ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 773
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502241 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.419 и чл.420, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес ***,
подадена чрез пълномощник адв.Фотева, против разпореждане за незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед № 585/16.04.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 2587/2021
г. по описа на РС-Бургас.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
разпореждането за незабавно изпълнение, постановено без да са налице
предпоставките на чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК, както и при наличие на неравноправна
клауза в потребителския договор. Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита е
била обявена от банката през 2019 г. и това е било доведено до знанието на
длъжниците, поради което същата не може да бъде обявявана повторно и затова се
счита, че срокът по чл.147 ЗЗД е изтекъл по отношение на поръчителя. В тази връзка се
счита, че извлечението се явява документ с невярно съдържание, тъй като не
удостоверява по-рано настъпилата предсрочна изискуемост и не представя достоверна
информация относно размера на задължението, обусловен от момента на настъпването
й. Изложени са подробни доводи и за наличието на неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит – т.18 от ОУ, с която е дадено право на банката едностранно да
променя лихвения процент по кредита, което води до нарушаване на равновесието
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Моли се за отмяна на
разпореждането за незабавно изпълнение на постановената против поръчителя Н.П.
заповед по чл.417 ГПК и обезсилване на издадения срещу него изпълнителен лист от
19.04.2021 г. Претендират се разноски. Към жалбата са представени писмени
доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от страна на
заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощник ю.к.Терзиева, в който
1
са изложени подробни съображения за неоснователност на частната жалба и се моли за
оставянето й без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е частна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, подадена чрез пълномощник ю.к.Терзиева, против определение № 3767 от
12.11.2021 г. , постановено по ч.гр.д.№ 2587/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което на
основание чл.420, ал.2 ГПК е спряно незабавното изпълнение по отношение на Н. Г. П.
на издадените по същото дело Заповед № 585/16.04.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 192 от
19.04.2021 г., въз основа на които е образувано изп.дело № 20218050400983 по описа
на ЧСИ Станимира Николова, рег.№ 805 на КЧСИ.
Жалбоподателят изразява несъгласие с оспореното определение, като счита
същото за неправилно. Изложени са съображения за липса на предпоставки за спиране
на изпълнението, като се сочи, че представените от длъжника доказателства, че баката
е обявила предсрочна изискуемост кредита през 2019 г., не представляват убедителни
доказателства. Тези твърдения на длъжника не се оспорват от жалбоподателя, но се
сочи, че към заявлението е представено извлечение от счетоводни книги на банката,
което се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства
и в същото е удостоверено, че банката е направила кредита предсрочно изискуем на
08.04.2021 г. А за опровергаване на тази доказателствена сила на документа по чл.417,
т.2 ГПК поръчителят е представил връчена му през 2019 г. покана за доброволно
изпълнение, която е частен документ и не се ползва с материална доказателствена
сила. Изложе са доводи за причините, поради които банката счита, че не е била
обявявана предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит с предходните
уведомления до длъжинците от 2019 г., както и доводи, че предсрочната изискуемост е
надлежно обявена на 08.04.2021 г., от която датата банката е предприела действия за
събиране на вземането. Моли съда да отмени обжалваното определение като
неправилно и необосновано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от страна на
длъжиника-поръчител Н. Г. П., чрез пълномощника адв.Ф., в който са изложени
подробни съображения за неоснователност на жалбата и се моли за оставянето й без
уважение. Претендират се разноски.
Депозираните частни жалби са подадени в законоустановения срок от
легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалването и против подлежащи
на обжалване съдебни актове, поради което са допустими.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 2587/2021 г. по описа на БРС е образувано по
подадено на 14.04.2021 г. от „Първа инвестиционна банка” АД заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК против С. Д. С. и Н. Г. П., за солидарно заплащане от длъжниците на следните
суми, дължими въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката по сключен
с кредитополучателя С. Д. С. договор за потребителски кредит № 347-165/14.11.2012
г., обезпечен с поръчителството на Н. Г. П. с договор за поръчителство от 14.11.2012, а
именно: 3845.35 лв. – главница, 1571.94 лв. – договорна лихва по т.4 от договора за
периода от 17.10.2016 г. до 07.04.2021 г., вкл., 634.94 лв. – наказателна лихва по т.6 от
договора за периода от 15.08.2016 г. до 12.03.2020 г., вкл., 40.81 лв. – непогасена
договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., вкл., 460.28 лв. –
2
наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 07.04.2021 г., 6.41 лв. – законна лихва
за периода от 08.04.2021 г. до 13.04.2021 г. и 48.00 лв. – разноски за връчване на покани
за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението на 14.04.2021 г. до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски за платена държавна такса и юк.възнаграждение.
В заявлението е посочено е, че длъжниците не са изпълнили задълженията си
по договора за кредит, поради което банката ги е уведомила за неизпълнението с
покани за доброволно изпълнение, връчена на длъжника С. на 31.03.2021 г. по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, а до поръчителя П. покана е връчена лично на 15.03.2021 г. Посочено
е, че в резултат на неизпълнението банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 08.04.2021 г. Към заявлението е представен документът по
чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката по процесния договор
за кредит.
БРС е уважил заявлението и е издал Заповед № 585/16.04.2021 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за осъждане на
длъжниците да заплатят на банката исканите суми, в която се съдържа атакуваното
понастоящем разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът Н.П. е депозирал писмено възражение, че не
дължи вземанията по заповедта. Едновременно с това е депозирал и молба по чл.420
ГПК за спиране на изпълнението по издадената заповед и изпълнителен лист, в която
са изложени съображения, обосноваващи искането.
С определение № 3767/12.11.2021 г. заповедният съд е спрял на основание
чл.420, ал.2 ГПК незабавното изпълнение по отношение на Н. Г. П. на издадените по
дело заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано
изп.дело № 20218050400983 по описа на ЧСИ Станимира Николова.
Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба на длъжника Н.П. за
основателна, а частната жалба на взискателя „ПИБ“ АД за неоснователна.
По жалбата на длъжника Н.П.:
В разпоредбата на чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК е очертан кръга на обстоятелствата,
които съдът проверява в производството по издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 ГПК, като освен
проверка на редовността на документа от външна страна, съдът следва да извърши
проверка и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В настоящия
случай, тъй като искането е насочено и срещу поръчител, заповедният съд е длъжен
служебно да провери и дали срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността на
поръчителя е бил спазен от кредитора (т.4б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС).
В случая, представеният документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от
счетоводните книги на банката съдържа имената на длъжника и поръчителя, договора
за кредит, въз основа на който се претендират сумите, данни за размера на
задълженията (главници, лихви и такси), датата и основанието на предсрочната
изискуемост, размера и падежите на неплатените месечни вноски, поради което е
редовен от външна страна документ.
В настоящия случай, обаче, предвид представените към частната жалба на
длъжника писмени доказателства и тези по заповедното производство, въззивният съд
намира, че доказателствената сила на извлечението от счетоводните книги на банката е
разколебана относно удостоверената в същото изискуемост на вземанията по
3
отношение на поръчителя. От доказателствата става ясно, че с покана изх.№
18041/19.07.2019 г. поръчителят е бил уведомен от банката за неизпълнението на
задълженията по договора за кредит и техния размер, като е даден 7-дневен срок за
изпълнение, като в противен случай, след изтичане на срока банката ще счита
ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети всички
предвидени в закона действия за принудително изпълнение. По повод на тази покана,
поръчителят П. е изпратил до банката отговор-възражение вх.№ 10-4424/01.08.2019 г.
за изтекъл срок по чл.147 ЗЗД и недължимост от негова страна. Покана с идентично
съдържание е била изпратена и до кредитополучателя С., като в същата изрично е
отразено, че следва да се счита за писмено предизвестие за обявяване на кредита за
изцяло и предсрочно изискуем. Видно от доказателствата по делото, тази покана е била
връчена на главния длъжник по реда на чл.47 ГПК, като е било залепено уведомление
на 05.08.2019 г. Тук следва да се посочи по същия начин – по чл.47 ГПК е осъществено
връчването до кредитополучателя С.С. и на приложеното към заявлението по чл.417
ГПК уведомление за предсрочна изискуемост. Горните обстоятелства не се оспорват от
заявителя, нещо повече – изрично се признават от същия, видно от изявленията му в
депозираната от него частна жалба и отговора му по жалбата на поръчителя.
Предвид горното, съдът намира, че по делото са представени доказателства,
които разколебават удостоверителната сила на документа по чл.417, т.2 ГПК, въз
основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, доколкото от същите се
установя настъпването на предсрочна изискуемост по кредита през м.август 2019 г.,
т.е. значително време преди подаване на настоящото заявление по чл.417 ГПК и в
който период е изтекъл преклузивния срок по чл.147 ЗЗД. При това положение се
налага извод, че извлечението от счетоводните книги на банката не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу поръчителя Н.П.. Доколкото уведомяването
на длъжниците е елемент от фактическия състав на предсрочната изискуемост,
отразяването в извлечението от сметки, че същата е настъпила на 08.04.2021 г. не е
достатъчно за удостоверяване на изискуемостта на вземането, след като по делото са
представени доказателства, оборващи това отразяване, които съдът е задължен да
вземе предвид (чл.235, ал.3 ГПК). Ето защо, следва да се приеме, че не са изпълнени
условията на чл.418, ал.2 ГПК, поради което обжалваното разпореждане за незабавно
изпълнение на издадената заповед срещу жалбоподателя следва да се отмени и вместо
него да се отхвърли искането за незабавно изпълнение, както и да бъде обезсилен
издадения по отношение на него изпълнителен лист.
По жалбата на заявителя „ПИБ“ АД:
На плоскостта на горните съображения относно основателността на жалбата на
длъжника-поръчител, настоящият съд намира за неоснователна частната жалба на
заявителя против определението на БРС за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2
ГПК. В хипотезата на цитираната норма не се налага длъжникът да представя
убедителни доказателства, както неправилно се счита от жалбоподателя. Достатъчно е
искането за спиране да е подкрепено с писмени доказателства, че т.1 – вземането не се
дължи, т.2 – вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или т.3 – неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител. По този начин е предвидена защита срещу материалноправната
незаконосъобразност на изпълнението, за да се избегне извършването на
незаконосъобразни изпълнителни действия спрямо патримониума на длъжника, докато
тече исковото производство по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на вземането,
признато с издадената заповед за изпълнение и оспорено от длъжника. Предвид това,
4
целта на производството по чл.420 ГПК е, без да се предрешава същинския
материалноправен спор относно съществуването на вземането, да се предотврати
усложняване на правоотношението и злепоставяне интересите на длъжника, в случай
на вече проведено принудително изпълнение и последващо отричане по съдебен ред на
съществуването на изпълняемото право. На длъжника е дадена възможността да
представи писмени доказателства, че вземането не се дължи, като той може да
обоснове твърдението си с всякакви правоизключващи, правопрекратяващи и
правопогасяващи факти, които пораждат съмнения относно съществуването на
вземането, разколебават удостоверителната сила на документа, въз основа на който е
издадена заповедта за незабавно изпълнение и са в състояние да мотивират извод за
вероятно несъществуване на процесното вземане, както и такива, които да сочат
вероятна основателност на тезата, че лицето не дължи на кредитора. Предвид това, в
случая са относими всички изложени по-горе съображения относно уведомяването на
длъжника и поръчителя и представените в тази връзка писмени доказателства, които
сочат на вероятна основателност на възраженията на поръчителя за недължимост на
вземанията по договора за кредит. Следва да се има предвид, че в производството по
чл.420, ал.2 ГПК съдът преценява единствено наличието на обосновани вероятности,
които могат да бъдат опровергани, но в исковото производство по чл.422 ГПК, в което
се разглежда по същество въпросът за дължимостта на вземанията. Ето защо, съдът
намира жалбата на взискателя за неоснователна, като обжалваното определение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и по исканията за разноски, съдът намира, че „ПИБ“
АД следва да заплати на Н.П. сумата от 615 лв. за разноски в настоящото
производство, съобразно представения към жалбата му договор за правна защита и
представената разписка за платена държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед
№ 585/16.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2587/2021 г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с
която е разпоредено длъжникът Н. Г. П., ЕГН **********, да заплати на кредитора
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, следните суми, дължими въз
основа на извлечение от счетоводните книги на банката по сключен с
кредитополучателя С. Д. С. договор за потребителски кредит № 347-165/14.11.2012 г.,
обезпечен с поръчителството на Н. Г. П. с договор за поръчителство от 14.11.2012, а
именно: 3845.35 лв. – главница, 1571.94 лв. – договорна лихва по т.4 от договора за
периода от 17.10.2016 г. до 07.04.2021 г., вкл., 634.94 лв. – наказателна лихва по т.6 от
договора за периода от 15.08.2016 г. до 12.03.2020 г., вкл., 40.81 лв. – непогасена
договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., вкл., 460.28 лв. –
наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 07.04.2021 г., 6.41 лв. – законна лихва
за периода от 08.04.2021 г. до 13.04.2021 г. и 48.00 лв. – разноски за връчване на покани
за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението на 14.04.2021 г. до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Първа инвестиционна банка“ АД,
5
ЕИК *********, за постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист по отношение длъжника Н. Г. П., ЕГН **********, за
следните суми: 3845.35 лв. – главница, 1571.94 лв. – договорна лихва по т.4 от
договора за периода от 17.10.2016 г. до 07.04.2021 г., вкл., 634.94 лв. – наказателна
лихва по т.6 от договора за периода от 15.08.2016 г. до 12.03.2020 г., вкл., 40.81 лв. –
непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., вкл., 460.28 лв.
– наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 07.04.2021 г., 6.41 лв. – законна
лихва за периода от 08.04.2021 г. до 13.04.2021 г. и 48.00 лв. – разноски за връчване на
покани за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 14.04.2021 г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски, дължими по договор за потребителски кредит № 347-
165/14.11.2012 г.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 192 от 19.04.2021 г., издаден въз основа
на Заповед за незабавно изпълнение № 585/16.04.2021 г., постановена по ч.гр.д.№
2587/2021 г. по описа на РС-Бургас и въз основа на съдържащото се в нея
разпореждане за незабавно изпълнение, в частта по отношение на Н. Г. П., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, да заплати на
Н. Г. П., ЕГН **********, сумата от 615 лв. (шестстотин и петнадесет лева) за
направените разноски в производството пред БОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението да се връчи на страните и на ЧСИ Станимира Михайлова за
сведение и изпълнение по изпълнително дело № 20218050400983.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6