№. 635 / 18.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
18.10.2019 година, г. Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. М. ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 19.09.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Ц.
при секретаря Татяна И.. и. с участието на прокурорА............................................,
като разгледа докладваното от съдия Ц. гражданско дело №. 1056 п. описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, “. и. К. О., вписано в търговския регистър на А. п. в. Е. 8., със седалище и. адрес на управление г. М. б. А. 1., представлявана от У. и. В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.Ц.,xxx, твърди, че ответникът М.Х.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е неизправен длъжник потребител на "В и. К" О. - гр.М. съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. №. 2794/2018г., ІІІ състав п. описа на Районен съд - гр. МонтанА.
До 16.1..2018г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 802.41лв. за имот, находящ се в гр. М. у. З. №. 1., като в сумата са включени главница и. законна лихва и. представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството. Задължението представляващо главница е за периода от 14.08.2015г. до 26.10.2018г., като претендираната законна лихва е за периода от 15.09.2015г. до 16.1..2018г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба №. 4/2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва п. чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба №. 4/2004г. получаването на услугите В и. К се осъществява при публично известни общи условия.Общите условия на „В и. К. О. - гр. Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение №. ОУ-09/1..08.2014г.
С оглед на гореизложеното за ,,В и. К. О. - гр. Монтана е налице правен интерес да предяви граждански иск за посочените суми.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че М.Х.Г. следва да заплати на „В и. К. О. - гр.Монтана сумата 802.41лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница - 692.95лв. и. лихва - 109.46лв. към 16.1..2018г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение п. чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и. да им се присъдят направените в производството разноски.
Ответникът, М.Х.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище.
В насрочено съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Н.В., вписана в АК София сочи, че искът е предявен на 19.04.2019г., исковата претенция е за период до 2018годинА. Предявените претенции са погасени п. давност за периода, включително до месец 04.2016 година, тъй като изтича 3 годишния давностен срок. Доверителката и. от 05.07.2016г. не е собственик на къщата, за която е процесния абонатен №. на ВиК и. за който се претендира количеството вода с ИМ. Предявен е иск за разваляне на сделката, същият е уважен с постановено решение п. гр.д. №. 3234 от 2018г., влязло в сила на 22.05.2019г. В самото решение е описан процесния Нотариален акт п. гр.д. 3224 и. се описано основанието, поради което съдът е уважил предявеният иск за разваляне на сключената сделкА. От мотивите е видно, че тя е измамена, въведена е в заблуждение и. п. тази причина тя не е знаела, че вече не е собственик на собствената си къща, за която е партидата вода и. именно п. тази причина не може да се вмени на доверителката и. вина, тя не е знаела п. независещи от нея причини, установени с решение п. гр.д. №. 3224/2018г. Сочи, че няма търсеното задължение от ВиК към нея, поради което моли съда да остави без уважение иска и. се присъдят направените разноски п. делото, които тя реално не е заплатила, те са на основание чл. 36 от Закона за адвокатуратА. Тя не е във възможност да заплаща, каквото и. да било.
Доказателствата п. делото са писмени и. гласни.
Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И..В., приета от съда и. не оспорена от страните.
Изискано е и. приложено частно гражданско дело №. 2794 п. описа за 2018 годинА.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата п делото и. на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство п. предвидения ред на чл.410 и. сл ГПК п. извлечение от сметка Клиенти 411 на дружеството – доставчик на питейна вода относно потребител на същата в лицето на длъжника към 19.1..2018 година, за периода 14.08.2015 година до 26.10.2018 годинА.
Производството е п. предявен положителен установителен иск п. чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане п. договор за доставка и. потребление на питейна вода и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи.
Ищецът „В и. К. О. М. като доставчик на питейна вода, има правото да поиска плащане на стойността на потребеното количество вода от ответника- абонат и. потребител, което, с оглед липсата на доброволно изпълнение, е извършено п. съдебен ред в заповедно производство п. чл.410 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, предявеният установителен иск за съществуване на вземането п. договора, е допустиМ.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и. предпоставките за предявяването му са нормативно установени.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника п. валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2. Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в исковата молба размер.
От представените п. делото доказателства, а именно: Решение №. 272 от 30.04.2019 година п. гражданско дело №. 3224 п. описа на Районен съд Монтана за 2018 година, влязло в сила на 22.05.2019 година е видно, че от 05.07.2016 година ответницата не е била собственик на процесния имот. Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот №. 113, том ІV, рег.№. 5275, дело №. 372 от 05.07.2016 година на нотариус А. П. е обявен за нищожен, сключен при липса на съгласие. Същият нотариален акт е обявен и. за унищожаем, като сключен с недееспособен, при измама и. заплахА. Това означава, че за исковия период между страните п. делото не е било налице облигационно правоотношение п. валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 ЗРВКУ, потребители са:
а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и. К услуги;
б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост;
в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка п. самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
Разпоредбата § 1, т. 2 ЗРВКУ е възпроизведена и. в чл. 2, ал. 1 от Общите условия за получаване на услугите ВиК на ищеца, като понятието е разширено в ал. 3 на разпоредбата, в която е предвидено, че потребител може да бъде и. наемател на имота, за който се предоставят ВиК услуги, с когото лицата п. ал. 1, т. 1 и. т. 2 се задължават солидарно за дължимите суми за времето на наемното правоотношение.
Според чл. 3, ал. 1 от Наредба №. 4/14.09.2004 г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: 1. собствениците и. лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и./или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и. лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и. нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и. лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и. присъединени към едно водопроводно отклонение.
Искът е предявен за периода от 15.09.2015 г. до 16.1..2018 г., като видно от събраните доказателства, през този период ответникът не притежава качеството "потребител" п. смисъла на закона и. не носи отговорност за заплащане на задълженията за потребените за този период ВиК услуги. Ищецът следва да потърси плащане от собственика на имота, считано от 05.07.2016 година, който е ползвал предоставените му услуги п. силата на правото си на собственост върху водоснабдения имот и. съответно дължи заплащане на тяхната стойност.
След като ответникът не притежава качеството потребител, няма никакво основание водоснабдителното дружество да претендира стойността на потребените услуги. Нито обстоятелството, че партидата се води на името ответника, нито обстоятелството, че въпреки продажбата на имота не е извършена промяна в партидата, доказват качеството на потребител на ответникА. Това е така, защото основанието за плащането е предоставянето на услугата, а задължено е лицето потребител на тази услугА. Партидата е само средство за идентификация на отделни потребители - собственици или ползватели на водоснабдяван имот и. служи за водене на отчетност от страна на В и. К операторА.
Докладчикът п. делото намира, че разпоредбите на чл.9а от Наредба №. 4/14.09.2004 година и. чл. 64, ал. 1 от ОУ не следва да се прилагат, тъй като същите противоречат на ЗРВКУ, а нормата от ОУ е неравноправна п. смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Според чл. 9а от Наредба №. 4/14.09.2004 г., промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната п. партидата на потребителя п. реда, определен в договора или в общите условия.
На първо място, посочената разпоредба противоречи на ЗРВКУ, в който е дадено легално определение на понятието "потребител", и. доколкото ЗРВКУ е нормативен акт от п. – висш ранг, следва да се приложи законът, а не Наредба №. 4/14.09.2004 г. Този извод произтича от чл. 15, ал. 3 ЗНА, съгласно който ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от п.-висока степен, правораздавателните органи прилагат п.-високия п. степен акт. След като според легалното определение, дадено в ЗРВКУ, потребители са само собствениците или ползвателите на водоснабдените имоти, то недопустимо е с подзаконов нормативен акт този кръг да се разширява неопределено, както и. е недопустимо съдът да се позовава и. да прилага норма от подзаконов нормативен акт, която противоречи на норма от закон.
Чл. 9а от Наредба №. 4/14.09.2004 г. противоречи и. на чл. 113 ЗС, според която актовете, които подлежат на вписване, до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които п.-рано са придобили от същия собственик и. вписали вещни права върху недвижимия имот и. п. аргумент за обратното след вписването актът може да се противопостави на третите лицА. Вписването доказва, че вписаният договор е сключен и. всеки може да узнае товА. С извършването на вписването, актът придобива действие спрямо всички, което действие е не само осведомително, но и. може да се противопоставя на трети лицА. Вписването има действие занапред от момента на вписването. Недопустимо е да се създават изключения в ползва на едно конкретно лице, което освен това е и. публичен снабдител, а освен това изключението е създадено с подзаконов нормативен акт, който противоречи на закон. Съгласно Раздел VII от Правилника за в., книгите за в. са публични и. всеки може да си направи писмена или устна справка /п. конкретно лице, имот или период/, както и. да има отдалечен достъп. Отдалеченият достъп се извършва чрез интернет страницата на А. п. в., от която след регистрация всеки може да извърши необходимата му справка относно собствеността върху конкретен имот. С оглед гореизложеното, не може да се споделят изводите, залегнали в част от съдебната практика, че не може да се задължи ВиК операторът да следи за промяна в правото на собственост върху водоснабдения имот. Действително, докладчикът намира, че това представлява затруднение за ВиК дружеството. Съпоставено с правата на насрещните страни п. договорите – потребители на ВиК услуги, докладчикът намира, че следва да се даде прерогатив именно на последните. Да се предостави правото на ВиК операторът да претендира вземанията си от всички предходни собственици, на първо място противоречи на основен принцип в облигационното право, че изпълнението трябва да се търси от длъжника, а освен това противоречи на закона – ЗРВКУ и. ЗС, включително на основополагащи принципи, свързани с действието на вписването на актовете, прехвърлящи правото на собственост. Очевидно е, че като не е ползвал предоставените за процесния имот ВиК услуги, ответникът няма как да дължи на оператора заплащане на стойността на тези услуги. Вярно е, че съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия, при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и./или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок заявление п. образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на имотА. Това задължение е с административен характер и. неизпълнението му не може да обуслови задължение за лицето, което вече не е собственик на имота да дължи суми за потребени в този имот ВиК услуги /или какъвто и. да било друг вид комунални услуги/.
Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ОУ, която гласи, че ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът събира от него дължимите суми до датата на откриване на партида на новия собственик/ползвател, докладчикът намира за неравноправна п. смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. На първо място, с посочената клауза в полза на водоснабдително дружество се създава едно преимущество, срещу което потребителят не може дори да възрази, а е обвързан п. силата на публичноизвестните ОУ. П. силата на това преимущество лицето, което вече не е собственик на водоснабдения имот, дължи заплащане на потребените в него от други лица ВиК услуги. П. този начин незаконосъобразно и. необосновано се разширява кръгът на задължените към ВиК лица и. се предоставя право на публичния снабдител да търси вземанията си както от предишния, така и. от новия собственик и. съответно да се обогати неоснователно, ако е недобросъвестен. Освен това в хипотеза на няколко последователно сключени прехвърлителни сделки, ищецът би имал право да търси вземанията си от всички предишни собственици и. отново се създават условия за неговото неоснователно обогатяване. Същевременно никой от тези предишни собственици няма възможност да възрази, сочейки обстоятелството, че вече не притежава правото на собственост върху този имот и. съответно не отговаря за задълженията на новия собственик. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо икономически п. – силната страна п. сделката – ВиК дружеството. За наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори съдът следи служебно /в този смисъл Решение №. 23 от 07.07.2016 г. п. т. д. №. 3686/2014 г., ВКС, I т. о./.
В подкрепа на всичко гореизложено следва да се посочат и. задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. п. Тълкувателно дело №. 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, чиито мотиви, макар и. п. тълкуването на разпоредби от ЗЕ, следва да намерят приложение и. п. обществените отношения, свързани с доставката на ВиК услуги. С т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. п. Тълкувателно дело №. 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, окончателно се очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетикатА. Това са собствениците и. титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и. трети лица, ползващи имота п. силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и. топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и. дължи цената й на топлопреносното предприятие. Съгласно цитираното тълкувателно решение, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и. правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и. същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Никое трето лице извън посочените правни субекти не може да е потребител на съответната комунална услуга, а общото между всички лица, имащи такова качество, е че ползват имота на съответното правно основание – дали като собственици, дали като ползватели или п. силата на облигационно правоотношение със собственика /обикновено наемен договор/. Абсолютно недопустимо е да се претендират вземания от лице, което вече не е собственик на имота, нито негов ползвател, нито наемател, нито има каквото и. да било общо с този имот. Предоставянето на В и. К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и. К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. и. в настоящия случай е безспорно, че оператор на В и. К услуги на територията на Монтана е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на от ДР на потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и. К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №. 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и. К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и. одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и. канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и. от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и. в един местен всекидневник и. влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и. ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и. са одобрени с решение на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредба №. 4/14.09.2004 г. показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не п.-дълъг от шест месеца; когато периодът на отчитане на водомерите е п.-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление; достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора; при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не п.-дълъг от една година от последното отчитане; при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и. от поне един свидетел; длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и. адресите на свидетелите, които могат да бъдат и. длъжностни лица на операторА. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява п. пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен отчет п. алинея 1. Според чл. 39, ал. 1 от Наредба №. 4/14.09.2004 г. изразходваното количество вода се определя п. реда на чл. 35, а в ал. 4, е предвидено, че за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят п. реда на чл. 39, ал. 5 и. 6, съгласно които п. изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и. индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и. пречистена вода да се заплаща, както следва: п. 6 куб. м при топлофицирано жилище и. п. 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; п. 0, 1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и. др.), жилища и. офиси, в които няма постоянен обитател; 4. п. 0, 5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж; до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с п. 1, 0 куб. м за всеки обитател.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода и./или отвеждането и./или пречистване на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения, както и. измерените п. чл.1. ал.1 или определени п. чл.1. ал.2 количества от собствени /местни/ водоизточници. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и. К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител, като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и. безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и. К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна водА. В случай на неосигуряване на представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и. липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и. за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и. от поне един свидетел (чл. 24, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода п. реда на чл. 49 ОУ - п. пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и. изтичане на водата със скорост 1м/с, за периода до предишен реален отчет, но не п.-дълъг от 6 месецА.
За да дължи възнаграждение за ползване на услуги ответникът следва да е ползвал такивА. Тежестта за доказване на това обстоятелство е върху ищецА. За доказване на факта на доставката ищецът е ангажирал единствено заключение на вещо лице п. съдебно-счетоводна експертизА. От приетото п. делото заключение на ССчЕ не може да се направи изводът, че вода реално е потребена в обем, чиято цена е начислена и. се претендира в настоящия процес. Първо, вещото лице е работило п. документи, които не са представени п. делото /едностранно съставени от ищеца фактури, справка-извлечение за таксувани количества и. извлечение от счетоводната програма за начислени и. платени суми/, поради което и. съдът не следва да кредитира заключението. Второ, дори и. да бяха представени тези документи, поради едностранното си съставяне и. изгодния им характер не обвързват насрещната страна с доказателствена сила относно верността на отразените в тях факти, а именно – обемът на доставените в процения имот В и. К услуги за процесния период. Друг е въпросът, че в едната си част вземанията за начислени на база услуги са погасени п. давност, касаещ периода 15.09.2015 година до 19.1..2015 година, в каквато насока е и. направеното възражение от процесуалния представител на ответникА. Заявлението за издаване заповед за изпълнение п. чл.410 ГПК, депозирано от „В и. К. О. М. е с вх.№. 18272 от 19.1..2018 годинА. Тригодишният срок, за които би могло да се претендира вземането е от 19.1..2015 година до 19.1..2018 годинА. В тази връзка претенцията за периода, посочен п. –горе е погасена п. давност.
Ето защо, доколкото фактът на изпълнение не се доказа от ищеца, и. при прилагане на чл. 154 ГПК предявеният иск е неоснователен и. следва да бъде отхвърлен. При тези съображения съдът намира, че ищцовото дружество не успя в хода на производството да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, както и. реалното количество доставени ВиК услуги, поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за заплащане на главница за ползвани и. незаплатени ВиК услуги следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При липсата на доказателства за дължимост на главното задължение, не се дължи и. лихва за забава върху същото.
При този изход на спора на ищеца не се следват сторените п. настоящото дело и. п. ч.гр.д.№. 2794 п. описа на Районен съд Монтана за 2018 г. разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “. и. К. О., вписано в търговския регистър на А. п. в. Е. 8., със седалище и. адрес на управление г. М. б. А. 1., представлявана от У. и. В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на парично задължение на М.Х.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, към 19.1..2018 година п. Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена п. ч.гр.д.№. 2794/2018 г. п. описа на Районен съд Монтана за следните суми: главница - 692.95лв. и. лихва - 109.46лв. към 16.1..2018г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.1..2010 г. до окончателното й плащане; ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ искането на “. и. К. О., вписано в търговския регистър на А. п. в. Е. 8., със седалище и. адрес на управление г. М. б. А. 1., представлявана от У. и. В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx, М.Х.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да заплати разноски п. заповедното производство, направени п. частно гражданско дело №. 2794 п. описа на Районен съд Монтана за 2018 година, в размер на 25.00 лв., изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ искането на“. и. К. О., вписано в търговския регистър на А. п. в. Е. 8., със седалище и. адрес на управление г. М. б. А. 1., представлявана от У. и. В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx М.Х.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да заплати разноски в настоящото производство, в размер на 76.50 лв., изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА “. и. К. О., вписано в търговския регистър на А. п. в. Е. 8., със седалище и. адрес на управление г. М. б. А. 1., представлявана от У. и. В. Д. И., ЕГН xxxxxxxxxx, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.В., вписана в АК София сумата от 300.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ и. съдействие на М.Х.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - МонтанА.