Решение по дело №592/2021 на Окръжен съд - Кюстендил
| Номер на акта: | 10 |
| Дата: | 27 януари 2022 г. (в сила от 27 януари 2022 г.) |
| Съдия: | Йоланда Мильова Цекова |
| Дело: | 20211500600592 |
| Тип на делото: | Въззивно частно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 17 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК във вр. с чл.146 и
сл. от закона за здравето. Образувано е по частна ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на Б. Д. Б., ЕГН
****, от гр. *** ул.“****“ № 34, подадена чрез защитника му адв. Н. Г. Н. срещу Решение №
97/22.10.2021 г.на ДнРС, постановено по ЧНД № 1008/2021 г. по описа на съда, с което е
настанен на задължително лечение в затворено психиатрично заведение за срок от 1 месец в
МА-Александровска болница - Психиатрична клиника и като лице за информирано съгласие
е определена неговата майка Т. Б.а. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на
решението и се поддържа,че липсва втората задължителна предпоставка измежду
изброените такива в чл.155 ЗЗ, респ.опасност за себе си или за близките, като само по себе
си психичното заболяване не застрашава собственото или чуждо здраве, още повече, че Б. е
пациент на психиатрията повече от 20 години и се лекува с медикаменти в този период.
Влошените съседски взаимоотношения не могат да са причина за настаняване по
принудителен път в психиатрично заведение, се сочи още в жалбата. Моли се за отмяна на
решението по тези съображения. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Съдът в изпълнение на служебното начало допусна до разпит двама свидетели и назначи
нова СПЕ за изясняване в пълна степен на релевантните обстоятелства относно
здравословното състояние на исканото за настаняване лице.
Становището на Окръжна прокуратура е за потвърждаване решението на КРС.
Жалбата се поддържа в о.с.з. от защитника на лицето адв.Н.Н. по наведените в нея
доводи, като адв. Н. се позова на СПЕ от въззивното производство и пледира за
постановяване на решение, с което да се отмени решението на КнРС за настаняване на
принудително лечение на жалбоподателката.
Исканото лице не отрича, че е хвърлил камък в съседния двор, но твърди, че е било
далече от св. Н. и внучето му и че е искал да ги сплаши и изрази съжаление. Като последна
дума помоли да бъде на домашно лечение, тъй като редовно си пие хапчетата.
КнОС, след преценяване материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното
решение предвид процесуалните му правомощия по НПК и специалните правила на чл.157
и сл.от Закона за здравето, намери от фактическа и правна страна следното:
Делото пред ДнРС е било образувано по искане на Кюстендилска районна прокуратура –
ТО Дупница по чл.157 ЗЗ. Пред този съд е разпитана майката на Б. - св. Т. Б. , лицето за
настаняване Б.Б. и е изслушано в.л.д-р И.И., която е депозирала и СПЕ на лицето. СПЕ на д-
р И., която познава от 20 години Б., посочва, че лицето е с диагноза *****. НЕПРЕКЪСНАТ
ХОД НА ПРОТИЧАНЕ, че е некритично към заболяването си и че лечението може да се
проведе и амбулаторно, но за това отговорност трябва да поеме майка му. И се предлага
лечението да се проведе в МА-София-Психиатрична клиника след уговорка с клиниката,
като информирано съгласие може да дава майка му.
Въз основа на тези доказателства ДнРС е приел, че лицето е познато на психиатричния
кабинет в гр. Дупница от около 30 години, като е било провеждано доброволно лечение в
ПО в София и Дупница. Последните 3 години лицето започва да употребява алкохол и в
това състояние става неспокоен, агресивен, напрегнат, особено по отношение на съседа
А.Н., от когото е постъпило заявление и са предприети процесните мерки от прокуратурата.
Прието е още, че на инкриминираната дата лицето е отправяло закани за убийство към
съседа си Н., който седял в двора с внучето си и е хвърлил камък и че е опасен за околните.
По тези съображения съдът е приел наличие на условията на чл.155 ЗЗ и е постановил
проверявания съдебен акт.
С обжалваното решение жалбоподателя Б. Д. Б., ЕГН **********, от гр. Дупница е
настанен на задължително лечение за срок от 1 месец в затворено психиатрично заведение -
1
Медицинска академия -Александровска болница-Психиатрична клиника. С решението е
прието, че лицето не може да изразява информирано съгласие и за такова лице е определена
майката на Б..
КнОС, след преценяване поотделно и в съвкупност на всички събрани в двете съдебни
инстанции доказателства и като кредитира заключението на СПЕ на в.л.д-р П. и изключи от
доказателствения материал СПЕ на в.л.д-р И., прие различна фактическа обстановка:
Исканото за настаняване лице е с психично заболяване повече от 20 години.Той е
пенсионер по болест, не работи. Живее заедно с майка си, която следи за приема му на
лекарства. Употребява епизодично алкохол. Проявява агресия, когато пийне, но тя е само по
отношение на един единствен съсед – св.Ал.Н. поради имуществени спорове между
семействата. С другите съседи не са събрани доказателства лицето да има проблеми,
доказателство за което са показанията на св.И.М..
От СПЕ вх. № 171/18.01.2022 г. на в.л.д-р П. се установява, че Б. от 2010 г. е с ТЕЛК
решение-втора група инвалидност с диагноза“****“. За първи път стационарно е настанен
през 2010 г., впоследствие през 2014 г.и 2018 г., като винаги настаняването е било по негово
желание и винаги е настаняван и лекуван в МА при проф. М. с цел актуализация на
терапията.Към момента е с установена терапия – сетинин и абизол, назначена му от
проф.Миланова, която назначава лечението му.
Психичният статус на лицето към момента на прегледа според д-р П. позволява да бъде
предаден на близките/т.е. в случая на майка му/, които се задължават да изпълняват
лечебния план и да отговарят за своевременно информиране на наблюдаващия го психиатър
при евентуално обостряне на състоянието.
Към момента е с установена терапия – сетинин и абизол. Лечението му може да бъде
продължено при домашни условия при спазване на лечебния план. За момента не се
установява психологична нагласа или намерение за агресивно или автоагресивно поведение.
Освидетелстваният може да изразява информирано съгласие.
Експертизата в заключителната си част сочи, че при Б. се касае за *****. ******. ******.
В СТАДИЙ НА *****.
В съдебното заседание по приемане на експертизата д-р П. на зададените му от страните и
от съда въпроси отговори, че в момента лицето е в продължителна ремисия, което означава,
че психозата не е обострена, заболяването върви в един тих режим, в който почти всичко е
обрано като патология. Има данни за употреба на алкохол от лицето, но това не е системно
и случаят със съседа Н. е възможно да се е случил при елементарна провокация от страна на
свидетеля, тъй все пак лицето има болест и има личностова промяна, от която няма как да не
страдат емоциите и поведението му. Ако се настани лицето в болница, д-р П. не вижда каква
промяна може да настъпи в лечението или поведението му, при положение, че лечението е
определено от проф.М. от МА. Д-р П. счита, че лицето не е опасно за околните и за себе си и
заяви, че такава опасност не е посочена и в предходната експертиза.
Тази фактическа обстановка се установява еднозначно от кредитираните доказателства –
показанията на свидетелите Б. , Н. и М. и от СПЕ на д-р П.. Съдът кредитира показанията на
св.М., който сочи за липса на конфликти на Б. с други съседи освен със св.Н., защото
изнесеното с неговите показания за личните му впечатления от лицето се подкрепят с
изнесеното в СПЕ на в.л.д-р П., че въпреки диагнозата си лицето е в състояние на
продължителна ремисия. А в такава насока са и впечатленията на съдебния състав от
освидетелстваното лице. СПЕ на в.л.д-р П. се кредитира изцяло от съда като обективна и
компетентно изготвена, тъй като тя съдържа обосновани констатации за обективното
състояние на лицето, основани на медицинската документация и извършения му личен
преглед.
2
Съдът не кредитира като обективна СПЕ на в.л.д-р И., защото заключителната й част е
неясна и противоречива. Там е записано, че лицето провежда лечение ежемесечно и че
лечението му може да се проведе и амбулаторно, но за това отговорност може да поеме
майка му. А абзац 5 от заключението е абсолютно неясен, тъй като от него не става ясно
защо лицето трябва да бъде настанено в затворено психиатрично заведение и той гласи
така:“Ако не се налага се лечение в затворено психиатрично заведение за срок от 1 месеца
поради непрекъснатия ход на заболяването и употребата на алкохол.“ Неясно е от тази
експертиза и защо се приема от вещото лице непрекъснат ход на заболяването. Да, доктор И.
следи амбулаторно лечението на лицето, но всъщност това лечение се установи да е
определено от проф. М., тъй като периодично лицето по собствено желание постъпва
периодично в болница в МА за актуализация на лечението. По тези съображения съдът
намира тази СПЕ за неясна, необективна е некомпетентно изготвена и я изключи от
доказателствения материал.
Базирайки се на събраните кредитирани доказателства, описани по-горе и установяващи
гореизложената фактическа обстановка и най-вече на заключението на СПЕ на д-р П.
въззивният съд прие, че Б. не следва да бъде настаняван на принудително лечение в
затворено психиатрично заведение, както е прието с обжалваното решение. Правните
съображения за това са следните:
Съгласно чл.155 ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл.146
ал.1 т.1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което
представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно
здравето им.
Чл.155 ЗЗ следователно препраща към чл.146 ал.1 ЗЗ относно категориите лица,
подлежащи на принудително настаняване и лечение. Съгласно чл.146 ал.1 ЗЗ лица с
психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са:
1. психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции
(психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в
резултат на психично заболяване;
2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна
деменция;
3. лица с други нарушения на психичните функции, затруднения в обучението и
трудности в адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живеят
пълноценно в семейството и социалната среда.
Само че от кредитираната от въззивния съд СПЕ останалите предпоставки извън
наличието на психично заболяване по отношение на освидетелствания Б. не са налице.
Вещото лице отговори на изрично зададения от съда въпрос, че той към настоящия момент
не е опасен за себе си и за околните, нито пък застрашава здравето им. Той страда от **** –
***. ****. ****, но заболяването е в В СТАДИЙ НА продължителна ****. Предвид това и
обстоятелството, че лечението му се назначава от проф. М. от МА - София и на два пъти
досега – през 2014 и 2018 г. по собствено желание лицето е настанявано за контрол на
лечението в затворено психиатрично заведение, както и че в момента има назначено лечение
с посочените медикаменти и едно настаняване не би променило нищо нито в лечението,
нито в психиката му, съдът достигна до крайния извод, че искането на КнРП-ТО Дупница за
настаняване на Б. на принудително лечение по чл.155 ЗЗ е неоснователно. За формирането
на този си извод съдът се позова и на личните си впечатления от лицето в съдебно
заседание, които се припокриват с отразеното в заключението на д-р П..
В подкерпа на този извод са и показанията на св. М., който заяви, че няма конфликтни
отношения с Б. и че не знае той да е имал конфликт с други съседи освен със св.Н.. По тези
причини съдът прие, че Б.Б. не е опасен за себе си, за околните и за обществото, тъй като
3
спазва назначената му терапия и състоянието му е в продължителна ремисия.
С изложените правни съображения съдът даде отговор защо намира за неоснователно
противоположното становище на прокурора за потвърждаване на обжалваното решение.
Горните правни изводи предпоставят наличие на хипотезата на чл.159 ал.4 ЗЗ – че не са
налице обстоятелствата по чл.155 ЗЗ за задължително настаняване и лечение на
освидетелствания. Той има заболяването си с посочената диагноза и се лекува амбулаторно,
но не е налице по отношение на него съгласно повторната СПЕ на д-р П. нито една от
предпоставките на чл.155 изр.ІІ-ро ЗЗ.
По така изложените съображения и на основание чл.163 ал.1 ЗЗ въззивният съд
постанови решението си.
4