Решение по дело №719/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 659
Дата: 7 май 2019 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20171720100719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

№659

гр. Перник, 07.05.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 02.04.2019 г., VІ -ти състав:

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  Д МАТЕЕВА

 

При секретар Л.Добрева

като разгледа гр. дело № 719 по описа за 2017 г., на основание чл. 140, ал. 1 и 3 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от

М.А.А. ЕГН ***********

и

Б.В.А. ЕГН **********

Двамата адрес ***

Чрез адв.К.Б. ПАК

СРЕЩУ

И.В.С. ЕГН **********

***. гр. и

Е.В.С. ЕГН **********

***

Чрез адв.И.М. САК

 

 С пр.основание по чл. 108 ЗС

че ищците са собственици на ЧАСТ о т УПИ ІV-209 кв.20 по РП на с..... общ.Перник с площ 40 кв.м. нах.се в източната част на парцела , при граници : от две страни улици, парцел ІV-209 и парцел V-210 в кв.20 по плана на с..... община Перник

и да бъдат ОСЪДЕНИ ответниците да ПРЕДАДАТ владението на описаната ЧАСТ съгл.заключение на в.л.-специалист по кадастъра и скица неразделна част от решението

 

            КАКТО И евентуален иск по чл.54 ЗКИР

            Че при изменение на РП от 1994г.част от имота на ищците / описан по-горе/ неправилно е включен към парцел V-210 кв.20 по плана на с..... общ.Перник одобрен със Заповед № 185 от 08.02.1994г., който имот се владее от ищците от 1959г. и винаги е бил част от техния имот

 

1.      по чл.45 ЗЗД

да бъдат осъдени ответниците за заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди : премахване на ограда между имотите на стойност 300лв., изрязване на 8 бр.плодни дръвчета на стойност 280лв. и 20м. жив плет на стойност 100лв. или общо 680лв., ведно със законната лихва от 04.09.2016- датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата,

и разноските по делото.

 

ОТГОВОР – в срока, като се навеждат възражения за недопустимост на претенциите, както и за неоснователност по същество

-трасираните точки съвпадат, както и е налице признание на факти от ищците по документи нах. се в общината

-претенциите по чл. 45 ЗЗД  са изцяло неоснователни, тъй като овощните дръвчета са саморасли  диви насаждения тип джанка, а т.нар. жив плет са храсталаци

 

По  допустимостта на исковете:

 

Съгласно ТР 8/ 2012 ВКС – налице е правен интерес от предявяване на УИ и тогава, когато ищецът може да предяви ОИ.Налице е правен интерес, защото страните спорят за опр.пространствени предели на правото на собственост.

Първият иск е допустим, след като твърдяното неоснователно действие не се изчерпва само с отнемане на владението върху имота, а е създадено и едно ново фактическо състояние, което собственикът не е длъжен да търпи, като последният ще определи съдържанието и обема на търсената защита, като предяви ревандикационен /или негаторен/ иск поотделно или заедно, а съдът е длъжен да разреши гражданския спор в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска

(Определение № 928 от 12.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 998/2010 г., I г. о., ГК),

поради което несъстоятелно е възражението, че по същество претенцията е за определяне на граници между урегулирани поземлени имоти.

 

Не е налице нередовност, респ. недопустимост на исковата молба, с която е предявен иск за собственост (включително и по чл. 108 ЗС) за реална част от урегулиран поземлен имот, ако чрез описанието на границите й не може да се определи точното й местонахождение, като е допустимо индивидуализирането на имота да се определи освен чрез посочване на границите и чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждането на спора

(Решение № 254 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4/2009 г., I г. о., ГК).

 

Предявен е и евентуален иск по чл.54 ЗКИР

Защото ответниците твърдят, че е налице трасиране, а ищците твърдят, че е налице неправилно нанасяне през 1994г. т.е. налице е спор за собственост върху част от имот, за който и двете страни твърдят, че са собственици, което прави допустим и този евентуален иск

 

Вторият иск също е допустим, претендират се конкретни имуществени вреди на конкр.стойност, и поради твърдението на ищците, че е налице непозволено увреждане от страна на ответниците в рамките очертани в ИМ

 

Съдът, след като взе предвид всички правни и фактически доводи на страните, приема за установено следното:

            1.

По иска по чл. 108 ЗС- ищецът следва да докаже юридическите факти, от които извежда твърдяното право на собственост върху спорната площ, представляваща част от УПИ ,

както и упражняването на фактическа власт от ответника върху процесната част от имота.

Доказването правото на собственост на ищеца и осъществяването на фактическа власт от ответника, обуславя прехвърлянето на доказателствената тежест върху ответника да докаже, че основателно владее или държи спорната площ.

По делото се събраха доказателства, че ищците са собственици на :

ДВОРНО място- УПИ съставляващо парцел ІV-138 кв.20 по плана на с..... общ.Перник с площ на целия парцел 1486 кв.м.

Заедно с построена върху него двуетажна жил.сграда от 72 кв.м. и лятна кухня при съседи : улица, В.С., н-ци на А.С. и Т.Й.

 И празно ДВОРНО НЕЗАСТОРЕНО МЯСТО  с площ 381 кв.м. съставляващо имот пл.№ 138 за който в съсобственост с имот пл.№ 139 е отреден парцел Х/// в кв.20 по плана на с..... при граници: В.С., улица, Т.Й. и М.А.

Както и придаваеми по регулация 7 кв.м. съставляващи ЧАСТ от имот пл.№ 208 кв.20 – бивша собственост на н-ци на Й.Г., които имоти, съгласно сега действащия РП и КП на с..... са идентични с :

УПИ с площ 1609 кв.м.

Който имот съгласно КККР на с..... одобрен със Заповед № 185 от 08.02.1994г. на Кмета на Община Перник съставлява :

Парцел ІV-209 кв.20 по РП на с..... общ.Перник с площ 40 кв.м. нах.се в източната част на парцела , при граници : от две страни улици, парцел І І І -208 и парцел V-210 в кв.20 по плана на с..... община Перник, застроен с масивна двуетажна жил. сграда, лятна кухня и стоп.постройка.

            Ответникът И.В.С. и ответницата Е.В.С. са собственици на парцел V-210 в кв.20 по плана на с..... общ.Перник

Парцелът на ищците е ограден с дървена ограда и жив плет, които са премахнати от ответника И. В.С. в началото на м. 09.2016г., като се твърди от ищците, че ответникът е навлязъл в имота им с около 40 кв.м. и е поставил нова ограда, навлизаща навътре в парцела на ищците.

Ответниците твърдят, че описаната част не е завзета, а е тяхна собственост – т.е. спор за материално право.

            Предишният собственик на парцел парцел V-210 в кв.20 по плана на с..... община Перник – наследодателят на ответниците, е твърдял, че е собственик на тези спорни 20 кв.м. / нах. се в източната част на парцела по регулационната линия с парцела на ищците/

Водено е било гр.дело № 1105 / 1998г. ПРС и с решение № 953 от 02.07.1999г. на ПРС искът на В. С.Ст. е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С решение № 357 от 12.10.2000г. ПРС е потвърдил това решение по вт.гр.дело № 1237/1999 на ПОС

            Т.е. съдът е приел, че по плана от 1933г. на с....., по плана от 1966г. и сега действащия РП, регулационната граница между парцели  ІV-209 и V-210 съвпада с имотната граница между парцелите по отменения план и тази граница за двата парцела няма изменение и към момента.

Вл. в сила решения са със сила на пресъдено нещо между ищците и ответниците.

            Ищците са искали разрешение от Общината за нова ограда – налично е Разрешение за строеж № 2 от 11.03.1998г. за плътна ограда с височина 2.00м. , както и Протокол за сторителна линия № 1 от 08.07.1996г. която не е била изградена поради водено дело със съседа , като е налице и второ Разрешение № 1 от 06.07.2008г. за временна ограда от бетонови и метални колове и телена мрежа.

Видно от делото, - и двете страни са извършили трасиране на парцелни граници.ответникът е съборил старата ограда от дървени колове и жив плет и е изрязал намиращи се на имотната граница дървета, като е изградил нова ограда с метални колове и телена мрежа.

По приетото заключение на СТЕ с в.л. инж. Е.А. се установява, че завзетата площ от ответниците е за 44 кв.м.

 

От приетото заключение на  геодезист с геодезическо заснемане - инж. З.И.

и при ОГЛЕДА НА МЯСТО извършен от съдебния състав в присъствие на страни и в.л. се установява, че :

новата ограда не съвпада нито с имотната граница между двата имота, нито с регулационната граница по сега действуващия регулационен план.

Разпитани са свидетели на място на огледа, които твърдят, че сегашната ограда е от 2016г. направена от ответника, който е преместил същата, както и че от 1965 до 2016г. ищецът е владял спорните кв.м. –повече от 50 години

Вещото лице З.И. по метода на аерофотограметрията и точките по самата граница твърди, че не са били марикрани правилно преди аерофотозаснемането и е възможно да е допусната грешка при отразяването на имотната граница – граничната линия между парцели  ІV-209 и V-210, откъдето и този многогодишен конфликт.

Вещото лице сочи, че допустима техническа грешка на терен при отлагане на геодезическите точки е до 30 см.

От засичането на поставената ограда до регул. граница има само 1 точка, която излиза извън тази допустима геодезическа грешка и това е видно от заснемането.

Поставената ограда съответствува на регул.граница – по РП от 1966 и 1994г.

 

По горецитираните две решения на съд, вл. в сила, е било възприето  - в мотивите - че е налице съвпадение на имотната граница и парцеларната граница по плановете от 1966 и 1994г. като по този начин и плановете са приложени на място.

 

Свидетелите на двете страни дават противоречиви данни относно границата, като не се доказва безспорно идентичността /а това е задължително при иска по чл.108 ЗС/

           

Липсата на доказана идентичност прави иска по чл.108 ЗС изцяло недоказан

Като следствие на това се явява недоказан и искът по чл.54 ЗКИР

Поради това съдът счита, че следва да отхвърли и двата иска.

 

По втория иск :

1. Ищецът следва да установи, че е собственик на вещта, чиято защита търси по съдебен ред или е носител на ограничено вещно право върху вещта;

2. Да докаже, че правото му е нарушено от ответника посредством извършването на конкретно твърдяното неоснователно действие и/или създаването на състояние и именно НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ

3. това действие и/или състояние  е нанесло имуществени вреди, на опр.стойност

4. действието е извършено виновно

 

Съдебният състав извърши оглед на място, и се увери , че не съществува т.нар.“жив плет“ като стройно организирана растителна конфигурация, която да е била налична и да е била изрязана.

На място са налице храсти, които са неорганизирано растящи, както и тръни.

Що се касае до премахнати овощни дръвчета, на място не се установява такова премахване, тъй като са налице само природно растящи дръвчета, самоизраснали, тип „ джанка“, или „ слива“ които не съставляват овощни дръвчета.

Ограда тип“ жив плет“  представлява специално засадени корен по корен жив плет от специална растителност, което може да се установи и чрез специалист ландшафтен архитект, което не бе доказано от ищците, тъй като на място са налице саморасли храсти.

Прочистването на тръни и храсти не може да се окачестви като неправомерно действие нито да се овъзмезди в парично изражение по чл.45 ЗЗД, като в този смисъл ищците не са ангажирали и доказателства за парична стойност на твърдените от тях растения, поради което и този иск също следва да се отхвърли.

Разноски:

При този изход на спора ищците следва да заплатят на ответниците разноски общо за 1909лв. съгласно представен списък по чл.80 ГПК

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е ШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани Предявените от

М.А.А. ЕГН ***********

и

Б.В.А. ЕГН **********

Двамата адрес ***

Чрез адв.К.Б. ПАК

СРЕЩУ

И.В.С. ЕГН **********

***. гр.Б

и

Е.В.С. ЕГН **********

***

Чрез адв.И.М. САК

ИСКОВЕ, както следва :

 С пр.основание по чл. 108 ЗС

че ищците са собственици на ЧАСТ о т УПИ ІV-209 кв.20 по РП на с..... общ.Перник с площ 40 кв.м. нах.се в източната част на парцела , при граници : от две страни улици, парцел ІV-209 и парцел V-210 в кв.20 по плана на с..... община Перник

и да бъдат ОСЪДЕНИ ответниците да ПРЕДАДАТ владението на описаната ЧАСТ съгл.заключение на в.л.-специалист по кадастъра и скица неразделна част от решението

 

            КАКТО И евентуален иск по чл.54 ЗКИР

            Че при изменение на РП от 1994г.част от имота на ищците / описан по-горе/ неправилно е включен към парцел V-210 кв.20 по плана на с..... общ.Перник одобрен със Заповед № 185 от 08.02.1994г., който имот се владее от ищците от 1959г. и винаги е бил част от техния имот

 

КАКТО И ИСКЪТ с пр.основание  чл.45 ЗЗД

да бъдат осъдени ответниците за заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди : премахване на ограда между имотите на стойност 300лв., изрязване на 8 бр.плодни дръвчета на стойност 280лв. и 20м. жив плет на стойност 100лв. или общо 680лв., ведно със законната лихва от 04.09.2016- датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ

 

ОСЪЖДА М.А.А. ЕГН ***********

и

Б.В.А. ЕГН **********

Двамата адрес ***

Чрез адв.К.Б. ПАК

ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗНОСКИ НА :

И.В.С. ЕГН **********

***. гр.Б

и

Е.В.С. ЕГН **********

***

Чрез адв.И.М. САК

В РАЗМЕР общо 1909 лв. по списък по чл.80 ГПК

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му до страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала: Х.С.