Р Е Ш Е Н И Е
260250/26.5.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На единадесети
май две хиляди двадесет и първа
година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2544 по описа на ШРС за 2020г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от “Енерго Про Продажби” АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Я.М.Д., П.С.С.
и Д.Д., чрез юрисконсулт М.Й.М.срещу Р.М.Н. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се посочва, че ответницата е клиент на ищцовото дружество във връзка с
продажба на ел.енергия за обекти с абонатен номер ********** – мл.пункт и абонатен номер
14521022 - магазин, находящи се в с. ***. В качеството си на потребител на
ел.енергия дължи заплащането на използваната ел.енергия в посочените в чл.26 от
ОУДПЕЕ срокове. Получателят на услугата не е изпълнявал своите задължения за
заплащане по фактури за периода 20.09.2019г. – 22.10.2019г. в общ размер на
311.15 лв., като общата сума по мораторната лихва на всяка фактура от падежа й
до 02.01.2020г. била в размер на 4.79 лв. Предвид неизпълнението на поетите
задължения от ответника, по инициатива на ищеца е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 393/2020г. по описа на ШРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №
179/18.02.2020г., връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на
длъжника. Поради това и на ищеца било указано да предяви искове за вземанията
си. В заключение моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответницата чрез назначения ѝ с Определение №
260436 от 08.02.2021г. особен представител – адв. Р.К. от ШАК. В
законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор,
в който се сочи, че исковете са допустими и вероятно основателни, доколкото
ищецът е ангажирал доказателства за горното и съобразно становищата на
страните, съдът следва да се произнесе с решение.
В съдебно
заседание за ищецът не се явява представител, депозирано е становище по хода на
делото, като се моли същото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и се излагат
доводи за основателността на исковете.
В съдебно
заседание за ответника се явява назначения особен представител – адв. Р.К. от
ШАК. Поддържа се писмения отговор, като в съдебните прения се сочи, че исковете
са основателни и следва да се уважат.
Съдът,
като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д. № 393/2020г. по описа на ШРС, ищецът в
настоящото производство – „Енерго Про Продажби“ АД подал на 17.02.2020г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода от 20.09.2019г. до 22.10.2019г. за обекти с абонатен номер ********** и
номер 14521022, находящи се в с. ***. Образуваното ч.гр.д. № 54/2020г. по описа
на РС-Исперих, било изпратено по подсъдност на Районен съд – Шумен. Въз основа
на заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 179/18.02.2020г.
по ч.гр.д. № 393/2020г. по описа на ШРС в
полза на дружеството, за сумата от 311.15
лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия и сумата от 4.79 лв.,
представляваща мораторна лихва от сбора от лихвите за всяка фактура, от датата следваща
датата на падежа на съответната фактура до 02.01.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
22.01.2020г. до окончателното изплащане, както и сторените в производството
разноски. Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на
чл.47 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви искове за вземанията
си.
По делото е
представена справка за потреблението от клиентски номер ********** към дата 15.10.2020г.
(находящо се на лист 12 от делото) и
извлечение за фактури и плащания към същата дата.
Представени
са и фактури с посочените в тях количества ел.енергия за електромер 1127031800277268,
за обект № ********** – мл. пункт, както следва: Фактура № ********** от
20.09.2019г. за сума от 151.12 лв. за отчетен период 08.08.2019г. – 07.09.2019г.
с дата на плащане 25.10.2019г.; Фактура № ********** от 21.10.2019г. за сума от
101.27 лв. за отчетен период 08.09.2019г. – 07.10.2019г. с дата на плащане
25.11.2019г.; Фактура № ********** от 22.10.2019г. за сума от 15.80 лв. за
отчетен период 08.10.2019г. – 17.10.2019г. с дата на плащане 05.12.2019г.
По делото са
приложени фактури за посочените в тях количества ел.енергия за електромер
1114021147916041, за обект № 14521022 – Магазин, както следва: Фактура №
********** от 20.09.2019г. за сума от 28.55 лв. за отчетен период 08.08.2019г.
– 07.09.2019г. с дата на плащане 25.10.2019г.; Фактура № ********** от
21.10.2019г. за сума от 13.92 лв. за отчетен период 08.09.2019г. – 07.10.2019г.
с дата на плащане 25.11.2019г.; Фактура № ********** от 22.10.2019г. за сума от
0.49 лв. за отчетен период 08.10.2019г. – 17.10.2019г. с дата на плащане
05.12.2019г.;
От
заключението на изготвената и приетата
съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, се
установява, че задълженията на ответника за консумирана ел.енергия и такса
свързване за периода от 20.09.2019г. до 22.10.2019г. са в размер на 311.15 лв.,
както и мораторни лихви в размер на общо 4.79 лв.
Представени
са и Общите условия на дружеството, действали през процесния период.
Така установената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени доказателства, както и
от заключението по назначената експертиза, кредитирано от съда, като пълно и
обосновано дадено. При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По
допустимостта на иска: Правното
основание на иска е чл.422 от ГПК, като същият е предявен при спазване на
особените процесуални изисквания на чл.415, във връзка с чл.414 от ГПК и е
процесуално допустим.
По основателността на иска: Предмета на установителния иск е вземането на кредитора по смисъла на чл.410 от ГПК, поради което в тежест на ищеца е
да установи, при условията на пълно и главно
доказване наличието на паричното задължение, както и неговия размер, наличието
на облигационна връзка между страните, и основанието на което правото е
възникнало, също така и количеството на реално потребената от ответника
електроенергия и извършването на фактурираната от ищеца услуга за
възстановяване на електрозахранването, а в тежест на ответника бе да установи
релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ответника.
В конкретния случай правоотношенията между
ищцовото дружество, като електроразпределително дружество и ответника, като
краен потребител на електрическа енергия възникват по силата на договори за
продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер на
тези договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с
разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от Общите условия на „Енерго-Про
Продажби“ АД, издадени на основание чл.98а от ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи
към датата на предоставяне на енергията на ответника. В чл.4, ал.1 от Общите условия, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Енерго-Про Мрежи“АД, което ползва ел.енергия в домакинството си и закупува
същата от „Енерго – Про Продажби“ АД. Или
облигационната връзка между страните по делото безспорно е доказана, като по
делото не е представено доказателство през процесния период собственик или
ползвател в обекта да е било друго лице. Напротив, видно от представените
писмени доказателства от ищеца е, че в информационната система на ищцовото дружество като потребител за процесният
обект е бил вписан ответницата и в това ѝ качество е фигурирала и през процесния
период. От представената по делото справка № 224719 от 25.02.2021г. на Агенция
по вписванията се установява, че имота в с. *** е прехвърлен на друг
собственик на 02.10.2020г., като липсват други вписвания, от които да се налага
друг извод освен, че ответницата е собственик на процесния обект до тази дата.
В случая правното
основание, от което произтичат вземанията е чл.17, т.2 от Общите условия, който
гласи, че потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия. По делото не се оспори и че през този период реално е било доставено и потребено отчетеното
количество ел. енергия, остойностена с процесните фактури. При това
положение цената за ползваната ел. енергия се дължат
от ответницата, поради което главния иск се явява изцяло основателен и следва
да бъде уважен в предявения размер.
Последица от
основателността и доказаността на иска относно претендираната главница е и
уважаването на обусловения от него акцесорен иск за мораторна лихва за периода
от датата на падежа на всяка от посочените фактури до 02.01.2020г. в размер на 4.79
лв.
Предвид
изхода на делото ответникът дължи на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Енерго - Про Продажби“АД съдебни разноски в
исковото производство в общ размер на 705 лв., от които 75 лв. заплатена
държавна такса, 180 лв. възнаграждение на вещото лице, 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение за особен представител.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното
производство, съобразно изхода на настоящия спор. Поради това и ответникът
следва да бъде осъден да заплати и разноските в заповедното в размер на 75 лв.,
от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Я.М.Д., П.С.С. и Д.Д., чрез юрисконсулт М.Й.М.СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от ответника Р.М.Н. с
ЕГН ********** *** в размер на 311.15 лв.(триста и единадесет лева и
петнадесет стотинки), представляваща сбор от неплатени главници по фактури
за консумирана ел. енергия за обекти с абонатни номера ********** и 14521022, находящи
се в с. ***, ***за периода от 20.09.2019г. до 22.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 22.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 4.79лв. (четири лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
сбор от дължимите по всяка от уважените главници от падежа на месечното
задължение до 02.01.2020г., за които вземания на основание чл.410 от ГПК е
издадена Заповед за парично изпълнение № 179/18.02.2020г. по ч.гр.д.№ 393/2020г.
на ШРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.М.Н. с ЕГН ********** да
заплати на “Енерго Про Продажби” АД с ЕИК ********* разноски, направени в исковото производство в общ размер
на 705 лв.( седемстотин и пет лева), и в заповедното производство в общ размер на 75
лв. ( седемдесет и пет лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: