РЕШЕНИЕ
/неприсъствено/
№
гр.Червен бряг, 14.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен
съд, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ
при секретаря Павлина
Плючарска,
като разгледа
докладваното от съдията Първанов Гр.д.№1066 по описа за 2019
година на Червенобрежки Районен
съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.415 от ГПК
Пред съда е представена искова молба от взискателя
по Ч. гр. Д. № 1066 по описа на съда за 2019г. „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.,
в качеството му на Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. З.Й.Ц. – САК за
установяване на претендираните вземания и се потвърди издадената заповед за
изпълнение срещу М.Л.В., с ЕГН **********, адрес: ***, длъжник по ЧГр.д.№
№ 1066 по описа на съда за 2019 г. за сумата от 302.48
лв. /триста и два лева и четиридесет и осем стотинки/ – главница, законна лихва
от датата на подаване на заявлението /27.05.2019г./ до окончателното изплащане
на вземането, както и направените деловодни разноски от заявителя общо сумата
от 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/.
С молбата са представени: 2бр. Договор за мобилни
услуги;допълнително споразумение № ********* от11.04.2016г. към договор
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 11.04.2016 г.- заверено копие;
3 броя фактури; документ за платена д.т.; адвокатско пълномощно и фактура за
изцяло изплатен адвокатски хонорар по настоящето дело.
ИЩЕЦА – “Т.Б.“ ЕАД, редовно призован
не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалният
представител поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства и прави искане
при наличие на процесуалните предпоставки да бъде постановено неприсъствено
решение.
ОТВЕТНИКА – редовно призован не се явява и
не се представлява
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан.
От приложените като доказателство
по делото 2 бр. договори за далекосъобщителни услуги от дата 26.10.2015 г. и 11.04.2016г., допълнително споразумение и 3
броя фактури, пълномощно и документ за
внесена държавна такса, както и от приложеното ЧГр.д.№ № 513 по
описа на съда за 2019 г., по което има подадено възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, се установява активната
и пасивната легитимация на страните.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
Обективно са съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД и чл.422 вр. С чл.415 от ГПК.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител твърди, че е сключил с ответника Договор за далекосъобщителни услуги от 26.10.2015г., е предоставен тел. номер
**********, договор за мобилни услуги от 11.04.2016г. е предоставен тел. номер ********** и мобилно
устройство „Lenovo А1000 Dial“ допълнително споразумение от
11.04.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от
11.04.2016г. съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **********
ползван от ответника,съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги,
влиза в сила нов абонаментен план и е предоставено мобилно устройство „Alcatel Onetouch
Pop starClassy.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
229.77 лева с вкл. ДДС. За ползване лизингополучателят се задължава да извърши
двадесет и три месечни вноски в размер на 9.99 лева с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Съдът,
след преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
От
фактическа страна:
По делото са приети и приложени
като доказателства – 2 броя договори за мобилни услуги; допълнително споразумение
от 11.04.2016г.и договор за лизинг от същата дата в заверено копие; 3 броя
фактури. Приложено е и ЧГр.д.№ 513 по
описа на съда за 2019 г.
От събраните в хода на
горепосоченото дело доказателства се установява, че ответника дължи на “Т.Б.“
ЕАД сумата от 302.48 лв. /триста и два лева и четиридесет и осем стотинки/ –
главница, законна лихва от датата на подаване на заявлението /27.05.2019г./ до
окончателното изплащане на вземането.
При така установените
обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
“Т.Б.“ ЕАД, чрез процесуалният си
представител е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК в ЧРС. Образувано било ЧГр.д.№ 513 по описа на съда за 2019
г. по описа на ЧРС (прието като доказателство по делото), по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 18/18.01.2019
г. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК, ответника е подал възражение обосновало
ищеца да предяви настоящия иск.
Ищеца е приложил Договор за далекосъобщителни услуги от 26.10.2015г. и 11.04.2016г. и
приложения, фактури за възникналите договорни задължения на ответника.
Посочените документи са приети като писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че от представените
писмени доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен
твърденият от ищеца договор и че правоотношенията между страните се уреждат от
него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй
като е предоставило GSM услуги за нуждите на ответницата.
В тежест на последния е било да установи, че е заплатил ползваните услуги, за
което са издадени данъчни фактури. Ответника не е сторил това, поради което
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните суми в
пълен размер.
На основание чл.86 от ЗЗД,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която
съгласно чл.422, ал.1 от ГПК е датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповедта за изпълнение – 18.01.2019 г. до окончателното изплащане на
главницата.
Предвид
обстоятелството, че са на лице предпоставките на чл. 238 от ГПК, а именно -ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Както и че, на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, а видно от
представените доказателства искът вероятно е основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, какъвто е и настоящия случай.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски,
в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лв. – внесена д.т. и 360.00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение по
приложения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.Л. с ЕГН **********, адрес: ***, че вземането
на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К., в качеството му на Изпълнителен директор, за дължима
по Договор за далекосъобщителни услуги от 26.10.2015 г. и от 11.04.2016г., както и допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 11.04.2016г., сума от 302.48 лв. /триста и два лева и 48 стотинки/ - главница, както ѝ законна лихва от подаването на заявлението-27.05.2019г.
до окончателното изплащане на задължението,
както и направените деловодни разноски от заявителя общо в размер на 385.00
/триста осемдесет и пет/ лв., за което е
издадена Заповед за изпълнение № 267 от 28.05.2019 г. по ЧГр.д.№ №
513 по описа на съда за 2019 г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Л.
с ЕГН **********, адрес: *** да ЗАПЛАТИ на “Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.1766,
представлявано от Д.К.К., в качеството му на Изпълнителен директор, направените
в настоящето производство разноски в общ размер на 385.00 /триста осемдесет и
пет / лв.
Решението не подлежи на обжалване
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: