Решение по дело №1403/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 30
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20215510201403
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Казанлък, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20215510201403 по описа за 2021 година


М О Т И В И ;

Обжалвано е наказателно постановление № ****г. издадено от началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“с което е наложено административно
наказание- глоба.
Недоволен от това останал жалб. М. Ж. М. който чрез пълномощника си го
обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил
административно нарушение .
Редовно призован не се явява. Пълномощника му изпраща писмено
становище с което поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление .Претендира и за разноски.
Представителя на възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна а
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства
установени с доказателствени средства- показания на свидетел , писмени и
след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното;
На 25.06.2021г. в 09.00ч. на път І-5 км. 164+800 от страна на контролните
1
органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег. № **** лек
автомобил марка М. **** с обща технически допустима максимална маса
2010 кг. управляван от г-н М. .
В хода на извършената проверка е установено,че на 18.06.2021г. в 16; 36; 46ч.
горепосоченото пътно превозно средство с рег. № **** попада в категорията
за която е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за
пътищата.
Цитираното ППС е било засечено на 18.06.2021г. в 16; 36 ; 46ч. по път І-6
км. 331+828.
Като място на нарушението е посочен път I- 6 км. 331+828 / Граница М. -
Г.- о.п. К.- Р.-П. ок.п. С.- Д. Б.- П.-Р.- К.- о.п. К.- о.п. К. –о.п. С.- Л.-К.- Б. / за
който се събира такса за ползване на инфраструктура- пътна такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис / доклад/ от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДП който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения- видеозаписи представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение
по участък от път включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство /контролно устройство с
идентификатор № ****/- част от системата.
Горепосоченото представлява установено по безспорен и категоричен начин
неизпълнение на задължението по чл.139 ал.6 от ЗДП и представлява
административно нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДП.
На основание чл.179 ал.3 от ЗДП АНО е наложил административно
наказание глоба в размер от 300 лв. като независимо от налагането на глобата
нарушителя дължи заплащане на таксата по чл.10а ал.2 от ЗП в размер от
десет лева, на основание чл.189е от ЗДП и чл.4 ал.4 от Наредбата за
условията,реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории ПС на база време и на база
изминато разстояние във вр. чл.24 от Тарифата за таксите които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.
Възражението на жалб.,че не е извършил административно нарушение съдът
не приема.
Според чл. 139, ал. 6 от ЗДВП задължение за водача на пътно превозно
средство е преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство.
За неизпълнение на това си задължение разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, предвижда административно наказание - глоба за водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
2
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата.
По делото безспорно е установено,че жалб. е заплатил дължимата такса, но
във квитанцията е посочена други категория на ППС- посочено е като
ремарке.
Според разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, отговорността при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията
му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика
или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита,
че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Пак
според тази разпоредба отговорността за тази грешка е на собственика на
моторното превозно средство или на ползвателя. Неправилното деклариране
на данни, се приравнява на липса на заплатена винетна такса.
Законодателната промяната на чл. 10а ал. 3б от ЗП от 19.03.2021 г. не
поражда обратно действие.
По изложеното съдът счита,че жалб. М.М. е извършил административно
нарушение и не приема възражението направено в жалбата против
наказателното постановление, че не е извършил административно нарушение.
От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно
постановление не се констатираха допуснати съществени процесуални
нарушения.
В съответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, АНО е посочил датата и
мястото на осъществяване на нарушението-/18.06.2021г. по път І-6 км.
331+828/, как е било констатирано нарушението/ доказателствен запис от
електронна система/, посочена е марката и модел на автомобила и
регистрационния му номер и др., с което съдът счита,че са посочени всички
обективни и субективни признаци от значение за състава на
административното нарушение, поради което не приема възражението,че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването
на НП.
С изменението в ДВ бр.109/20г. в сила от 23.12.2021г. за нарушенията по
ЗДП не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН .
С оглед разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН съдът счита ,че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
С изменение в ДВ бр.109 от 2020г. в сила от 23.12.2021г. в параграф 1 т.4 от
ДР вече е дадена легална дефиниция на понятието „Маловажен случай"- е
този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
3
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
Видно от разписка от идентификационен номер на терминала **** от ****г.
жалб. е заплатил винетен стикер/електронна винетка/ като коректно е
посочил регистрационния номер на автомобила.
В електронната винетка обаче е посочено,че винетния стикер е от категория
на превозно средство „ремарке“ т.е. погрешно е въведена категорията на
ППС.
Извода който следва е , че липсата на заплащане на винетка и допуснатата
грешка относно само категорията не трябва да се считат за равнозначни.
При единия случай има умишлено не плащане на винетен стикер при другия
допусната грешка относно само категорията .
Налице е плащане поради което няма увреждане на бюджета, тъй като не се
установи жалб. да притежава ремарке със този регистрационен номер и да е
управлявал двете ППС с една платена винетна такса .
Предвид на това съдът счита,че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и
няма в същата степен засягане на охраняваните обществени отношения.
Следователно налагането на глоба в размер на 300 лв. се явява несъразмерно
тежко спрямо тежестта на нарушението и степента на обществена опасност на
същото.
По изложените съображения съдът приема, че неправилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Жалб. е доказал плащане от 300 лв. по приложен договор за правна помощ и
съдействие 24.11.2021г.. поради което на основание сега чл.63д ал.2
вр.чл.144 от АПК следва да му бъдат присъдени разноски .
Размера на адвокатското възнаграждение, е съобразен със разпоредбата на
чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в случая материалния интерес по делото е в
размер до 1000 лева, поради което и минималното адвокатско
възнаграждение е 300 лв..
Предвид обстоятелството, че настоящото дело не представлява фактическа и
правна сложност, протече в едно съдебно заседание съдът счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер, а именно – 300 лева което е съобразено с разпоредбата на чл.63д от
ЗАНН.
Водим от горните мотиви съдът,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *****г. на началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“с което е наложено административно наказание- глоба в
размер от 300 лв. наложено на М. Ж. М. жив.в с.К. общ. Х. с ЕГН **********
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на М. Ж.
М. с ЕГН ********** сумата от 300 лв. представляваща направените по
делото разноски за упълномощаване на адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5