№ 1538
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В.СТ.ДОНЧЕВА
при участието на секретаря З.Д.А.
като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207216 по описа за 2021 година
Производството е започнало и е било проведено по реда на чл.189,ал.14
Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от
05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г. - редакцията на разпоредбата след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от
01.02.2011г. /предишен чл.189,ал.6 ЗДв.П/ вр. чл.59 - чл.63 Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на ЕЛ. В. ХР., подадена срещу наказателно
постановление №****, издадено на ....година от началник Група към СДВР-
ОПП, с което й е наложено административно наказание “глоба”, в размер
200лв., на основание чл.179,ал.2 вр. ал.1,т.5 ЗДв.П - актуална редакция, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.101 от
20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г., за това, че на ....година, около 09:10часа,
в град ...., по бул.”.....”, управлявайки лек автомобил, марка”***”, модел”***”,
с регистрационен номер *******, лична собственост, в посока от бул.”......”
към бул.”......”, в участъка от пътя срещу сградата на Софийски
университет”Свети Климент Охридски”, извършвайки неправилна маневра
1
отклоняване наляво по пътното платно, е реализирала пътнотранспортно
произшествие с попътно движещия се от лявата й страна лек автомобил,
марка“***”, модел”***”, с регистрационен номер ***** - административно
нарушение по чл.25,ал.1 ЗДв.П - актуална редакция, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в
сила от 21.01.2017г.
В жалбата, подадена в законоустановения седемдневен срок
/чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2,предл.първо ЗАНН/,
се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно. Жалбоподателката оспорва извършването на
вмененото й нарушение, твърдейки, че в ситуацията не тя с поведението си е
станала причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Пред съда административнонаказаната ЕЛ. В. ХР., в процесуалното
качество на жалбоподател, при редовна процедура по призоваване, не се
явява лично, нито се представлява от ангажиран защитник.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание също
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите в жалбата, с която е
сезиран и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно
установено от фактическа страна следното:
На ....година, отразявайки, заедно с колегата си Ж.Й., с когото
сформирали състава на дежурен екип при СДВР-ОПП, на място сигнал за
настъпило пътнотранспортно произшествие между две моторни превозни
средства, след изслушване на двамата водачи - участници в произшествието,
оглед на мястото на инцидента и на щетите по колите, свидетел И.Н. -
младши автоконтрольор при СДВР-ОПП, съставил именно на
жалбоподателката ЕЛ. В. ХР., ЕГН **********, жив. град ...., ж.к.“****”,
бл....., вх....., ет....., ап...., акт, бланков №......, за установяване на
административно нарушение, с посочена юридическа квалификация на
деянието по чл.25,ал.1 ЗДв.П, от фактическа страна описано като изразило се
в това, че на ....година, около 09:10часа, в град ...., по бул.”.....”, в посока от
бул.”......” към бул.”......”, Х. е управлявала лек автомобил, марка“***”,
модел”***”, с регистрационен номер *******, като в участъка от пътя срещу
2
сградата на Софийски университет”Свети Климент Охридски”, извършвайки
неправилна маневра - отклонявайки се с автомобила си наляво на пътното
платно, е реализирала пътнотранспортно произшествие с попътно движещия
се от лявата й страна лек автомобил, марка”***”, модел”***”, с
регистрационен номер *****. Така съставен на местопроизшествието и в
присъствието на Х., актът й бил предявен, подписан, при това без възражения
и препис от него бил връчен на жалбоподателката на същата дата - ....година,
а въз основа на акта, на ....година началник Група към СДВР-ОПП издал
атакуваното наказателно постановление №****, с което на Х. било наложено
административно наказание “глоба”, в размер 200лв., на основание
чл.179,ал.2 вр. ал.1,т.5 ЗДв.П, за нарушението, описано от фактическа и от
правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на
постановлението и в акта за неговото установяване.
С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата, отразени
в акта и в наказателното постановление, по делото са събрани гласни
доказателства, конкретно чрез разпит в качеството на свидетели, на
актосъставителя И.Н., участвал и в състава на екипа на СДВР-ОПП, отразил
местопроизшествието, както на А.В. - водач на лекия автомобил, марка“***”,
с регистрационен номер *****, а и са приобщени писмени материали,
основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда, на
основание чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.60,ал.2 ЗАНН,
административнонаказателна преписка, конкретно писмени възражения по
акта, депозирани на основание чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр.
чл.44,ал.1 ЗАНН, протокол за ПТП, бланков №..........., ведно със скица и
декларации от участниците в пътния инцидент, детайлна справка/картон на
водача, изготвена по данните в автоматизирана система на Министерство на
вътрешните работи на Република България, за статуса на жалбоподателката
като правоспособен водач на моторно превозно средство, както за съставени
на лицето в това качество, актове и фишове и издадени наказателни
постановления за извършени нарушения на правилата за движение по
пътищата и заповеди - рег.№8121з-515/14.05.2018г. и №8121К-
13180/23.10.2019г., в последния случай ведно с акт за встъпване в длъжност,
на министъра на вътрешните работи, имащи отношение към установяване
компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.
Предвид изложеното, съобразно жалбата, но и като е задължен да
3
извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът
приема следното:
На първо място съобразява, че жалбата на Е.Х. е допустима /явява се
подадена в приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при
положение, че наказателното постановление е било връчено на
санкционираното лице на 22.04.2021година, а жалбата е била депозирана при
административнонаказващия орган на 27.04.2021година, срещу акт,
подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен
съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и
отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде
разгледана по същество.
Като преценява, че жалбата на Е.Х. подлежи на разглеждане по
същество, за оценка на основателността, съдът формира извод, че са налице
предпоставките за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като
издадено незаконосъобразно, макар не в смисъла на съображенията, с които
административнонаказаната е обосновала защитната си теза, развита в
жалбата.
Съдът основно мотивира извода си по изхода на делото с констатацията
за допусната изначално нередовност в рамките на
административнонаказателното производство, имаща характер на съществена,
тъй като по естеството си е такава, че влизат в разрез с принципни правила на
административнонаказателното производство, а и дефинитивно обуславя
накърняване на правото на защита на жалбоподателя.
Съдът с приоритет и конкретно отчита, че още на плоскостта на
съдържанието на актовете на органите на административнонаказателното
производство се налага констатация за липса на съответствие между
фактическа и юридическа формулировка на нарушението и изобщо липса на
описание от фактическа страна на съставомерно поведение, вменено като
нарушение на Х., доколкото самото отклонение наляво или надясно по
платното за движение, без конкретизация за констатирано преминаване в
друга пътна лента или свързано с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента, няма как да се приеме за кореспондиращо със сочената като
нарушена разпоредба на чл.25 ЗДв.П, при това точно с правилото за
4
поведение, очертано в разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗДв.П, а не например с това,
посочено в разпоредбата на чл.25,ал.2 ЗДв.П или пък с някое друго, съотв. да
може да става въпрос за осъществен състав на административно нарушение
по чл.179,ал.2 вр. ал.1,т.5 ЗДв.П, на фона и на формираната доказателствена
съвкупност, с акцент на приобщените чрез показанията на свидетел А.В.,
гласни доказателства, обсъдени във връзка и с всички останали материали,
формиращи доказателствената съвкупност, които според съда също не дават
основание еднозначно да се очертае механизмът, причините за пътния
инцидент, включително от гл.т. неспазени или нарушени правила за
движение, при положение, че става въпрос за двупосочен път, с повече от
една пътна лента във всяка от посоките, като по думите на свидетел В.,
самият той, управлявайки автомобила си и навлизайки с ляв завой по
бул.”.....” от бул.“......” и в посока към бул.”......”, от крайната лява лента,
където е бил “изместен” от ”***”-та, се е насочил към средната лента по
бул.”.....” в очертаната посока, очаквайки в този момент жалбоподателката,
движеща се с управлявания от нея автомобил в същата посока, но в съседната
дясна лента, практически успоредно на “***”-то, извършвайки левия завой, да
се пристрои в крайната дясна лента на бул.“.....”, което обаче Х. не е сторила,
а вместо това и “навивайки” волана на шофирания от нея автомобил наляво,
фактически в стремежа си “да държи” средната лента на бул.“.....” - тази,
която е възнамерявал, а и се е стремил да заеме и свидетелят с шофираното от
него “***”, в тази ситуация с предната лява част на “***”-та е влязла в
съприкосновение със задната дясна част на “***”-то, като прави впечатление,
че в рамките на казуса едва материалите от доказателствената съвкупност,
събрани в производството пред съда при обжалване на наказателното
постановление, с акцент на споделеното от свидетел В., хвърлят светлина
върху значими за конкретния случай обстоятелства, конкретно свързани с
това, че произшествието е настъпило на фона на специфичната организация
на движението по бул.”.....” за навлизащите с позволен ляв завой, при това от
две съседни пътни ленти, от бул.”......”, но е за отбелязване, че
предназначението на доказателствата е проверка на вече възприетите и
очаквано посочени в пълнота като значими в съдържанието на акта и на
постановлението фактически положения, а не въвеждането на такива за първи
път, т.е. поставяне едва в съдебното производство на фактическите рамки на
административнонаказателното обвинение, както на практика се получава в
5
случая.
Именно в аспекта на изложеното съдът категорично отчита пропуск в
конкретното административнонаказателно производство, от една страна
обусловил накърняване на правото на защита на санкционираното лице, а от
друга страна и влизащ в разрез с принципни правила на
административнонаказателното производство, на свой ред намиращ се в тясна
връзка и с възможността за пълноценно реализиране на правомощията на съда
в рамките на настоящото производство по жалба срещу наказателното
постановление, по друг начин казано - касае се за пропуск в рамките на
административнонаказателното производство, самостоятелно разкриващ
белезите на съществено процесуално нарушение, при това неотстранимо в
производството по жалба срещу наказателното постановление, а единствено
мотивиращо убедителен извод, че последното следва да бъде изцяло
отменено, като издадено незаконосъобразно, без от друга страна да има
предпоставки за обсъждане на правния спор по същество, в смисъл на
установеност или не на вмененото нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна, независимо, че точно в тази насока са доводите от
защитната теза на административнонаказаната, от гл.т. съдържание на
жалбата, поставила началото на съдебното производство.
На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че
материалите по делото не обективират направени деловодни разноски, поради
което, съобразено със становището по крайния изход на делото, а и при
липсата на отправено в този смисъл искане от страна по делото, съдът не
приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на
деловодни разноски.
По изложените доводи, с оглед характера на настоящото производство,
съобразно правомощията си и на основание чл.189,ал.14 ЗДв.П вр.
чл.63,ал.1,изр.първо,предл.трето ЗАНН - редакцията преди изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №****, издадено на ....година от
началник Група към СДВР-ОПП, с което на ЕЛ. В. ХР., ЕГН **********,
6
жив. град ...., ж.к.“****”, бл....., вх....., ет....., ап...., е наложено
административно наказание “глоба”, в размер 200 /двеста/лева, на основание
чл.179,ал.2 вр. ал.1,т.5 Закон за движението по пътищата, за това, че на
....година, около 09:10часа, в град ...., по бул.”.....”, управлявайки лек
автомобил, марка”***”, модел”***”, с регистрационен номер *******, лична
собственост, в посока от бул.”......” към бул.”......”, в участъка от пътя срещу
сградата на Софийски университет”Свети Климент Охридски”, извършвайки
неправилна маневра отклоняване наляво по пътното платно, е реализирала
пътнотранспортно произшествие с попътно движещия се от лявата й страна
лек автомобил, марка“***”, модел”***”, с регистрационен номер ***** -
административно нарушение по чл.25,ал.1 Закон за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГРАД ...., НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7