№ 580
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110124379 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Ю. С. К. и В. Г. К., с която са
предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Ю. С. К. и В. Г. К. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата 906,07 лева за
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в адрес, за периода
от 01.05.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законна лихва за период от 03.02.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 190,23 лева за мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до
26.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 5457/2022 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
собственик на топлоснабден имот. Основание на солидарна отговорност на ответниците –
по закон чл. 32 от СК, в качеството на съпрузи. Претендира се право на обезщетение по
чл.86 ЗЗД. Прави се искане по чл. 219 от ГПК.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер по съображения за
липса/недоказана на облигационна връзка между страните, евентуално липса на доставка на
топлинна енергия на стойност в претендирания размер. Навеждат възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице-помагач „Бруната“ ООД на страната ищеца не взима становище.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63, т. I,
1
рег. № 1630, дело №55/11.04.2005 г., от който се установява, че Ю. С. К. е придобил правото
на собственост върху ап. №78 в адрес, като продавачът А. К. К. е запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване, което е прекратено на 06.02.2017 г. със смъртта на
ползвателя, съгласно Акт №153/07.02.2017 г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗС. Не се спори, а и от
писмените доказателства се изяснява, е ответниците са съпрузи и са в граждански брак от
26.04.1992 г., съгласно Акт №204/26.04.1992 г.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през
исковия период като собственик на имота ответниците се намират в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота и
отговаря за неплатени суми за доставка на топлинна енергия. В. К. има отношение към
спора, независимо, че имотът през 2005 г. е придобит само от съпруга й по причина, че
имотът е придобит през време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност и
се съпритежава от тях. За процесния период е приложима материалноправната норма на чл.
32 от СК, съгласно която съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството и възникнали разходи по повод ползването на вещи,
които съпрузите притежават в режим на съпружеска имуществена общност, а такъв разход
безспорно е този за доставяна топлинна енергия. Солидарността на съпрузите произтича от
закона и съществува докато трае брака им. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът по
вземания срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си и
може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки един, а всеки един отговоря за
пълния размер на вземането на кредитора. Сключването на писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление
на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на
правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ –
ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е
сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно
е дали ответникът фактически е обитавал имота.
От заключение на съдебна-техническа експертиза, преценено по реда на чл. 202 от
ГПК, се установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2019 г. реално потребеното
количество топлинна енергия е сумата 1085,95 лв. За сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция. В нея не са включени лихви или стари
задължения.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
03.02.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 03.02.2019
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж. ОУ на л.60
2
от делото) са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според
правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези
парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са
дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Падежът на плащане на
сметката за м.01.2019 г. настъпва след 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, или на 15.03.2019 г., за м.12.2018 г. – на 14.01.2019 г. Поради това покрито с
давност е вземането за главница за отчетен период 01.05.2018-30.11.2018 г., съответно
възражението на ответника за това е основателно.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна-счетоводна експертиза, ценена
по реда на чл.202 от ГПК, по която вещото лице дава вариант на изчисления за размера на
паричните вземания непокрити с давностен срок, а именно за периода 01.12.2018-30.06.2019
г., както следва: главница за цена на топлинна енергия – сумата 619,92 лв., с мораторна
лихва – 117,72 лв., в който размер всяка претенция подлежи на уважение, а в останалата
част подлежи на отхвърляне. Следва да се отбележи, че по приложимите Общи условия от
2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя
изчисления в табличен вид с период и размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не
доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна
енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение за
непогасената главница в размер по ССчЕ.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -03.02.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, всяка страна има право на съдебни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и
отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ищецът има право на
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 545,00 лв. – сбор от
494,54 лв. разноски за исково производство за платени държавни такси, възнаграждения на
вещи лица и юрисконсулт, и 50,46 лв. за платени държавна такса и възнаграждение на
юрисконсулт пред заповедния съд, или всеки ответник дължи по 272,50 лв.
Юрисконсултското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е
определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП. Всеки
ответник претендира за възнаграждение на адвокат – 400 лв. за настоящото производство, и
100 лв. за заповедното производство. Ищецът прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
срещу размера на платеното за правна помощ. Съдът, като взе предвид защитаваният
материален интерес, приложимия материален закон към датата на сключване на договора -
НМРАВ, ред. ДВ- бр.68 от 31.07.2020 г., и дължимият минимален размер на
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ -306,74лв., фактическата и правна сложност
на спора, проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните доказателства,
и очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от
адвоката, приема възражението за основателно до размер на сумата 310,00 лева. за исковото
производство, и 50 лв. по ч.гр.дело №5457/2022 г., СРС, на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ
пар. 1, вр. чл. 6, т. 5 от НМРАВ. Ето защо за отхвърлената част от исковете всеки ответник
има право на сумата 117,78 лв. за деловодни разноски. По компенсация в полза на ищеца
следва да се пресъди сумата общо 309,44 лв.
3
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ю. С. К., с ЕГН:**********, и В. Г. К., с
ЕГН:**********, и двамата с адрес: адрес, дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ,
чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 619,92 лева за главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в адрес, за периода 01.12.2018-
30.06.2019 г., ведно със законна лихва от 03.02.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата
117,72 лева за мораторна лихва за период 16.07.2019-26.01.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 5457/2022
г. по описа на СРС; като иска за главница над уважения размер от 619,92 лева до пълния
предявен размер от 906,07 лева и за периода 01.05.2018-30.11.2018 г., и иска за мораторна
лихва над уважения размер от 117,72 лева до пълния предявен размер от 190,23 лева –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ю. С. К., с ЕГН:**********, и В. Г. К., с ЕГН:**********, и двамата с
адрес: адрес, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 309,44 лева – съдебни разноски
по компенсация по ч. гр. дело №5457/2022 г. и по гр. дело № 24379/2022 г., и двете по
описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Бруната“ ООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4