МОТИВИ към Присъда № 260034 от 20.04.2021 г., постановена по НОХД № 1234/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница
Териториално
отделение – Дупница при Районна прокуратура – Кюстендил е внесла обвинителен акт срещу Г.А.С., родена на *** ***, с българско гражданство, осъждана, с
постоянен адрес:***, махала ,,Храбрец” № 28 с ЕГН ********** за това, че: за периода от месец септември 2016 г.
до месец ноември 2020 г. включително, в гр. Сапарева баня след като е осъдена с
решение на Районен съд – гр. Дупница по гражданско дело № 45/2014 г., влязло в
сила на 12.02.2014 г. да издържа свой низходящ – детето си Николета Кирилова
Пейчева, родена на ***г., като му заплаща меесечна издръжка в размер на 80 лв.,
съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на две и повече месечни
вноски, а именно за месеците септември, октомври, ноември и декември на 2016
г., месеците от януари до декември включително на 2017 г., месеците от януари
до декември включително 2018 г., месеците от януари до декември 2019 г. и
месците от януари до ноември 2020 г. включително, или общо 51 месечни вноски в
общ размер на 4080 лв., като деянието е извършила повторно, след като с присъда
по НОХД № 1669/2016 г. по описа на РС-Дупница, влязла в сила на 08.03.2017 г. е
била призната за виновна за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и й е наложено
наказание ,,Пробация», включващо пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т.
2 от НК за срок от 8 месеца и от изтърпяване на наказанието не е изтекъл
петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и за
това, че: за периода от месец август 2016 г. до месец ноември 2020 г.
включително, в гр. Сапарева баня, след като е осъден с решение на Районен съд
гр. Дупница по гражданско дело № 569/2016 г., влязло в сила на 22.12.2016 г. да
издържа свой низходящ – детето си Емилиян Кирилов П., роден на *** г., като му
заплаща месечна издръжка в размер на 110 лв., съзнателно не е изпълнила това
свое задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно за месеците
август, септември, октомври, ноември и декември на 2016 г., месеците от януари
до декември включително 2017 г.,, месеците от януари до декември 2018 г.,
месеците от януари до декември 2019 г., месеците от януари до ноември 2020 г.
включително, или общо 52 месечни вноски в общ размер на 5720 лв., като деянието
е извършила повторно, след като с присъда по НОХД № 1669/2016 г. по описа на
РС-Дупница, влязла в сила на 08.03.2017 г. е била призната за виновна за
престъпение по чл. 183, ал. 1 от НК и й е наложено наказание ,,Пробация»,
включващо пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от 8
месеца и от изтърпяване на наказанието не е изтекъл петгодишния срок по чл. 30,
ал. 1 от НК – престъпление по чл. 183,
ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на ТО-Дупница при РП-Кюстендил поддържа двете
повдигнати обвинение, счита ги за доказани по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства. Пледира
подсъдимата да бъде призната за виновна и за всяко от двете деяния да й
бъде наложено наказание ,лишаване от свобода” в справедлив размер, както и
наказание ,,обществено порицание”, да бъде приложена разпоредбата на чл. 23,
ал. 1 от НК като й бъде наложено едно общо най-тежко наказание измежду
наложените й такива.
В хода на
разследването е установено, че обвиняемата Г.С. е напуснала пределите на Р България
на 21.12.2018 г. и се е установила в чужбина на неизвестен адрес, като до
приключване на разследването по досъдебното производство не се е завърнала в
страната. Същата е обявен за ОДИ с телеграма № 2256/22.01.2019 г., но въпреки
проведените издирвателни мероприятия след обявяването й за издирване, до
настоящия момент не е установена. Същата е с последен постоянен адрес ***,
махала ,,Храбрец” № 28, на който адрес многократно е търсена за призоваване и
не е намерена. С оглед изложените обстоятелства, както и предвид събраните по
делото доказателства и, това че се касае за престъпление, което не е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, отсъствието на обвиняемата не е попречило за разкриване на обективната
истина, поради което производството срещу нея е проведено при усл. на чл. 206, ал. 1 в случаите на чл.
269, ал. 1 и л. 3, т. 1 и т. 4, б. ,,а” от НПК.
Производството
по делото е проведено в отсъствието на подсъдимата в условията на чл. 269, ал.
3, т. 4, б. ,,а” от НПК, тъй като същата е напуснала пределите на Р България на
21.12.2018 г. през ГКПП Маказа, няма
данни да се е завърнала обратно в страната, както и за къде е заминала.
Служебният защитник
на подсъдимата - адв. Н. изразява становище, че подсъдимата Г.С. е осъществила
състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, поради
което следва да й бъде наложено предвиденото в закона наказание.
От събраните
по делото доказателства: показанията на
разпитания в хода на съдебното
производство свидетел и от приетите и присъединени доказателства събрани в хода
на съдебното следствие, както и тези на досъдебното производство, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
По фактическата обстановка:
Подсъдимата Г.А.С. е родена на *** ***, с българско гражданство, осъждана, с
ЕГН **********.
Подсъдимата и
свидетелят К.Н.П. живели на съпружески начала в дома на св. П. ***.
От съвместното
им съжителство имат родени две деца – Николета Кирилова Пейчева, родена на ***
г. и Емилиян Кирилов П., роден на *** г. През 2015 г. двамата се разделили,
като подсъдимата напуснала семейното жилище и оставила децата на грижите на
бащата.
С решение от
14.01.2014 г. по гр.д. № 270/2013 г. на Районен съд Дупница, в сила от
12.02.2014 г. Г.С. била осъдена да заплаща на малолетното си дете Николета
Кирилова Пейчева месечна издръжка в размер на 80.00 лв. чрез нейния баща и
законен представител К. Николов П..
След влизане в
сила на съдебното решение, подсъдимата С. не е изпълнявала задължението си за
издръжка на малолетната си дъщеря, за което св. П. е сигнализирал и РП –
Дупница. Било е образувано наказателно производство и с присъда по НОХД №
1669/2016 г. по описа на РС – Дупница, влязла в сила на 08.03.2017 г. подс. Г.С.
е била призната за виновна за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, извършено в периода от м. март 2014 г. до
м. август 2016 г. вкл. като й е наложено наказание ,,Пробация”, включващо
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от 8 месеца,
което е изтърпяно на 28.04.2018 г., като от изтърпяване на наказанието не е
изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК, поради което са налице
предпоставките по чл. 28, ал. 1 от НК.
Междувременно
св. К.П. през 2016 г. завел срещу подсъдимата Г.С. гр. Дело № 1156/2016 г. по
описа на ДнРС. С решение по това дело, упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете Емилиян Кирилов П. били предоставени на бащата – св. К.П.,
а подсъдимата С. била осъдена да заплаща месечна издръжка на малолетния си син
в размер на 110 лв. Въпреки, че е била осъдена да издържа малолетната си дъщеря
– Николета Пейчева с влязлото в сила решение по гр.д. № 270/2013 г. по описа на
ДнРС и въпреки осъждането си по НОХД № 1669/2016 г., подсъдимата продължила да
не изпълнява задължението си за издръжка на малолетната си дъщеря Николета
Пейчева, като й заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв., като не е
изплатила това си задължение, а именно за месеците септември, октомври,
ноември и декември на 2016 г., месеците от януари до декември включително на 2017
г., месеците от януари до декември включително 2018 г., месеците от януари до
декември 2019 г. и месеците от януари до ноември 2020 г. включително, или общо
51 месечни вноски за издръжка на дъщеря си,
в общ размер на 4080 лв.
Въпреки, че е била осъдена да издържа малолетния
си син Емилиян Кирилов П. с влязлото в сила съдебн решение по гр. д. №
1156/2016 г. по описа на ДнРС, като му заплаща месечна издръжка в размер на 110
лв. и въпреки осъждането си по НОХД № 1669/2016 г., подсъдимата Г.С. не е
изпълнила това си задължение за месеците август, септември, октомври, ноември и
декември на 2016 г., месеците от януари до декември включително 2017 г.,
месеците от януари до декември 2018 г., месеците от януари до декември вкл.
2019 г. и месеците от януари до ноември 2020 г. включително, или общо 52
месечни вноски в общ размер на 5720 лв.
Видно от
удостоверение изх. № 7829/06.12.2018 г. на ДСИ при РС-Дупница, в съдебно
изпълнителната служба има образувано на 09.11.2015 г. изпълнително дело № 20151510400135
въз основа на изпълнителен лист издаден по гр.д. № 270/2013 г. на РС Дупница,
по което Г.С. е осъдена да заплаща на малолетните си деца – на Емилиян П. по
110 лв. месечна издръжка, считано от 09.08.2016 г. и на Николета Пейчева по 80
лв. месечна издръжка, считано от 14.02.2012 г., но няма постъпили суми по
изпълнителното дело.
Свидетелят К.П.
в показанията си пред съда е заявил, че за периода посочен в обвинителния акт, подс.
С. не е заплащала определената по силата на съдебните решения издръжка за дъщеря
си Николета Кирилова Пейчева и сина си Емилиян Кирилов П..
Видно от
справката за съдимост подсъдимата е осъждана за престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК с присъда по НОХД № 1699/2016 г. по описа на РС-Дупница, за което й е наложено
наказание ,,Пробация” включваща
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК, изтърпяно на 28.04.2018
г.
Така описаната
фактическа обстановка се установи безспорно в хода на проведеното съдебно
следствие, въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и от гласните такива – свидетелските показания на разпитания
свидетел К.Н.П.. Показанията на свидетеля са вътрешно непротиворечиви, напълно
кореспондират с данните, съдържащи се в писмените доказателствени източници,
които ги подкрепят и допълват. Поради това, независимо от факта на заинтересоваността
на свидетелят, в качеството му на родител и законен представител на децата и
кредитор на вземанията за месечна издръжка, съдът не намери основание за
тяхната заинтересованост и ги счита за правдиви и обективно верни относно факта
на бездействието на подсъдимата и неплащането на месечните издръжки за инкриминирания
период, дължими по силата на постановените съдебни решения.
От правна страна, съдът излага следното:
В съответствие
с приетите за установени фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав
счита за доказано, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна две престъпления по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал.
1 от НК.
От обективна страна:
С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна всички признаци от състава на
престъплението по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК
по отношение на всяко от двете си деца, за което са й повдигнати две обвинения
за посоченото престъпление. Същите са извършени в условията на реална съвкупност
по смисъла на чл. 23 ал. 1 от НК, като квалификацията им на самостоятелни
отделни престъпления се налага от правната характеристика на задължението за
издръжка на родителя към низходящи, което е винаги конкретно правоотношение и
има конкретно пострадало лице. Поради това, след като обвиняемата дължи
издръжка за две деца, ненавършили пълнолетие и съответно не плаща същата,
налице са две извършени престъпления, които са в условията на съвкупност.
На първо място
от обективна страна, безспорно с влизане в сила на съдебните решения на ДнРС,
за подсъдимата е възникнало задължение да заплаща издръжка в посочените в съдебното решение размери за
всяко едно от децата. От обективна страна, изпълнителното деяние е осъществено
чрез бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение, предписано със съдебния
акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на парични суми за издръжка за всяко
от двете деца. В настоящия случай подсъдимата е осъществила две престъпления по
чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като: за периода от месец септември 2016 г. до
месец ноември 2020 г. включително, в гр. Сапарева баня след като е осъдена с
решение на Районен съд – гр. Дупница по гражданско дело № 45/2014 г., влязло в
сила на 12.02.2014 г. Да издържа свой низходящ – детето си Николета Кирилова Пейчева,
родена на *** г., като му заплаща меесечна издръжка в размер на 80 лв.,
съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на две и повече месечни
вноски, а именно за месеците септември, октомври, ноември и декември на 2016
г., месеците от януари до декември включително на 2017 г., месеците от януари
до декември включително 2018 г., месеците от януари до декември 2019 г. и
месците от януари до ноември 2020 г. включително, или общо 51 месечни вноски в
общ размер на 4080 лв., като деянието е извършила повторно, след като с присъда
по НОХД № 1669/2016 г. по описа на РС-Дупница, влязла в сила на 08.03.2017 г. е
била призната за виновна за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и й е наложено
наказание ,,Пробация», включващо пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т.
2 от НК за срок от 8 месеца и от изтърпяване на наказанието не е изтекъл
петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК, както и за това, че: за периода от
месец август 2016 г. до месец ноември 2020 г. включително, в гр. Сапарева баня,
след като е осъден с решение на Районен съд гр. Дупница по гражданско дело №
569/2016 г., влязло в сила на 22.12.2016 г. да издържа свой низходящ – детето
си Емилиян Кирилов П., роден на *** г., като му заплаща месечна издръжка в
размер на 110 лв., съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на
две и повече месечни вноски, а именно за месеците август, септември, октомври,
ноември и декември на 2016 г., месеците от януари до декември включително 2017
г., месеците от януари до декември 2018 г., месеците от януари до декември 2019
г., месеците от януари до ноември 2020 г. включително, или общо 52 месечни
вноски в общ размер на 5720 лв., като деянието е извършила повторно, след като
с присъда по НОХД № 1669/2016 г. по описа на РС-Дупница, е била призната за
виновна за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и й е наложено наказание
,,Пробация», включващо пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК
за срок от 8 месеца и от изтърпяване на наказанието не е изтекъл петгодишния
срок по чл. 30, ал. 1 от НК.
Не са налице
факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в обстоятелствата и
настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимата да плаща присъдената
издръжка за всяко от двете деца. Същата е в трудоспособна възраст, следователно
няма пречки да реализира доходи от трудово или др. правоотношение.
От субективна страна:
Бездействието на
подсъдимата и неизпълнението на задължението й за издръжка спрямо нейни
низходящи е напълно съзнателно. Деянията са извършени виновно, при пряк умисъл
с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване на техния
общественоопасен характер и последици. Подсъдимата е имала знание за точния
размер на издръжката, която дължи на двете си деца, съгласно постановените
съдебни актове, известни са й били периода и броя на месечните вноски, които не
е заплатила. Същата е съзнавала, че настоящите деяния са извършени от нея при
условията на повторност след като е била осъдена по НОХД № 1669/2016 г. по
описа на ДнРС, по което й е наложено наказание ,,Пробация”, което е изтърпяла
на 28.04.2018 г. и няколко месеца по-късно е напуснала РБългария. Същевременно
е разбирала характера на своето задължение – неотменимостта и периодичността с
месечно престиране на суми за издръжката на своите низходящи. Въпреки това,
напълно осъзнато е бездействала за прякото им изпълнение чрез плащане, поради
което от волева страна, безспорно е предвиждала сигурното и възможно настъпване
на престъпния резултат – вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от
които са били лишени двете й деца и тъй като и последните са били предвиждани
от нея, несъмнено индициран е прекия й умисъл за извършване на престъпните
деяния.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимата за виновна в извършването на две престъпления
с правната квалификация, възведена с обвинителния акт - чл. 183, ал. 4 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Относно вида и размера на наказанието:
След като
призна подсъдимата за виновна в извършване на две престъпления по чл. 183, ал.
4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, във връзка със следващото се
наказание, съдът съобразявайки приложимата материална наказателна норма и
предвидените в нея в условията на алтернативност различни по вид наказания,
наложи на същата при условията на чл. 54 от НК по-тежкото от тях, а именно за
всяко от двете деяния, наложи наказание ,,Лишаване от свобода” за срок от по 6
месеца, които на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи за изпитателен срок
от 3 години. Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание ,,Обществено
порицание”, което да се изпълни чрез поставяне на препис от присъдата на
информационното табло в Община Кирково, обл. Кърджали за срок от 1 месец.
Съдът не
възложи предвидените в чл. 67, ал. 1-3 от НК възпитателни грижи спрямо подсъдимата
през изпитателния срок.
При индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимата съдът определи наказанието за всяко
от двете престъпления по чл. 183, ал. 4 вр. с а. 1 вр.. с чл. 28, ал. 1 от НК
при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 от НК. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете значителния брой дължими вноски, а именно 51 за
детето Николета Пейчева, съответно 52 за детето Емилиян П., размера на
неплатената издръжка – 4080 лв. за детето Николета и 5720 лв. за детето Емилиян
П. и продължителния период, през който подсъдимата не е заплащала издръжката и
децата са били изцяло на грижата на техния баща – св. П.. С оглед на така
изложеното съдът определи наказанието при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства в размер на 6 (шест) месеца
лишаване от свобода за всяко от престъпленията по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1
вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, които на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи
за изпитателен срок от 3 години. Индивидуализирани по вид и размер, така
определените наказания ще допринесат за постигане целите на наказателната
репресия, дефинирани в чл. 36 НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието на подсъдимата, като счита, че в дължимата степен ще допринесат
за постигане ефективно поправително въздействие върху нейното съзнание, както и
в измерение на генералната превенция - спрямо останалите членове на обществото
едновременно, с което удовлетворяват и общото изискване за обществената
справедливост като санкция, съответстваща на тежестта на извършеното.
На основание
чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимата едно общо най-тежко наказание, измежду
наложените й с присъдата, а именно ,,лишаване от свобода” за срок от 6 месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното
общо наказание ,,лишаване от свобода” за изпитателен срок от 3 години. Настоящият състав счита, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимата не е
необходимо наложеното наказание д се изтърпи ефективно. Налице са и останалите
предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото към момента на извършване на
деянието подсъдимата не е била осъждана на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното наказание лишаване от свобода е до три
години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на
наложеното наказание следва да бъде отложено за срок от три години, считано от
влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът не
възложи предвидените в чл. 67, ал. 1-3 от НК възпитателни грижи спрямо
подсъдимата през изпитателния срок.
На основание
чл. 23, ал. 2 от НК съдът присъедини към определеното най-тежко наказание и
наказанието ,,Обществено порицание”, което да се изпълни чрез поставяне на препис от присъдата
на информационното табло в Община Кирково, обл. Кърджали за срок от 1
месец.
По тези
съображения, съдът постанови присъдата си.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: