№ 16756
гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело
********0241110156897 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 301460/26.09.2024г. на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, уточнена с молба с вх. № 409844/17.12.2024г., с която е
предявил по реда на чл.422 ГПК срещу ответника Н. М. Х. положителен установителен иск
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ, с който се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1736.63 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ********,
находящ се в ******, за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва от
13.06.2024г. до изплащане на вземането, за която има издадена заповед по чл.410 ГПК от
27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 36012/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.
С влязло в сила протоколно определение от 06.03.2025г., поради частична
недопустимост на предявения от „Топлофикация София“ ЕАД установителен иск, съдът е
върнал исковата молба на ищеца в частта, в която се иска да бъде признато за установено по
реда на чл. 422 ГПК, че ответницата Н. М. Х. дължи заплащането на сумата над размера от
1294,41 лв. до размера от 1736,63 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от месец май 2021г. до месец април 2023г., като производството по
делото е прекратено в тази част.
След частичното прекратяване производството по делото е останало висящо по
предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против Н. М. Х. положителен установителен
иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1294,41 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент ********, находящ се в ******, за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г.,
ведно със законна лихва от 13.06.2024г. до изплащане на вземането, за която има издадена
заповед по чл.410 ГПК от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 36012/2024 г. по описа на СРС, 27
състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот,
1
съставляващ апартамент №2, находящ се в ******, като за периода 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на
2588.83лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане
била начислена лихва за забава в размер на 371.37лв. за периода от 15.09.2022 г. до
16.05.2024 г., като се дължала и сумата от 37.70лв. - главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 8.51лв. - лихва за забава за периода от
16.07.2021 г. до 16.05.2024 г. Поддържа, че ответникът Н. М. Х. била собственик на
процесния имот за посочения период, с оглед на което е клиент на топлинна енергия.
Твърди, че на 19.08.2024г, по сметката на „Топлофикация София“ ЕАД е постъпило
частично плащане в размер на 1 398.37лв. след отразяването на което са покрити
задълженията за законна лихва в размер на 67.46лв,, съдебни разноски в размер на 60.13лв.,
мораторна лихва в размер на 379.88лв., както и част от главницата-в размер на 890.90лв.,
като остава непогасено задължение в размер на 1 735.63лв., представляващо остатък от
главницата за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва да окончателно
изплащане на задължението, както и юрисконсултско възнаграждение. Въз основа заявление
на ищеца от 13.06.2024 г., на 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 36012/2024 г. по описа на СРС, 27
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са
претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. М. Х..
Релевира възражение за недопустимост на производството поради липса на правен интерес
за ищеца от предявяване на установителен иск за дължимост на процесните суми, доколкото
от страна на ответника е направено признание във възражението по чл. 414 ГПК на част от
претендираните от ищеца суми. Твърди, че на 19.08.2024 г. е заплатила признатите в
заповедното производство суми, като в платежното нареждане е посочила конкретно
вземанията, които плаща. В случай че съдът приеме предявения иск за допустим, заявява, че
оспорва през исковия период да е съществувало облигационно правоотношение между нея и
ищеца в качеството на собственик, респ. ползвател, а с това и да е била потребител на
топлинна енергия, както и оспорва всички доказателства като недостатъчни или неотносими
към предмета на делото. Прави евентуално възражение за погасяване на процесните суми по
давност. По изложените твърдения прави искане за прекратяване на настоящото
производство. Претендира разноски.
По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – ****
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 36012/2024г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление с вх.№ 195548/13.06.2024г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът Н. М. Х. да заплати на заявителя „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 2588,83 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ********* ведно със законна лихва за период от 13.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 371,37 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., сумата от 37,70 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,51 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., както и
държавна такса в размер на 60,13 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 06.07.2024г., като в срока
по чл.414 ГПК е постъпило възражение, с което длъжникът е възразил срещу дължимостта
на сумата над размера от 1294,42 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
2
енергия, срещу дължимостта на сумата от 371,37 лева – мораторна лихва, срещу
дължимостта на сумата над размера от 18,85 лв. - цена за извършена услуга дялово
разпределение, както и срещу дължимостта на сумата от 8,51 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение. Длъжникът изрично е признал дължимостта на сумите
по заповедта за топлинна енергия до размера на 1294,42 лева и за дялово разпределение до
размера на 18,85 лева, по отношение на които суми заповедта за изпълнение е влязла в сила.
На 29.08.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта срещу Н. М. Х., като е представил такива на дата 26.09.2024г., предявявайки
установителен иск за сумата от 1736,63 лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия.
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.09.1994г., от
който се установява, че на посочената дата ответницата е придобила правото на собственост
върху процесния апартамент ********, находящ се в ******. Представена е още и молба-
декларация от 12.11.2002 г. от ответницата Н. М. Х. за откриване на нейно име на партида за
току-що посочения апартамент, като е отбелязано, че имотът ще се ползва за жилищни
нужди.
Приет е препис от съдебно решение № 88 от 01.04.2003г. по гр.дело № 76/2003г. по
описа на СРС, 85 състав, влязло в сила на 30.04.2003г., с което е прекратен бракът между
ответницата Н. М. Х. и С.С.У. Утвърдено е постигнато между страните споразумение,
съгласно което семейното жилище, придобито по време на брака, находящо се в ******, ап.
2, остава в обикновена съсобственост и се предоставя за ползване на Н. М. Х..
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2022г., в което е
отразено, че стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 1147,87 лева. Представено е и съобщение
към фактура № **********/31.07.2023г., в което е отразено, че стойността на доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. възлиза на сумата от 1446,76 лева.
Представен е договор за извършване на услугата дялово разпределение от 09.06.2020г.,
сключен ******, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след
26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.
Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки, от които е видно, че за
процесния период е начислявана служебно поради неосигурен достъп топлинна енергия за
подгряване на вода, както и такава за сградна инсталация. Приобщени са още и протоколи за
неосигурен достъп за отчет на уредите в процесния апартамент.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил **** което дружество е издавало изравнителни сметки. За
процесния период е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода на база 2 лица,
поради неосигурен достъп, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Вещото лице сочи, че не е доставяна топлинна енергия за отопление на имота от радиатори.
Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали
отклонения, като от лабораторията към ***** е поставено заключение „съответства“.
Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след
съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 2583,01 лева.
Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото лице е
отговорило, че дължимата главница за топлинна енергия е размер на 2583,01 лева. На
3
19.08.2024г. по сметка на ищеца е постъпило плащане от 1398,37 лева, с което са били
погасени съдебни разноски в размер на 60,13 лева, мораторна лихва в размер на 379,88 лева,
законна лихва в размер на 64,76 лева и главница в размер на 890,90 лева.
Ответникът е представил платежно нареждане от 19.08.2024г., от което се установява,
че по банкова сметка на „Топлофикация София“ ЕАД е била наредена сумата от 1398,37 лева
с посочено основание „плащане на призната част от ч.гр.д. 36012/24г., 27 с-в, СРС от Х.“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявене е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл.79, ал.
1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, като основателността му е предпоставена от това
по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за
продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния
период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза
на претендираната сума, Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да
докаже положителния факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по
давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията
са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
********/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
4
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата Н.
М. Х. е клиент на топлинна енергия в качеството й на съсобственик на 1/2 идеална част от
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. При формиране на този извод
съдът съобрази на първо място представения договор за продажба на държавен недвижим
имот от 08.09.1994г., видно от който правото на собственост върху процесния апартамент
********, находящ се в ******, е придобито на името на ответницата. Установява се от
приетото решение № 88 от 01.04.2003г. по гр.дело № 76/2003г. по описа на СРС, 85 състав,
влязло в сила на 30.04.2003г., че имотът е придобит по време на брака на ответницата със
С.С.У, поради което е попаднал под режима на СИО. От същото съдебно решение се
установява, че бракът между съпрузите е прекратен, в резултат на което СИО върху
апартамента е била прекратена и е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове
(по 1/2 идеална част за всеки) – чл.28 от СК. Този съсобствен имот е бил предоставен за
ползване на ответницата Н. Х. след прекратяването на брака, в резултат на което между
бившите съпрузи е възникнало наемно правоотношение на основание чл.57, ал.1 от СК,
респ. чл.107, ал.1 СК от 1985г. (отм.), като двамата бивши съпрузи като съсобственици
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в
съсобствеността. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение
********/2018 г. по т. д. ********/2017 г. на ОСГК на ВКС, когато топлоснабденият имот е
жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето
му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата
на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс СК) между двамата възниква наемно
5
правоотношение. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по
себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия продължават
да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на
съсобственици. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна
енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от
другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв
договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с
дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е
предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг.
По делото не се установява ответницата Н. М. Х. да е сключила индивидуален договор
с топлопреносното дружество за другата ползвана от нея 1/2 идеална част на бившия съпруг
по силата на бракоразводното решение. Представената по делото молба-декларация от
12.11.2002 г. до ищеца е подадена от ответницата Н. М. Х. преди развода и преди да
възникне обикновена съсобственост между бившите съпрузи. След развода и след
възникване на съсобствеността, за да бъде дължима стойността на топлинната енергия за
целия имот само от бившия съпруг, на когото е предоставено ползването на жилището, то
той следва да сключи договор с топлопреносното предприятие при общи условия, като до
сключването на такъв договор двамата съсобственици и бивши съпрузи дължат стойността
на потребената топлинна енергия съобразно дяловете си. В настоящия случай не се
установява след развода такъв договор да е бил сключен само с ответницата Н. М. Х..
Посочи се по-горе, че молбата-декларация от 12.11.2002г. е подадена преди да развода и
преди да възникне съсобствеността върху процесния апартамент. Няма данни ответницата да
е подала молба-декларация за откриване на партида при ищеца
след предоставяне ползването на процесното жилище със съдебното решение, поради което
няма как да се приеме, че съществува правоотношение по продажба на топлинна енергия за
процесния обект единствено с нея. Качеството потребител на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ не е обусловено от фактическото обитаване и ползване на имота, нито
от това кой е титуляр на партидата за имота и на чие име са издават фактурите и
изравнителните сметки, или кое лице е вписано в списъка на етажните собственици. Фактът,
че партидата се води на името само на един от бившите съпрузи, не означава, че единствено
той е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Ето защо,
двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността -
след прекратяване на брака е възникнала обикновена съсобственост и бившите съпрузи
отговарят за задълженията към дружеството всеки за 1/2 ид. част.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период, както и нейното количество и стойност се установяват от заключението на приетата
съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило както обема на доставената
топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза на сумата от 2583,01 лева.
По отношение на топлинната енергия за подгряване на вода експертът е посочил, че е
начислявана служебно въз основа на брой ползватели поради липса на осигурен достъп за
отчет. Съгласно чл.69, ал. 2, т. 2, пр.1 от Наредбата, изразходваното количество гореща вода
в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140
литра на обитател за едно денонощие, когато не е осигурен достъп за отчитане, а съгласно
чл.70, ал.4 от Наредбата на клиентите, които не са осигурили достъп за отчет, топлинната
6
енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява също по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. В
случая са възникнали основания за прилагане на компенсаторните механизми за определяне
на потреблението на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Сградната
инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат
на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали
или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им
вентили. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от потребителите. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не
може да се откаже, и е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект - всеки собственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на
вещно право в сграда етажна собственост, предварително преди придобиване на
индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че стойността на топлинната енергия,
която е била доставена през процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., възлиза общо
на сумата от 2583,01 лева, като за Н. М. Х. е възникнало задължение да заплати 1/2 част от
посочената сума на „Топлофикация София“ ЕАД, или сумата от 1291,50 лева. Останалата
половина от сумата се дължи от бившия съпруг, който не е страна по делото.
В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сумата от 2588,83
лева, представляваща цена на доставена от „Топлофикация София“ ЕАД топлинна енергия
за процесния имот през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. Срещу дължимостта на част
от тази сума (половината) над размера от 1294,42 лева е подадено възражение по чл.414,
ал.2 ГПК от ответницата, като до този размер вземането на ищеца е изрично признат, т.е.
срещу частта от вземането в размер от 1294,42 лева не е подадено възражение, поради което
в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила. Установява се от представеното
платежно нареждане, че на 19.08.2024г. ответницата е заплатила на ищеца сумата общо от
1398,37 лева, като е посочила, че плаща признатата част от сумите по ч.гр.дело №
36012/2024г. по описа на СРС, 27 състав, като сред признатите суми е и вземането за
главница от 1294,42 лева. Разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД сочи, че този, който има към едно
и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения,
погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата –
чл.76, ал.2 ЗЗД. Съгласно разясненията на т. 1 към Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г.,
постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато липсва уговорка между страните
за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът
на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. Редът за
погасяване на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД се прилага, в случай че длъжникът не е
направил избор. В случая ответницата е направила избор кои вземания погасява с
извършеното плащане, а именно признатата част от сумите заповедното дело, поради което
кредиторът е бил обвързан от този избор. Заплатената сума от 1398,37 лева е била
достатъчна за погасяване на признатото вземане за топлинна енергия в размер на 1294,42
лева, ведно със законната лихва върху него, която за периода от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до извършеното плащане възлиза на 33,43 лева, в т.ч. и
признатото вземане за цена на извършена услуга дялово разпределение в размер на 18,85
лева и законна лихва от 0,49 лева. С извършеното от ответницата плащане на признатото от
нея вземане за топлинна енергия е налице дори плащане в повече, доколкото съдът посочи,
7
че задължението й за главница за процесния период възлиза на 1291,50 лева.
Доколкото издадената заповед за изпълнение е влязла в сила по отношение на
признатото вземане за топлинна енергия до размера от 1294,42 лева, тъй като срещу тази
част не е подадено възражение, то ищецът е имал интерес да предяви установителен иск по
чл.422 ГПК за разликата над признатия размер от 1294,42 лева до пълния предявен в
заповедното производство размер от 2588,83 лева, която се равнява на 1294,41 лева. Поради
това с определение от 06.03.2025г. съдът е прекратил производството по делото по
отношение на сумата над 1294,41 лева до пълния размер на предявената от ищеца по реда на
чл.422 ГПК искова претенция от 1736,63 лева.
По този начин предмет на настоящото дело е останало оспореното вземане на
„Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 1294,41 лева за цена на доставена топлинна
енергия. Посочи се обаче по-горе, че задължени лица като клиенти на топлинна енергия са
двамата бивши съпрузи, които отговарят съобразно с дяловете си в съсобствеността, или
всеки от тях отговора до 1/2 идеална част. Следователно задължено лице за оспореното и
неплатено в заповедното производство вземане за цена на топлинна енергия в размер на
1294,41 лева, което е предмет на настоящото дело, се явява не ответницата Н. Х., а нейният
бивш съпруг С.С.У, в качеството му на клиент на топлинна енергия за своята 1/2 идеална
част от имота.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД по
реда на чл.422 ГПК установителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от
ЗЕ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответника.
В хода на заповедното производство ответникът е бил представляван по реда на чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв от адвокат К. Б., а в хода на исковото производство – от адвокат Н. И., поради
което в полза на процесуалните представители следва да се определи възнаграждение.
Независимо че в чл.38, ал.2 ЗА е предвидено, че в случаите на оказана безплатна правна
помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗА, съдът счита, че при определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, с
което се приема, че при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от определените
с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения
/така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.;
определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като
критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид
фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и
размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия,
продължителността на производството. Съдът счита, че заповедното производство не се
характеризира с каквато и да било правна и/или фактическа сложност, доколкото в неговия
ход не се събират доказателства и не се провеждат открити съдебни заседания, като
извършените от процесуалния представител на длъжника действия са се свели единствено до
подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. С
оглед на това съдът приема, че размерът на адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита от адвокат К. Б. в хода на заповедното производство следва да
бъде определен на 150 лева. Развилото се исково производство също не се отличава с
фактическа или правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства, а и
освен това се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, които са типизирани. С
оглед на това съдът приема, че за оказаната на Н. М. Х. безплатна адвокатска помощ на
адвокат Н. И. следва да се определи адвокатското възнаграждение па основание чл.38, ал.2
ЗА в размер от 300 лева.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Н. М. Х., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150, ал.1 от ЗЕ, с който се
иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1294,41
лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент ********, находящ се в ******, за периода от м.05.2021г.
до м.04.2023г., ведно със законна лихва от 13.06.2024г. до изплащане на вземането, за която
има издадена заповед по чл.410 ГПК от 27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 36012/2024 г. по описа на
СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78, ал.3 ГПК на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, сумата в размер от
150,00 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Н.
М. Х. в хода на заповедното производство по ч.гр.дело № 36012/2024г. по описа на СРС, 27
състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78, ал.3 ГПК на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, сумата в размер
от 300,00 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
Н. М. Х. в хода на исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на **** ЕИК ********* - трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9