№ 10067
гр. ......., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110152345 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
30.05.2025 г., гр........
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
девети април две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №52345 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 от ЗЕ и по
чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от ......, ЕИК ....., със седалище и адрес на
1
управление: гр....., представлявано от .....- Изп. директори, срещу Л. С. К. и Р. С. К., във
връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да се установи
със сила на пресъдено нещо дължимостта на цена на доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за
следните суми: суми от по 1 778,65 лв., представляваща ½ част от задължение за доставена
ТЕ, за обект в гр........, ул. „...“ №26, вх.... аб. №.... за отчетен период: 01.12.2020г.-
30.04.2023г., сума от 271,62 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2021г.- 08.04.2024г., сума от 20,35 лв., представляваща сума за дялово разпределение,
за периода: 01.03.2021г.- 30.04.2023г. и сума от 4,45 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 16.05.2021г.- 08.04.2024г., като за процесните задължения е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №28647/2024г. на СРС, 165
състав. Претендират се сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.Л.
Х. от САК, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличие
на валидно облигац. правоотношение за доставка на ТЕ и качеството „потребител на ТЕ“,
както и отв.Л. К. да е пребивавала на адреса. Прави възражение за погасяване по давност на
вземанията с кратката погасителна давност. Оспорва се доказаността на исковата претенция
и редовността на воденото счетоводство. Оспорва се дължимостта на мораторна лихва.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ......, като ФДР с фирмено наименование от м.07.2024г., видно
от справка в ТР- ........, който представя 3 бр. индивидуални справки за използвана ТЕ и 1 бр.
формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение, за отоплителен сезон 2021/2022г. с
вписване, че са затапени радиаторите.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложен към ИМ е препис на НА за собственост на апартамент по чл.35 от ЗПИМН
от 18.11.1971г., с който е придобил по покупка със Софийски градски народен съвет правото
на собственост върху ап.48 в бл..... като съгласно у-ние за идентичност от ГИС- .......,
посоченият адрес отговаря на ул. „...“ №......
Представен е препис на НА за дарение на недвижим имот №-.........г., том LLL, н.д.
№29455/1997г. на I- ви нотариус при СНС към СРС, с който ..... дарява на децата си Л. Т. и Р.
К. собствената си ½ ид.ч. от горепоописания апартамент, със запазено право на ползване на
дарителя до края на живота му.
Видно от у-ние за наследници законни наследници на С. Я. KaК.в, починал на .....г., се
явяват децата му Л. С. К. и Р. С. К..
Служебно е изискана справка, видно от която в особената книга на съда е вписан отказ
от наследство от отв. Л. К. от наследството, оставено от ....., починал на .....г.
Във връзка с дадени указания ищецът представя издадените по партидата фактури и
кредитни известия, /стр.100 и сл./, с посочен получател .....
Съгласно прието заключение по СТЕ и разясненията в о.с.з., в имота са демонтирани
затапени радиаторите, като се начислява по ТЕ за отопление от щранг- лира в банята, която
при оглед в имота е установено, че не се забелязва. Начислена е ТЕ за БГВ- за отопл. сезон
2021/2022г.- по данни на водомер №....., а за втори и трети- служебно поради неосигурен
достъп е начислена ТЕ на база за 2 лица под нормативно установената граница от по 140 л/
денонощие. ТЕ за сградна инсталация е начислена на база пълен отопляем обем от 181
куб.м.
Съгласно заключение по ССч.Е, не се установяват плащания по партидата след
2
завеждане на иска, като са посочени размерите на дължимите суми за ТЕ за процесния
период, вкл. и на погасените по давност задължения.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и
трето лице- ползвател. Наследственото правопримество представлява преминаване на
имуществото на наследодателя към наследниците му по закон или по завещание.
Отношенията по доставка на централно отопление са договорни и при смъртта на
потребителя топлопреносното предприятие следва да установи договорни отношения с
наследниците, като отрие партида на името на съотв. наследник или търси дължимото при
разделна отговорност от наследниците на своя абонат, съобразно наследствените им квоти.
Правото на собственост не влече автоматично договорна обвързаност с ищцовото
топлопреносно предприятие. От своя страна отказът от наследство се изразява в заличаване
на наследственото правоприемство, считано от момента на откриването му, като отказалият
се наследник се лишава от включените в наследството права и задължения. Последният
престава да бъде наследник, като се счита, че никога не е бил такъв. Отказалият се
наследник се счита за трето лице спрямо откритото наследство. В настоящия случай е видно
от представените писмени доказателства и от служебно изисканите такива, че отв. Л. К. е
извършила по надлежен ред отказ от откритото наследство на ....., починал на .....г. С оглед
на горното последната се явява собственик единствено на ¼ ид.ч. от правото на собственост
върху процесното жилище, на осн. извършеното през м.10.1997г. дарение. Не са налице
доказателства за извършен отказ от наследство от отв.Р. К., поради което следва да се
приеме, че притежава ¾ ид.ч. от гореописания имот на осн. дарение и наследствено
правоприемство.
Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и
поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. От
ангажираната доказ. съвкупност се установява, че сградата, в която е процесният имот, е
топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда-
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148
от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни актове.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. При неосигуряване на достъп
за отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата по реда на т.6.5 от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, като се определя инсталираната
мощност на отоплителните тела в сградата; при липса на данни се приемат данните на
подобно отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2)за всяко
отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му единици и
инсталираната му мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред за дялово
разпределение се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС); 3)дяловите
единици за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната мощност на
отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС. С така определените дялови единици
всички отоплителни тела без уреди се приравняват към отоплителни тела с уреди. Срещу
осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за
доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се
3
извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчетената от
средствата за търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя между отделните
имоти на база предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни данни въз основа
на средния месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ, отдадена от сградната
инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в
съответната методика математически формули. Законът възлага в тежест на
топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени
средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и
надлежното й ценообразуване. Установено е по делото, че в имота отоплителните тела са
демонтирани. Видно от представените фактури като потребител на ТЕ за имота е вписано
трето лице- ..... Не се открива между кориците на делото подадено заявление- декларация, с
което да се иска доставка на ТЕ за имота. Не се установява основанието за начисление
служебно на ТЕ за БГВ на база от 2- ма души. При огледа в имота вещото лице не
установява щранг- лира в мокрото помещение. Сита, че такава следва да има, тъй като на
горния етаж има ‚ранг- лира. С оглед на горното за релевантни следва да се приемат само
задълженията за ТЕ за БГВ за отопл. сезон 2021/2022г.- по данни на водомер №....., които
видно от заключението по ССч.Е за сума от общо 504,04 лв., която следва да се раздели на
квотите на собственост.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Претенцията на ищеца следва да се счита за частично погасена по
давност, считано от 01.12.2020г.- 30.04.2021г. вкл., с оглед датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 15.05.2024г. Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д.
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика, вземанията на
топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по
договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението,
са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна
давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно
вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че
е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на
чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
случая следва да се приеме, че вземанията на продавача за цена на ТЕ за всеки месец,
включен в съответния отчетен период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за
съответния месец, като възникват от първо число на месеца, следващ периода на извършване
на доставката. Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство,
което спира или прекъсва теченето на давността.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определената ФДР, поради
което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на
третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал топлинно счетоводство в
процесния имот и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Искът за
мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по
делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане
на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на
ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в
който случай задължението става изискуемо след покана, каквато нее налице, в какъвто
смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за
мораторна лихва е изцяло неоснователен.
4
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държ. такси в двете производства, депозит за експертиза
от общо 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято
полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца в тежест на отв.Л. КК.ва от 23,01 лв., а за отв. Р. К.-
69,05 лв.,, съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство е
определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. С оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва да
се присъдят разноски от 516,60 лв. за отв.Л. К. и от 449,80 лв. за отв. Р. К.. за съд.
производство, от които по 500 лв. – заплатен адв. хонорар от ответниците и депозит за
ССч.Е от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Л. С. К., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от .....- Изп. директори, съществува вземане за сумата от общо 126,01 /сто
двадесет и шест лева и една стотинка/ лв., представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, за обект, в гр........, ул. „...“ №26, вх.... аб. №.... за отчетен период:
01.12.2020г.- 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
съдебно сезиране– 15.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №28647/2024г. на СРС, 165
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно предявения
размер от 1 778,65 /хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/
лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр........, ул. „...“
№26, вх.... аб. №.... за отчетен период: 01.12.2020г.- 30.04.2023г., както и за сумата от 271,62
/двеста седемдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.09.2021г.- 08.04.2024г., за сумата от 20,35 /двадесет
лева и тридесети пет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за
периода: 01.03.2021г.- 30.04.2023г. и за сумата от 4,45 /четири лева и четиридесет и пет
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.05.2021г.- 08.04.2024г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№28647/2024г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. С. К., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от .....- Изп. директори, съществува вземане за сумата от общо 378,03 /триста
седемдесет и осем лева и три стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, за обект, в гр........, ул. „...“ №26, вх.... аб. №.... за отчетен период:
01.12.2020г.- 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
съдебно сезиране– 15.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №28647/2024г. на СРС, 165
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно предявения
размер от 1 778,65 /хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/
лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр........, ул. „...“
№26, вх.... аб. №.... за отчетен период: 01.12.2020г.- 30.04.2023г., както и за сумата от 271,62
/двеста седемдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ лв., представляваща
5
обезщетение за забава, за периода: 15.09.2021г.- 08.04.2024г., за сумата от 20,35 /двадесет
лева и тридесети пет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за
периода: 01.03.2021г.- 30.04.2023г. и за сумата от 4,45 /четири лева и четиридесет и пет
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.05.2021г.- 08.04.2024г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№28647/2024г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. С. К., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ......,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от ... – Изп. директори,
сума в размер общо на 23,01 /двадесет и три лева и една стотинки/ лв., представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ......,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от ... – Изп. директори,
сума в размер общо на 69,05 /шестдесет и девет лева и пет стотинки/ лв., представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
ОСЪЖДА ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от
... – Изп. директори, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, да заплати на Л. С. К., ЕГН:**********, сума
в размер на 516,60 /петстотин и шестнадесет лева и шестдесет стотинки/ лв.,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
ОСЪЖДА ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от
... – Изп. директори, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, да заплати на Л. С. К., ЕГН:**********, сума
в размер на 449,80 /четиристотин и четиридесет лева и осемдесет стотинки/ лв.,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на ........, като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6