№ 5610
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508351 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №9800/08.06.2023г., постановено по гр.д. №21583/2022г. по
описа на СРС, 154 състав, е признато за установено по предявените искове с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с
чл.149 и чл.150 от ЗЕ и чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. Н. С.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2683,93 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
23.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 437,65 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г. – 08.11.2021г, сумата от 11,92 лева, представляваща цена
за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.09.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за забава от 23.11.2021г.
до окончателното плащане, както и сумата от 1,84 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.10.2019г. - 08.11.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 07.12.2021г. по ч.гр.д. №66686/2021г. на
1
СРС, 154 състав, като е отхвърлен искът за главница за доставена топлинна
енергия за разликата над 2683,93 лева до пълния предявен размер от 2883,40
лева и за периода от м.05.2018г. до м.07.2018г. включително, както и искът за
мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за
разликата над 437,65 лева до пълния предявен размер от 491,29 лева. Осъдена
е на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Н. С. да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата в размер на 1108,11 лева, представляваща сторени в
производството разноски и сумата в размер на 117,77 лева, представляваща
сторени разноски по ч.гр.д. №66686/32021г. на СРС, 154 състав. Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата М. Н. С., чрез адв. К. К.,
назначена за особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, срещу
решението в частта, с която предявените срещу нея искове са уважени.
Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно,
незаконосъобразно, неоснователно и немотивирано. Първоинстанционният
съд не взел предвид, че в процесния апартамент няма монтирани отоплителни
тела и съответно няма инсталирани измервателни уреди. С отговора било
направено възражение по отношение на това на база на какви данни ищецът
изчислява изразходената в процесния апартамент топлинна енергия за
подгряване на вода, но въпреки това по делото не били представени
доказателства относно броя на живущите лица в апартамента. На следващо
място решението било в противоречие с правото на ЕС, тъй като били
начислявани такси за дялово разпределение на процесния апартамент, при
положение, че ответницата чрез конклудентни действия е заявила желанието
си да се откаже от услугите на ищеца – а именно демонтирала е всички,
намиращи се в апартамента отоплителни тела. Неправилно
първоинстанционният съд уважил претенцията на ищеца за мораторна лихва,
тъй като не били представени доказателства, че на ответницата са били
връчени фактури за дължими от нея парични задължения. Не били
представени доказателства и за начина, по който собствениците на
самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост, където се намира
процесният апартамент, са избрали да заплащат задълженият си към ищеца.
Това правело невъзможно установяване на начина, по който ищецът е
изчислил претендираната мораторна лихва върху главницата. Поради
2
изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт Ралица Петракиева, с който жалбата се оспорва и се прави
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е изразило
становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу М. Н. С. положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №66686/2021г. на СРС, 154 състав.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
3
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
4
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна
енергия за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот.
От приетите писмени доказателства по делото (НА №47, том IV, рег. №10723,
дело №593/2006г. по описа на нотариус Е.П. с район на действие СРС, и НА
№4, том II, рег. №6856, дело №188/07.07.2021г. по описа на нотариус М.Ш. с
район на действие СРС, се установява, че към процесния период ответницата
М. Н. С. е била собственик на процесния топлоснабден имот. Ответницата М.
С. е подала на 09.08.2011г. заявление – декларация до ищцовото дружество, с
което е поискала да бъде открита партида за доставка на топлинна енергия
за процесния имот, като е декларирала, че домакинството се състои от
двама членове. Поради това неоснователни се явяват поддържаните във
въззивната жалба доводи, че не е установен по делото броят на обитателите на
имота.
Поради изложеното за процесния период ответницата, която е била
собственик на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на
топлинна енергия за имота и дължи заплащане на дължимите суми.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
5
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
С решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-
735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените преюдициални
запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно
правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с чл.5, параграфи 1и 5 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители
на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета, и Регламент (ЕО) №2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
("Директива за нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
6
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за собственика на имота е възникнало задължение по силата на
закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на
СТЕ и от представените документи за главен отчет от третото лице – помагач.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се
установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна
енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите
технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в
съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани
индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен
№168084. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява и
стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която
възлиза общо на сумата от 2815,95 лева.
Ответницата, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи,
че е платил на ищцовото дружество дължимите суми за доставената топлинна
енергия за процесния период, не е ангажирал по делото доказателства за
7
извършени плащания.
Първоинстанционният съд е разгледал направеното от ответницата
възражение за изтекла погасителна давност и правилно е определил
непогасените по давност вземания по период и размер. Поради изложеното,
решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен предявеният
иск за стойността на доставената топлинна енергия, е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на
чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1
и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите)
заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец,
като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на
един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. Установено е по делото и обстоятелството, че през процесния
8
период третото лице – помагач е извършвало дялово разпределение на
топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са
издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за
абонатен № 168084. Предвид изложеното, искът за такса за дялово
разпределение за процесния период е основателен и решението, с което е
уважен, е правилно.
По отношение на иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземанията за доставената топлинна енергия:
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на
"Топлофикация София" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Тъй като според събраните доказателства на ответницата е начислявана
топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ процесния период, разпоредбата на чл. 33,
9
ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на общите фактури за този период е
настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Общите
фактури за отчетния период са издадени съответно на 31.07.2019 г. и
31.07.2020г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06.2019 г., съответно
14.06.2020г. (45 дни след изтичане на отчетния период, за който се отнася
фактурата, считано от 30.04.2019 г., респ. 30.04.2020г.). Към този момент
обаче по делото е установено, че общата фактура не е била издадена не е
установено и изравнителните сметки да са били връчени на потребителите и
на абонатите и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срока за
възражения срещу тях и такива да не са подадени. Точното изпълнение на
длъжника е било възможно само при съдействие от страна на кредитора –
измерване на потреблението и разпределяне на енергията, посочването на
дължимата сума за реално потребената сума в издадена за същото фактура
след стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна
сметка и на фактура по нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни
след края на съответния отчетен период, прави невъзможно точното
изпълнение на задължението на длъжника да плати в уговорения в ОУ срок.
Така кредиторът е изгубил привилегията по общите условия за уговорения
падеж за плащане на задълженията по изравнителните сметки. При това
положение, с оглед неприложимостта на цитираните по-горе клаузи на
Общите условия, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е
отправена от ищеца до ответника. Поради изложеното решението се явява
неправилно в частта, с която е признато за установено съществуването на
вземане за мораторна лихва в размер на 437,65 лева, и следва да бъде
отменено в тази част, като бъде постановено решение, с което тази претенция
да бъде отхвърлена.
Въззивният съд намира за неправилно решението и в частта, с която е
признато за установено съществуване на вземането за мораторна лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и
въпросът с изпадането в забава при неточно изпълнение на това задължение.
По делото не е представена покана до длъжника за плащане на сумите за
дялово разпределение, поради което неправилно районният съд е приел за
10
доказано изпадането в забава на ответника по отношение на претендираните
суми за дялово разпределение. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в тази част, като бъде постановено решение, с което претенцията
за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение да бъде
отхвърлена.
По разноските:
На въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани разноски,
съразмерно с частичното отхвърляне на жалбата, тъй като е подала
единствено бланкетен отговор на въззивната жалба и не е била
представлявана от процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание пред въззивния съд, поради което съдът намира, че разноски за
юрисконсултско възнаграждение не следва да й се присъждат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в
полза на ищеца са присъдени разноски за разликата над сумите от 998,06 лева
за исковото производство и 94,22 лева за заповедното производство,
съобразно уважената част от исковете.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №9800/08.06.2023г., постановено по гр.д.
№21583/2022г. по описа на СРС, 154 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. Н.
С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 437,65 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г. – 08.11.2021г., и сумата от 1,84 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.10.2019г. - 08.11.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 07.12.2021г. по ч.гр.д. №66686/2021г. на
СРС, 154 състав, както и в частта, с която е осъдена М. Н. С. да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД разноски за исковото производство за разликата
над сумата от 998,06 лева до пълния присъден размер от 1108,11 лева, и
разноски за заповедното производство за разликата над сумата от 94,22 лева
до присъдения размер от 117,77 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
11
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу М. Н. С., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 07.12.2021г. по ч.гр.д. №66686/2021г. на
СРС, 154 състав: сумата от 437,65 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 08.11.2021г., и
сумата от 1,84 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2019г. - 08.11.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №9800/08.06.2023г., постановено по гр.д.
№21583/2022г. по описа на СРС, 154 състав, в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12