Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21.05.2018г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
съд в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван М.
с участието на секретаря Таня Радичева и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.М. АНД №59 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Р.М.Н., ЕГН ********** и адрес ***, е депозирал
жалба против Наказателно постановление № 17-0254-001326/09.01.2018г. на Началник
РУП към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за това, че на 16.12.2017г. в
08:10 часа в гр.Димитровград управлявал по бул.“Георги Сава Раковски“- до номер
28, лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ ******,
като: 1.Автомобила е технически неизправен (неизправни къси светлини),
2.Автомобила не е представен на годишен технически преглед, и 3.Не изпълнява
разпореждане на длъжностно лице с възложени функции по контрол на пътното
движение, изразяващо се в това да изчака в автомобила до вземане на отношение,
като побягнал, с което за виновното нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.147,
ал.1 от ЗДвП и на чл.6, т.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и: - чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП – му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 30лв.; - чл.185 от ЗДвП - му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 20лв.; - и чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП - му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 50лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Изложените в жалбата доводи
могат да се определят като такива за незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление и моли да бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Явяващият се за него процесуален
представител счита, че няма категорични доказателства за това, че водача Н. е
нарушил описаните в АУАН и НП законови норми. Представя допълнителни
доказателства за това, че Н. вече бил наказван за част от процесните нарушения,
счита издаденото наказателно постановление за необосновано, поради което и
пледира за отмяната му.
Адм.-Наказващия орган- РУ-МВР-Димитровград-
редовно призовани, не изпраща представител в с.з., не взема становище по
депозираната жалба.
Районна Прокуратура - Димитровград
– редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по
депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 16.12.2017г. сутринта,
свидетелите Х.К. и Д.С.-***, изпълнявали служебните си задължения, като
осъществявали контрол над движещите се по бул.“Г.С.Раковски“ в гр.Димитровград
автомобили.
Около 08,10 часа същите спрели за проверка
движещият се автомобил по същия булевард- до номер 28. Причината за да спрат
водача за проверка била, че автомобилът се движел с включени само габаритни, но
не и къси или дневни светлини.
При извършената проверка установили, че
автомобилът е „Хонда Сивик“ с рег.№ ****** и е управляван от настоящия
жалбоподател Р.М.Н..
Полицейските служители казали на водача, че не е
включил дневните светлини, а само габаритните, като по този начин не изпълнява
изискването на закона, за което Н. превключил светлините, но не работели късите
светлини, което установили и полицейските служители. Освен това, последните
установили след проверката на документите, че управлявания автомобил не е
представен за технически преглед. С документите на водача Н. се отправили към
служебния автомобил, за да направят справка, а малко след тях дошъл самият
водач Н. и им заявил, че им е дал документите и оставял колата си, тъй като
бързал за работа, след което тръгнал.
Св.Х.К. му разпоредил да не си тръгва и да изчака
в автомобила си, докато бъде извършена справката. Водача Н. обаче не се
съобразил и продължил, като след като подминал автомобила си, побягнал, което
принудило полицейския служител да го последва. Въпреки отправените обръщения да
спре, водачът Н. не спрял и се отдалечил, като св.К. престанал да го преследва
и уведомил дежурния в РУ-МВР-Димитровград.
Водачът Н. бил открит по телефона, като отказал да
се яви на място и съобщил къде работи. Свидетелите К. и С. посетили
местоработата на Н., но не го открили първоначално, но в последствие същият
дошъл и бил отведен в сградата на РУ-МВР-Димитровград.
Там му бил съставен АУАН №0300142/16.12.2017г. от
актосъставителя Х.К., като нарушения били описани тези по чл.139, ал.1, т.1, по
чл.147, ал.1 и по чл.6, т.2 от ЗДвП, който акт водачът Н. подписал без да
посочва възражения.
Същият ден на Н. бил съставен и втори АУАН-
№0300254/16.12.2017г., за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.
На базата на така
съставения АУАН, Административно наказващият орган издал процесното наказателно
постановление № 17-0254-001326/09.01.2018г. на Началник РУП към ОД-МВР-Хасково,
РУ-Димитровград, с което за виновното нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на чл.6, т.2 от ЗДвП, на водача Н. на основание чл.53
от ЗАНН и: - чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП –
му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 30лв.; - чл.185 от ЗДвП - му е
наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 20лв.; - и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП - му е наложено адм.наказание
„Глоба“ в размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец.
Постановлението било
връчено на жалбоподателя на 17.01.2018г., видно от неразделна разписка към
него, а жалбата против него е получена на 23.01.2018г.- видно от поставения
входящ номер- т.е. в законоустановеният 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от Акт за установяване на административно нарушение №0300142/16.12.2017г.,
НП № 17-0254-001326/09.01.2018г. на Началник РУП към ОД-МВР-Хасково,
РУ-Димитровград, справка за нарушител- водач и показанията на актосъставителя Хр.К.
и на свидетеля по установяване на нарушението и по съставяне на акта Д.С., които
са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт,
поради което са и кредитирани от съда по начин описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е
подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални
изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по
същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
При съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение №0300142/16.12.2017г., като цяло са
спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН изключвайки, че не е отразена длъжност и местоработата
на нарушителя. Това нарушение на закона обаче не се явява съществено досежно
констатациите в акта.
Както при издаване
на АУАН, така и при обжалваното наказателно постановление, са описани правилно
извършените от водача Р.Н. нарушения. Правилно са описани текстово, но частично
несъответстващо на цифрово изписаното.
Преди да се обсъдят съответствието на установеното
от фактическа страна с правните норми, следва да се отбележат някои категорично
установени обстоятелства.
На първо място, следва да се приеме за доказано по
категоричен и безспорен начин, че именно настоящия жалбоподател е управлявал собствения
си автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ ******, когато е бил спрян за проверка на
процесната дата и място, като при проверката е установено, че автомобилът не е
минал задължителен технически преглед, не е с включени дневни светлини и
водачът Н. е напуснал място в автомобила си въпреки разпорежданията на св.Хр.К.
да остане до приключване на проверката. За тези деяния свидетелстват двамата
полицейски служители- Хр.К. и Д.С., които заявяват, че именно заради движението
на габаритни светлини са спрели водача на автомобила, след което са се убедили,
че не му работят късите светлини. Нещо повече- св.Д.С. в своите показания
заявява, че е спирал и друг път жалбоподателя със същия автомобил и го е
предупреждавал да си поправи светлините. И двамата свидетели заявяват, че пред тях
водача Н. е пробвал да включи късите светлини и същите не са работели. В тази
връзка правилно е преценено и отнесено към нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, че управляваното МПС е технически неизправно, доколкото един от основните
изискуеми според ЗДвП елементи на автомобила- необходими както през деня, така
и през нощта, е неизправен. Установи се, че именно е неизправен, а не просто
водачът е забравил да ги включи, доколкото и двамата полицейски служители
заявяват, че водачът Н. е изпробвал да включи пред тях късите светлини и същите
не са работели, а и както бе упоменато, св.С. и друг път го е спирал за да го
предупреди да поправи късите си светлини.
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП
повелява: „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 1.
технически изправни.“. В случая е налице неизправност на управляваното МПС,
доколкото е установено от контролните органи неработещи къси светлини, чието
използване е задължително и през деня. Т.е. така установеното нарушение
правилно е отнесено към материалната норма, която е нарушена.
Правилно и адм.-наказващият орган е отнесъл така
установеното адм.нарушение към санкционната норма на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП,
предвиждаща адм.наказание „Глоба“ в размер на 30лв. за всеки, който управлява
превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат
сигурността на движението.
Тук обаче следва да се приложи разпоредбата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото правилно както контролните органи, така и
адм.-наказващия орган са приложили закона, който е действал към момента на
установяване на нарушението. Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН
обаче, до влизане в сила на издаденото наказателно постановление, се прилага
онзи закон, който е най-благоприятен за нарушителя. След издаването на наказателното
постановление на 09.01.2018г. е последвала промяна в ЗДвП, като разпоредбата на
чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП е отменена (отм. – ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от
20.05.2018г.). До тази дата наказателното постановление не е влязло в законна
сила и следва да се приложи по-благоприятния за нарушителя режим, като
доколкото е отпаднала санкционната разпоредба- описана по-горе, следва
адм.наказание да се наложи на осн. чл.185, който гласи: „За нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20лв.“. Тази
разпоредба се явява по-благоприятна за дееца, доколкото не може да се приеме,
че с отпадането на предходната санкционна норма, нарушението не следва да бъде
санкционирано, тъй като самата материална норма на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП
остава непроменена- т.е. деянието продължава да е административно нарушение, но
санкционната норма, въз основа на която се налага адм.наказание, е изменена. В
тази връзка наказателното постановление следва да бъде изменено в тази му част.
По отношение на второто описано нарушение-
управление на МПС, което не е представено на технически преглед, Съдът на мира,
че контролния и адм.-наказващият орган са допуснали съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото текстово нарушението е правилно описано, но не
е отнесено към съответстващата му законова норма. Разпоредбата на описаната
норма- чл.147, ал.1 от ЗДвП гласи: „Регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите,
самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се
определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.“.
Видно е още от прочита на разпоредбата, че същата
не повелява задължения на водачите на МПС. И в тази връзка няма как да бъде
нарушена, доколкото единствено указва устройството и условията за извършване на
техническите прегледи, но не въвежда каквото и да било задължение към водачите
на МПС. Ето защо, Съдът намира, че с оглед така допуснатото нарушение на
материалния закон, наказателното постановление следва да бъде отменено в тази
му част, без да бъде разглеждано по същество.
По отношение на третото описано нарушение- отказ
на водача да изпълни разпореждане на органите за контрол и регулиране на
движението, Съдът намира следното: - не се спори и е установено по делото, че
след като е бил спрян от контролните органи и е бил запознат с това, че ще бъде
извършена справка, жалб.Н. е напуснал мястото на нарушението и не е изпълнил
разпореждането на св.К. да остане в автомобила си и да изчака извършването на
проверката, което е принудило св.К. да го последва, продължавайки да му издава
последващи разпореждания да спре. Действително е налице и друг съставен АУАН-
от друг полицейски служител- Боян Боянов, и съответно е издадено наказателно
постановление №892/08.01.2018г. с описано нарушение, че Р.Н. не изпълнява
издадено му полицейско разпореждане да спре да бяга и да му бъде извършена
полицейска проверка. Следва обаче да бъде уточнено, че в настоящото процесно
наказателно постановление е описано нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП- който
задължава участниците в движението да изпълняват разпорежданията на лицата,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо
от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за
движение. По делото се установи и доказа, че водачът Н. не е изпълнил
разпореждането на полицейския служител К. да остане в автомобила си до
приключване на проверката, вместо което е бил до полицейския автомобил, заявил
е, че си тръгва и достигайки своя автомобил е продължил, като е побегнал. Тук
следва да се направи отграничението, че на първо място има разпореждане на лице,
упълномощено да регулира и контролира движението по пътищата- а именно да
остане в автомобила си до приключване на проверката. Това не е изпълнено от
водача Н., поради което и правилно е ангажирана адм.-наказателната отговорност
по чл.6, т.2 от ЗДвП. След като не изпълнил това разпореждане, водачът Н. е
продължил да бяга и подминавайки автомобила си вече не изпълнява полицейско
разпореждане на полицейски служител- да спре да бяга, за да му бъде извършена
проверка- с което вече осъществява друго нарушение- правилно квалифицирано като
такова по чл.64, ал.4 от ЗМВР. Или на практика има две отделни нарушения за
неизпълнение на полицейски разпореждания, които нарушения са различни,
доколкото осъществяват състава на отделни адм.нарушения и не може да се приеме,
че едното поглъща другото или че става въпрос за едно нарушение, за което вече
има наложена санкция, доколкото осъществяването на едното нарушение не е в
зависимост от осъществяването на другото и всяко едно би могло да бъде
осъществено по отделно. В тази връзка Съдът не намира допуснати съществени
процесуални нарушения, деянието правилно е квалифицирано като адм.нарушение по
гореописания текст, подкрепено е от събраните по делото доказателства. Относно
вмъкването в описателната част на нарушението в наказателното постановление, че
е реализирано ПТП, Съдът намира, че в случая се касае за допуснато нарушение.
Но намира също така, че същото не е съществено и не ограничава правото на
защита на нарушителя, доколкото е видно, че нито в съставения АУАН, нито в
разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП съществува подобно описание, водещо след себе
си друг осъществен състав на адм.нарушение или по-висока предвидена санкция. В
тази връзка, за нарушителя не възникват съмнения или вероятност от объркване
или вменяване тепърва с НП на нарушение, което не е описано в АУАН, доколкото
така вмъкнатото описание в края на текстовата част на практика с нищо не
променя констатираното нарушение и наложеното за същото наказание. Правилно за
установеното и доказано нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП, адм.-наказващият орган
е наложил адм.наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, която предвижда
адм.наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 1 до 6 месеца и „Глоба“ от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В случая
наложените две отделни наказания са в минималния предвиден размер и няма
възможност за изменението им.
Тук следва да се отбележи, че показанията на
разпитания по делото свидетел К. са последователни, безпротиворечиви и взаимно
подкрепени, няма съобщени обстоятелства, които да са в противоречие с
останалите или вътрешни такива, поради което и съдът ги възприе и кредитира
изцяло. А и същите са дадени от длъжностно лице в рамките на служебните му
правомощия и задължения, чието внимание е било насочено именно в тази насока.
Поради което и от така описаната фактическа
обстановка следва да се приеме правилното й отнасяне към съответните правни
норми- изключая второто описано адм.нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Не се доказаха и възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че АУАН и НП били съставени от некомпетентни за
това длъжностни лица- видно от представената и приета като доказателство по
делото Заповед №8121з-746/01.06.2017г. на Министъра на вътрешните работи, в нея
са описани като длъжности лицата, имащи право да съставят АУАН и да издават НП
по ЗДвП, като далече от логиката е да се очаква, че заповедта за упълномощаване
следва да е поименно, включваща и снимки на упълномощените.
С оглед
описаното по-горе, Съдът намери обжалваното наказателно постановление за
обосновано и законосъобразно по отношение на първото и третото описани нарушения,
и незаконосъобразно по отношение на второто описано такова, поради което и
следва да бъде изменено, като бъде изменено по отношение на първото нарушение, отменено
по отношение на второто нарушение и потвърдено по отношение на третото описано
нарушение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 17-0254-001326/09.01.2018г.
на Началник РУП към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на Р.М.Н., ЕГН **********
и адрес ***, за това, че на 16.12.2017г. в 08:10 часа в гр.Димитровград
управлявал по бул.“Георги Сава Раковски“- до номер 28, лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ ******,
като: 1.Автомобила е технически неизправен (неизправни къси светлини),
2.Автомобила не е представен на годишен технически преглед, и 3.Не изпълнява
разпореждане на длъжностно лице с
възложени функции по контрол на пътното движение, изразяващо се в това
да изчака в автомобила до вземане на отношение, като побягнал, с което за
виновното нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на
чл.6, т.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и: - чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП – му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 30лв.; - чл.185 от ЗДвП - му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 20лв.; - и чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП - му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 50лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, като:
-НАМАЛЯВА
размера на адм.наказание „Глоба“- за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП – от 30(тридесет) на 20(двадесет) лева;
-ОТМЕНЯ наказателното
постановление в частта му- касаеща нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, заради
което на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20(двадесет) лева– като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА издаденото наказателно постановление в останалата
му част.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Ив.М./