съответна схема/мярка е извършено намаление въз основа на чл.26
от Регламент №1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент №1307/2013, следва да се посочи
съответната ставка за намаление, както и нормата, с която същата ставка е определена.
Същото важи и за хипотезите за линейни намаления съгласно чл. 51, параграф 2 и чл. 65, параграф 2, буква
в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагани съгласно чл. 6, параграф 2, буква
е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на
Комисията, ако са извършени намаления съгласно същите разпоредби. Ако са приложими чл.19 и чл.19а от Регламент №640/2014
/непосочени в УП, но посочени в писмото на ответника до директора на ОД на ДФЗ/,
това следва да се посочи изрично, както и коя от хипотезите на тези разпоредби
е налице в случая. При новото произнасяне положението на жалбоподателя не може
да бъде влошено.
Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за
новото произнасяне, като с оглед на факта, че необходимите доказателства са
събрани, следва да се определи 14-дневен срок за произнасяне след получаване на
преписката от органа, след влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване
с неговите мотиви.
Доколкото жалбата частично е оставена без разглеждане,
а в другата си част е уважена, и двете страни имат право на разноски. Такива
обаче са поискани само от процесуалния представител на ДФЗ, в размер на
минимално юрисконсултско възнаграждение, и при този изход на делото претенциите
на присъждане на направените в производството разноски се явяват частично основателни.
Следва да се присъди половината от
минималния размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция съгласно чл.25, ал.1 на НАРЕДБА
за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ,
вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК в размер на 50 лева, доколкото
жалбата частично е оставена без разглеждане.
Воден от горното и на основание чл.159, т. и т.4, чл.172,
ал.1 и 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2018 изх.№ 02-150-2600/4688 от 31.03.2021 г., издадено
от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му, с която
са извършени намаления по схемите/мерки, както следва: по СЕПП в размер на
14165,28 лева, по СПП в размер на 58,26 лева, по СПК в размер на 88,15 лева, по
ЗДП в размер на 5391,42 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ „Ц.В.“,
срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за
кампания 2018 изх.№ 02-150-2600/4688 от 31.03.2021 г., издадено от
зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в останалата ѝ част.
ВРЪЩА делото като преписка на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за постановяване на ново УП, при
съобразяване с мотивите на настоящето съдебно решение, в 14-дневен срок от
получаване на преписката след влизането му в сила.
ОСЪЖДА Едноличен търговец „Ц.В.“, ЕИК *********, да заплати
на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, разноски в размер на 50 /петдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО в частта му, с която е оставена без разглеждане
подадената жалба, подлежи на оспорване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщението до страните пред ВАС, а в останалите му части подлежи на обжалване
в 14- дневен срок от съобщението до страните пред ВАС.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: