Р Е Ш Е Н И Е №
260392
гр.
Сливен, 28.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 307 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2159,01 лв., представляваща недължимо
платени суми по Договори за кредит № ********** от 08.07.2016 г., 12.08.2016
г., 09.09.2016 г., 10.2016 г., 10.11.2016 г., 12.2016 г., 01.2017 г., 02.2017
г., 03.2017 г., 04.2017 г., 20.05.2017 г., 18.06.2017 г., 17.07.2017 г.,
17.07.2017 г., 16.08.2017 г., 22.09.2017 г. и 22.10.2017 г., сключени между
ищеца П.К.Г. и ответното дружество „4финанс“ ЕООД, поради изначална липса на
основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 08.07.2016 г. сключил с ответника
Договор за кредит № ********** със заемна сума от 200 лв. Срокът на договора
бил 30 дни при фиксиран ГЛП от 40,94 % и ГПР от 49,60 %, като общата сума,
която следвало да върне ищецът, била в размер на 257,99 лв. В договора било
уговорено, че кредитополучателят дължи и такса за експресно разглеждане в
размер на 51,26 лв. На 07.08.2016 г.
ищецът получил допълнително сумата от 242 лв., тъй като от поискания от
него допълнителен кредит била приспадната сумата от 58 лв., представляваща
такса за отсрочване на изпълнението. На 12.08.2016 г. ищецът получил чрез
онлайн платформата на ответното дружество нов договор със същия номер, в който
било посочено, че сумата по отпуснатия кредит е 500 лв., при фиксиран ГЛП от
40,89 % и ГПР от 49,90 %, като общата сума, която следвало да върне ищецът, била
в размер на 626,31 лв. Било посочено също, че ищецът дължи и такса за експресно
разглеждане в размер на 113,53 лв. Излага, че впоследствие на 06.09.2016 г. и
още тринадесет месеца след това заплащал на ответното дружество суми от по 140
лв. месечно, като му били изпращани нови договори за кредит със същия номер без
ищецът да е получавал суми по тях.
Твърди, че договорите са нищожни, поради противоречие
с императивни норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма, не е налице съществен елемент от съдържанието им, а именно ГПР по
кредита, тъй като същият е посочен грешно и е над максимално установения по
ЗПК. Излага още, че таксата за експресно разглеждане не се дължи на основание
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, заплатена е при начална липса на основание и реално такава
услуга не е предоставена. Същото твърди и за таксата за отсрочване на
изпълнението, за която ищецът е заплатил общо 2018 лв. Ищецът излага, че
посочените клаузи за такси са неравноправни и нищожни, заплатените въз основа
на тях суми са печалба за кредитора, надбавка над главницата, която се плаща
периодично и следва да е част от ГЛП и ГПР. Ищецът твърди също, че договорите
за кредит са нищожни поради липса на съществени елементи от съдържанието им, а
именно погасителен план, както и наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора и условията за упражняването на правото. Евентуално
излага, че договорите са унищожаеми, тъй като ищецът се е намирал в крайна
нужда, за да задоволи нуждите на семейството си от храна и битови разходи от
неотложен характер, както и че е сключен при явно неизгодни условия, предвид
обстоятелството, че ответникът е получил печалба от 2159,01 лв. при отпусната
заемна сума от 500 лв.
На изложените основания моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключения
Договор за кредит № ********** от 08.07.2016 г., като излага, че при
сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Излага, че на
20.07.2016 г. ищецът е изтеглил допълнителна сума по същия договор, с което
заемната сума е станала в размер на 500 лв., а общият размер на задължението -
626,31 лв. Описва, че на няколко пъти ищецът е упражнил правото си да удължи
падежната дата на договора като е заплащал неколкократно суми от по 140 лв., а
окончателно е погасил задължението си по договора на 18.11.2017 г. Оспорва
твърденията на ищеца за нищожност на договора за кредит на всички изложени от
него основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма,
изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, а уговорените и
заплатени от ищеца такси за експресно
разглеждане и за удължаване на падежната дата не представляват разход по
смисъла на чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и не противоречат на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Твърди, че договорът е със срок от 30 дни, в които следва да бъде
погасен изцяло, поради което не е изплащан на вноски и не е създаван
погасителен план, както и че правото на отказ на ищеца от договора е описано в
т. 8.1 от Общите условия. Оспорва и евентуалната претенция за унищожаемост на
договора с твърдения, че страните са равнопоставени и ищецът не е бил принуден
от ответника да сключи договора. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане
на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се
от пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли съда да го
уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното
дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя
пълномощник писмена молба, с която моли да не се дава ход на делото, евентуално
за срок за представяне на писмена защита.
И двете
страни са представили подробни писмени защити по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените
доказателства по делото, че по силата на Договор за кредит № ********** от 08.07.2016 г. ответникът предоставил в
заем на ищеца сумата от 200 лева, за срок от 30 дни, при фиксиран лихвен
процент - 40,94 % и ГПР - 49,60 %. В Договора било предвидено и заплащане на
такса експресно разглеждане в размер на 51,26 лв., като общата дължима сума
била в размер на 257,99 лв.
На 20.07.2016 г. между страните бил сключен нов
Договор за кредит със същия № **********, по
силата на който на ищеца била отпусната допълнителна сума от 300 лв. Така
главницата по договора била в общ размер на 500 лв. при лихвен процент от 40,89
% и ГПР - 49,90 %. Таксата за експресно разглеждане била в размер на 113,53 лв.
Общо сумата от 626,31 лв. по договора, от които 500 лв. - главница, 12,78 лв. -
договорна лихва и 113,53 лв. - такса експресно разглеждане, била дължима до
07.08.2016 г.
На 12.08.2016 г., 09.09.2016 г., 10.10.2016 г.,
10.11.2016 г., 08.12.2016 г., 10.01.2017 г., 15.02.2017 г., 22.03.2017 г., 21.04.2017
г., 20.05.2017 г., 18.06.2017 г., 17.07.2017 г., 16.08.2017 г., 22.09.2017 г. и
22.10.2017 г. на ищеца била начислена 15 пъти такса „отсрочване на задължение“
под формата на Договори със същия № ********** в размер на по 140 лв. всяка или
общо 2100 лв.
Видно от заключението на допуснатата по
делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено, обективно и кореспондиращо с останалите събрани писмени
доказателства, ищецът е заплатил на ответното дружество сума от общо 2741 лв.,
последната част от която е заплатена на 18.11.2017 г., с която е погасил
главница в размер на 500,00 лв., договорна лихва за периода от 08.07.2016 г. до
07.08.2016 г. в размер на 12,78 лв., такса експресно разглеждане в размер на
113,53 лв., наказателна такса в размер на 14,70 лв. и такса „отсрочване на
задължение“ в размер на 2100 лв.
Изслушана в о. с. з. вещото лице
пояснява, че ако в изчисленията се включат договорната лихва и таксата за
експресно разглеждане действителният процент на ГПР възлиза на 307,354 %, а ако
се включат и наказателната такса и таксата за отсрочване, този процент би
нараснал още.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2159,01
лв., представляваща недължимо платена сума по недействителни Договори
за кредит № ********** от 08.07.2016 г., 20.07.2016 г., 12.08.2016 г.,
09.09.2016 г., 10.10.2016 г., 10.11.2016 г., 08.12.2016 г., 10.01.2017 г., 15.02.2017
г., 22.03.2017 г., 21.04.2017 г., 20.05.2017 г., 18.06.2017 г., 17.07.2017 г.,
16.08.2017 г., 22.09.2017 г. и 22.10.2017 г., сключени между ищеца П.К.Г. и
ответното дружество „4финанс“ ЕООД, поради изначална липса на основание.
Предявеният
иск е процесуално допустими.
Разгледан
по същество, съдът го намира за изцяло
основателен и доказан.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени
доказателства по делото и заключението на СИЕ, че между страните е възникнало
правоотношение по договори за потребителски кредит с един и същ № ********** от
08.07.2016 г. и 20.07.2016 г., по който ищецът е усвоил сума от общо 500 лв. На
датите 12.08.2016 г., 09.09.2016 г., 10.10.2016 г., 10.11.2016 г., 08.12.2016
г., 10.01.2017 г., 15.02.2017 г., 22.03.2017 г., 21.04.2017 г., 20.05.2017 г.,
18.06.2017 г., 17.07.2017 г., 16.08.2017 г., 22.09.2017 г. и 22.10.2017 г. ищецът
е заплащал такса „отсрочване на задължението“
в размер на по 140 лв. всяка или общо 2100 лв., под формата на сключени
нови договори за кредит със същия номер. За погасяване на задължението си по
Договорите за кредит с № ********** ищецът заплатил общо 2741 лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла
на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание
за недействителност на договорите за кредит, свързано с изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва
да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в Договора за кредит от
20.07.2016 г. и следващите е посочено единствено, че той е във фиксиран размер
от 49,90 %, а пък лихвата е 40,89 %. Не става ясно какво представлява разликата
между горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвидена и такса
за експресно разглеждане на документи, което поставя потребителя в положение да
не знае в какъв размер точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в
това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание. Нещо повече, както се установи от изслушването
на вещото лице по допуснатата СИЕ по делото, действителният ГПР по процесните
договори е повече от 307,354 % и е в пъти над максималния праг на ГПР, установен
в чл. 19, ал. 4 ГПК.
Друго основателно възражение на ищеца е за неспазени
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - липса на посочване в договора на
условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният
процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е останал непроменен, в
самия договор липсва информация за това как се изчислява или за начина, по
който е формирана договорната възнаградителна лихва. Няма никакво значение дали
лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят
изисква в договора да са посочени условията за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се
направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от
кредитора фиксиран размер от 40,89 %, поради което е налице нарушение на
горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
По отношение на
възнаградителната лихва също се прави възражение за нищожност, поради
противоречие с добрите нрави, което се явява основателно. В договора е
предвидена възнаградителната лихва в размер на 40,89 %, който надвишава
трикратния размер на законната лихва и оттук тази клауза се явява нищожна.
Клаузата в процесните Договори за
кредит, с която е уговорено, че заемателят дължи плащане на такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 113,53 лева, е
нищожна поради нейната неравноправност. Тази такса е уговорена в договора, едва
след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора
се задължава да плати такса, която е във фиксиран размер - 113,53 лв., или в
случая почти 1/4 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл.
144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането
на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора. Така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл.
144, т. 9 ЗЗП и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка
на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса
представлява и скрит разход по договора за паричен заем, който привидно е
уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели
реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Неравноправна
е и уговорената клауза за отсрочване на задължението
чрез заплащане на допълнителна такса от страна на потребителя при удължаване на
падежа. Същата не отговаря на изискването за добросъвествост и нарушава
равновесието между правата и задълженията на търговеца и на потребителя. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна
такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило
потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на
разпоредбите на Закона за защита на
потребителите.
По
изложените съображения процесните договори за потребителски кредит са недействителни на основание чл. 22 ЗПК, поради което и
съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане единствено
на предоставения му заем в размер на сумата от 500 лева, а разликата в размер
на 2241,00 лв., която е заплатена
над размера на получения кредит, се явява недължима, като получена при начална
липса на основание. Тъй като ищецът претендира по-ниска сума от 2159,01 лв., то
и искът следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер. Присъдената сума
се дължи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото
това е законна последица от уважаването на осъдителната претенция.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 286,36
лева, от които 86,36 лева - заплатена държавна такса и 200,00 лева -
депозит за вещо лице.
Видно от
договора за правна защита и съдействие (л. 114 от делото), пълномощникът на
ищеца е оказал безплатно адвокатска помощ. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
процесуалния представител на ищеца сумата от 381,13 лв. - адвокатско възнаграждение по делото в минимален
размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата от 2159,01
лв. /две хиляди сто петдесет и девет лева и една стотинка/,
представляваща недължимо платена сума по недействителни Договори за кредит №
********** от 08.07.2016 г., 20.07.2016 г., 12.08.2016 г., 09.09.2016 г., 10.10.2016
г., 10.11.2016 г., 08.12.2016 г., 10.01.2017 г., 15.02.2017 г., 22.03.2017 г., 21.04.2017
г., 20.05.2017 г., 18.06.2017 г., 17.07.2017 г., 16.08.2017 г., 22.09.2017 г. и
22.10.2017 г., сключени между ищеца и ответното дружество поради изначална
липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 286,36 лв. /двеста
осемдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б.Х.З. от САК, с адрес *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 381,13
лв. /триста осемдесет и един лева и тринадесет стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение по делото в минимален размер.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: