№ 213
гр. Бургас, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100502089 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от АНД. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв.
Елка Делчева - САК, със съдебен адрес: гр. Бургас, к/с ,,Изгрев“, бл.43, вх. *,
ет.2, ап.3, против Решение №261019 от 27.07.2021г., постановено по гр.д.
№769/2021г. по описа на Районен съд-Бургас, в частта, с която съдът е осъдил
ответника да заплати на СТ. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к.
,,И.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на
действия на ответника, изразяващи се в подаване на сигнали и заявления
против ищеца в полицията, които са довели до неговото дискредитиране и
злепоставяне пред съседи, полицейски служители, прокурори и други
длъжностни лица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 240 лева,
представляваща част от направените от ищеца разноски по делото, съответна
на уважената част от иска.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение, като
счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
1
материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че съдът допуснал
нарушения при преценката на събраните по делото доказателства. Посочва,
че подаването на сигнали за евентуални нередности, извършени от страна на
въззиваемия в качеството му на домоуправител, не означавало, че последният
бил дискредитиран и злепоставен. Направен е анализ на събраните по делото
гласни доказателства. Заявява, че не се установило наличието на причинно-
следствена връзка между действията на ответника (въззивник) и твърдените
от ищеца (въззиваем) последици. Посочва аргументи, че изразяването на
мнение, съдържащо негативна оценка за определена личност, не съставлявало
противоправно поведение, доколкото не се засягало неговото достойнство.
Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, с която предявеният иск е
уважен частично до размера от 1000 лева - обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди. Претендира се присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия
СТ. П. П., чрез адв. Сава Каров - БАК, в който се оспорват наведените в
жалбата доводи. Излага се становище относно причинно- следствената връзка
между подадените от въззивника сигнали до полиция и прокуратура и
претърпените от въззиваемия неимуществени вреди. Развиват се съображения
във връзка с направеното от въззивника особено искане. Иска се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
решение- потвърдено като правилно и законосъобразно. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се направените пред въззивната
инстанция разноски.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от
СТ. П. П., чрез адв. Сава Каров - БАК против Решение №261019 от
27.07.2021г., постановено по гр.д.№769/2021г. по описа на Районен съд-
Бургас в отхвърлителната част и частта за разноските. Излагат се
съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в
обжалваната част. Посочва се, че съдът следвало да определи обезщетението
за претърпени неимуществени вреди ,,по справедливост“. Навеждат се
твърдения за шиканиране развитието на делото от страна на ответника. Иска
се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени
изцяло исковите претенции. Претендира се присъждане на направените в
2
производството пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски.
В предвидения законов срок е постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба от АНД. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. Елка Делчева -
САК, с който същата се оспорва изцяло. Твърди се, че ищецът по никакъв
начин не доказал причиняване на каквито и да било неимуществени вреди.
Излагат се съображения във връзка с изложените твърдения за присъдени в
полза на ответника разноски и приравняването им като обезщетение за вреди.
Подчертава се, че професионалният статус на ищеца като а. не бил засегнат от
съответните действия по подаване на сигнали до компетентните органи. Иска
се решението на районния съд да бъде потвърдено в отхвърлителната част,
както и в частта за разноските. Поддържа се направеното с въззивната жалба
особено искане.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по
чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирани лица и са процесуално
допустими.
Производството пред Районен съд – Бургас е с правно основание чл. 45
от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че страните живеят в един и същи вход на блок
43, находящ се в ж.к. „Изгрев“ гр. Бургас. Също така е безспорно, че
въззивникът-ищец С.П. е бил избран за управител на етажната собственост на
входа. Както се твърди в исковата молба, от този момент нататък е започнал
конфликтът между двата, който ищецът обяснява с обстоятелството, че
ответникът е син на предишния управител на етажната собственост, което е
оспорено от показанията на свидетелката С. Ф. – м. на ответника.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на
датите 23.10.2018 г., 21.01.2019 г. и 14.04.2020 г. по повод подадени заявления
от ответника А.Г. са образувани три преписки на РП – Бургас по повод
подадените заявления. В тях въззивникът-ищец е посочен като извършител на
неправомерни действия, като Районна прокуратура – Бургас е постановила
отказ за образуване на досъдебни производства. Няма спор, че образуваните
проверки са свързани с действия от страна на полицията, призоваване на
ищеца, като по две от тях същият е дал показания, а по третата е отказал да
3
даде такива. Представено е АНД №2066/2020 г. на БРС, образувано по жалба
на П. срещу наказателно постановление №954/18.05.2020 г. на заместник
кмета на Община Бургас, с което на лицето е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева по чл.8 ал.1 т.3 от Наредба за опазване
на обществения ред на територията на Община Бургас за това, че на
21.03.2020 г. и 22.03.2020 г. е положил маркировка с бяла боя наподобяваща
пешеходна пътека тип „зебра“ върху уличното платно пред вход 7 на блок 43,
ж.к. „Изгрев“. С решение по горното дело, постановено на 29.10.2020 г. БРС е
отменил наказателното постановление, тъй като е приел, че не е доказано
авторството на деянието от страна на С.П..
Първоинстанционният съд е събрал доказателства по делото, разпитал е
свидетели, изяснил е делото от фактическа и правна страна и е достигнал до
изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.
Пред първата инстанция са разпитани трима свидетели – К. К. – к. на
С.П., Д. П.а – с. на ищеца и С. Ф. – м. на А.Г.. От показанията на свидетеля К.
се установява, че ищецът, бидейки а. в гр. Бургас и работейки в сферата на
наказателното право, се познава с голяма част от полицаите в града. Споделил
му е, че при разпитите отношението на полицаите е било лошо, държали са се
зле с него. Притеснявало го е обстоятелството, че го викат в полицията,
включително и в прокуратурата, че твърде много хора са били запознати с
проблемите му. Свидетелят твърди, че при снемане на обясненията в стаята
има поне трима полицаи и всеки един от тези трима е запознат с цялото
съдържание на преписката. Това води до разпространяване на
обстоятелствата предмет на сигналите, което продължава и в деловодството
на прокуратурата.
Свидетелката П.а заявява, че до избирането на с. й за домоуправител не
са имали никакви конфликти със семейството на ответника. Дала е показания
за това, че през месец февруари 2019 г. е разбрала от съседи, че м. й е търсен
от полицаите да му връчат призовка в качеството му на физическо лице.
Според свидетелката Ф. с. й не е имал конфликти с домоуправителя, а
тя самата никога не е била домоуправител, а само за кратък период време е
съхранявала парите на етажната собственост.
За да постанови обжалвания резултат първостепенния съд е изложил
4
мотиви, че макар всеки гражданин на страната да има право да подава жалби
и сигнали до надлежните държавни органи, което е безспорно, в случая
незаконосъобразността произтича от обстоятелството, че с действията си
ответникът е вменил неоснователно извършване на неправомерни действия от
страна на ищеца. Този краен извод на съда, както беше отбелязано по-горе, се
споделя от настоящата съдебна инстанция. Налице са предпоставките на чл.45
от ЗЗД и връзката между тях – противоправно поведение, неимуществена
вреда и причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
Неоснователни са изложените оплаквания във въззивната жалба,
изброени по-горе. Без значение е естеството на работата на въззивника-ищец
и обстоятелството, че има работа с полицията, тъй като е различно качеството
в което страната присъства в поделенията на МВР. В този смисъл е налице
дескридитация и злепоставяне по отношение на ищеца. Налице е и причинно-
следствена връзка по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Що се отнася до насрещната въззивна жалба, същата касае
приложението на чл.52 от ЗЗД, съгласно който обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът като
съобрази поведението на ответника и неговата тежест спрямо разпоредбата на
закона намира, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението от 1000 лв. е адекватен спрямо осъщественото непозволено
увреждане. В този смисъл обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на направените искания за присъждане на разноски по
чл.78 от ГПК, настоящата съдебна инстанция намира, че същите следва да
останат между страните така, както са направени с оглед на постановеният
резултат по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261019 от 27.07.2021г., постановено по гр.
дело №769/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6