Решение по дело №437/2024 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви към решение №106/19.04.2024г. по ВЧНД№437/24г. по описа на Окръжен съд-
Бургас
Производството е по реда на чл.163, ал.1 и сл.от ЗЗ и е образувано по
въззивна жалба на служебно назначеният защитник на Л. С. М.
ЕГН**********, срещу решение по ЧНД№213 от 19.03.2024г. по ЧНД
№980/2024год. на Районен съд-Бургас, с което е настанен на задължително
лечение по реда на чл. 157 и сл. от Закона за здравето и е определена неговата
сестра-Е. С. М. да дава информирано съгласие за лечението му. по реда на
чл. 163, ал. 1 от ЗЗ.
С жалбата се иска изменяване на решението, като неправилно и
неподкрепено от доказателствата по делото . Оспорва се наличието на
втората от задължителните предпоставки за настаняване на лицето за
задължително лечение, а именно същото да представлява опасност за
околните или за себе си. Навежда се основно твърдението, че настаняването
на лицето в ДПБ "Раднево" би се отразило негативно на неговото състояние.
Изразява се недоволство и от постановеното от първата инстанция
предварително изпълнение на решението. Застъпва се тезата, че намирайки се
в конкретното болестното състояние , М. не е агресивен и не би застрашил
живота и здравето си, не би представлявал опасност за своите близки или
други граждани . Възразява поради това срещу извода, че е потенциално
опасен да извърши престъпление. Настоява се, че лицето има подкрепата на
близките си в лицето на своята сестра, живееща с него в едно домакинство,
която му осигурява постоянно наблюдение и грижи.
Иска се да се постанови решение, с което се измени решението
относно болничното заведение , в което да се провежда лечението на Л. М. от
ДПБ-Раднево в ЦПЗ-Бургас стационарно, както и да се намали срокът на
същото.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа
на наведените в нея основания. Не се правят доказателствени искания.
Освидетелстваното лице – Л. М. не участва лично във въззивното
производство, поради влошеното си психично състояние, според посоченото
от ДПБ-Раднево при връщане призовката в цялост .
Представителят на БОП дава заключение за неоснователност на
жалбата и пледира за потвърждаване на решението на първоинстанционния
съд.
Настоящият въззивен състав намира жалбата за допустима, но
неоснователна, по следните съображения:
Производството е инициирано от управителя на ЦПЗ“Д-р Иван
Темков“-Бургас, с искане по реда на чл. 157, вр. чл.154, ал.3 от Закона за
здравето по отношение на лицето Л. С. М., с оглед на установено негово
поведение поставящо в риск както неговото здраве, така и това на околните.
1

В съдебно заседание пред първата инстанция са събрани достатъчно
доказателства, че лицето се води на диспансерен отчет към ЦПЗ-Бургас от
1978г. с диагноза „умерена умствена изостаналост, значително нарушение на
поведението, изискващо грижи и лечение“. Фамилно обременен, като дядо му
е бил с психично разстройство. През последните години М. е хоспитализиран
неколкократно, включително и по спешност, поради агресивно поведение.
През 2013г. е настанен за лечение , след довеждането му от органите на МВР
във връзка с побой над неговата майка. Лекувал се доброволно, след което
напуснал самоволно. Последната хоспитализация е през месец януари 2024г.
Повод за настоящото настаняване е довеждането му отново от
органите на МВР и БМП, след получен сигнал на тел.112 от граждани, че на
04.03.2024г. трикратно е намиран да върви по пътното платно на
натовареното кръстовище на бул.“Христо Ботев“ и бул.“Стефан Стамболов“ в
гр.Бургас, а период от няколко часа, във видимо неадекватно състояние и
занемарен външен вид. По време на прегледа болният бил напрегнат,
споделил, че е избягал от дома си. Били установени зарастващи рани
вследствие на изгаряне. Той отказал доброволно лечение и направил опит да
избяга от лечебното заведение.
След изтичане на 24-часовия срок за принудително лечение, удължен
с 48часа , същият продължавал да се бъде психотичен, некритичен към
болестта си, силно негативистичен и с риск от агресивни прояви. Това
мотивирало управителя на Центъра за психично здраве да поиска от БРС да
постанови настаняване на лицето на задължително лечение.
Районният съд назначил съдебно-психиатрична експертиза, от
заключението по която става ясно, че М. продължава да е психомоторно
видимо напрегнат, контактен но неинформативен, грубо ориентиран за време,
място и собствена личност, формално критичен. Мисловният процес е със
забавен темп на протичане, конкретно-образен, без съдържателни изменения.
М. е лабилен, стеничен, хибопуличен, а паметта и интелекта му са на ниво
умерена умствена изостаналост. В това си състояние той не е способен да
изразява информирано съгласие за лечението си. Според вещото лице, за
стабилизиране на психичното състояние на лицето е необходимо
продължително болнично лечение под лекарски контрол, доколкото
М.представлява опасност за себе си и за околните и е възможно в това си
състояние да извърши обществено-опасно деяние. Предложена е 3-месечна
продължителност на лечение, което да продължи в ДПБ-Раднево.
Явилата се пред БРС сестра на М.-Е. М. изразила своето мнение, че
по-благоприятно би било за него да се лекува в ЦПЗ-Бургас. При тези данни
БРС направил извода, че са налице както медицинския, така и социалния
критерий за настаняването на М. в лечебно заведение за психиатрична
помощ. Наред с това, той не осъзнава необходимостта от провеждане на
продължително лечение, некритичен е към поведението си и болестните
прояви на психично разстройство, което нарушава способността му да
2

изразява информирано съгласие за своето лечение. Затова определил
сестрата-Е. М.за лице, което да дава това съгласие.
Въззивната инстанция изслуша лекуващият лекар провеждащ
лечението на М. от настаняването му в ДПБ-Раднево, който е представил пред
съда и писмена справка относно конкретното състояние на пациента,
провежданото лечение и предвижданите дейности.Пред съда, д-р Л.И. заяви
конкретно, че състоянието на М. все още е значително влошено и той не е в
състояние да участва в делото. Лечението дава своя резултат, бавно, но
устойчиво. Така също, че М. не е посещаван от сестра си, но и самият той
заявил, че не желае да разговаря дори по телефона с нея. Състоянието му
търпи положителна промяна, но за постигането на значим резултат е
необходимо М. да бъде по-продължително лекуван. Така също, че
комплексните грижи полагани за този пациент няма как да му бъдат
предоставени в ЦПЗ-Бургас или в домашни условия. Не препоръчва
намаляване срока на лечение на този етап. Професионалното му становище,
по поставения му от защитата въпрос е, че поведението на М. във връзка с
което е бил настанен първоначално в ЦПЗ-трикратно в рамките на няколко
часа в един и същ ден да върви по пътното платно, на оживено кръстовище в
гр.Бургас е поставяло в опасност както неговите здраве и живот, но също и в
опасност всички участващи в трафика пешеходци , водачи на превозно
средства и пътници, поради риска от пътен инцидент.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът
намира за законосъобразен изводът на първата инстанция, че са налице
предпоставките по чл. 155 от ЗЗ - медицинския и социален критерий по
отношение на лицето по принудително действие. Установеното заболяване е
сред изброените в нормата на чл. 146, ал.1, т.2 от ЗЗ, а представената и приета
от съда СПЕ, извършена от компетентен за това лекар - психиатър и
безспорно установяваща вида на заболяване и препоръчания начин за
лечение. Разяснява характера на заболяването и невъзможността за лечение на
този етап в домашни условия. Поведението на М.е поставило в риск здравето
на околните и неговото лично. Този извод се подкрепя и от сведенията
изнесени от лекуващият лекар на М. в ДПБ-Раднево, в писмената справка за
актуалното състояние на пациента, за конкретното провеждано лечение и
резултата от него до този момент.
Наведените оплаквания от служебната защита, за неправилност в
изводите на първата инстанция не намират подкрепа в материалите по делото.
Състоянието на лицето, въпреки провежданата в дома му медикаментозна
терапия е било усложнено. Наред с това, конкретното състояние на лицето и
отказа му да се лекува доброволно, създаващи предпоставки за застрашаващо
или увреждащо поведение, са обусловили и необходимостта от
задължителното настаняване за лечение на лицето.
Не може да бъде споделена и тезата, че М. е бил под специалните и
постоянни грижи на своята сестра, която въззивната инстанция многократно
3

направи опити да призове на известните адреси, където стана ясно, че тя не
живее отдавна, нито същата се отзова на позвънявания по телефона. Отсъства
и желание на М. да общува с нея, видно от показанията на св.Л. И.. Това
обуславя извода, за наложителост от промяна на лицето, определено да дава
информирано съгласие за неговото лечение, съобразено с местонахождението
му понастоящем на територията на Община-Раднево.
В останалите му части, както се посочи, решението на първата
инстанция е правилно, законосъобразно и обосновано и не са налице
основания за неговата отмяна или изменяване .
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд постанови решението
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

4

Номер на акта:	106
Дата:	19 април 2024 г. (в сила от 19 април 2024 г.)
Съдия:	Петя Георгиева Георгиева Стоянова

Дело:	20242100600437
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	1 април 2024 г.

Решение по дело №437/2024 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите