№ 3131
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110216689 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Г. И., подадена срещу наказателно постановление № КПК-НП-
384/07.11.2024 г., издадено от и. ф. председател на Комисията за противодействие на
корупцията (КПК), с което на основание чл. 115, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
противодействие на корупцията (ЗПК) му е наложено административно наказание глоба в
размер на 3500,00 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с
ч. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
С жалбата се иска издаденото НП да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно. В тази
насока се твърди, че неправилно са определени времето, мястото и начина на извършване на
нарушението, същото представлявало маловажен случай и незаконосъобразно АНО не е
приложил чл. 28 от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява
от процесуален представител.
Въззиваемата страна – председателят на Комисията за противодействие на корупцията,
редовно призована, се представлява от юрк. Р.. Същата моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди НП, като излага съображения за правилността и
законосъобразността му. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, както и събрания и проверен по делото
доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
1
Жалбоподателят Б. Г. И. с ЕГН: **********, е роден на *****, българин, с българско
гражданство, работещ като ***** на *****, гр. Сандански, с постоянен адрес: гр.
Сандански, *****. Предвид заеманата от него длъжност, същият попадал в обхвата на чл. 6.
ал. 1. т. 50 от ЗПК. Следователно, бил e задължен да подава декларация за имущество и
интереси с информацията, конкретизирана в чл. 51. ал. 1, т. 1-12 от ЗПК.
На 16.07.2024 г. в дирекция „Публичен регистър” на Комисията за противодействие на
корупцията била извършена проверка на получените и вписаните в регистрационните
дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да
подават декларации за имущество и интереси за предходната календарна година в срок до
15-ти май на текущата година.
При проверката било установено, че в законоустановения срок - 15-ти май на 2024 г. Б. Г. И.
не е подал в КПК декларация за придобито имущество, получените доходи, дадените
обезпечения и направените разходи в страна и чужбина през 2023 г. (декларация по чл. 52.
ал. 1. т. 2 във вр. с чл. 49. ал. 1. т. 2 от ЗПК). Такава декларация била подадена 5 (пет) дни по-
късно – на 20.05.2024 г.
Органите на КПК приели, че с поведението си, на 16.05.2024 г. в гр. София, в сградата на
КПК (мястото, на което е следвало да бъде подадена декларацията) Б. И. е извършил
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Поради това на
25.07.2024 г. срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение
КПК-АУАН-ПР-1858/25.07.2024 г. от Г. Я., главен инспектор в дирекция „Публичен
регистър“ на КПК. АУАН бил подписан от двама свидетели, от актосъставителя и от
жалбоподателя, и е бил връчен на последния на 01.08.2024 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта.
Въз основа на издадения АУАН, на 07.11.2024 г. било издадено наказателно постановление
№ КПК-НП-384/07.11.2024 г. от председателя на КПК. В НП освен горните фактически и
правни изводи, било посочено още, че срещу Б. Г. И. е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № ПР-498/02.08.2023 г. и е издадено наказателно
постановление № НП- КПК-53 от 22.12.2023 г., влязло в сила на 19.01.2024 г., за нарушение
на чл. 39 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 4 от ЗПКОНПИ (отм.). Поради това процесното нарушение,
констатираното с АУАН № ПР-1858/25.07.2024 г., било извършено в условията на
повторност и при определяне на санкцията следвало да се приложи чл. 115, ал. 2 във вр. с ал.
1 във вр. с §1, г. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
НП било връчено на жалбоподателя на 11.11.2024 г. – същото било изпратено чрез
лицензиран пощенски оператор и било получено от жалбоподателя чрез неговата майка Н.
И.а. На 26.11.2024 г. в деловодството на Комисията за противодействие на корупцията била
подадена жалбата срещу НП.
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на показанията на св. Г. Я. и на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Същите, ценени заедно и
поотделно са логични, непротиворечиви и последователни, навеждат до единен и
2
непротиворечив извод за времето, мястото и начина на извършване на нарушението, както и
за неговото авторство, поради което съдът ги кредитира в цялост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът намира, че жалбата процесуално допустима, доколкото същата е подадена в срок, от
легитимно лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна поради следните съображения на съда:
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗПК, актовете за установяване на нарушенията се съставят от
определени от председателя на Комисията длъжностни лица, а наказателните постановления
се издават от председателя на Комисията.
АУАН е съставен от св. Г. Я., главен инспектор в отдел „Административно-наказателна
дейност и контрол“ в КПК. Видно от заповед № КПК-РД-06-305/23.07.2024 г. на
председателя на КПК, същата е била оправомощена от него да съставя актове за
установяване на административни нарушения. НП е съставен от председателя на КПК.
Предвид това, съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи в
кръга на службата им.
Съдът взе предвид датата на извършване на проверката, както и датите на съставяне на
АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени
предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Същите са издадени в предвидените от закона
форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН, и в
обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението - коректно са отразени датата и мястото на извършване на нарушението,
подробно и точно е описана правната му квалификация, както и нарушените разпоредби.
Следва да се отбележи също така, че и АУАН, и НП са надлежно връчени на жалбоподателя.
В жалбата си Б. И. твърди, че АНО неправилно е определил времето, мястото и начина на
извършване на нарушението. Законодателят е предоставил на задължените по чл. 52 от ЗПК
лица срок за подаване на декларация до 15-ти май – включително. Следователно срокът за
подаването на същата изтича на 15-ти май в 23:59:59 ч. В случай че на 16-ти май в 00:00 ч.
не е подадена такава декларация, се счита, че нарушението е извършено. Видно от чл. 49, ал.
5 от ЗПК, декларациите се подават на хартиен и електронен носител или по електронен път.
По какъвто и начин да се подаде декларацията за имущество и интереси – лично на място в
КПК или по пощата, за да се приеме, че е изпълнено задължението и не е налице нарушение,
същата следва да е подадена до 15-ти май включително. За целта се прави справка по
входящия номер на декларацията, когато е подадена на място или по датата на пощенското
клеймо, когато е подадена през лицензиран пощенски оператор. В случая по делото се
доказа, а и не се спори, че декларацията за имущество и интереси е била подадена на
20.05.2024 г. –след законоустановения срок. Предвид изложеното, съдът намира, че АНО
правилно е определил като дата на извършване на нарушението 16.05.2024 г. и възраженията
на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
На следващо място, вярно е, че КПК има местни представителства в областните центрове в
3
страната, както твърди жалбоподателят. Не е вярно това обаче, че като е посочил за
местонарушение гр. София в НП, АНО е допуснал процесуално нарушение. КПК е
държавен/национален орган, а не такъв на местно ниво.Седалището се намира в гр.
София, на пл. „Св. Неделя“ № 6. Доколкото задължението по чл. 52 във вр. с чл. 49 от ЗПК е
именно към КПК, т.е. към държавата, а не към конкретната община, АНО правилно е
определил като място на извършване на нарушението седалището на същото в гр. София.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в производството по установяване на
административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2
от ЗПК.
Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК, декларация за имущество и интереси се подава ежегодно
до 15 май – за предходната календарна година или за съответния период от момента на
встъпване в длъжност по чл. 6, ал. 1 до края на предходната календарна година, когато
деклараторът е подал встъпителна декларация през предходната календарна година.
Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, лицата, заемащи публични длъжности, подават
декларация за имущество и интереси.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т 50 от ЗПК, лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този
закон са членовете на управителните органи на икономически обособените лица и
структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите
и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни
предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други
юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните
разпоредби на Закона за публичните финанси.
Жалбоподателят заемайки длъжността „*****“ на училище е бил публична длъжност по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, следователно бил е адресат на задължението да подаде
декларация за имущество и интереси по чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Декларацията по чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК се подава ежегодно до 15 май и отразява
обстоятелства, касаещи имущественото състояние на лицето за предходната година.
Нарушението по чл. 52 от ЗПК е формално такова и се извършва, чрез бездействие. За
съставомерността на същото е достатъчно да бъде установено, че в срок до 15-ти май,
включително, задълженото лице не е подало декларация по чл. 52 от ЗПК, като не е
необходимо да настъпват други вредни последици. В този смисъл под неподаване на
декларация следва да се разбира както неподаване изобщо, така и подаване на декларация,
но извън законоустановения срок (15-ти май през съответната година).
В настоящия случай бе установено, че жалбоподателят Б. И. е подал декларация за
имущество и интереси на 20.05.2024 г. Доколкото обаче това не е сторено в
законоустановения срок, а именно до 15-ти май 2024 г.,съдът приема, че на 16.05.2024 г.
4
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 52 от ЗПК.
Жалбоподателят е лице, което упражнява публична длъжност и следва да е наясно, че
ежегодно трябва да подава декларация за имущество и интереси. Същият вече веднъж е бил
санкциониран за нарушение на чл. 52 от ЗПК, ето защо би трябвало да е наясно, че
неподаването на въпросната декларация е административно нарушение и се санкционира по
административен ред. Жалбоподателят не е обърнал внимание на тези обстоятелства – ако
беше положил необходимите грижа и старание, щеше да подаде декларацията за имущество
и интереси в срок и нарушението нямаше да бъде извършено. Поради това, съдът намира, че
от субективна страна, Б. И. е извършил нарушението по чл. 52 от ЗПК при форма на вината
непредпазливост и по-конкретно – небрежност. Същият не е предвиждал
общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да го направи.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание
чл. 115, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗПК лице, заемащо публична
длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от
1000 до 3000 лв. Съгласно ал. 2, когато нарушението е извършено повторно, глобата е в
размер от 3500 до 6000 лв.
По смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗПК, „повторно“ е нарушението, извършено в двугодишен
срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
По делото се доказа, че Б. И. е бил санкциониран за нарушение от същия вид с наказателно
постановление № КПК-НП-53/22.12.2023 г., издадено от и. ф. председател на КПК, влязло в
сила на 19.01.2024 г. Процесното НП е издадено за нарушение, извършено на 16.05.2024 г.
Ето защо, съдът намира, че действително настоящото нарушение е извършено в условията
на повторност и правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 115, ал. 2 от
ЗПК вместо тази на ал. 1.
На жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в минимален размер, а
именно 3500,00 лева. Съдът намира, че АНО правилно е преценил степента на обществена
опасност на деянието и дееца при определянето на вида и размера на наказанието. Същото е
справедливо и ще способства за постигане целите на административното наказание по чл. 12
от ЗАНН.
Извършеното от Б. И. нарушение не представлява маловажен случай доколкото не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, още
повече, че същото е извършено в условията на повторност. Това свидетелства, че въпреки, че
веднъж вече е бил санкциониран за същото нарушение и то точно преди година, деецът не
се е поправил и превъзпитал и отново е извършил същото нарушение. Ето защо съдът
намира, че правилно АНО не е приложил разпоредбите, касаещи маловажен случай по
смисъла на ЗАНН и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
С оглед на гореизложеното, съдът достигна до извода, че обжалваното наказателно
5
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. В последното
заседание на делото, процесуалният представител на същата е направил искане за
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид това и като взе
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намери, че следва да
присъди в полза на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 лева на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН във вр. с на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 134-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН
наказателно постановление № КПК-НП-384/07.11.2024 г., издадено от и. ф. председател на
Комисията за противодействие на корупцията, с което на основание чл. 115, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от ЗПК на Б. Г. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 3500,00
(три хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с ч. 49, ал. 1, т. 2 от
ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН във вр. с на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ Б. Г. И. да заплати на Комисията за противодействие на
корупцията сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София
град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6