№ 349
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20241100901118 по описа за 2024 година
Предявен е иск от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг Живот и Здраве“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, с
правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 32 000 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 31.05.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се
и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 29.03.2023 г. в района на път II - 79, км. 82.500 в
посока гр. Бургас било реализирано ПТП с участието на МПС, марка “Мерцедес С320”, с
рег. № А****МС, собственост на Д.А.Д. и управлявано от Д. И. С. и МПС, марка “Киа
Спортидж”, с рег. № А****РВ, собственост на Б. А.а Г.а и управлявано от К. Г. А.. Твърди се,
че според представения протокол за ПТП №1739178, причините за произшествието се
дължали на противоправно поведение от страна на водача на МПС марка “Мерцедес С320”,
с рег. № А****МС - Д. И. С.. Сочи, че МПС, марка “Киа Спортидж”, с рег. № А****РВ бил
застрахован по застраховка “Автокаско” в ЗД “БУЛ ИНС”АД със застрахователна полица №:
Е23600001626 валидна към момента на събитието, като в ищцовото дружество била
заведена щета под № **********, а нанесените щети по автомобила били описани в
приложените опис заключения. Навежда се, че след направена оценка на щетата било
изплатено застрахователно обезщетение в размер 32 000 лева. Поддържа, че на основание
чл. 411 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД след изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу прекият причинител на вредите.
Твърди се, че собственика на МПС “Мерцедес С320”, с peг. № А****МС е сключил
задължителната застраховка за “Гражданска отговорност” с „Застрахователно Акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, като до този момент ответника не заплатил
исканата от ищецът сума..
В срока за отговор по чл. 367 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника, с който се
оспорва иска като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност оспорва
размера на претендираната от ищеца сума като необосновано и прекомерно завишен.
1
На първо място оспорва в цялост механизма на процесното ПТП, така както е описан
в исковата молба. Потвърждава, че в действителност се е реализирал пътен инцидент с
участието на застрахован при ответника водач с МПС лек автомобил, марка „Мерцедес“,
модел „С320“, рег.№А****МС. Оспорва обаче твърденията в исковата молба, относно
фактите и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното произшествие, както и всички
поддържани с исковата молба твърдения от страна на ищецa, свързани с възникването на
вземанията за главница и лихви. Оспорва изцяло истинността на отразените обстоятелства и
констатациите, отразени в частта „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“.
Сочи, че същата, макар и представляваща официален документ, не отразява факти,
реализирали се пред съответното длъжностно лице, а именно - настъпването на твърдяното
ПТП, поради което и не се ползвала с обвързваща сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК.
Поддържа, че не всички увреждания по лек автомобил, марка „Киа“, модел „Спортидж“, с
peг. № А****РВ са в резултат от това застрахователно събитие, като дори да бъде
установено, че действително са били причинени щети по процесното МПС, то същите са в
резултат от друго събитие, различно от посоченото в исковата молба, което евентуално се
било осъществило без участието на водача на МПС,застраховано при ответното дружество.
Оспорва твърденията на ищеца, че изключителната вина за настъпване на процесното ПТП
носи водачът на МПС, застраховано при ответника, като прави възражение за съпричиняване
от водача на лекия автомобил, застрахован при ищецa. Твърди се, че той имал значителен
принос за настъпването на пътния инцидент и вредоносните последици от него, като се
посочва, че водачът на МПС застраховано при ищецът не спазил нормите на чл. 48, чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал автомобила без да го контролира
непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, която многократно превишавала
разрешената такава за конкретния пътен участък и условията на последния към момента на
настъпване на процесното ПТП. Навежда, че водачът на МПС, застраховано при ответника
заобикалял паднали дърва на платното за движение, които би следвало и водачът на
насрещно движещия се автомобил да вижда. Поради това водачът на лекия автомобил,
застрахован при ответника не е нарушил пътен знак, нито някакво обозначение или друга
маркировка, указващи ленти за движение или опасност за падащи камъни/дървета на пътя и
не е извършил нарушение на ЗДвП. В условията на евентуалност поддържа, че дори
действително да е имало такава маркировка, то същата била хоризонтална такава, изтъркана
и изхабена, поради което водачът на застрахованото при ответника МПС обективно не е
могъл да я възприеме и поради това се е отклонил в насрещното платно. Поради тази
причина, счита, че застрахованият при него водач на МПС, обективно не е могъл да има
задължението да спре преди удара или да очаква, че трябва да спре и да осигури предимство
на друг водач. С оглед на изложеното моли съдът да приеме, че приносът на водача на МПС,
застрахован при ищеца за реализирането на процесното застрахователно събитие и
причинените от същото вреди е в степен от поне 50 %. В условията на евентуалност, ако
съдът намери предявеният иск за установен по основание, моли да бъде намален размерът
на претендираното от обезщетение, предвид неговата прекомерност. Оспорва стойността на
твърдените имуществени щети, с твърдението, че претендираното регресно обезщетение е
прекомерно завишено и не съответства на стойността на увредените авточасти и детайли
съгласно Методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006 г. и приложения № 1-6 от нея. В
условията на евентуалност, ако съдът остави без уважение горното възражение, твърди, че
претендираното обезщетение е прекомерно, защото не кореспондира по размер и със
средните пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. Оспорват
се възраженията на ответника относно виновното и противоправно поведение на
застрахования при него водач, респ. неговата функционално обусловена отговорност.
Поддържа твърденията си, че водачът на МПС, застраховано при ответника е предизвикал
процесното ПТП, тъй като е нарушил чл.44,ал.2 от ЗДвП и е навлязъл в лентата за насрещно
движение в момент, когато това не е било безопасно, тъй като в нея се е движело
застрахованото от ищеца МПС, което е било ударено в страничната лява част, което от своя
страна довело до напускане на пътното платно вдясно. Оспорва и възражението за
2
съпричиняване, с твърдението, че водачът на лек автомобил Киа няма вина за настъпилото
ПТП. Твърди, че органите на МВР не са съставили АУАН и не са издавали наказателно
постановление срещу К. А., тъй като не са констатирали извършени от него противоправни
действия, изразяващи се в нарушаване на разпоредби от ЗДвП. Сочи се, че единствено по
отношение на водача Диян С., управлявал МПС, застраховано при ответника, било
образувано административно-наказателно производство във връзка с процесното ПТП.
В срока за допълнителен отговор по чл. 373 ГПК е постъпил писмен такъв от
ответника. Поддържа се всичко изложено в отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба и допълнителната искова
молба доводи и становищата на ответника, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства,
че МПС марка “Киа Спортидж”, с рег. № А **** РВ е застраховано по застраховка
“Автокаско” в ЗД “БУЛ ИНС”АД - застрахователна полица №: Е23600001626, период на
застрахователно покритие – 15.02.2023 г. – 14.02.2024 година. Собственик на автомобил
“Киа Спортидж”, с рег. № А **** РВ е Б. А.а Г.а.
От представените по делото СУМПС на К. А. Г. е видно, че същото е издадено на
28.06.2017 година.
От представения документ за първоначален технически преглед № 5292336 на
автомобил с рег. № А **** РВ е видно, че същият е преминал технически преглед на
03.02.2023 година.
Установява се, че относно МПС “Мерцедес С320”, с peг. № А **** МС е налице
сключена застраховка “Гражданска отговорност” при „Застрахователно Акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД – застрахователна полица BG/30/123000841064, в
сила към 29.03.2023 година.
Видно от уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ № ********** от
31.03.2023 г. (стр. 10 по делото), водачът К. А., упълномощен от собственика на автомобил
“Киа Спортидж”, рег. № А **** РВ- Б. А.а Г.а, е уведомил ищцовото дружество за
застрахователно събитие, настъпило на 29.03.2023 г. в 21,40 часа на пътя Средец –Бургас,
при което движещо се отсреща автомобил Мерцедес навлиза в пътното платено на лекия
автомобил Киа и предизвиква ПТП между двете ППС. След това лекият автомобил Киа се
удря в дърветата, вдясно от платното.
Изготвен е опис на щета № 2, експертен лист щета № **********, оценка на МПС,
както и калкулация за ремонт № ********** в 6 стр. и заключение разходи за ремонт с ДДС-
37 383.53 лева. Изготвен е и снимков материал. Изготвен е доклад № 230301042301 от
01.06.2023г. по щета № ********** от 31.03.2023г., видно от който е определено
застрахователно обезщетение за тотална щета в размер на 32 000 лева.
Установява се от приложено платежно нареждане от 05.07.2023 г. по щета
**********, че ЗД Бул Инс АД заплаща на Б. А.а Г.а сумата от 30 149,86 лева – определено
застрахователно обезщетение в размер на 32 000 лева, след приспадане на дължимите
застрахователни вноски – 2,3 и 4 и авансов бонус – 758,03 лева.
По делото е представен протокол за ПТП № 1739178 (стр. 6 по делото), съставен на
29.03.203 г. в 10:45 (22:45 часа) К. М., младши автоконтрольор Сектор ПП за настъпила на
29.03.2023г. в 21:46 часа на път II-79, км. 82+500 в посока гр. Бургас пътно - транспортно
произшествие (ПТП) с участието на два автомобила - лек автомобил „Мерцедес Ц 320“ с ДК
№ А **** МС, собственост на Д.А.Д., управляван от Д. И. С. и лек автомобил „Киа
Спортидж“ с ДК № А **** РВ, собственост на Б. А.а Г.а, управляван от К. Г. А.. Посочено, е
3
че мястото на произшествието е посетено от органите на ОДМВР- Бургас. Описани са
обстоятелствата при огледа на мястото на ПТП и изводите за причините за настъпване на
пътно-транспортното произшествие, като е изготвена схема на ПТП, в която са отразени
съответното място на настъпване на произшествието, позициите на двете превозни средства
преди, по време на настъпване на удара между тях и позицията на превозното средство № 1-
“Мерцедес С320”, с peг. № А **** МС и № 2 -“Киа Спортидж”, с рег. № А **** РВ, при
настъпването на последващия удар в крайпътни храсти и дървета. Отбелязано е също, че е
взето административно отношение към участник 1 – Д.Д., като водач на когото е съставен
акт за установяване на административно нарушение № 0537272. В протокола за ПТП е
описано, че настъпилото ПТП е резултат на заобикаляне на паднали дървета на платното за
движение на участник 1 (управляващ л.а Мерцедес) и навлизането му в насрещното
платено за движение.
Видно от писмо от ЗД „Бул Инс“ АД до ЗАД „ДаллБог: Живот и здраве“, относно
„наша щета № **********“, ищецът е отправил претенция до ответника да му заплати
сумата от 32 000 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение, както и
сумата от 15 лв. ликвидационни разноски.
По делото са приложени заверени копия от снимков материал изготвен от
служители на сектор ПП при ОДМВР- Бургас при посещение на ПТП настъпило на
29.03.2023г. на път -79, km. 82+500.
По делото е постъпило писмо от АПИ, с което предоставят копие на чертеж
„Вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка“ на път II-79 „Средец- Бургас“, в
участъка от км. 82+006.43 до км. 83+007,28 и чертеж „Сигнализация на кръстовище при км.
82+116“, от които е видно хоризонталната маркировка, вида и разположението на пътните
знаци.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на един от водачите в
качеството на свидетел.
Свидетелят Д. И. С., заявява че има спомен, че през м. март 2023 г. управлявал
кола „Мерцедес“. Пътувал от гр. Бургас за с. Черни връх, вечерта на фарове. В последния
момент видял дървета на пътя и за да ги заобиколи, навлязъл леко в насрещното движение и
се ударил в друга кола „джипче“. Колата била бяла. Другият шофьор също бил сам. В
резултат на удара свидетелят излязъл от собственото си платно за движение и се ударил в
дървета около пътя. Другият шофьор също излязъл от пътя и се ударил в някакви храсти.
Ударили се около калниците и вратите. След тях по пътя минали или от жандармерията или
от гранична полиция, които спрели да проверят как са и звъннали на някого, за да кажат, че
са се ударили. Свидетелят С. няма спомен той или другият шофьор да са звънели на 112.
След около 20 мин., половин час, дошли от полицията. Момчетата от жандармерията
преместили дърветата от пътя, за да не стават повече инциденти, но като дошли от
полицията ги накарали да ги върнат обратно на място, за да ги снимат. От КАТ съставили
акт на свидетеля С., но не е имало наказателно производство. Дошли и от ДЗИ, откъдето
заплатили щетите по Мерцедеса. Ударът бил в двете леви страни на автомобилите.
Свидетелят С. заявява, че управлявал лекият автомобил Мерцедес с около 80-90 км/ч., като
не е имало знаци за ограничение на скоростта. ПТП станало между Черни връх и помпената
станция. И двата автомобила били с къси светлини. Свидетелят С. заявява, че той е навлязъл
с управлявания от него лек автомобил Мерцедес в насрещното платно и затова са се
ударили, като нищо не го е заслепило. Когато предприел маневра заобикаляне на дърветата
на платното от неговата страна видял, че отсреща идвал автомобил, но се надявал да се
разминат. Не може да прецени на какво разстояние от удара е спряла колата му. Дърветата на
пътното платно били тип за огрев, дълги около 30-40см, паднали от някой камион.
По делото е прието заключение на САТЕ, вх. № 133390/02.12.2024г. изготвена от
вещото лице С. В., неоспорено от страните, което Съдът, кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, вещото лице е
4
изготвило заключението си след запознаване с представените по делото доказателства, вкл.
и снимков материал от страните, както и след запознаване с показанията на свидетеля Д. С..
Вещото лице сочи, че от приложените сателитни изображения и изгледи на
мястото на инцидента, се установява, че пътното платно е съставено от 2 ленти за движение
във всяка посока, разделени с единична прекъсната линия, като липсва вертикална пътна
маркировка в района.
От анализа на данните, според вещото лице В., може да се определи мястото,
където е възникнало първоначалното съприкосновение между превозните средства, а именно
по дължина на пътното платно- на път II- 79 в района на км. 82+500, считано по посока на
движение на двете превозни средства, а по ширина на пътното платно - на около 4,40 метра
вляво от десния край на път II- 79, считано по посока на движение на лек автомобил
“Мерцедес С320”, peг. № А **** МС.
Според вещото лице В., от техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства, може да направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил “Мерцедес С320”, peг. № А **** МС, който навлиза
в лентата за насрещно движение, вследствие на което настъпва удар с насрещно движещия
се лек автомобил “Киа Спортидж”, рег. № А **** РВ, като водачът на Мерцедеса се е движел
със скорост, при която не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на
превозното средство при внезапно възникнала опасност- наличието на дървета върху
пътното платно.
Съгласно снимките от „Google maps“, които отразяват мястото на процесното
ПТП, липсва указателна вертикална пътна маркировка, като по делото липсва и скица
(схема) на организация на движението в процесния пътен участък и към момента на
настъпване на произшествието. При липсата на знаци, които да ограничават скоростта,
максимално позволената такава при движение по извънградски път е 90 км/час.
На въпроса за определяне на скоростта на движение на двата автомобила при
настъпване на процесното ПТП, вещото лице В. сочи, че в експертната практика скоростта
на превозните средства може да бъде определена по няколко метода. В конкретния случай
обаче, с оглед данните по делото, вещото лице разполага само със свидетелските показания
на Д. С., според които лек автомобил “Мерцедес С320”, с peг. № А **** МС се е движел с
около 80-90 км/час. Посочено е, че по делото липсват данни, чрез които да се определи
аналитично скоростта на движение на лек автомобил “Киа Спортидж”, с рег. № А **** РВ.
И доколкото взаимното разположение на превозните средства се намира в пряка и
функционална зависимост от техните скорости на движение, то същото също не може да
бъде определено.
Вещото лице В. сочи, че тъй като от данните по делото (свидетелските показания
и извършения анализ) се установява, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на
денонощието, на прав пътен участък, то при тези условия - движение в нощни условия, на
къси светлини, на прав пътен участък, водачите на двете МПС са могли да възприемат на не
по-малко от 200 м., при условията без препятствия, ограничаващи видимостта им.
Вещото лице приема, че по делото няма данни за препятствия ограничаващи
видимостта на водача на лекия автомобил “Мерцедес С320”, с peг. № А **** МС, съгласно
свидетелските показания на свидетеля Д. С..
Според експерта, съгласно методите и формулите за изчисляване за определяне на
опасната зона на лек автомобил “Мерцедес С320”, с peг. № А **** МС при скорост на
движение 80 км/ч. същата е 75,27 метра, а при скорост на движение 90 км/ч. - 89,64 метра. За
целите на експертизата вещото лице В. е направил справка в официалния каталог за марка
„Мерцедес“, за да види фабричното оборудване на ляв и десен фар на процесния лек
автомобил “Мерцедес С320”, с peг. № А **** МС с рама № WDB2200651A102413, от която
установил, че автомобилът е оборудван с ксенонови фарове. И доколкото процесното ПТП е
настъпило в тъмната част на денонощието на прав участък без осветление, то осветеността
на пътното платно пред автомобил, оборудван с ксенонови фарове, на къси светлини от
5
дясно е 91 метра, а от ляво /пред водача/ е 60 метра.
Тъй като по делото липсват данни къде и как са били разположени падналите
дървета на пътното платно- в коя част на осветеността пред автомобила, вещото лице В.
сочи, че безопасната скорост на движение на ППС Мерцедес, при която не би настъпил удар,
ако дърветата са били разположени от средата на пътното платно и в лентата за насрещно
движение, спрямо ориентацията на лек автомобил “Мерцедес С320” е 67,61 км/час. Също
така определя, че безопасната скорост на движение на ППС Мерцедес, при която не би
настъпил удар, ако дърветата са били разположени от средата на пътното платно и надясно,
спрямо ориентацията на лек автомобил “Мерцедес С320” е 90,25 км/час. Предотвратимостта
на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение
в момента на възникване на опасността.
Вещото лице В. дава заключение, че водачът на лек автомобил “Мерцедес С320”, с
peг. № А **** МС е имал възможност да предотврати произшествието при движение със
скорост, при която превозното средство ще спре в рамките на опасната зона при внезапно
възникване на опасност /наличие на дървета на пътното платно/. При липсата на дървета на
платното водачът на “Мерцедес С320” е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако с избора на скорост и органите за управление а МПС е
запазил праволинейното си движение в пътната лента в посока гр. Средец.
Според анализът на вещото лице на уврежданията на двете превозни средства,
както и на техните деформации, дават основание да с приеме, че всички увреждания по лек
автомобил “Киа Спортидж”, с рег. № А **** РВ са във връзка с механизма на изследваното
ПТП.
Съгласно заключението, след като вещото лице се е запознало с материалите по
делото и вземайки предвид представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа
на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, стойността на
разходите за възстановяване на щетите по лек автомобил “Киа Спортидж”, с рег. № А ****
РВ изчислени по средни сервизни цени към датата на ПТП са в размер на 37 383,53 лева, а
изчислена по цени на алтернативни доставчици е 35 888,06 лева.
При така установената фактическа обстановка, Съдът, намира следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, в случаите когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност".
Основателността на предявения иск се обуславя от установяване при условията на
главно и пълно доказване на следните факти:
1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения,
настъпило застрахователно събитие и плащането по него на обезщетение за настъпили
вреди;
2) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно (субективният
елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се
презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване). и
противоправно поведение, както и наличието на причинна връзка между поведението на
деликвента и настъпилите вреди ;
3) наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника.
6
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки
на исковата претенция.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
възраженията си - възражение си за липса на вина у водача на застрахованото при него МПС
(което е свързано с оборване на законовата презумция по чл. 45, ал.2 от ЗД), възражението
относно механизма на настъпване на процесното ПТП, вкл. разположението на пътната
маркировка, наличието на препятствие на пътя; направеното възражение за съпричиняване;
възражението относно размера на претърпените вреди както и възражението, че част от
посочените повреди са причинени от друго ПТП.
Установи се по делото, че към настъпване на вредоносното събитие- ПТП е налице
застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото
лице, наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ между ответника и делинквента.
С оглед направеното оспорване от ответника, с твърдения, че от една страна не
настъпило изобщо ПТП, а от друга страна, настъпило е ПТП, но при друга фактическа
обстановка, Съдът приема, че фактически се оспорва механизма на процесното, описано в
искова молба ПТП, съответно дали всички вреди, за които ищецът твърди, че е заплатил
застрахователно обезщетение са във връзка с това ПТП.
С оглед показанията на разпитания свидетел, приложения протокол за ПТП, както и
заключението на вещото лице по САТЕ, изготвено и след запознаване с приложения като
веществено доказателство снимков материал, вкл. и представен от ответника, Съдът намира,
че по делото се доказа настъпването на процесното ПТП, т.е общото възражение от
ответника, че така описано ПТП е настъпило, е неоснователно.
Съдът цени представения констативен протокол за ПТП с материални щети,
изготвен на основание чл. 2, ал.1, т.2 вр чл.4 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд във връзка с чл. 125 от ЗДвП, като официален свидетелстващ
документ в частта относно пряко възприетите от служителите на МВР факти и
обстоятелства, в случая касаещи основно разположението на автомобилите, установено от
служителите на МВР, участниците в ПТП, нанесени вреди, доколкото това са фактите,
непосредствено възприети от служителят, изготвил констативния протокол. В тази част
протоколът за ПТП се ползва с материална доказателствена сила (така и решение
20/22.03.2017 г. по гр. дело 50128/2016 г., ГК, III ГО на ВКС). Материалната
доказателствена сила не обхваща механизма на настъпване на ПТП, вкл. и посочените в
схемата, която е част от констативния протокол, място на настъпване на удара, точно място
на движение на автомобили при настъпване на ПТП, доколкото се касае за изводи на
длъжностно лице, които са извън удостоверителната му функция.
По делото, от протокола за ПТП от 29.03.2023 г. се установява самоличността на
двамата водачи, участвалите в ПТП МПС, мястото, деня и часа на инцидента.
Както е посочено и решение № 136 от 07.08.2024 г. по т. д. № 338/2023 г., ТК, ІІ ТО
на ВКС, в практиката на ВКС, е застъпено становището, че когато отразеният в протокола
факт съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление
се възпроизвежда от съставителя на документа.
Поради това и Съдът съобразява в конкретната хипотеза и, че протоколът за ПТП от
29.03.2023 г. е подписан от двамата водачи, вкл. и от водача на лекия автомобил Мерцедес
без забележки, поради което и го кредитира и относно удостоверените неизгодни факти за
виновния водач, вкл. и описания механизъм на процесното ПТП.
Водачът на лекия автомобил Мерцедес – С., е разпитан и като свидетел в съдебното
производство, като изцяло потвърждава описаният механизъм на ПТП.
7
По тези съображения, Съдът намира, че по делото се доказа, че процесното ПТП е
настъпило именно в резултат на навлизането на управлявания от същия лек автомобил
Мерцедес в насрещната лента за движение на двулентов път, при което се достига до удар в
насрещно движещия се лек автомобил Киа, след което и двата автомобила излизат извън
своята лента за движение.
Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице, доколкото същото е
изследвало разположението на автомобилите, така както е описано в протокола за ПТП от
посетилите мястото на ПТП служители на КАТ-Пътна полиция относно местоположението
на участниците в ПТП след удара, в която част протоколът за ПТП се ползва с материална
доказателствена сила.
По тези съображения, Съдът приема, че се доказа и описаният в исковата молба от
ищеца механизъм на процесното ПТП – същото е резултат на нарушение на правилата в
Закона за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил Мерцедес Деан С.
– нарушение чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл. 44, ал.2 от Закона за движение по пътищата.
Разгледани в съвкупност, тези правила създават забраната при движение на пътно платно с
двупосочно движение, когато платното за движение има две ленти, на водача на пътно
превозно средство да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне, като обаче ако разминаването на насрещно движещите се
пътни превозни средства не може да се извърши безопасно поради наличието на
препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е
длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства. Това предписано поведение следва от общото задължение за всеки водач
по чл. 20, ал.2 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движението да се съобразява с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
вкл. със задължението на водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението.
В конкретния случай Д. С., видно и от показанията му пред Съда, след възприемане
на препятствие на пътното си платно – паднали дървета (което не е внезапно възникнало
препятствие, а препятствие, за което същият би имал достатъчна видимост, ако се движеше
със съобразена за часа на денонощието скорост – съобразяване, че движението е по
неосветен двулентов път, като поради движението на къси светлини, с оглед заключението
на САТЕ видимостта му е ограничена до 60 метра – в областта пред водача и до 90 метра –
вдясно от водача) е предприел маневра, при която е навлязъл в пътното платно на насрещно
движещия се автомобил. Водачът С. заяви, че преди маневрата е възприел и насрещно
движещия се автомобил, „но се надявах, че ще се разминем“. Следователно, същият е
възприел маневра да избегне удар в намиращи се в неговата лента (видно от показанията на
свидетеля, същият използва понятието „платно“, в смисъла на „пътна лента“ съгласно
дефиницията на §6, т.2 от ДР на ЗДвП - "Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана
или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в
една посока едно след друго) дървета, като обаче е предизвикал удар с насрещно движещия
се автомобил, който преди това е имал възможност спокойно да възприеме, резултат от
недобра преценка на всички фактори, които оказват влияние върху пътя, в случая -
скоростта на движение на двата автомобила и разстоянието между тях при предприемане на
маневрата „заобикаляне“.
С оглед установената т.нар опасна зона на лекия автомобил Мерцедес, при движение
с 80 км/час и 90 км/час, съответно 75,27 м. и 89,64 метра, и установената осветеност на
пътното платно от фаровете на лекия автомобил Мерцедес – 60 м. пред водача и до 90 метра
– вдясно от водача, следва, че водачът на лекия автомобил Мерцедес не е съобразил
скоростта си и с още един фактор – действителната осветеност пот фаровете на собствения
му лек автомобил, която би му осигурила възможност да съобрази движението си със
състоянието на собственото си платно за движение. Самият свидетел С. заявява, че
8
„фаровете на Мерцедеса бяха някакви такива, слаби“. С оглед изводите на вещото лице, при
движение с 80-90 км/час водачът на лекия автомобил Мерцедес няма как да реагира съгласно
правилата на ЗДвпП на препятствие на пътя, което се намира пред него –„две-три дървета,
по около 30-40 см“, „вероятно дърва за огрев“, т.е не е голямо, високо препятствие, което
може да бъде възприето по-рано (вече бе посочено, че осветеността пред водача с
монтираните на конкретния модел Мерцедес фарове е 60 м., а опасната зона е между 75,27 м.
и 89,64 метра).
Поради това са налице всички предпоставки по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на застрахования при ответника водач.
Аргументите на ответното дружество, че в случаят процесното ПТП е причинено и
от водача на лекия автомобил Киа, тъй като същият не е спазил максимално разрешената
скорост - нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, и съответно чл. 48 от ЗДвП, регулиращ
движение на кръстовище на равнозначни пътища, т.е че е налице съпричиняване, са
неоснователни и недоказани.
На първо място, напълно неотносими са твърдения за нарушението на чл. 48 от
ЗДвП, тъй като в случая процесното ПТП е настъпило на прав участък, на двулентово пътно
платно с двупосочно движение.
Не се събраха никакви доказателства от ответника, чиято е доказателствената
тежест, че е налице нарушение на ограниченията на скоростта от страна на водача на лекия
автомобил Киа.
Относно довода, че водачът на лекия автомобил Киа също е допринесъл чрез
нарушаване на чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, тъй като ПТП е резултат от заобикаляне на
дървета на платното за движение, които и водачът на лекия автомобил Киа е могъл да види и
ако беше съобразил скоростта си с това препятствие, нямаше да настъпи ПТП с насрещно
движения се Мерцедес, тъй като водачът на лекия автомобил Киа би спрял, съответно
намалил скоростта си, и двата автомобила биха се разминали, Съдът намира същият за
неоснователен:
Както е посочено и в решение № 60126 от 19.11.2021 г. по т. д. № 1999/2020 г., ТК, І
ТО на ВКС, и цитираната там практика изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото
лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е
допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. При определяне
на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на
делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки
един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В конкретния случай, по делото не се установи, както бе посочено по-горе, водачът
на лекия автомобил Киа да е нарушил правилата за движение. Не се установи да се е движил
с превишена скорост, над приложимите за района 90 км/час (така заключението на САТЕ,
доколкото в района няма въведени специфични правила). Не се установя същият да е
предприемал маневра, довела до навлизане на лентата за насрещно движение.
Действително, съгласно общото си задължение по чл. 20 от ЗДвП, всички водачи
следва да се съобразяват с всички фактори, които могат да окажат влияние върху
движението. В тежест обаче на ответника бе да докаже, че водачът на лекия автомобил Киа
е възприел падналите дървета в лентата за насрещно движение (т.е препятствие, което не се
намира в неговото платно за движение), предвид движението в тъмната част на
денонощието по неосветен път, и че не е предприел необходимите маневри, вкл. да намали
скоростта, за да осигури възможност водача на лекия автомобил да ги заобиколи. Такова
доказване не бе проведено по делото.
9
Напротив, от подробно анализираните показания на водача на лекия автомобил
Мерцедес се установява, че именно той е създал внезапно, непредвидимо препятствие на
пътя на лекия автомобил Киа, като е напуснал собствената си лента за движение.
Поради това и възражението за съпричиняване остана недоказано.
Недоказано остана и възражението, че констатираните по увредения лек автомобил
повреди са настъпили в резултат на друго ПТП. От показанията на свидетеля С., от
описанието на непосредствено възприетите от органите на КАП-Пътна полиция повреди по
автомобилите и от заключението на САТЕ, Съдът приема, че се доказа при условията на
пълно главно доказване, че описаните в опис –заключение вреди, въз основа на които
ищецът като застраховател е определил и изплатил застрахователно обезщетение, са
настъпили в резултат на описаното ПТП.
Изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в посочения размер не е
спорно между страните и се установява от представените доказателства.
По изложените съображения, Съдът намира, че са доказани са всички предпоставки
за възникване на регресното право на ищеца - настъпилото събитие се определя като ПТП;
ПТП е покрит от конкретната полица застрахователен риск; механизмът на ПТП и събраните
по делото доказателства сочат, че се дължи на виновно (и с оглед необорена презумция по
чл. 45, ал.2 от ЗЗД); противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована по договор с ответното дружество; щетите са настъпили в резултат на това
ПТП, налице е причинна връзка между поведението на водача Д. И. С. и настъпилите вреди.
Ответникът ЗАД “ДаллБог: Живот и Здраве” АД се е съгласил да отговаря за
вредите, причинени при използването на лек автомобил марка „Мерцедес Ц320”, с peг. № А
**** МС, съгласно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
По отношение обема на отговорността на ответника, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, следва да се има
предвид следното: по аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност (каквито хипотези не са налице), се извежда принципът за реална
обезвреда на вредите на застрахованото имущество. В приложението му, при настъпване на
застрахователно събитие - покрит риск по договор за имуществено застраховане, дължимото
обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на претърпяната вреда към
момента на настъпване на събитието.
Застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение, но само доколкото това обезщетение не надвишава
размера на действително претърпените вреди.
С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009 г. на І-во ТО, ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК и представляващо уеднаквена практика на ВКС, е прието, че при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът, следва
да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ сочи, че действителна застрахователна стойност е
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество, а за възстановителна, съгласно ал. 2 на същия текст, стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
По приложението на чл. 411 КЗ, аналогичен с чл. 213 КЗ (отм.), съотв.чл.чл. 402 ТЗ
(отм.) е постановено и решение № 37/23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., I ТО на ВКС. В него
се приема, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 402
10
ТЗ ( отм.) се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностният адекват на претърпяната от осъществяване на застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент.
От представената по делото застрахователна полица по застраховка „Каско“ се
установява, че застрахователната стойност на лекия автомобил Киа е 49 000 лева.
Не се спори, че това е действителната пазарна стойност на автомобила към този
момент.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно - автотехническата експертиза,
стойността по пазарни цени на необходимите ремонтни дейности за възстановяване на лек
автомобил Киа към момента на настъпване на застрахователното събитие е 37 383,53 лева, а
стойността на ремонтните дейности при алтернативни доставчици към датата на ПТП за
привеждането му в състоянието отпреди настъпване на ПТП е 35 888,06 лева.
По делото липсват приложимите към договора за имуществена застраховка Атокаско
Хит общи условия, от които да се установи налице ли са специални правила за
застрахователя по застраховката Каско за обявяване на тотална загуба на сухопътно
превозно средство, поради това следва да се приложат общите правила на кодекса на
застраховането.
Съгласно чл. 390, ал.2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
от действителната му стойност.
В конкретната хипотеза се установява, че 70 % от разходите за възстановяване на
увредения лек автомобил възлизат на 34 300 лева, т.е налице е тотална щета, независимо коя
стойност за определяне на разходите за ремонт бъде използвана.
Поради това и застрахователят по имуществената застраховка Каско дължи
обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност
на МПС, което обезщетение е трябвало да бъде намалено със стойността на запазените
части, които застрахованият задържа.
В конкретния случай е определено и заплатено застрахователно обезщетение в размер
на 32 000 лева (в този размер следва да се включат дължимите незаплатени три вноски от
застрахователната премия от застрахованото лице и направената отстъпка), който размер е
под определената застрахователна стойност (липсват данни за наличие на запазени части).
До този размер и ищецът като застраховател по имуществена застраховка се е
суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност на деликвента, доколкото това обезщетение не надхвърля обема на
действително претърпените вреди.
Основателна е и претенцията за разноски в размер на 25 лева – обичайни разноски за
определяне на застрахователното обезщетение.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 31.05.2024 г. до окончателното
изплащане, предвид обусловеността му от изхода на спора по иска за главното вземане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който е направил разноски по
делото за платена държавна такса в размер на 1 281 лв., депозит за вещо лице 300 лв.,
депозит за свидетел - 40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 850 лв., общо
разноските възлизат на 5 471 лева.
11
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг Живот и
Здраве“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“
№ 1 да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 по иск с правно
основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 32 025 лв. - изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ********** във връзка със застрахователна полица
№: Е23600001626 по застраховка „Автокаско Хит“ по повод ПТП, настъпило на 29.03.2023
година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 31.05.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените по делото разноски в размер 5 471 лева.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12