№ 14593
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А.
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А. Гражданско дело
№ 20231110113329 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД от Я. А.
П. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП реализирано на 17.10.2022 год..
Ищецът-Я. А. П., чрез пълномощник, излага в исковата молба, че на 17.10.2022
год., около 16 часа, в гр. София, по ул. „*****“, с посока на движение от ул. „*******“
към бул. „******“, при управление на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №**********,
К. А. Б., при извършване на маневра ляв завой, удря пресичащата на зелен светофар и
на пешеходна пътека Я. А. П.. Поддържа, че вина за настъпване на произшествието
има водачът на лек автомобил „Рено Клио“. Твърди се, че вследствие на
произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на
главата, в областта на дясно лицева област; контузия на левия лакът; контузия на
долната част на гърба и таза; контузия на ляво бедро и лява тазобедрена става.
Поддържа, че след произшествието ищцата е била в тежко физическо и здравословно
състояние, като нараняванията й са довели до продължителни болки в областта на
гърба, шията, таза и бедрото, наблюдават се болезнени и ограничени движения в
областта на травмираните области, което води до бърза уморяемост и непълноценност.
Излага се, че сънува кошмари, страхува се да излиза навън, изпаднала е в състояние на
тревожност и подтиснатост. Поддържа, че за лекия автомобил управляван от К. А. Б.
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” в БВИГ АД валидна към
датата на ПТП. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди
БВИГ АД, да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания в размер на 5 000 лева, ведно със
1
законната лихва считано от 26.10.2022 год.-датата на предявяване на претенцията към
ответното дружество до окончателното й изплащане. Претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът – БВИГ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен отговор
на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, виновното и противопрано поведение на водача на застрахования
при него автомобил-К. А. Б., както и че ищцата търпи болки и страдания в обем
съответстващ на претендираното обезщетение. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищцата е пресичала на червен сигнал на светофарната
уредба, както и е видяла приближаващия автомобил, но е предприела пресичане.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска
отговорност”, сключен между деликвента и ответното дружество, както и
противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което са настъпили вредните
последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
Ответникът следва да обори законоустановената презумпция за вина.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №********** и реализирането на
ПТП на 17.10.2022 год. с участието на Я. А. П..
С оглед изложеното съдът намира, че застрахователното правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Рено Клио“ с рег.
№********** е възникнало от деня на сключване на договора, от който момент,
застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие, както и че
същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите,
претърпени от трети увредени лица, при управление на застрахованото МПС.
Няма спор и че по време на действието на застрахователния договор, на
17.10.2022 год. е настъпило процесното ПТП, което се установява и от Протокол за
ПТП от 17.10.2022 год., в който като участници са посочени лек автомобил „Рено
Клио“ с рег. №**********, управляван от К. А. Б. и Я. А. П.-пешеходец.
От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на
пътното транспортно произшествие ищцата е получила следните увреждания:
контузия на главата в областта на дясна шийно-лицева област; контузия на левия лакът
2
с охлузване; контузия на долната част на гърба и таза; контузия на ляво бедро, които
са й причинили болка. Установява се, че уврежданията са вследствие от контакт на
тялото на пострадалия с части от автомобила и терена и е възможно да бъдат
получени при процесното ПТП. Дадено е заключение, че при нормално протичане на
възстановителния период, без усложнения, периодът на възстановяване е 15-20 дни,
като през първите 7 болките са с по-голям интензитет. След извършен преглед вещото
лице е установило, че състоянието на ищцата е добро, не са установени трайни
последствия от получените при произшествието увреждания, като ищцата е казала, че
има болки в кръста и световъртеж. В заключението си вещото лице-невролог, излага,
че от приетото образно изследване се установява, че се касае за хронични
дегенеративни промени в луМ.Алния сегмент на гръбначен стълб-над 5 години, като
промените са свързани с износване на междупрешленните дискове и поява на
остеофити и артрозни промени свързани с възрастта. Вещото лице е дало заключение,
че установените промени са преди процесното ПТП, като за да достигне до този извод
е взела предвид регистрираните в системата на Здравната каса прегледи, извършени
приз м.04.2020 год., м.04.2021 год. и м.03.2021 год., когато ищцата е преглеждана
поради оплаквания от болки в кръста и увреждане на лумбосакралния плексус.
Установява се, че при ПТП-то Я. П. е получила повърхностни травми на цервикалния
гръбнак и кръста, без засягане на перифирния двигателен неврон-коренчета и
периферни нерви, които клинически са се проявили с болков синдром и са лекувани
успешно с медикаменти.
Предвид приетите по делото писмени доказателства и съдебно-медицинската
експертиза съдът приема, че уврежданията на ищцата са настъпили във връзка с
процесното ПТП.
В случая се оспорва вината на водача управлявал лекия автомобил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
За установяване на механизма на ПТП са ангажирани автотехническа
експертиза и гласни доказателства.
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е направило заключение,
като е взело предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, относно
механизма на ПТП, в което посочва, че на 17.10.2022 год., около 16 часа, лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. №********** се е движил по ул. „*****“ с посока от ул.
„*******“ към Околовръстен път, като на кръстовището с бул. „******“, превозното
средство се е намирало в спряло положение, в колона от автомобили-като 3-ти
автомобил в колоната на светофарната уредба. При зелен сигнал на светофарната
уредба, водачът на лек автомобил „Рено Клио“ предприема маневра за ляв завой от ул.
„*****“ в посока към Околовръстен път, като на кръстовището с бул. „******“ не
пропуска и реализира ПТП с пресичащата на пешеходна пътека, от дясно на ляво
3
спрямо посоката на движение на превозното средство, пешеходка Я. П.. Съдът изцяло
кредитира заключението относно механизма на ПТП, тъй като същото кореспондира
със свидетелските показания на К. А. Б.-управлявал лек автомобил „Рено Клио“ и
М.А.-свидетел на произшествието. И от показанията на двамата свидетели се
установява също, че светофарната уредба е светела в зелено и за лекия автомобил и за
пешеходците. От заключението се установява, че водачът на лекия автомобил е имал
възможност да предотврати произшествието ако се е движил със скорост, при която
превозното средство ще спре в рамките на опасната зона, при внезапно възникване на
опасност и без да възникне удар с пресичащата пешеходка и ако е пропуснал,
пресичащата на пешеходна пътека Я. П., след което безпрепятствено да завърши
своята маневра-ляв завой в посока Околовръстен път, а Я. П. е имала възможност да
предотврати ПТП, ако е пропуснала, извършващия маневра-ляв завой лек автомобил,
след което да завърши пресичането на пътното платно. Установява се, че причината за
настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лек автомобил „Рено Клио“, който
при маневра ляв завой не пропуска, пресичащата на пешеходна пътека, от дясно
наляво, спрямо посоката на движение на превозното средство, пешеходка.
Заключението относно механизма на настъпване на ПТП не е променено и в
допуснатата допълнителна автотехническа експертиза.
С оглед анализа на събраните по делото доказателства, които са
безпротиворечиви съдът приема, че вина за настъпването на ПТП има водачът на лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. №**********, който не е пропуснал, пресичащата на
пешеходна пътека Я. П., с което е нарушил разпоредбата на чл. 119 от ЗДвП, гласяща,
че: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Водачите на завиващите нерелсови
пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“. В случая и от
гласните доказателства и от заключението на вещото лице изготвило автотехническата
експертиза се установява, че ищцата е предприела пресичана, като е била на 1,75 метра
от началото на пешеходната пътека, по посока на движение на лек автомобил „Рено
Клио“.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и
съгласно чл. 52 от ЗЗД то следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика,
понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят
е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
4
справедливият размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да се
поправят вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице,
да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт
на осъждане на ответника. При определяне на размера на паричната репарация, съдът
взема предвид уврежданията настъпили във връзка с произшествието, а именно:
контузия на главата в областта на дясна шийно-лицева област; контузия на левия лакът
с охлузване; контузия на долната част на гърба и таза; контузия на ляво бедро, които
са й причинили болка и които при нормално протичане на възстановителния период,
без усложнения, периодът на възстановяване е 15-20 дни, както и че след извършен
преглед на ищцата не са установени трайни последствия от получените при
произшествието увреждания. При определяне на размера на обезщетението съдът се
съобрази и със заключението изготвено от вещото лице-невролог, че дегенеративните
промени в луМ.Алния сегмент на гръбначен стълб датират от над 5 години респ. са
настъпили преди процесното ПТП. На следващо място от показанията на свидетеля
И.В.С. не се установява дълъг период на възстановяване и съгласно заключенията по
СМЕ не може да се направи извод, че болките в кръста са в пряка причинно
следствена връзка с процесното произшествие.
С оглед на изложеното настоящият състав счита, че справедливият размер на
обезщетението, който съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД е в размер на 3 000 лева,
до който размер претенцията следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата до
пълния предявен размер от 5 000 лева.
Не е налице и твърдяното от ответника съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че съпричиняването не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване респ.,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. В случая ищцата е
предприела пресичане на пътното платно на обособено за това място, при зелен
светлинен сигнал.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати:1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. От това следва, че забавата се
определя не от датата на настъпване на събитието, а от по-късен момент. В конкретния
случай застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за настъпване на
5
застрахователното събитие-26.10.2022 год., ако лихвите са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ дължи законна лихва
за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок /в този смисъл е Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС
по т. д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК/.
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на страните, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 735 лева, представляваща
сторените в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно
уважената част от претенцията и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат В. В. О.
сумата от 720 лева с вкл. ДДС, а ищецът следва да заплати на ответника, на основание
чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата от 130 лева, представляваща сторените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СРС сумата от 375,60 лева, а ответникът сумата от 563,40 лева,
представляващи депозити за СМЕ и САТЕ.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА БВИГ АД, ЕИК ///////, с адрес: гр. //////// да заплати на Я. А. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. /////, чрез адв. В. О., на основание чл. 432 от
Кодекса на застраховането вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
реализирано на 17.10.2022 год., като отхвърля иска за разликата до пълния
претендиран размер от 5 000 лева, като неоснователен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.10.2022 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА БВИГ АД, ЕИК /////// да заплати на адвокат В. В. О., на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 720 лева /седемстотин и двадесет лева/.
ОСЪЖДА БВИГ АД, ЕИК /////// да заплати на Я. А. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 735 лева /седемстотин тридесет и пет лева/,
представляваща сторените в производството разноски, съразмерно с уважената част от
претенциите.
ОСЪЖДА Я. А. П., ЕГН ********** да заплати на БВИГ АД, ЕИК ///////, на
основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата от 130 лева /сто и тридесет лева/,
представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенцията.
ОСЪЖДА БВИГ АД, ЕИК /////// да заплати на СРС, на основание чл. 78, ал.6 от
ГПК, сумата от 563,40 лева /петстотин шестдесет и три лева и четиридесет стотинки/,
6
представляваща депозити за СМЕ и САТЕ.
ОСЪЖДА Я. А. П., ЕГН ********** да заплати на СРС, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК, сумата от 375,60 лева /триста седемдесет и пет лева и шестдесет
стотинки/, представляваща депозити за СМЕ и САТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7