Р Е Ш Е Н И Е
№ 32/08.12.2020г., град Трън
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Трънски районен
съд, втори състав в публично съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При участието на секретар Ренета Милтенова като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
39 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и
следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на Т.С.Т., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, и съдебен адрес:***, против Наказателно постановление
№ 20-0361-000065/24.09.2020г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 183
ал.4 т.7 предл.1-во от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 предл.2-ро от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на общо 80 лв., за извършени
административни нарушения на разпоредбите на чл. 183 ал.4 т.7 предл.1-во от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 предл.2-ро от ЗДвП.
В жалбата си въззивника сочи, че издаденото
наказателно постановление № 20-0361-000065/24.09.2020г. на Началника на РУ –
гр. Трън на Началника на РУ – гр. Трън е незаконосъобразно, тъй като не е
съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са
налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.
След като прецени обжалваното
постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18
от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.09.2020г. в 15.15ч. в община Трън, на път втори клас II-63 с посока на движение от гр.Б. към гр.Трън, в с.Н.,
общ.Трън, км.33+100 свидетелите А.М.А. и Ю.Б.К. *** извършили проверка по КАТ
спирайки товарен автомобил *** с рег.№ ***. Установили, че водач на автомобила
е въззивникът Т.С.Т.. При проверката установили, че водача управлява автомобила
без поставен обезопасителен колан, с влязла в сила глоба за нарушение по ЗДвП /НП
19 1158 002 732, влязъл в сила на 25.02.2020г./ и не представил контролен
талон към СУМПС или друг заместващ документ. За констатираните нарушения на
място св. А.А. съставил на въззивника АУАН № 174056 серия GA, от 17.09.2020г. Св. А. предоставил акта на въззивника, който
подписал АУАН, а в графата за възраженията, отбелязал, че няма такива, след
което се подписал. Като свидетел се подписал и св.Ю.Б.К..
По наказателното постановление :
Въз основа на така съставения акт Началникът на РУ на МВР-Трън, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи на
Република България е издал наказателно постановление №
20-0361-000065/24.09.2020г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН, чл. 183 ал.4 т.7 предл.1-во от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 предл.2-ро от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на общо 80 лв., за
извършени административни нарушения на разпоредбите на чл. 183 ал.4 т.7
предл.1-во от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 предл.2-ро от ЗДвП.
В описанието на нарушението в наказателното
постановление е посочено, че „На 17.09.2020г. в 15.15ч. в община Трън, на път втори клас II-63 с посока на движение от гр.Б. към гр.Трън, в с.Н.,
общ.Трън, км.33+100 като водач управлява
товарен автомобил *** с рег.№ ***, държава България, собственост на С. Н.Т., с
ЕГН: ********** при извършената проверка на км.33+100 се установи, че: 1.
Водача не използва обезопасителен колан, за какъвто автомобила е оборудван
фабрично; 2. Управлява МПС с незаплатени глоби в срока на доброволно заплащане,
а именно НП 19 1158 002 732, влязъл в сила на 25.02.2020г. 3. Не
представя контролен талон или друг
заместващ го документ към СУМПС“.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели А. и К., както и от
приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от
страна на свидетеля А.М.А. и Ю.Б.К., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени
в акта за установяване на административно нарушение.
При постановяване на решението си съдът се запозна и с
всички, приложени по административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода на
съдебното следствие.
Въз основа на АУАН № 174056 серия GA, от 17.09.2020г. началника на РУ-гр.Трън издал
процесното НП с № 20-0361-000065/24.09.2020г.. против Т.С.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, според констативно-съобразителната
част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и
възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се АУАН,
както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови
разпоредби- чл. 183 ал.4 т.7 предл.1-во от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП и чл.183
ал.1 т.1 предл.2-ро от ЗДвП, поради което и на чл. 53 от ЗАНН, чл.
183 ал.4 т.7 предл.1-во от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 предл.2-ро от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на общо 80 лв.,. НП е редовно връчено.
От правна
страна:
Съдът, на
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е тя
се явява неоснователна по следните причини:
Материалната компетентност на Началника на РУ-гр.Трън, като АНО да
издава НП за нарушения по ЗДвП се оспорва от въззивникът. Видно от представена
по делото заповед на министъра на вътрешните работи началниците на районни
управления на полиция са измежду упълномощените служители да издават
наказателни постановления. Съдът приема, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с която
издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да издава наказателни
постановления и да налага административни наказания. Същата е приложена и като
доказателство по делото. В този смисъл възражението на процесуалният
представител на жалбоподателя за липса на материална компетентност на АНО е
неоснователно. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена
от съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни
доказателства - показания на св.К., както и от писмените такива – находящи се в
приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и
кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, който дава
сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко
относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и
при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на
административно - наказващия орган (по
аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така
и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който
препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая
нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът
обоснова своето заключение за липса на нарушение на процесуалните правила,
както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП. Чл. 42.
В жалбата, въззивникът навежда
доводи, че предявените обвинения с наказателното постановление предмет на
съдебен въззивен контрол за извършени административни нарушения по ЗДвП са
неиздържани и немотивирани, както и не съставляват такива нарушения.
По първото нарушение:
Съгласно чл.137 А ал.1 от ЗДвП: „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.„
Втората алинея на горецитирания текст изброява изрично изключенията, за които
не е задължително в определените случаи изпълзването на обезопасителен колан. В
доказателствата по делото, а и в жалбата не се навеждат доводи относно наличие
на някоя от хипотезите, изключващи това задължение на водачите на ППС. От така
установеното е видно, че проверката е извършена на път II-63 в района на населеното
място (с.Н.), служителите на МВР са констатирали, че водачът управлява описаното
подробно МПС без да е сложил обезопасителния колан, с който е оборудван
автомобила, т.е. в обжалваната си част административно наказателното обвинение
се явява доказано и съставомерно, поради което следва да бъде потвърдено.
По второто нарушение:
На Т.Т. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 20 лв., за това, че на посочените в наказателното
постановление дата и място осъществил състава на административно нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно предписаното в тази разпоредба наложеното
наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, електронен фиш, съдебно решение или определение на
съда при обжалване. В обстоятелствената част на акта и на наказателното
постановление е посочено, че Т. е управлявал посоченото моторно превозно
средство с наложено наказание "глоба", незаплатено в срока за
доброволно плащане. Посочено е с какъв акт е наложено това административно
наказание, датата на неговото влизане в сила, от което е видно и срокът в който
същото е следвало да бъде заплатено. Съдът намира, че в тази си част
наказателното постановление следва да бъде потвърдено. В обжалвания акт и НП е
описано нарушението и обстоятелствата, което се явява задължителен реквизит и
на двата акта, съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
По третото нарушение:
На въззивникът на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 10 лв., за това, че на посочените в акта и в
наказателното постановление дата и място не носел контролен талон към
свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Осъществяване на
състава на административното нарушение е безспорно установено. Правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. В тази
част наказателното постановление също следва да бъде потвърдено.
В случая актът е бил предявен на
жалбоподателя и му е разяснен от
актосъставителя. В АУАН е отбелязано, че
нарушителят няма възражения по него, което най-вероятно се дължи на
факта, че е запознат със съдържанието му. Тъй като посочените
действия осигуряващи реалното упражняване правото на защита на нарушителя са
били осъществени от контролния орган – актосъставителя, както и от АНО съдът
намира, че не са налице допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените. Съществено
нарушение е такова, което пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй
като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната
действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата, срещу които ще се
защитава, нито нормите които е нарушил и възможностите, които законът му
предоставя за защита. В случая съдържанието на описанието на нарушението
съответства на текста на ЗДвП, действал по време на констатиране на
нарушенията.
Съгласно санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП се предвижда наказание "глоба" в размер на
50 лв., съгласно чл. 185 от ЗДвП
се предвижда наказание "глоба" в размер на 20 лв. и съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 предвиденото
наказание е "глоба" в размер на 10 лв.
Съдът счита, че така наложените наказания от
страна на АНО са правилни и законосъобразни, тъй като са точно фиксирани от
Законодателя и следователно НП следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление 20-0361-000065/24.09.2020г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което
на Т.С.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.
183 ал.4 т.7 предл.1-во от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1от ЗДвП му са наложени
административни наказания „глоба” в размер на общо 80 лв., за извършени
административни нарушения на разпоредбите на чл. 137А ал.1от ЗДвП, чл.190 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :