Определение по дело №542/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 5298 от 28.06.2012 г., постановено по гр.д. № 4039/2010 г. по описа на Районен съд Б. са ОТХВЪРЛНИ като неоснователни исковете, предявени от И. Л. И. с ЕГН *, с адрес гр.Б., У. “Д. Х. Т.” №1. .5, А., Д. Л. И. с ЕГН *,с адрес гр.Б., У. “Д. Х. Т.” №. .5, А. и Р. Л. И. с ЕГН * с адрес гр.Б., У.”Б.” №, В.А., срещуИ. П. Ч. с ЕГН *, Ч. П. Ч. с ЕГН *, К. Ф. Я. с ЕГН *, Б. К. А. с ЕГН *, М. В. В. с ЕГН * и М. Ф. Я. с ЕГН *, всички с адрес гр.Б., У.”П.” №1. както следва: иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследяване и давностно владение през периода от 1991г. до предявяване на иска - 30.12.2010г., на недвижим имот с идентификационен № 04279.626.64, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б., одобрени със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо имота – Заповед № КД – 14 – 01 – 566/ 14.11.2007 г. на Началника на СГКК – Б., с административен адрес в гр. Б., У. „П. Я.“ №, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начина на трайно ползване – средно застрояване /от 10 до 15 метра/, който поземлен имот е с площ по скица от 1620 /хиляда шестотин и двадесет/ К. м. и който имот е идентичен с имот със стар номер по предходен план 8329, в квартал 8, парцел 11 при съседи: поземлен имот с идентификационен № 04279.626.65, поземлен имот с идентификационен № 04279.626.74, поземлен имот с идентификационен № 04279.626.66, поземлен имот с идентификационен № 04279.626.63 и поземлен имот с идентификационен № 04279.626.39, както и искането за отмяна на издадените на ответниците констативни нотариални актове - Нотариален акт № 40, т.I, рег. 2036 дело №82/2000 г. на нотариус Т. и Нотариален акт № 70, т. II, рег. 5745 дело 253/2008 г. на нотариус К. В тежест на ищците са присъдени сторените от ответниците разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство - И. И., Д. И. и Р. И.. Позовават се на неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Излагат се подробни съображения. Молят решението на Районен съд Б. да бъде отменено, като се постанови друго по същество, с което да се уважат предявените искове. Представят писмени бележки по делото Ч. процесуалния им представител – А. Т., с които са изтъкнати съображения и за недопустимост на атакувания С. акт, мотивирани от обстоятелството, че РС не бил обсъдил наведен довод с исковата молба, касаещ пълния период на упражняваното от наследодателя на ищците давностно владение върху процесния имот. Въззивникът И. И. претендира сторени разноски, Ч. А. Тренев в изготвен списък по реда на 80 ГПК /.

Ответниците по жалбата – не са представили отговор по чл.263, ал.1 от ГПК.

С допълнителна молба от 30.07.2012 г. , въззивниците И. И., Д. И. и Р. И. / за Р. И. – в срока за обжалване на атакуваното решение/, отправят искане за допускане и назначаване на съдебно-техническа експертиза от въззивния съд, както и за събиране на гласни доказателства.

В писменото си становище от 02.10.2012 г., ответниците по жалбата: Ч. Ч.,К. Я., Б. А., М. В. и М. Я., Ч. пълномощника им от първата инстанция – адвокат П., оспорват направените доказателствени искания с допълнителната молба като преклудирани в сроковете по чл. 266 ГПК.

В съдебно заседание, тези въззиваеми, Ч. новоупълномощения си процесуален представител – А. П. , оспорват изцяло предявената жалба и нововъведените възражения и доказателствени искания с допълнителната молба. Претендират сторени разноски в производството.

Въззиваемата И. Ч., Ч. особения си представител А. Е. И., оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното :

Предмет на обжалване в настоящия процес е процесуално недопустимо решение по смисъла на чл.270 ал.3, пр. първо от ГПК, което следва да бъде обезсилено изцяло, а производството по делото – прекратено. Съображенията на въззивния съд относно този извод са следните:

Предявен е иск за защита правото на собственост. Очертаният предмет на тази защита, както съгласно обстоятелствената част на исковата молба, така и съгласно предявения петитум, е недвижим имот: с идентификационен № 04279.626.64, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б., одобрени със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо имота – Заповед № КД – 14 – 01 – 566/ 14.11.2007 г. на Началника на СГКК – Б., с административен адрес в гр. Б., У. „П. Я.“ №, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начина на трайно ползване – средно застрояване /от 10 до 15 метра/, който поземлен имот е с площ по скица от 1620 /хиляда шестотин и двадесет/ К. м. и който имот е идентичен с имот със стар номер по предходен план 8329, в квартал 8, парцел 11 при съседи: поземлен имот с идентификационен № 04279.626.65, поземлен имот с идентификационен № 04279.626.74, поземлен имот с идентификационен № 04279.626.66, поземлен имот с идентификационен № 04279.626.63 и поземлен имот с идентификационен № 04279.626.39. Отправено е искане за отмяна на издадените на ответниците констативни нотариални актове - Нотариален акт № 40, т.I, рег. 2036 дело №82/2000 г. на нотариус Т.а и Нотариален акт № 70, т. II, рег. 5745 дело 253/2008 г. на нотариус К.

Способите за осъществяване защитата на правото на собственост по действуващото право са предявяване на установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, ревандикационен иск по чл.108 от ЗС или негаторен иск по чл.109 от ЗС – в зависимост от характера на породения спор и засегнатото материално право.

Проведената от ищците защита е посредством положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК, съединен с искане по чл. 537, ал.2 от ГПК.

Видно от приложеното гр.д. 1624/2008 г. по описа на РС Б. за описания по-горе недвижим имот, предмет на гр.д. № 4039/2010 г. по описа на същия съд, чието решение се атакува в настоящото въззивно производство, е възникнал спор с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД между същите страни, в разменено качество: ищци, инициирали ревандикационното производство по гр.д. 1624/2008 г. са били ответниците в гр.д. № 4039/2010 г. по водения установителния иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК пред първостепенния съд, а именно: И. Ч., Ч. Ч.,К. Я., Б. А., М. В. и М. Я., като искът им е бил насочен срещу И. И., Д. И. и Р. И.. Активната си легитимация по ревандикационния иск обосновали, представяйкиНотариален акт № 40, т.I, рег. 2036 дело №82/2000 г. на нотариус Тамбураджиева и Нотариален акт № 70, т. II, рег. 5745 дело 253/2008 г. на нотариус Кутева, които актове се оспорват по реда на чл. 537, ал.2 ГПК от И. И., Д. И. и Р. И. в установителния иск за собственост.

В хода на производството по образуваното пред РС Б. гр.д. 1624/2008 г., след проведена размяна на книжата и събиране от съда на поисканите от страните доказателства, вкл. гласни и приета съдебно-техническа експертиза, ищците, с молба от 01.09.2009 г. / л. 127 от приложеното гр.д. 1624/2008 г./ заявили отказ от предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

С протоколно определение № 4990 от 01.09.2009 г., РС Б., на основание чл. 233 ГПК РС Б. е прекратил производството по гр.д. 1624/2008 г. по предявените срещу И. И., Д. И. и Р. И. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Прекратителното определение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Настоящият С. състав приема, че отказът от иск съдържа в себе си мълчаливо признание за неоснователността на иска и към това признание се прикрепя силата на пресъдено нещо. Последиците на отказа от иск следва да се приравнят на последиците на отхвърлен иск. „Ако отказът от иск се свърже единствено със забраната за ищеца да предяви отново същия иск - чл.119, ал.2 ГПК /отм./, сега чл.233, изр.2 ГПК, без към него да се прикрепя силата на пресъдено нещо, се създава една неопределеност за принадлежността на спорното право, каквато е недопустима в правния мир. Напротив, след като за ищеца има забрана да предяви отново същия иск, той не може никога да постигне уважаването на такъв иск и като логична последица това се приравнява на отхвърлен иск – с други думи ищецът не е носител на спорното право или обратно – ответникът е носител на оспореното от ищеца право. Тази последица ще следва да приложи и съдът, когато в друг спор възникне инцидентно въпросът за последиците от направения отказ от иска. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че законът не изисква от ответника да даде съгласие за прекратяване на делото при отказ от иска. Само ако този отказ се приравни на отхвърляне на иска, неговото становище става безпредметно, тъй като правата му са напълно защитени от последиците на отказа.” - в т.см. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 281 от 29.10.2012 год. на Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение по гр.д.№ 130 по описа за 2012 г.

Спорното право по гр.д. 1624/2008 г., приключило с отказ от предявения иск и това по гр.д. № 4039/2010 г., чието съдебно решение се атакува – касае един и същ недвижим имот : имот с идентификационен № 04279.626.64, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б., с административен адрес в гр. Б., У. „П.Я.“ №11, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с площ по скица от 1620 К.м., като спорът е между същите страни, но в разменено качество .

Съдът приема, че и в двата случая, искът между страните е за собственост на една и съща вещ, като преценката дали делата са идентични не се прави въз основа на избраната форма на защита – осъдителен или установителен иск.

Ответниците по гр.д. 1624/2008 г. / ищци в гр.д. № 4039/2010 г., / е следвало да направят всички правоизключващи, правоунищожаващи, правонамаляващи и правопогасяващи възражения досежно претенцията в това производство. Откъзът обаче от предявения срещу тях ревандикационен иск се приравнява на признаване от страна на ищците на неоснователността на предявената от тях претенция, поради което липсва и правен интерес за ответниците по по гр.д. 1624/2008 г., от водене на друго производство за установяване на собствените им права върху същата вещ , срещу отказалата се вече страна от ревандикационния иск.

Вследствие установителното действие и безспорността на постановеното определение за прекратяване на производството на основание чл. 233 ГПК поради отказ от предявения иск по чл. 108 ЗС, към който отказ се прикрепя и сила на пресъдено нещо, се погасява правото на иск, предявим между същите страни и за същата вещ/ както бе изтъкнато по-горе независимо от формата на този иск – осъдителен или установителен. Страните не могат да повдигат, а никой съд или друг орган не може да разглежда (и пререшава) такова дело. В случай, че същият или друг съд е сезиран от същите страни, за същото искане и на същото основание (чл. 221 ГПК), повторно заведеното дело трябва да бъде прекратено служебно от съда (чл. 224).

Искът по чл. 537 ал.2 ГПК – за отмяна на нотариалните актове, с които са се снабдили ответниците в производството по гр.д. 4039/2010 г. не е самостоятелен / в т. вр. и Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК на ВС/ и доколкото въззивният съд прави извод, че предявеният иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК е недопустим, не е следвало първоинстанционният съд да се произнесе по същество и по това искане за отмяна на издадените на ответниците констативни нотариални актове – за отмяна на Нотариален акт № 40, т.I, рег. 2036 дело №82/2000 г. на нотариус Тамбураджиева и Нотариален акт № 70, т. II, рег. 5745 дело 253/2008 г. на нотариус Кутева.

Страните по делото са длъжни да имат такова поведение, каквото предписва силата на пресъдено нещо, прикрепена към отказа от ревандикационния иск, досежно недвижимия имот, за който спорят, след като няма нововъзникнали факти, на които да се позовават след прекратяване на производството по заведения през 2008 г. ревандикационен иск.

Изложените съображения налагат обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото по предявения от ищците установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и такъв с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.4 във вр. с чл.273 от ГПК на въззивниците не се следват разноски, а същите ще бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите /ответници в първоинстанционното производство/ направените от тях по делото разноски в размер на 300 лв. / сторени пред РС /.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, ОКРЪЖЕН СЪД Б.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 5298 от 28.06.2012 г., постановено по гр.д. № 4039/2010 г. по описа на Районен съд Б. и ПРЕКРАТЯВА производството по исковете с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 537 ал.2 ГПК, предявени от И. Л. И. с ЕГН *, с адрес гр.Б., У. “Д. Х. Т.” №1. .5, А., Д. Л. И. с ЕГН *,с адрес гр.Б., У. “Д. Х. Т.” №1. .5, А. и Р. Л. И. с ЕГН * с адрес гр.Б., У.”Б.” №, В.А., срещуИ. П. Ч. с ЕГН *, Ч. П. Ч. с ЕГН *, К. Ф. Я. с ЕГН *, Б. К. А. с ЕГН *, М. В. В. с ЕГН * и М. Ф. Я. с ЕГН *, всички с адрес гр.Б., У.”П.” №1. както следва: иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследяване и давностно владение през периода от 1991г. до предявяване на иска - 30.12.2010г., на недвижим имот с идентификационен № 04279.626.64, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б., одобрени със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006 г. на ИД на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо имота – Заповед № КД – 14 – 01 – 566/ 14.11.2007 г. на Началника на СГКК – Б., с административен адрес в гр. Б., У. „П.Я.“ №, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начина на трайно ползване – средно застрояване /от 10 до 15 метра/, който поземлен имот е с площ по скица от 1620 /хиляда шестотин и двадесет/ К. м. и който имот е идентичен с имот със стар номер по предходен план 8329, в квартал 8, парцел 11 при съседи: поземлен имот с идентификационен № 04279.626.65, поземлен имот с идентификационен № 04279.626.74, поземлен имот с идентификационен № 04279.626.66, поземлен имот с идентификационен № 04279.626.63 и поземлен имот с идентификационен № 04279.626.39, както и искането за отмяна на издадените на ответниците констативни нотариални актове - Нотариален акт № 40, т.I, рег. 2036 дело №82/2000 г. на нотариус Т. и Нотариален акт № 70, т. II, рег. 5745 дело 253/2008 г. на нотариус К.

ОСЪЖДАИ. Л. И. с ЕГН *, с адрес гр.Б., У. “Д. Х. Т.” №1. .5, А., Д. Л. И. с ЕГН *,с адрес гр.Б., У. “Д. Х. Т.” №. ., А. и Р. Л. И. с ЕГН * с адрес гр.Б., У.”Б.” №, В.А., ДА ЗАПЛАТЯТ на И.П. Ч. с ЕГН *, Ч. П. Ч. с ЕГН *, К. Ф. Я. с ЕГН *, Б. К. А. с ЕГН *, М. В. В. с ЕГН * и М. Ф. Я. с ЕГН *, всички с адрес гр.Б., У.”П.” №. сумата от 300 /триста/ лева сторени разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: